Установяването на виновните е трудно и е почти невъзможно да се стигне до процес

   Адв. Ася Аксентиева, консултант на в. „Застраховател прес“

            Във всички документи на ЕС, отнасящи се до застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се подчертава, че тази застраховка е особено важна за европейските граждани, независимо от това дали става дума за застрахованите или за пострадалите от виновното им поведение лица. Подчертава се също така, че тази застраховка трябва да бъде основна грижа на застрахователните дружества като важна част от бизнеса им (това особено важи за България предвид високия дял на тези застраховки в общото застраховане), че тя влияе на свободното движение на хора и автомобили в общността и поради това следва да бъде ключова цел в действията на ЕС в сферата на финансовите услуги и да обедини вътрешния пазар в автомобилното застраховане.

            В изпълнение на множеството директиви  (72/166/ ЕИО, 84/5/ ЕИО, 88/357/ ЕИО, 90/232/ ЕИО, 2000/26/ЕО,  2005/14/ЕО, 2009/103/ЕО) националните  законодателства на държавите членки постъпателно са се сближавали по отношение регламентацията на застраховката на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства. Основната цел винаги е била чрез предвидените в директивите механизми да се гарантира плащането на обезщетения  на пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица както в рамките на самата държава членка, в която се намира увреждащото превозно средство, така и в другите страни членки.

            Българският Кодекс за застраховането изцяло е съобразен с горепосочените директиви, а издаването на застрахователните полици по застраховката по електронен път значително ограничи възможностите за антидатиране и фалшифициране на тези застраховки.

            Независимо от това  именно във връзка с  гарантиране на плащането към пострадалите лица се поставя въпросът кой следва да плати и кой носи отговорност при неистински, неавтентичен или подправен документ за застраховка  „Зелена карта” или полица по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

            Отговор на този въпрос е даден още с Решение на комисията от 28 юни 2003 г. за прилагането на Директива 72/166/ ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките „Гражданска отговорност” при използването на МПС. Чл. 7 гласи, че „Всяка „Зелена карта”, представена в една страна, за която тя е валидна, като издадена на отговорност на едно бюро, се гарантира от това бюро, дори ако зелената карта е фалшива, неправомерно предоставена или променена”.

            В съответствие с Директивата, въпросът е решен и във Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, както и в Устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Вътрешните правила изискват всяко Бюро да бъде отговорно за отпечатването на своите „Зелени карти” или да  оторизира своите членове да ги отпечатват (за своите застраховани и единствено за превозни средства, които са регистрирани в страната, за която е компетентно). Съгласно чл. 9 от Вътрешните правила „Всяка „Зелена карта”, която е представена в страна, за която е валидна и е издадена от името на дадено Бюро, трябва да бъде гарантирана от това Бюро, дори и ако е фалшива, издадена без разрешение или незаконно променена”.

            Горното означава, че при всички случаи, дори ако се окаже, че съответната „Зелена карта“ е фалшива, издадена без разрешение или незаконно променена, съответното Бюро на държавата, в която е настъпило събитието, следва да уреди исковете, произтичащи от пътнотранспортното произшествие, а след това да поиска възстановяването им от НББАЗ, което гарантира всяка „Зелена карта“.

            В съответствие с Вътрешните правила на Съвета на Бюрата  Уставът на НББАЗ регламентира правилото, че  всеки от членовете на Бюрото заявява за отпечатване пред Бюрото необходимия му брой сертификати „Зелена карта”. Отпечатаните сертификати „Зелена карта” се предават от Бюрото на членовете под опис като бланки под строга отчетност и всеки от членовете носи отговорност пред Бюрото за съхраняването на предоставените му под опис сертификати „Зелена карта”, включително в случаите на загубване, унищожаване, повреждане, както и при неправилно попълване на тези сертификати „Зелена карта”, когато е извършено от служител или от друго лице, упълномощено от съответния член.

            Когато НББАЗ носи отговорност въз основа на неистински, неавтентичен или подправен сертификат „Зелена карта”, представен като издаден под контрола на Бюрото, и се установи, че такъв документ е издаден, като е ползвана бланка, предоставена на член на Бюрото, която е загубена, повредена или поправката е извършена  от служител/упълномощен брокер,  то Бюрото има право на обратен иск към този свой член.

            Случаите по предходното изречение не обхващат хипотезите на последваща поправка на валидно издаден сертификат „Зелена карта” (тогава Бюрото има право на регресен иск към  лицето, което е извършила поправката).

            Когато член на Бюрото е отпечатал сам своите сертификати при спазване на утвърдените от Управителния съвет на Бюрото образец, реквизити и номерация, този член носи пълна отговорност за всеки случай на неистински, неавтентичен или подправен документ.

            Съгласно Устава всеки от членовете следва незабавно да заявява пред Бюрото номерата на бланки за сертификати „Зелена карта”, които са загубени, откраднати, повредени или унищожени. Заявяването на обстоятелствата по предходното изречение не освобождава члена на Бюрото от отговорността им, за която е споменато по-горе.

            Както на всички е известно, застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на единна премия за целия срок на договора дава покритие за цялата територия на ЕО. 

            Когато се причини ПТП в друга държава членка от водач на МПС, което обичайно се намира на територията на България (с българска регистрация),  и бъде представена  неистинска или подправена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, то тогава водачът се третира като водач без застраховка. След уреждането на претенцията на пострадалите искането за възстановяване на платеното обезщетение се получава в НББАЗ и съответно в Гаранционния фонд, който съгласно чл. 288, ал.1, т. 2 , б. ”а” изплаща обезщетения на имуществени и неимуществени вреди, ако събитието е настъпило в България или държава членка и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

            Без съмнение и НББАЗ, и Гаранционният фонд, след като извършат плащане, се суброгират в правата на увредените лица и могат да предявят претенция за възстановяване на изплатеното от лицата, които са използвали неистински или подправени „Зелени карти” или полици за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Практиката показва обаче, че установяването на виновните лица е изключително трудно и е почти невъзможно да се стигне до наказателен и граждански процес.

всички новини