Предложения на Асоциация за застрахователна сигурност

1. Да се създаде информационна система “ Застрахователна история и оценка на риска” с цел предотвратяване на застрахователните измами. Системата да съдържа данни за  МПС, лица, обекти и събития, при които е установено:

            -опит за неправомерно получаване на обезщетение, 

            -съмнителни обстоятелства при настъпване на    събитието или сключване на договора,

            - заблуда и предоставяне на неверни или фалшиви документи

            - съзнателно е укрил данни при сключването, или е извършил други нелоялни действия които са имали за цел да навредят на икономическите интереси на застрахователя

            -многократни повтарящи се събития

            - крупни щети

2. Предложения за изменение на НК и КЗ

Наказателен Кодекс

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

В настоящият момент чл.213 разглежда само „свое” осигурено имущество. Субект на това престъпление е само собственика, ползващият или разпореждащият се с него. С цел да се пресекат измамите, когато друго лице в сговор със застрахования унищожава или поврежда застраховано имущество, или предизвиква застрахователен случай е необходимо да бъде предвидена неговата отговорност в отделен текст, като се допълни или  измени разпоредбата на чл. 213 от НК. Необходимо е да се конкретизира текст изрично свързан със застрахователният договор .

Ал 1. / Предложение/

Който, с цел да получи или осигури другиму, компенсация по застрахователен договор, умишлено унищожи, повреди, укрие  или  предизвиква произшествие, нанесе на себе си или на друго лице  телесна повреда или причиняване  вреда на здравето, което се явява основание за изплащане на такава компенсация се наказва  с .............

 С текста се въвежда се и ново наказуемо деяние – а именно „укриване” . На практика много от схемите с кражби на автомобили / особено лизингово/ и домашно или фирмено имущество, се извършват чрез предварително укриване или предаване на друго лице на застрахованото имущество. Това се използва и  при настъпване на самото събитие, когато застрахованият укрива и обявява за откраднато и друго имущество. Целта е да се пресекат опитите да се извършва сговор за укриване  с последващо обявяване за откраднато или изчезнало имущество.

„Предизвикването на произшествие” – е свързано с умишленото причиняване на щети – т. н. „подстави”,  обикновено тотални,  но се само с материален характер. В много от случаите същите са свързани с получаване на компенсации по искове за неимуществени вреди, които в последните години нараснаха. Особено опасни са случаите на инсценировки при които се нанасят средни телесни повреди на вече пострадали или предварително подготвени за целта пътници.

„Нанасянето на себе си или на друго лице на телесна повреда ”  е ново деяние добавено в предложението, което е свързано с измамите в Живото застраховането и застраховки „Злополука” и „ Медицински разноски” . Целта е да се запази живота и здравето на хора, готови да се подложат на подобни страдания с цел получаване на парична компенсация, както и използването им от престъпни групи и структури. Това ще спомогне да се пресекат и опити на престъпни групировки да застраховат своите членове и в последствие да получават крупни суми при получени травми при престъпна дейност.

2. Необходимо е въвеждането на специален текст, които да прецизира пресичането на опитите за измами и лицата участващи в тях при инсцениране или фалшифициране на обстоятелствата по застрахователен случай. На практика   въпреки, че тези случай са трудно разкриваеми , те много често се прилагат при ПТП, злополуки, мними кражби, и битови аварии. При установяване на такива факти застрахователят обикновено отказва изплащане на обезщетение, но за извършителите няма никакви наказателни последици

Ал. 2 /Предложение /

Който със същата цел по ал. 1 , възбуди и поддържа заблуждение, чрез фалшифициране или  инсцениране  на  застрахователен случай , свързано с компенсиране по застрахователен договор се наказва с .................................................

Особено сериозни  са случаите при инсцениране на крупни аварии, с цел подновяване на оборудване, инсценировки на карго събития и др.

Необходимо е да се помисли за въвеждане на забрана за застраховане на лица против отвличане, или в краен случай то да бъде ограничено до определен лимит, които да не позволява извършване на отвличане с цел получаване на крупен опкуп по застраховката или инсценирането на такова.

Промени в Кодекса за застраховане

Отказ за плащане на застрахователно обезщетение

Чл. 211. Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;

2 /Нова/ При инсцениране, фалшифициране или заблуда по застрахователен случай  от застрахования или от трето ползващо се лице.

Текста е свързан с мотивите  на предложената ал. 2 от чл.213 на НК

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;

4. в други случаи, предвидени със закон.

В чл. 18. ал.

В раздела “Съзнателно неточно обявяване или премълчаване” съгласно

Чл. 189 (1) Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.

4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелството по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване на размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера  на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.

Неточното обявяване е въвеждане в заблуждение, а премълчаването е бездействие с цел заблуда- на практика се осъществява състава на чл. 209 от НК – т.е. измама. В този случай разпоредбата на ал. 4 от чл.189 не позволява на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, когото то е довело до увеличаване на щетите, а го ограничава само до възможността да редуцира щета. т.е дори и да  е осъществена измама т. е престъпление, той е длъжен да плати и понесе загуби.

Считаме, че горната разпоредба трябва да бъде преразгледана и отменена в тази си част

всички новини