Хората все по-често търсят правата си в съда срещу отказ на застрахователя

02.02.2012

Все повече хора си търсят правата по съдебен път срещу застрахователи, отказали да им изплатят обезщетения, твърди в интервю за БТА адвокат Деян Николов, който от години се занимава със застрахователно право.
По думите му специално при кражбата на автомобили около 80% от решенията на съда са в полза на застрахованите.
Най-много дела има за застраховката "Гражданска отговорност" и за пострадали при катастрофи лица, тъй като това са масовите случаи, уточнява адвокат Николов.
Справка на Софийския градски съд (СГС) категорично потвърждава тази тенденция.
Образуваните дела по Кодекса за застраховането през 2011 г. са били 888, а през предходната година - 813.

927 са приключилите дела по Кодекса за застраховането миналата година, през 2010 г. - 777, през 2009 г. - 516, а през 2008 г. - 145, сочи справката на СГС, разкривайки стабилна възходяща тенденция.

Хората не бива да се притесняват, че ако водят дело срещу застраховател, се изправят срещу една голяма корпорация със скъпо платени адвокати и това предварително накланя везните в полза на застрахователите, категоричен е специалистът.
Хората се притеснявали, че ако заведат дело, това щяло да им струва много средства, нерви и време, без да е ясен крайният изход.
Според адвоката, обаче, "един компетентен юрист винаги може да ги посъветва дали си струва да водят подобно дело", а при успешна развръзка застрахователят възстановява всички разходи, плюс начислените лихви за цялото забавяне на плащането.
Единственият начин застраховател да бъде принуден плати обезщетение, което доброволно не желае да даде, е да бъде осъден от българския съд, категоричен е адвокат Николов.
Според него все повече назрява необходимостта от промени в Кодекса за застраховането, тъй като сега там е записано, че застрахователят има право да откаже плащане, ако е налице неизпълнено от застрахования задължение - а това, според експерта, е "значително с оглед интереса на застрахователя".
Тоест едва ли не застрахователят сам трябва да преценява дали това неизпълнено условие е значително за неговия интерес или не, пояснява адвокат Николов.
Друга масова практика, която много често застрахователите използвали при щета по "Гражданска отговорност", било да задължават хората да подписват предварително споразумения, за да си получат сумите.
Те много често се възползвали от въпросната празнота в закона и не давали доброволно пари освен ако нямало споразумение, че след това няма да бъдат съдени за по-голяма сума.
Застрахователите много често предлагат 2-3 пъти по-ниска сума на пострадали по "Гражданска отговорност" от тази, която може да се получи от съда, смята адвокат Николов.
Кои са най-често използваните трикове от застрахователите, за да откажат обезщетение?
По отношение на "Гражданска отговорност", особено при смъртни случаи, застрахователите предлагат споразумение с изплащане на много ниска сума на наследниците, като ги карат да подпишат документ, че ще им изплатят някакви средства, но по-нататък те няма да имат абсолютно никакви претенции, обяснява Деян Николов.
По отношение на застраховката "Каско" се прилагал друг трик:
например в общите условия има клауза, че автомобилът трябва да мине оглед и заснемане от застрахователя, за да влезе в сила полицата. След първия оглед и заснемане, обаче, застрахователят казвал: "Ние миналата година ги правихме, тази няма нужда".
Когато след време се случи нещо, например откраднат колата, застрахователят отказва обезщетение с мотива, че не е изпълнено въпросното общо условие.
Едно от най-честите основания за отказ при кражба на автомобил е, че при завеждане на щетата застрахованият не е предоставил документ, който е длъжен да представи съгласно общите условия - например малкия талон.
Често се случва той да е останал в самия откраднат автомобил, а това автоматично да доведе до отказ за изплащане на обезщетение. По думите на адвокат Николов практиката по подобни дела показва, че в тези случаи отказът не се приема за основателен от съда, тъй като неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор не е достатъчно, за да бъде постановен отказ по щетата.
Съгласно съдебната практика, освен да е предвидено в договора, такова неизпълнение следва да е и в пряка причинно-следствена връзка с понесените вреди.
Често застрахователите убеждават, че не е нужно някои от общите условия да се изпълнят и че полицата си важи и без тях - но след застрахователно събитие отказват пари именно на това основание, посочва експертът.
Друг често използван мотив за отказ бил липсата на допълнително монтирана алармена система на автомобила
В общите условия на някои застрахователи е посочено, че рискът "кражба" се покрива само ако застрахованото МПС е снабдено с такава система, но същевременно в самата полица е изрично посочено, че застраховката покрива риска "кражба" или че е с "пълно Каско", което включва и риска "кражба".
При наличие на противоречие между полицата и общите условия, законът предвижда да се прилага уговореното в полицата, пояснява адвокатът. Още повече, че застрахователят не може да обосновава отказа си с факт, който му е бил известен още преди сключването на застрахователния договор.
При зачестилите напоследък палежи на коли също има уловки,
тъй като и там трябва да се четат внимателно общите условия на застрахователите, препоръчва юристът, според когото някои от тях покриват само умишления палеж, а други НЕ покриват само него.
Въпросът е, че дали един палеж е умишлен или не невинаги може да се докаже, тъй като докато не бъде намерен самият извършител, наказателното дело се спира срещу "неизвестен извършител".

Често застрахователите прехвърлят вината за палежа към клиента си, като го обвиняват, че е оставил автомобила си без надзор до някакъв огнеизточник или пък е създал предпоставки за късо съединение, посочва юристът.

Нека обаче се има предвид, че застрахователят трябва да докаже в съда, че е имало предпоставки за груба небрежност от страна на клиента и именно от това е последвало даденото събитие, допълва адвокат Деян Николов.