И часните охранители с недостойни доходи

Застрахователните и охранителните фирми работят в тандем

Сериозни проблеми между двата бизнеса – на частните охранители и на застрахователите –няма, но понякога възникват такива с възложители на съвместните им проекти, когато става дума за обществени поръчки – сподели  Петко Ангелов,  председател на УС на  Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) на специално организирана в пресклуба на БТА пресконференция на 9 ноември т.г. по повод професионалния им празник.

НАФТСО  е установила контакт с Асоциацията на българските застрахователи за разрешаване на общи проблеми още от 2005 г., но на практика двете асоциации не са реализирали общи действия досега .

На пресконференцията присъстваха Петко Ангелов,  председател на УС на НАФТСО;

Иван Иванов, главен секретар на асоциацията, Васка Пенкова, член на УС, ръководни служители от Главна дирекция „Национална полиция” МВР; Румяна Георгиева, парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Ана Заимова, председател на Националния професионален синдикат на служителите по сигурността и охраната; Димитър Янев, управител на „Вадим” ООД; Камен Пенков, изпълнителен директор на Международен институт за  сигурност и сътрудничество, ръководители на други сдружения в частния сектор за сигурност като Асен Георгиев, председател на Национална асоциация „Сигурност”,и Васил Велков, председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност.

Проблемите на частните охранители днес поставят сериозния въпрос не е ли това „последният валс” и за този бизнес. Още повече че тези проблеми според председателя на УС на НАФТСО Петко Ангелов са огласявани многократно и въпреки това се задълбочават от 2008 г. до сега.

Несъвършенствата на регулациите в този бизнес пораждат доста проблеми

Известно е, че частната охранителна дейност е вплетена в болшинството отрасли на българската икономика и засяга почти всички сфери на обществените отношения. Независимо от това според охранителните фирми институциите продължават масово да спестяват средства и да не осигуряват необходимата сигурност. Дори днес, когато страната е разтърсена от икономическата криза, и, естествено, престъпността се активизира, тези спестени средства за сигурност водят до опасно пренебрегване на качеството и професионализма за сметка на ниските цени, които институциите заплащат на охранители.

Един от проблемните въпроси са порочните процедури за печеленето на конкурсите за обществени поръчки. Вместо повече изисквания за качеството на охраната при почти всички конкурси доминира критерият „най-ниска цена”.  Става дума за охранителна дейност, в която е ангажиран човешки труд – на хора охранители, а не на системи. Държавните институции и общините са поставени в такива условия, с нисък бюджет и затова основното им изискване е да осигурят фиктивна сигурност. Така печелят обичайно тези охранителни фирми, които приемат да работят по най-ниските, дори невъзможни цени.  А това, естествено, е за сметка на сигурността.Този процес дори се стимулира от контролните органи, защото при евентуална проверка от страна на Сметната палата всяка институция, която отделя за охранителна дейност средства на стойност по-висока от минималната, би била санкционирана. За съжаление освен общини, министерства, училища и болници в България се правят „икономии” в областта на сигурността с човешки фактор и за обекти от критичната инфраструктура (язовири, вододайни зони и др.).

Независимо от промените, направени в Закона за обществените поръчки, сегашните търгове са отрицателен пример за това как не трябва да се избират охранители, защото цените на обществените поръчки стават отрицателен пример за частната охранителна дейност в Европа.

Цялата статия тук.

всички новини