2011: Най-скъпата застрахователна година: Земетръси + политически трусове

            Земните недра се разтресоха и доведоха до нечувани екокатастрофи. Държавни лидери накараха политическата сцена да трепери. Всичко това вече превърна 2011 година в най-скъпата в историята на застрахователната индустрия.

            Общата картина в цифри

            Загубите на световната икономика от японските земетресения и цунамита през март само за първото полугодие на 2011 г. възлизат на рекордните 265 млрд. долара, сочат последните изчисления на презастрахователната компания Munich Re. За сравнение за цялата 2010 г. стихийните бедтвия са нанесли 130 млрд. долара вреда на световната икономика, а рекордната досега 2005 г., през която светът преживя кошмара на урагана „Катрина“, нанесе щети в размер на 220 млрд. долара. Само самият ураган, бушувал в южната част на САЩ и практически унищожил 80% от град Ню Орлеанс, акумулира загуби в размер на 125 млрд. долара. Аналитиците от Munich Re припомнят, че щетите в първото полугодие обикновено са по-малки, отколкото във второто. Това вещае значително увеличение на общия обем на загубите, нанесени от природни катаклизми на икономиката до края на годината.

            Само след шест месеца 2011 г. вече удари застрахователен рекорд. Официално тя е най-скъпата катастрофична година за застрахователната индустрия за всички времена, като изпревари всичките 12 месеца на 2005 г., носителката на предишния рекорд. Унищожителното земетресение и торнадо в Япония в комбинация със земетресението в Нова Зеландия, наводненията в Австралия и торнадата в източните щати на САЩ доведоха до повече от 50 млрд. долара загуби за индустрията, или 30,6 млрд. лири. Лондонският застраховател Lloyd's  излезе на червено със загуби за първата половина на годината, преди данъци в размер на 85.6 млн. лири на фона на отчетената печалба от 97.2 млн. лири миналата година Hiscox вече обяви 85.6 млн. лири  загуби за първото полугодие.

            Експертите посочват, че първата половина на годината е била изключително предизвикателство, но въпреки това остават оптимисти, като твърдят, че индустрията все пак е в добра форма и се надяват да извлекат от ситуацията и някакви ползи, опирайки се основно на продажбите в областта на имущественото застраховане. В Япония, Австралия и Нова Зеландия вече чувствително усещат скока на застрахователните премии.  От Munich Re отбелязват също , че далеч не всички щети ще бъдат покрити от застрахователните компании.

            Щетимост по японски

            Правителството на Япония заяви, че загубите за икономиката на страната от земетресението и цунамито на 11 март, които станаха причина за аварията на АЕЦ „Фукушима-1“, са в размер на 210 млрд. долара. Световната банка пък оцени щетите от това земетресение на 122-235 млрд. долара. В много крайбрежни райони дълбочината на цунамито значително надвиши защитните диги и дори и най-високите сгради са понесли сериозни щети, в повечето случаи - до 100%. Сумата на дължимите обезщетения нарасна и като се вземат предвид последвалите свлачища, проблеми с транспорта и електроснабдяването, да не говорим за ядрената криза във Фукушима. По отношение на човешките жертви от бедствието статистиката звучи страховито. През първата половина на годината природните катаклизми са отнели живота на 20 хиляди души по целия свят, но пък миналата година при подобни обстоятелства са загинала 230 хиляди души.

            Застрахователите далеч не са единни по отношение на изчисленията за загубите, които реално ще бъдат понесени. Дни след бедствието компанията Eqecat, специализирана в изработване на модели и изчисляване на евентуалните щети от различни бедствия, обяви, че японската криза ще струва на застрахователния сектор между 12 и 25 млрд. долара. Два месеца по-късно обаче тази прогноза беше коригирана и оценката се вдигна драстично до 22-39 млрд. долара. Приблизително същата оценка дадоха и колегите им от AIR Worldwide - около 30 млрд. долара. Днес щетите се оценяват на 30 млрд., но вече в лири. Според някои анализатори последиците от трусовете и мащабното цунами ще се усетят най-вече на локално равнище, а според други застрахователни и презастрахователни дружества от целия свят ще трябва да вдигнат цените си, за да наваксат загубите си.

            Разпределната тежест

            Въпреки че земетресението в Япония изглежда ще бъде оценено от анализаторите като най-скъпото природно бедствие в историята, застрахователната индустрия все пак май ще се окаже добре защитена. Според експерти щетите от незапомнените катаклизми от тази година - мощно земетресение, цунами и ядрена катастрофа, вероятно няма да надминат по въздействие на частния застрахователен сектор тези на урагана „Катрина“ през 2005 г.

            Това отчасти се дължи на факта, че японските собственици на жилища, както и местните компании разчитат предимно на финансирани от правителството системи за застраховане от земетресения  и само частично на частно застраховане. В резултат на това само около 14% до 17% от японските домове притежават частни полици срещу земетресение, твърдят оценките на Презастрахователната асоциация на Америка (Reinsurance Association of America). Японската система поставя горна граница на общите застрахователни претенции, които могат да бъдат изплатени от правителството и от частните застрахователи. Това означава, че собствениците на жилища и бизнесът ще трябва да се задоволят с частично покриване на загубите. От това следва,  че застрахователите ще понесат значително по-малка тежест на изплащани щети,  разпределени между различните пазарни играчи. И все пак общите разходи за земетресението и последвалото цунами ще бъдат астрономически. Според някои банки общите загуби са минимум 180 млрд. долара. Това прави земетресението в Япония най-скъпата природна катастрофа в историята, надминавайки урагана „Катрина“ с неговите нанесени загуби в размер на 125 млрд. долара и причинена смърт на 1300 души. Около половината от загубите от „Катрина“ са били покрити от застраховки, като в резултат на това ударът за застрахователната индустрия бе в размер на 66 млрд. долара. Но благодарение на лимитите на отговорност и дългогодишния финансов предпазен механизъм на японското правителство разходите по земетресението от 11 март за  частния застрахователен сектор вероятно ще бъдат далеч по-ниски. Най-широко цитираните оценки на загубите идват от AIR Worldwide, застрахователен консултант, който поставя тези загуби в диапазона от 15 млрд. до 35 млрд. долара. Тази цифра обаче не покрива щетите от цунамито, уточнява Jayanta Guin, мениджър в AIR Worldwide. Експертите на Eqecat също твърдят, че общозастрахователните дружества са изправени пред искове на стойност между 15 и 25 млрд. долара. От тази сума между 7 и 12 млрд. долара се падат на японските нерегулирани застрахователи, известни под общото прозвище Киосай. Тази група компании не може да разчита на финансова подкрепа от правителствения презастрахователен пул (JER) в случай на земетресение.

            Самотният самурай

            Според японският ядрен нормативен акт от 1961 г. операторите на атомни централи не носят отговорност за всяка щета, „произтичаща от тежко природно бедствие от изключителен характер“, твърди Асоциацията по презастраховане. Tokyo Electric Power, оператор на централа, разполага със собствена имуществена застраховка за завода, но щетите, причинени от земетресения и цунами са изключени от полицата, твърди Стефан Шуерман, анализатор от швейцарската банка Vontobel. Тези бедствия обикновено се изключват от имуществените полици, твърди той. Знае се, че когато застрахователните компании се сблъскват с плащания за такива природни бедствия като земетресението и цунамито в Япония, те обикновено разчитат от своя страна на по-големите застрахователи - презастрахователните дружества, които действат като буфер, когато загубите станат прекалено големи.

            „Става все по-ясно, че застрахователните щети от японското земетресение вероятно ще се абсорбират основно от японската вътрешна система на имуществено застраховане, както и от животозастрахователния бранш на държавата“, счита Робърт Хортуиг, президент на Застрахователен информационен институт (Insurance Information Institute). Тези суми едва ли ще разтърсят сериозно застрахователната индустрия на глобално равнище и последиците ще са предимно локални, твърдят анализаторите. Една от причините за това е, че повечето японски застрахователи се презастраховат един друг, което задържа евентуалните загуби в рамките на местната икономика. Освен това експертите вярват, че правителственият пул разполага с капитал да покрие загуби до 50 млрд. долара.

            „Очакванията са, че по-голямата част от загубите ще бъде понесена от правителството и от местните застрахователи”, смята Пол Ковач от Института за изследване на щетите от катастрофи.

            Не трябва да се забравя и фактът, че застраховането е една от най-големите световни индустрии, като само за миналата година приходите са възлизали на четири трилиона долара. Гледайки от тази скала, загуби в порядъка на няколко десетки милиарда са сериозен, но не критичен проблем за сектора.

          Един от най-големите животозастрахователи в Страната на изгряващото слънце например Aflac Inc., които са продали полици на всяко четвърто японско домакинство, смятат, че са „добре подготвени” да посрещнат предявените им искове.

 Галина Маринова

всички новини