Нашата анкета:Предизвикателството „Гражданска отговорност”

27.11.2009

Димитър Блъсков – управител на Брокерска къща «Инсарт» ЕООД и член на УС на АЗББ

Електронната полица – най-кратък път за решаване на някои проблеми

На дневен ред е проект по създаване на единна база данни на автомобилния парк в България и сключените застрахователни автомобилни полици.
           Защо е необходима тази система и постижима ли е?

На първо място, страната ни е поела ангажименти като член на ЕС и покритието на застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите трябва да се повиши. В момента контролът е занижен и покритието съответно изостава доста под 90 на сто. За съжаление липсата на актуална база данни във всеки един момент е пречка пред осъществяване на контрол от страна на органите на КАТ.

Други аргументи за нуждата от такава система са чисто финансовите и социалните мотиви - грижата за участниците в движението по пътищата, а в технически аспект - стимулиране на изрядните. В днешно време тарифите на застрахователите отчитат определени обстоятелства при тарифирането на даден шофьор, без обаче да разполагат с най-важната информация - какво е досието му като водач. И докато всеки застраховател разполага със собствена база данни, оказва се, че обединяването на тези данни е ... мисия (засега само мисия!)...
Стъпката по издаване на електронни полици е един от сигурните начини да бъдат редуцирани масовите посредници - застрахователните агенти. Обяснението е, че така ще се скъси пътят за отчитане (и правилно попълване) на документа. Доста често издавани полици са без задължителния регистрационен номер на МПС, а след регистрация в КАТ вместо тези номера остават празни полета...

                        Какво да очакваме от КАТ?

Освен ползвател на такава база данни, от КАТ изглежда ще се очаква също принос към базата данни - както за досието на шофьорите, така и за досието на автомобилите. Само с такива данни застрахователите ще могат да предлагат индивидуално и ефективно тарифиране. Днес, когато тази информация не се споделя между застрахователите, клиенти "скачат" от компания в компания и получават изгодни условия независимо от поведението си на пътя. Изрядните шофьори, разбира се, не бива да се притесняват от тази перспектива.
Каква е ролята на Комисията за финансов надзор? КФН има основната организаторска и посредническа задача в този проект. Най-ангажираната страна би следвало да организира развойни екипи и да подсигури финансирането. Подобни системи се основават на скъп софтуер и поддръжка, чиито цени се измерват в милиони левове. Качествено внедряване може да отнеме години. Допускайки, че това ще бъде единственият начин за издаване на застрахователна полица, то безотказната работа на системата е повече от задължително условие. Идеята, че издаването на полица ще зависи от една единствена система без алтернативен вариант обаче си е игра на руска рулетка с пълен пълнител ... (Характерът на системата е от тип back end – «заден двор», или система, която обслужва други системи. Според мен някои колеги неправилно приемат, че тази система ще издава полици, а тя само трябва да ги регистрира и да подава информация).

                    Цената на електронната полица

До заработването на такава система е допустимо цената на нормалната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите да продължи да расте в познатите темпове. От една страна, добавянето на разхода за информационна система (освен ако не се финансира изцяло с държавни средства) ще е добавка и към цената на полицата. От друга страна, критичната информация за пътнотранспортни произшествия ще даде истински самоконтрол на участниците на пътя посредством индивидуалното тарифиране. Допълнително намаляването на разхода за агентски комисиони може да бонифицира застрахователите - крайната сметка показва, че електронната полица не би следвало да е по-скъпа по причина, свързана с информационната система. Клиентите са потенциален печеливш от евентуално по-професионалното обслужване и перспектива.

В заключение оценявам проекта като положителен и необходим план за подобряване в няколко сфери, а относно изпълнимостта му - по познатата българска формула: малко търпение няма да е излишно.

Информационната система към ГФ предполага единна база данни, в която застрахователите (а също и КАТ, и КФН евентуално) въвеждат регистрирани полици, водачи, МПС и ППС, реализирани ПТП и т.н. Самото издаване на полица е ангажимент единствено на застрахователя, а електронната полица – на неговата собствена информационна система. Тя не е задължителна, но по този начин се скъсява времето за отчитане, където се намира и проблемът в момента.

Що се отнася до посредниците, особено професионалните, застрахователите трябва им да осигурят нужния интерфейс и връзка с други външни системи за максимално улесняване на дистрибуцията.

Реализиране на подобна база данни е технически възможно и в рамките на 50 хил. лева, но като се отчетат допълнителните разноски по консултантска и проектантска работа, по тестване и внедряване и най-вече по гарантиране на безпроблемната работа и сигурността, то цената автоматично „набъбва” до 1-2 млн. лева.

В крайна сметка се касае за установяване на формати за въвеждане и извличане на данни от всяка от заинтересованите страни. Жизнено важно е например КАТ да съобщава всяка информация, касаеща застрахователите (брой ПТП на водач, вина и др.), с която сключващият полицата да удостовери декларираните от застраховащия обстоятелства, а не да разчита само на честна дума.

* Обръщаме се с молба към всички заинтересовани да вземат отношение, защото една дискусия на страниците на нашия специализиран вестник би могла да прерасне в цялостно обсъждане на състоянието на пазара на застраховката „Гражданска отговорност”.

Славимир Генчев  в-к "Застраховател прес" бр.21-2009г.

 

 




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,