Здравна реформа в три интервюта

„В срещи с общопрактикуващите лекари те ми благодарят. Много искрени са и виждат това, което министерството е направило в последните месеци за тях. А то никак не е малко.” Това казва в интервю за „Труд” здравният министър д-р Стефан Константинов. По думите му, в големите градове положението вече е спокойно и правилата са ясни, системата просто трябва да се усъвършенства. „С промените в наредбата за основния пакет до голяма степен ще решим проблемите с денонощните дежурства и в малките населени места. Затова не съм убеден, че ме критикуват. Просто има разлика - аз общувам с работещите лекари, на най-нормално ниво. А те са доволни”, смята той.

Министърът планира увеличение на средствата във всички направления на здравеопазването за следващата година, става ясно още от думите му. Най-голямо обаче е планираното увеличение на капиталовите разходи. „Защото през м.г. и тази те бяха изключително свити - съответно 1,5 млн. лв. и 10 млн. лв. А през следващата се налага смяна на апаратура и ремонти, и то във водещи болници в страната”, обяснява д-р Константинов.

Ведомството работи усилено за подобряване на спешната помощ, научаваме още от интервюто. Стартирана е подготовка за обучение на парамедици, работи се по организацията на спешната помощ. „За да бъда още по-конкретен: до август сме дали срок на всички шефове на филиали да приведат в ред джипиес системите на линейките. Всеки реанимобил трябва да има джипиес, така ще се следи кога излиза, откъде и накъде отива. Другото, което много скоро трябва да се случи, е да има софтуерна свързаност между линиите 112 и 150”, обяснява здравният министър. Работи се и по въвеждането на цифрова система за комуникация между центровете за спешна помощ и мобилните екипи в линейките. „Искаме да въведем унифицираната система "Тетра", която ползва и полицията. По този начин полицията, пожарната и "Спешна помощ" ще използват една и съща система за връзка. Това е от изключително значение при спешни състояния”, посочва д-р Константинов. По думите му, в няколко центъра вече се използва такава система.

Според зам.-шефката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова пък един от глобалните проблеми на реализиращата се реформа от 2000 година насам е нарушената комуникация между нивата на системата. В интервю за „Монитор” тя застава зад решението на здравното ведомство за промяната в Наредба 40, която наложи на общопрактикуващите лекари да сключват договор с дежурен кабинет на разстояние до 20 км от пациентите. „Промяната в Наредба 40 е опит да се усъвършенства моделът на функциониране на тези неотложни кабинети”, смята Дариткова. По думите й, на места, където неотложният кабинет функционира адекватно, се забелязва намаление на притока на пациенти в спешните центрове. „Разбира се, трудно е за самия пациент, понякога и за лекаря да прецени едно състояние дали е спешно или неотложно. Затова всички звена в системата на здравеопазването трябва да работят в синхрон”, коментира тя.

Идеи за реформа откриваме в още едно интервю – това на Цвета Георгиева от „Атака”. Според нея трябва да бъдат въведени много стриктни правила за работа на медиците. „За да се премахне възможността да се източва касата, да се плаща под масата или да се преминава от сектор в сектор, работещите в държавни болници лекари не бива под никаква форма да имат право да се трудят в частни сектори. Има и още нещо, болниците трябва да престанат да бъдат търговски дружества и да се превърнат в юридически лица с нестопанска цел. Частните клиники могат да са всякакви, могат да имат всякаква структура - търговски, нетърговски, това никого не касае. Пък и те, частните болници, много често са регистрирани, освен по Закона за лечебните заведения, за да отговарят абсолютно на определените изисквания за лечебно заведение, и по Търговския закон като търговски дружества. Много е важно обаче частните болници да не работят със здравната каса”, казва тя пред партийния вестник. И допълва: „Има един аргумент, разбира се, който противоречи на моята теза, че човек трябва да може да се лекува навсякъде. Здравеопазването трябва да е достъпно и срещу здравната си осигуровка всеки може да отиде в частна болница и с част от пакета, който му е предоставен, по пътеките с които частните болници са сключили договори с касата, да се лекува. Има известна логика в това, но така такава клиника минава на двойно финансиране, нещо, което една държавна болница не може да прави.”

Източник : Zdrave.net

всички новини