КФН: Собственикът на взривилите се складове да плати на пострадалите

Фирмата - собственик на складовете край “Петолъчката“, където стана инцидентът с взривените боеприпаси, би трябвало да има сключени договори “Гражданска отговорност към трети лица“ и въз основата на тях да поеме изплащането на обезщетения.

Това коментира  пред журналисти Борислав Богоев - заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководител на управлението "Застрахователен надзор". 

При взривове, избухнали в складове на "Берета трейдинг" в ямболското село Лозенец, пострадаха 18 души, а трима все още са в неизвестност. 

Фирмите, които трябва да имат гражданска отговорност към трети лица, са описани в Кодекса за застраховането, посочи Богоев. "Задължителните застраховки "Гражданска отговорност към трети лица" са над 40 вида и по нито една от тях КФН няма касателство", добави той. По думите му браншовите камари в отделните области трябва да следят изпълняването на тези застраховки. 

За пример Богоев даде Камарата на нотариусите, която трябва да следи за изплащане на имуществени вреди, причинени от нотариуси към трети лица. 
Според него фирма, която се занимава с утилизиране на боеприпаси, също е длъжна да има застраховка "Гражданска отговорност към трети лица". 

Собственикът на фирмата ("Берета трейдинг") обеща да обезщети хората, но има сложни процедури, каза по-рано по БНР кметът на Стралджа Митко Андонов. Направени са огледи и е установено, че са пострадали 164 жилищни сгради и 5 обществени. Основните поражения са счупване на стъкла и падане на части от тавани, изкъртени врати. Щетите са в най-пострадалото село Лозенец, където има общо около 300 къщи, обясни кметът. 
Изчаква се застраховател, каза още Андонов.

Катастрофичният пул
Вече тече дебат в обществото за това дали да има катастрофичен пул за изплащане на обезщетения при бедствия и КФН не бива да се намесва в него, коментира още Богоев. Той посочи, че едва 8-10 процента са жилищните застраховки на имоти, а от тях в много малко има включени клаузи за земетресение. Застраховки за наводнения или свлачища във вида, в който държавата иска това да стане чрез катастрофичния пул, пък изобщо не са включени в предлаганите от застрахователните фирми договори. 

При включване на клауза "наводнение" например се говори единствено за наводнение от съседа, посочи Богоев. Според него сега държавата трябва да изрази своето становище дали ще има политика в тази област, или не, а има много методи, по които може това да се осъществи. 
Потребителите да четат внимателно договорите си със застрахователите и да обръщат внимание на общите условия по тях, преди да ги сключат, а не едва когато нещо се случи с тях или с имота им и си поискат обезщетението, посъветва още Борислав Богоев. Той посочи, че най-честите оплаквания на потребителите са от размера на изплатените обезщетения или от това, че изобщо не им се изплащат, но в такива случаи не КФН е арбитър, а съдът.

Източник: Dir.bg

всички новини