Добра идея ли са автоматичните правила за разходно-покривната система?

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Минаха само няколко месеца, след като повечето европейските лидери подписаха многостранния договор за фискална дисциплина и координация на икономическите политики[1]. Българското правителство също го подписа, като се възползва от възможността да сложи параф само под главите от договора, отнасящи се за фискалната дисциплина, но не и под главата за координация на икономическата политика между страните членки. Главата за икономическа координация е изключително общо написана, като се предвижда  обсъждане и координиране на всички „големи реформи на икономическата политика, които планират да предприемат”.

Към момента на подписване не беше ясно какви „големи” (на англ. major) реформи ще попадат под изискването за обсъждане и координация. Последните дни този въпрос започва да се  изяснява. Преди дни президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой отправи апел за общи и задължителни реформи на пенсионните системи на страните членки в рамките на определен период и по начин, който да доведе до определена цел. Според него досегашният подход на (незадължителни) препоръки от страна на ЕК към страните не дават резултат, което налага замяната му. Като пример за такива задължителни предписания Ван Ромпой даде евентуалното обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живот в отделните страни.

За пенсионното правило

Обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота е сред най-разпространените „пенсионни правила” или правила за автоматична корекция/приспособяване (automatic self-adjustment mechanisms), които все повече страни въвеждат от края на 90-те години насам[2]. Замисълът зад въвеждането на такива правила е да се направят разходно-покривните системи финансово устойчиви в дългосрочен план, като се заложат в тях механизми за отговор на променящите се икономически и демографски условия.

Макар по принцип всички такива автоматични правила да адресират комбинирания рисков фактор на намаляваща раждаемост и увеличаваща се продължителност на живота, конкретните формули на национално ниво са разнообразни. Така например възрастта за пенсиониране или изискуемият стаж за пенсия могат да се увеличават автоматично с увеличението на продължителността на живота, като може да се заложи постоянно съотношение между годините, в които се работи, и тези, в които се почива като пенсионер (примерно 2 към 1). Някои правила залагат т.нар. устойчив фактор във формулата за изчисляване на индивидуалните пенсии в зависимост от очаквания живот след пенсия, което в случай на увеличаваща се продължителност на живота води до ефективно намаляване на размера на получаваната пенсия.

Като цяло автоматичните правила за корекция на разходно-покривните системи имат няколко сериозни предимства, които обясняват тяхната нарастваща популярност.

1.Те правят разходно-покривната система по-малко зависима от политиците и техния краткосрочен хоризонт на действие (обикновено съвпадащ с изборните цикли).

2.Те са дългосрочни и съответно предвидими, което позволява по-добро планиране от страна на отделния човек.

3.Тяхната  дългосрочност предполага периодични, чести корекции с малки стъпки за разлика от традиционно по-големите и непериодични корекции в показателите при липсата на такива правила.

Такива правила биха могли да се заложат и в разходно-покривната система на България предвид техните предимства. Тяхното функциониране би спомогнало за свиването на дефицита на държавното обществено осигуряване и би го направил по-малко зависим от усмотрението на отделните правителства. Заедно с мерки за засилване на т.нар. капиталов елемент (лични пенсионни сметки) това би могло да доведе до поставянето на пенсионната система върху една здрава твърдина и извън сегашното „блато”, в което непрекъснато потъва все по-надълбоко.

Проблемът

Проблемът с идеите на Ван Ромпой не са самите мерки, които могат евентуално да се предложат от ЕК, а тяхното задължително спускане върху страните членки. Всички опити за въвличането на България в общи икономически политики - било то данъчни, пенсионни или други - би следвало да бъдат отбивани още в самия им зародиш. След като правителството (разумно) не подписа главата за икономическа координация, би следвало да продължи да се придържа към запазване на независима икономическа политика, включително и по отношение на пенсионната система.

Разбира се, това не би могло да ни попречи да приемем автоматични правила за стабилизиране на разходно-покривната система, независимо дали са по инициатива на ЕС или не, даже напротив. Крайно време е правителството да се отърси от чувството си за добре свършена работа по отношение на пенсионната система. Заложеното стъпково вдигане на пенсионната възраст и изискуем стаж в следващите години в никакъв случай не е достатъчно да реши проблемите на системата и да обуздае задаващия се нов ръст на дефицита в системата след 2030 г.[3] Повечето страни в ЕС отдавна взимат решителни мерки за стабилизирането на системите си, които включват микс от пенсионни правила и засилване ролята на капиталовия елемент, без да чакат ЕК да спусне поредната директива или друг документ. България би могла да се присъедини към тях.

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Т. нар. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.

[2] Според изследване на Джон Търнър от април 2007 г. поне 12 страни са заложили такива правила в своите  пенсионни системи от края на 90-те години на миналия век насам (John Turner, “Autopilot: Self-Adjusting Mechanisms for Sustainable Retirement Systems”, April 2007)

[3] За прогнозни сметки по отношение на дефицита виж Emanuele Baldacci, Angelo Marano, and Todd Mattina, “Bulgaria: Reforming the Pension System”, IMF, November 2010, както и OECD Pensions Outlook 2012

* Материалът е публикуван в бюлетина „Преглед на стопанската политика” на Института за пазарна икономика, брой 584/29.06.2012 г.

всички новини