Съюзът на българските автомобилисти и БАЗК подписаха договор за партньорство

Застрашена е положителната тенденция от последните години за намаляване на жертвите на пътя

На 16 февруари 2011 г. в пресконферентната зала на Агенция „София прес“ Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗК) и Съюзът на българските автомобилисти (СБА) подписаха в присъствието на журналисти  договор за сътрудничество. Събитието бе и повод за съвместна пресконференция на двете неправителствени организации в навечерието (22 февруари) на преподписването на Европейската харта за пътна безопасност за периода 2011-2020 г. в София, член на която стана и в. „Застраховател прес“. Други теми на пресконференцията бяха предоставяне на статистиката от изминалата година за броя на ПТП и на жертвите, както и
причините за намаляването им в национален мащаб. В началото Владимир Тодоров – председател на УС на БАЗК, припомни как и защо е възникнала Европейската харта за пътна безопасност, чиято цел, поставена още през 2001 г., бе до 2010 г. броят на жертвите при катастрофи в Европа да бъде намален с 50 на сто. Резултатите като цяло са положителни. Много страни са предприели действия, довели до намаляване с 50 и повече на сто броя на загиналите на пътя хора. Що се отнася до България, също се отчита положителен резултат – броят на жертвите е намалял с 25 на сто. Броят на загиналите през 2010 година (775 души) се доближава до нивото от 1965 г., когато е имало 743 убити.

СБА и БАЗК, които изключително приоритетно работят по посока намаляване на загиналите и на аварийността и травматизма по пътищата, обединиха усилията си за бъдещи съвместни действия. Само когато има общи инициативи на неправителствения сектор и на държавните и общинските ведомства, институции и структури, могат да се постигнат положителни резултати. Тогава е възможно проблемите да достигнат до всяко семейство, до всеки млад водач, курсист, собственик на автомобил и т. н., изтъкна г-н Тодоров.

От своя страна Георги Янакиев – председател на СБА, подчерта, че медиите играят много важна роля, за да могат да се обяснят на хората всички действия, предприети от институциите по отношение на подобряване на пътнотранспортната обстановка в страната. Нашето желание е да задържим и подобрим това постижение – намаляването с 250 души на загиналите при ПТП, заяви г-н Янакиев. Но началото на 2011 година „разваля“ това впечатление, тъй като броят на ПТП и на жертвите и ранените показва тревожно увеличение. Само през първите два месеца на тази година има 75 загинали, а броят на ранените е 736. Ето защо е нужно да се заостри вниманието на обществото и да се противостои на тази обратна  тенденция. А до 2020 г. всички страни в ЕС трябва да снижат и броя на ПТП с 50 на сто, което поставя пред България много сериозни задачи, подчерта г-н Янакиев.

Г-н Тодоров представи съвместно издадена от БАЗК и СБА брошура с актуална информация на четири езика (български, румънски, гръцки и турски), която ще се разпространява на границите ни със съседните държави през летния период. Други сфери на партньорство между двете организации ще бъдат приложното колоездене, безопасното превозване на деца и поставяне на предпазни колани и на задните седалки в автомобилите.

Статистиката

Най-много ПТП в България стават с участието на пешеходци, като София е градът с най-много загинали пешеходци в Европа. 31 на сто от всички ПТП (през 2010 г. са станали 6610 катастрофи) представляват блъсване на пешеходец (2047 случая), като 23 на сто от загиналите (173 от общо 775) са пешеходци. През миналата година са станали 376 случая на блъсване на велосипедисти с 26 загинали и 362 ранени. За разлика от други страни у нас няма изискване за поставяне на предпазни каски и от велосипедистите, а не е изградена и  подходяща инфраструктура, т. е.  велоалеи. 164-ма души са загинали поради челен сблъсък между автомобили, а 103-ма - след удар в дърво.

Сред основните причини за ПТП не са, както се смята, алкохолът (той заема едва 7 място в тази „класация“ през миналата година) или лошата инфраструктура, а липсата на култура и толерантност на пътя, които са в основата на блъсването на пешеходци или велосипедисти, на шофирането с висока и несъобразена с пътните условия скорост, на неправилните изпреварвания. Едва след тях идва редът на проблемната инфраструктура, като не повече от 30 са опасните пътни участъци в страната с всекидневно възникващи пътни инциденти.

Проблеми и решения

Част от още нерешените проблеми са свързани с остарелия автопарк у нас. Освен това повечето хора не си поставят предпазни колани на задните седалки. Малък е и броят на камерите по пътищата – те са едва 15, докато по план трябва да бъдат 300, като ще бъдат инсталирани не само в градовете, но и на възлови точки по републиканската пътна мрежа.

Обезопасяването на пътната инфраструктура е много важен елемент от превенцията на пътната аварийност и травматизъм. В участъка Бургас - Созопол например, където вече е поставена разделящата пътните потоци мантинела, броят на загиналите е намалял 10 пъти.

Трийсетте опасни пътни участъци в страната, на които всекидневно стават инциденти, само се сигнализират, вместо да се вложат повече или по-малко усилия и средства, за да да бъдат те обезопасени. 

Едва след като цялостната система за следене на пътя сработи, могат да се очакват и съответните резултати от промените в ЗДвП. В него вече е въведено и понятието „системно нарушение“, което предвижда при няколко нарушения на правилата да се отнема шофьорската книжка.

Специално за София един от проблемите е с така наречените „легнали полицаи“. Те са изключително ефикасно средство и чувствително намаляват броя на загиналите пешеходци. Необходимо е обаче да се промени наредбата, която не позволява да се поставят такива препятствия на места, където преминават превозни средства от градския транспорт.

В програмата на „КАТ – Пътна полиция“ е заложено намерение за срок от 3-5 години да бъдат инсталирани 300 камери за видеонаблюдение из цялата страна, което наред със завишените санкции и гарантираното плащане на глобите ще доведе до дисциплинирането на водачите.

От СБА обявиха, че вече две години предлагат да бъде изготвен изцяло нов ЗДвП, а годишните технически прегледи да бъдат записвани, за да се избегнат фиктивните минавания по документи. СБА настоява държавата да се оттегли от провеждането на изпити за придобиване на свидетелства за правоуправление и то да се възложи на независима частна организация, която да ги администрира. Според експертите тогава контролът ще бъде много по-ефикасен. Засегната бе и темата за допускането на нерегламентирани фирми за пътна помощ, които причакват шофьори на местата, където е известно, че стават ПТП, и предлагат услуги на многократно завишени цени.

(726) Обучението на водачите, състоянието на пътната инфраструктура, остарелият ни автомобилен парк, поставянето на предпазни колани и на задните седалки (което е законово изискване, но не се спазва, макар че 200-300 души годишно загиват именно поради тази „небрежност“), ролята на санкционните режими, въвеждането на електронния фиш (който ще смени досегашната тромава административна процедура) и т. н. - това е цял комплекс от действия, инициативи и мерки, които не са по силите нито на държавата, нито на неправителствените организации. Само съвместните действия могат да доведат до положителни резултати, което означава хората да бъдат убеждавани или принуждавани да вършат неща, които в крайна сметка са добри за самите тях.

Славимир Генчев

всички новини