Актуални резултати на чилийските пенсионни фондове и на солидарния стълб на пенсионната система в Чили.

Предвид съмненията и коментарите, които се появяват в българската преса по отношение на евентуален провал на чилийската пенсионна система, бих желал да споделя резултатите от някои проучвания, проведени от специалисти в тази област. Те подчертават добрите резултати, наблюдавани в чилийската система за капиталопокривно пенсионно осигуряване в индивидуални партиди, реформирана през 1980 г. и към момента с 32-годишна история. Бих желал да Ви изпратя също и някои цифри, които са показателни за резултатите, постигнати от системата.

Единият от докладите, на който ще се спра, е изготвен от Консултативния съвет към президента по пенсионна реформа в Чили, чийто председател е Марио Марсел –директор на отдел „Бюджет” в кабинета на бившия президент Рикардо Лагос и член на социалистическата партия. В окончателния си доклад „комисията Марсел” (както е по-известен съветът), в чийто състав влизат специалисти от целия политически спектър в страната, заключава категорично следното:

- Системата на капиталопокривните схеми с индивидуални партиди, въведена с пенсионната реформа от 1981 г., не е в криза. Тя продължава да функционира в съответствие с прогнозите, вноските на осигурените лица се плащат редовно. Дружествата, администриращи пенсионни фондове, спазват законовите си задължения, средствата на обхванатите лица са гарантирани. Отрицателна доходност е отчетена едва през две години от съществуването на системата. За периода от 25 години не са установени случаи на измама или на фалит на пенсионноосигурително дружество;

- Капиталопокривните схеми с индивидуални партиди не са се провалили като механизъм за финансиране. Натрупаните средства за лицата със стабилна заетост, които редовно плащат своите вноски в течение на трудовия си живот, позволяват да се финансират пенсии с размер, близък до възнаграждението от трудова дейност;

- Индивидуалните капиталопокривни схеми имат положително въздействие върху ръста и развитието на капиталовия пазар. Този ефект намира отражение не само в макроикономическите индикатори, но също и в области, които са много по-близки до живота на хората, като цената на ипотечните кредити и кредитите за малкия бизнес.

Докладът на комисията Марсел разсея множество съмнения и въпроси относно системата за осигуряване в частни пенсионни фондове, породили се по време на кампаниите за президентски и парламентарни избори през декември 2005 г. Основна грешка при отправяните критики бе, че се смесваха фондовете за пенсионно осигуряване по втори стълб на капиталов принцип с пенсионноосигурителната система в Чили като цяло. Тя бе критикувана неправомерно, без да се посочват силните й страни и ползите, които е осигурила за икономиката, заетостта и особено на работещите, които след като са се осигурявали редовно в рамките на трудовия си стаж, могат да се радват на пенсии с размер много близък до работната им заплата, именно благодарение на реформата.

Можем да отбележим множество силни страни на чилийската пенсионна система, сред които най-ясно се отличава следното: натрупаните средства възлизат на над US$ 157 млрд.. Те са инвестирани в сектори с голям икономически потенциал и са допринесли за икономическия ръст на страната.

Според проучване, проведено от Виторио Корбо и Клаус Шмид-Хебел , 11% от икономическия ръст на БВП в периода 1981-2001 г. се дължи на пенсионната реформа, като това въздействие се наблюдава също при ръста на чилийския капиталов пазар и има отражение в корпоративното управление на бизнеса. Наблюдава се и положително въздействие спрямо бюджетния дефицит ,промяна в поведението на осигурените лица – хората показват все по-голяма загриженост за своите спестявания и в някои случаи, без да се придържат единствено към задълженията си по закон, взимат решение да плащат доброволни вноски над законово определения праг.

В доклада на комисията Марсел се заявява също, че предвид периода, през който съществува системата за частно пенсионно осигуряване (32 години към настоящия момент) и поради тенденциите, които започват да се проявяват на чилийския трудов пазар, пенсионната система има нужда от нови промени. Посочва се следното:

- Не е необходимо дадена пенсионна система да изпадне в криза, за да бъде реформирана. Фактът, че функционира под натиска на толкова големи очаквания от страна на обществото е достатъчна причина за промяна;

- Наличната информация показва, че съществен процент от работещите в страната не са внасяли вноски редовно в съответствие с изискванията на новата система и доходността върху внесените средства, макар и към момента надвишаваща първоначалните очаквания, не е достатъчна, за да се компенсира този факт. Поради това, ако нещата останат непроменени, определен процент от хората ще получат пенсии с размер по-нисък от заплатите им.

Комисията Марсел прави подробно диагностициране на чилийската пенсионна система, за да открои силните и слабите й страни, както и бъдещите предизвикателства, на базата на което излиза със серия предложения за внасяне на промени (предложения за реформа в 70 точки), които са залегнали в основата на законопроект Nº 20,255, приет от парламента и публикуван в Държавен вестник на 17.03.2008 г., в сила от юли същата година. Първите позитиви в резултат на новото законодателство вече са налице.

В доклада на комисията се заключава, че всеобхватна реформа не е необходима, но са наложителни съвкупност от промени в определени аспекти от функционирането и организацията на пенсионната система, с които да се гарантира разширяване и ребалансиране на структурата от права и задължения, както и отговорности на институциите. Следователно промените би следвало да осигурят стабилизиране на структурата и ясно дефиниране на правата и задълженията в пенсионната система. По-конкретно, вместо да се дава приоритет на определен финансов механизъм, следва да се постигне взаимодопълващ се баланс. Това предполага организирането на интегриран солидарен стълб, заздравяване на капиталовия стълб, допълнително развиване на доброволния стълб и гарантиране на съвместимост помежду им.

Голямата заслуга на реформата от 2008 г. е заздравяването на пенсионната система посредством ясното дефиниране на трите стълба: първи стълб на солидарен принцип, втори капиталопокривен стълб и трети стълб за доброволно осигуряване. С реформата се гарантира пенсия за всички чилийци, независимо дали са плащали вноски за нейното финансиране, като по този начин се дава оценка на приноса на всеки индивид за развитието на обществото, независимо дали под формата на платен труд или не. Промените също така стимулират индивидуалното финансиране и се предвиждат преки ползи за тези, които спестяват. В резултат е създадена система, която защитава най-уязвимите, но същевременно стимулира спестяването.

I. Първи стълб

С реформата от 2008 г. е въведена солидарната пенсионноосигурителна система. От нея се изплащат минимални пенсии за старост и инвалидност на солидарен принцип за лицата, които не са натрупали пенсионни спестявания, както и солидарни надбавки за онези, които са правили спестявания в партида с индивидуално финансиране, но средствата им са недостатъчни. Пенсиите от системата на солидарен принцип, чието изплащане стартира от 1 юли 2008 г., са: минимална солидарна пенсия (PBS) и солидарна пенсионна надбавка (APS).

Трябва да се отбележи, че към момента 1-ви стълб обхваща най-бедните 60% от населението, като развитието му стана възможно след реформата от 2008 г., благодарение на излишъците, генерирани в системата за частно пенсионно осигуряване. Ако частните пенсионни фондове не бяха решили проблема с пенсионното осигуряване на по-голямата част от населението, нямаше да са налични свободни ресурси за създаването на 1-ви стълб.

Резултати

Общият брой лица, получаващ плащания (PBS и APS) от солидарния стълб през първите шест месеца на 2012 г., е 1 104 673 средно месечно (с 4,2% повече спрямо предходното полугодие). В резултат от това разходите от държавната хазна за тези плащания възлизат през първото полугодие на 2012 г. на 443,006 млн. чилийски песо (около USD 869 млн.). По отношение на обхвата на солидарния стълб, през юни 2012 г. от всички пенсионери в капиталопокривната система, предишните пенсионни каси “Cajas”, и в солидарния стълб, 33,7% и респективно 27,9% получават основна солидарна пенсия (PBS) и солидарни надбавки (APS)

II. Втори стълб

С реформата от 2008 г. са предвидени различни стимули за плащането на пенсионни вноски в сектори, в които се наблюдава по-малък обхват, напр. сред младите хора (финансираните от държавата субсидия за наемане на работа в полза на работодателя и субсидия към вноската, която постъпва по индивидуалната капиталопокривна партида на младия работник), самонаетите лица и жените (субсидия за всяко живородено дете на майки, които членуват в системата на капиталов принцип). Усъвършенствана е регламентацията на инвестициите (могат да се посочат по-гъвкавите инвестиционни ограничения и повишаването на лимита за инвестиране в чужбина – към момента до 80% от средствата). Част от тези мерки започват да се прилагат от 1 октомври 2008 г., а други от 1 юли 2009 г.

Резултати

По отношение на субсидията към вноската (по индивидуалните партиди на младите работници), през първата половина на 2012 г. са изплатени 153 826 такива субсидии на общо 56 428 лица, 54,6% от които са жени. Средномесечният размер на субсидията за периода е 6,742 чилийски песо (около USD 14) за жените и $6,896 (около USD 14,3) за мъжете. Общият размер на изплатените средства по тази мярка за първата половина на 2012 г. е 1,044 млн. чилийски песо (около USD 2,17 млн.).

Субсидия за наемане на работа (в полза на работодателя) – през първата половина на 2012 г. са изплатени общо 10 197 субсидии (с 96% повече от предходното полугодие), по линия на 5 293 работници, от които 46.9% са жени (тези субсидии са предоставени на 133 работодатели).

След въвеждането на мярката през юли 2009 г. до юни 2012 г. от детските надбавки, които се изплащат за всяко живородено дете, са се възползвали 212 448 жени. През първата половина на 2012 г. в резултат на тази мярка е постигнато увеличение на обезщетенията на получаващите пенсия PBS и наследствена пенсия с 9 281 чилийски песо (около USD 19,3) и съответно 19 947 чилийски песо (около USD 41,5), като средномесечна сума на бенефициент, и 1 190 398 чилийски песо (около USD 2 475) под формата на единични плащания към жените, които прехвърлят тази сума към индивидуалната си пенсионна партида.

По отношение на постигнатата от пенсионните фондове инвестиционна доходност, можем да заявим, че въпреки кризата, всички лица, членували в мултифондовете поне 10 години, са получили положителна доходност, разпределена по партидите им - както осигурените, избрали по-рисковите фондове (тип A и B), така и онези, които са предпочели по-консервативните (C, D и E). Лицата, които през целия период са членували във фонд A (към м. юни 2012 г.), са получили номинална средна годишна доходност от 10,1%. Лицата във фондове B – 9,1% на годишна база, членуващите във фонд C – 8,6%; лицата във фонд D – 8,1% а тези във фонд E – 7,4%. Същевременно акумулираната доходност през същия период варира между 155% за фонд A и 100% за фонд E.

Противно на твърдяното от определени кръгове, които обичат да преувеличават в изявленията си относно преходния период с отрицателна доходност, можем да представим необорими доказателства, че балансът на доходността от средствата в рамките на дългосрочния хоризонт е положителен.

Трети стълб

С реформата от 2008 г. бяха предвидени стимули за доброволни пенсионни спестявания (APV). Въведена бе нова данъчна схема, буква А, чл. 20М, паралелно с действащата по буква Б, чл. 20М. Според буква A не се предвиждат данъчни облекчения за лицата при плащане на доброволни пенсионни вноски, но това е включено в схемата по буква Б. С това изменение се цели стимулиране на индивидуалните спестявания сред лицата с по-ниски доходи, при което индивидуалните спестявания се допълват от държавата. Реформата също така въвежда нови стимули за доброволно спестяване в колективни схеми (APVC). Тази мярка започва да действа от 01.10.2008 г.

Резултати

По отношение на доброволните пенсионни спестявания (APV), през юни м. 2012 г. броят на лицата с доброволни пенсионни партиди е 583 595, като те представляват 6,4% от обхванатите от системата към тази дата. От друга страна, общият размер на натрупаните в доброволните схеми вноски възлиза на 1,989,846 млн. чилийски песо (около USD 3,904 млн.), което се равнява на 2,71% от общия размер на пенсионните активи.

Наблюдава се съществено увеличение на средния размер на месечните депозити от осигурените лица, избрали новата данъчна схема по буква А, чл. 20М. През първата половина на 2012 г., съпоставено с второто полугодие на 2011 г. (65,8%), докато при лицата, предпочели старата схема по буква Б, чл. 20М, имаме спад от 10% в сравнение с втората половина на 2011 г. Средно месечно през първата половина на 2012 г. броят на депозитите по новата схема възлиза на 53,521, докато по старата е 82,570.

По отношение на колективните схеми за доброволно пенсионно осигуряване към юни 2012 г. са подписани 47 валидни договора с общо 2 035 партиди, управлявани от администратори на пенсионни фондове (21%) и мениджъри на взаимни фондове (79%). Общият размер на спестяванията възлиза на 637,020 хил. чилийски песо (около USD 1,325 хил.), което представлява повишение от 41% в сравнение с м. декември 2011 г. По отношение на състава на баланса - 28% от средствата са внесени от работодателите, а останалите 72% - от работещите. Във втория случай, 41% от средствата, внесени от работещите, са по новата схема (буква A, чл. 20М), а 59% по старата схема (буква Б,чл. 20М).

Крайната цел е трите стълба взаимно да се допълват, така че да гарантират достойни старини на населението.

Надявам се тази информация да помогне за коригиране на неправилните изявления, появяващи се в медиите.

Ако имате нужда от допълнителна информация по тези въпроси, за мен ще бъде удоволствие да предоставя такава.

С най-сърдечни пожелания,

Гилермо Артур

Президент

ФИАП

Източник: БАДДПО

всички новини