Финансирането на здравеопазването трябва да е обвързано с качеството на медицинските услуги

Д-р Асен Атанасов д.м., председател на МАРК Институт

- Д-р Атанасов, какви са целите на провеждащата се днес и утре*  Конференция по финансова устойчивост и качество на здравеопазването?

- Целите на конференцията се съдържат в името й – да обсъдим финансирането на здравната система, да потвърдим нуждата от промяна на това финансиране и да предложим обвързване на финансирането на здравната система с качеството на услугата.

 - След тази конференция ще бъдат ли направени някакви конкретни предложения за промени на здравната система пред хората, които имат реална власт да направят тези промени?

- Това е втора национална конференция по тези въпроси. След първата - която беше през 2007 г., бяха направени предложения пред управляващите, но от това не последваха никакви действия. Сега управляващите са други, но предложенията ще са същите. Да се надяваме, че този път ще има конкретни действия.

 - Разкажете накратко какви са тези предложения.

- Предложенията са свързани основно с обвързване на финансирането с качеството на здравеопазването. А качеството на здравеопазването се определя от 3-4 мероприятия. На първо място е акредитацията и рейтинговането на здравните заведения, така че да може според качеството на дейността да се определя и степента на финансирането. На второ място здравните заведения трябва да се оценяват по размера на инвестициите, които са направили за година за иновация, апаратура и квалификация на персонала. И  това да води до финансови стимули или бонуси за тези, които инвестират в качество и в развитие, и да неглижира онези, които не се развиват и нямат качествен продукт. Следващото мероприятие трябва да бъде въвеждане на система за безопасност на пациентите и по този начин също да се рейтинговат здравните заведения. Освен това трябва да бъде правена оценка на изхода от лечението. Това е най-модерното течение за оценка на качеството на болниците. Т.е. да се определи дали един човек, ползващ здравните услуги, е влязъл в болничното заведение във влошено здраве и е излязъл в по-добро или напълно възстановен. Има начини за оценка на този тип дейност. Те са известни по света. Трябва просто да ги приложим, като ги съобразим с нашите условия.

 - А кой ще има задължението да прави такава оценка?

- Отново ще се спра на международния опит. По света тези оценки се правят от независими неправителствени организации и са доброволно поискани от здравното заведение. Така здравното заведение контролира само себе си. Ако иска да предлага добър продукт, който да бъде търсен на пазара, всеки търговец търси реклама и оценка на дейността си. Затова са създадени и сертифициращите системи, като ISO-системата, която е особено приложима в промишлеността. Затова е създадена и системата за акредитация на здравните заведения през 1917 г. в САЩ. Тогава болниците са изгаряли документацията си след приключване на лечението на пациента. Причина да се създаде акредитационна система е била нуждата да се спре с изгарянето и да се води добра документация и проследяване на здравословното състояние на пациента. 

 - Какво е мястото на здравното застраховане и здравното осигуряване в тази система?

- Тяхното място е основно в бъдещето. Свидетели сме, че една Национална здравноосигурителна каса не може да покрие очакванията на населението. Във всяка държава, не само в България, очакванията са повече от реалните възможности на страната. Същото е и у нас. Но досега пазарът за здравноосигурителните фондове у нас не е бил развит. Те нямат реално участие в здравеопазването. Надяваме се, че с промяна на законодателството здравноосигурителните фондове ще играят по-важна роля и ще бъдат реален фактор във финансирането на здравеопазването в България.

 - А каква промяна трябва да бъде направена, за да станат фондовете реален фактор?

- Основно законодателна промяна – да се оцени и да се приеме вид на здравноосигурителна система, който е най-удобен за България. Сегашният вид здравно осигуряване с единна Национална здравноосигурителна каса се оказва доста непродуктивен. Общото мнение за него е негативно. Не случайно от 33 държави по качество на здравеопазването сме класирани на 33-о място. Албания е на 30-о място, а Румъния е на 32-о.

 - Какви са реалните шансове да бъде променена здравната система в България? Близо 10 години вече слушаме декларации, че трябва да продължи здравната реформа, но нищо не се прави на практика.

- От началото, когато започне да се прави нещо до реалната промяна на здравната система, вероятно ще минат още 10 години. Важното е сега да се започне.

 - 10 години означава, че трябва да очакваме от няколко правителства да продължат тази линия на поведение.

- Да, разбира се. Това е национална политика, която не може да бъде в прерогативите само на едно правителство.

 - Това означава ли, че здравноосигурителните дружества и здравното застраховане у нас ще продължат да имат само някаква пожелателна роля и през следващите 10-ина години?

- Надявам се, че не, тъй като става дума за промяна в законодателството. Дори не толкова в законодателството, колкото в политическата система. Политиците трябва да направят промяна на здравноосигурителната система - тя да стане система от смесен тип. В нея да има базово здравно осигуряване и доброволно допълнително, да има различни пакети услуги. Премина времето, когато всички болни в България получаваха един пакет здравни услуги. Сега хората малко или много са различни - едни искат един пакет здравни услуги, други предпочитат по-голям пакет, а трети изобщо не могат да си позволят пакет. Точно затова трябва да има съответствие на очакванията на обществото с това, което може да предложи държавата.

Разговора води Йоанна Стефанова

*Втората национална конференция по финансова устойчивост и качество на здравеопазването се проведе на 6 и 7 октомври 2009 г. в столичния гранд хотел „София”. Форумът беше организиран от МАРК институт и Фондация „Висше училище по застраховане и финанси”.

всички новини