Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор
- Застрахователни компании
- Пенсионно и здравноoсигурителни компании/НОИ
- Банки
- Брокери / АЗББ , БАЗБ
- Комисия за финансов надзор
- Гаранционен фонд, НББАЗ
- Асоциации / Съюзи
- Фондация "Проф. д-р. В. Гаврийски"
- Специализирани ВУЗ
- Kурс на БНБ за 25.11.2024 г.
- 1 USD= 1.78419 лв.
- 1 EUR=1.0962 USD
- Валутен калкулатор
Съдим общината, ако колата ни се счупи в дупка на платното
Ако автомобилът ни се счупи заради дупки или други неизправности по пътя, можем да заведем иск срещу общината, ако нямаме застраховка "Автокаско".
Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на УС на Българска асоциация на пострадалите при катастрофи (БАПК) и юрист Владимир Тодоров. Има вариант и след като застрахователят ни е изплатил обезщетението, самият той да заведе дело срещу общината. Такива дела има доста и в повечето случаи те се печелят или от пострадалите, или от застрахователните компании, уточни Тодоров.
В случаите, когато няма застраховка е много важно да се сдобием с протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП), в който да бъде отбелязано, че причината за катастрофата е техническа неизправност на пътя, като дупка или шахта, а не както често пише "движение, несъобразено с пътните условия". Това на практика означава, че в протокола на КАТ изрично трябва да има посочена причина, че катастрофата е по вина на собственика на пътя.
Ако не сме катастрофирали заради дупка, а буквално сме потрошили автомобила си заради неизправности по пътя е много важно да имаме свидетели. Отново, обаче становището на Пътна полиция е ключово, защото тя дава преценка.
Тодоров даде и конкретен пример. Ако преминем през дупка на улицата пълна с вода с допустимата скорост от 50 км/ч и ни се изкриви джанта или спускаме гума, за това сто процента е виновна общината. Тогава трябва да извикаме Пътна полиция, която да констатира случилото се в протокол, след което да заведем дело към общината, която е собственик на пътищата на нейна територия.
Ако все пак успеем да спечелим делото срещу местната власт обезщетенията зависят от повредите на автомобила ни. Най-елементарното нещо, за което може да осъдим общината е спукана гума или изкривена джанта. Юристът, обаче разказа за случай, при който мотористи са пострадали на автомагистрала "Хемус", тъй като на пътното платно е имало около 20-сантиметрова бабуна, следствие на която те са изхвърчали от моторите си и са били с множество фрактури.
"Тогава заведохме дело срещу "Автомагистрали", които изплатиха няколко десетки хиляди лева обезщетение. Струва си да се опита. Всички плащаме данъци и винетки и местни и пътни данъци, така че трябва да изискваме от общината да ни предоставя добри пътища и тротоари", коментира Тодоров.
Имало е случаи, когато велосипедисти са падали в цели ями, за което също общината носи отговорност.
Според Тодоров, софиянци са се научили да търсят правата си, включително и, в случаите, когато хора са пропадали в шахти по тротоарите, били са ухапани от бездомни кучета, или, чиито автомобили са се повредили заради дупки. Те се научиха в последните години да търсят правата си, което е похвално. Това говори, че самосъзнанието на гражданското общество се повишава, добави председателят на УС на БАПК.Ако сте от столицата и колата ви се счупи в някоя дупка, яма шахта или нещо друго, е редно да се обърнете към Софийски районен съд. Изключения правят случаите, които са много тежки и има пострадали хора, тогава размерът на иска е голям и трябва да отидем в Софийски градски съд.
Съветът на специалиста е хората да не се занимават сами с воденето на подобен род дела, защото никой не се е учил и не се преподава как да си търсим правата. Затова има и специализирани асоциации.
Хората се научиха да търсят правата си. Нека да бъдат активни, информирани. Нека да ни информират за проблеми, ние пък ще притискаме местната власт в добрия смисъл, каза в заключение Владимир Тодоров.
Източник: БГНЕС
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012 "Строители на съвременното българско застраховане"
Петър Андасаров, 2007 "Застраховане"
Христо Драганов
Йордан Близнаков, 2000 |