Българската икономика ще продължи да нараства през 2012 г. въпреки дълговата криза в еврозоната

29.09.2011

* Износът към бързоразвиващите се страни извън ЕС ще играе все по-голяма роля в развитието на България

* Растежът води до около 10% ръст на средната заплата през 2012 г .

Независимо от усложнената външна среда, до края на 2011 г. икономиката на България ще продължи да нараства с умерени темпове, като ръстът ще бъде в пряка връзка с икономическото здраве на основните външнотърговски партньори на страната - Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо формират около 46% от износа на страната. От 2010 г. насам се наблюдава и постепенна промяна в географската структурата на българския износ, като този, ориентиран към старите страни членки на ЕС се свива от 50.6% през 2009 г. до 45.6% за 2010 г. В същото време делът на експорта ни към страни извън ЕС (Турция, Русия и други азиатски държави) за същия период нараства с 3.9 пр. п. до 39.1%. Тенденцията се запазва и през първите месеци на 2011 г., което предполага по-голяма устойчивост на експортния сектор при евентуално по-сериозно забавяне на европейските икономики и свиване на поръчките към местните предприятия, тъй като икономики като Турция и Китай се очаква да продължат да растат между 6% и 8% и през следващите години.

Очакваното забавяне на водещите световни икономики ще се отрази и върху страните от Източна Европа, главно чрез спад на новите поръчки в промишлеността, ограничаване на финансирането от западните банки и понижение на чуждестранните инвестиции в региона. Въпреки политическите опити да се овладее дълговата криза в еврозоната, тя продължава постепенно да се разпространява в други страни от Южна Европа, като в най-засегната държава - Гърция, рискът от фалит става все по-реален.

През 2012 г. очакваме българската икономика да отбележи ръст на БВП от около 3%. Основен негов двигател ще продължи да бъде износът, но положителна роля вече ще оказват и постепенно увеличаващите се инвестиции в основен капитал и крайното потребление, каквато плавна тенденция се забелязва през последните две тримесечия на настоящата година. Икономическото развитие на страната ще бъде ограничено от външните рискове, а също така от продължаващия процес на балансиране на натрупаните в предкризисните години диспропорции. По-съществено ускоряване на растежа до 4% - 4.5% може да се наблюдава след 2014 г., като част от очакваната глобална тенденция на икономическо оживление. Това ще доведе до по-значим ръст на инвестициите, по-трайно нарастване на доходите и по-високо потребление.

Умереният икономически растеж през тази и следващата година няма да се окаже достатъчен, за да свие съществено безработицата, като тя се очаква да се понижи до около или малко под 9% през 2012 г. (съгласно методиката за изчисления на Агенцията пои заетостта). Стремежът към по-ниска задлъжнялост от страна на бизнеса и домакинствата спрямо нивото от предкризисните години ще се запази, поради което и ръстът в икономиката ще се задържи под потенциалния. Забавянето на световната икономика ще се отрази върху търсенето на петрол и на други основни суровини, което ще облекчи натиска върху потребителските цени. Инфлацията в страната се очаква леко да успокои своя ръст, но да се задържи над средната за ЕС, на нива около 3.5 % - 4% през тази и следващата година.

Ръстът на средната работна заплата очакваме да продължи постепенно да се ускорява – за тази година той ще бъде в границите на 8% спрямо 2010 г., с тенденция за малко по-голямо повишение от около 10% през 2012 г. Двигател ще бъде както отложеното увеличение в някои сектори през периода 2009 – 2010 г., така и повишената производителност на труда вследствие на оптимизирането на дейността от страна на бизнеса и очакваното стопанско оживление. Ръстът на възнагражденията в публичния сектор ще изостава спрямо този в частния поради устойчивата правителствена политика на строги бюджетни ограничения на разходите.

С балансирането на вътрешното търсене на ново, по-ниско ниво, един от основните източници на дисбаланси на икономиката на България през бурните години на ръст между 2005 - 2008 г. - текущата сметка, се очаква към края на тази година да излезе на положителна територия от около 1.5% от БВП за първи път от 1998 г. насам. В същото време доскорошният мотор на икономиката - чуждестранните инвестиции, и през периода 2011 г. - 2012 г. ще продължат да бъдат значително по-ниски спрямо годините на ускорен растеж, причина за което е и повишената несигурност в региона като цяло.

След първоначалното стабилизиране на отраслите, ориентирани главно към износ на стоки и услуги, вследствие на проведеното преструктуриране в редица сфери на икономиката и оптимизиране на дейността, подобрение вече се наблюдава и в други сектори, като добив на въглища, производство на хартия и картон и производство на тютюневи изделия. Освен с бърз ръст от началото на 2011 г., те се характеризират и с устойчивост през кризисния период 2009 - 2010 г. На бързо възстановяване се радват и секторите, свързани с производство на изделия от текстил и производство на мебели. Перспективни в средносрочен план остават химическа и фармацевтична индустрия, инфраструктурно строителство, туризъм, възобновяеми енергоизточници, електроника и информационни технологии, аутсорсинг на услуги.