Минната дейност: Земетръсна бомба със закъснител?

Преди 18 месеца Перник бе разлюлян от земетресение, което освен среднощен ужас на жителите на миньорския град, донесе и изключителни финансови загуби. Тези загуби създадоха такива пукнатини в бюджетите на общината и на домакинствата, че все още се опитваме да ги запълним.

Как да се защитим от непоносими загуби вследствие на едно от най-страховитите бедствия, които майката земя ни поднася? И още по-важно, как да редуцираме риска и да предвиждаме земетръсната активност на планетата?

Тези въпроси сякаш остават непроменени през десетилетия и векове независимо от напредъка на човешката цивилизация.

Нещо повече, все по-ясно се чуват гласове, че може би именно човешката активност е причина за земетресенията.

Дали, копаейки в земните недра, за да извличаме природни богатства, не ставаме причина за това земята да се „сърди“?

Дали и родният Перник не стана жертва на мините, чиито просеки под земната кора вече десетилетия „хранят“ хората в региона?

Учените все още са далеч от единодушие по подобни въпроси, но самият факт, че те вече се задават публично, е достатъчно красноречив и многозначителен, за да заслужава да бъде поставен за обсъждане в общественото пространство.

Година след година, десетилетие след десетилетие сеизмолозите регистрират малки и средни по мощ земетресения в районите с интензивно развито минно дело.

Срутващи се тунели, планирани експлозии и други дейности и инциденти, свръзани с добива на природни ресурси, позволяват на подземната вода да си пробие път нагоре към повърхността. Този процес специалистите сочат като основна причина за трусовете.

Като рядкост се определят по-големите земетресения, но не са изключени, а последствията от тях са далеч по-сериозни. Такива случаи вече са регистрирани в различни части на света, от Австралия, Китай и Германия, до Южна Африка, САЩ и др.

Цялата статия вижте тук .

всички новини