За гръцката криза и предизвикателствата пред застраховането

Интервю на Румен Георгиев във вестник Преса

Господин Георгиев, гръцката криза ще повлияе ли на застраховането у нас?

В ограничени размери, и то най-вероятно по отношение на бизнеса със застраховките „финансови загуби", „Помощ при пътуване" и някои други. По-опасни за нас в дългосрочна перспектива може да бъдат последствията от удара, който кризата нанесе върху репутацията на европейските финансови институции - Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския стабилизационен фонд (EFSF). Международният валутен фонд и ЕЦБ изкупиха частния дълг на Гърция, сложиха и еврокомисар да следи как се харчат парите. Но както виждате, не се случи нищо добро.

Не е вярно също, че гърците работят малко. Европейската статистика показва, че те работят със 7 часа в седмицата повече от германците. Да, имат ниска пенсионна възраст. Но пък нашите полицаи се пенсионират на 45 години. Такива няма по света. Така че има дисбаланси, но не е вярно нито това, че гърците не са работливи, нито че са си изхарчили парите.

Добре е, че европейската банкова система в основните си параметри е стабилна и споразумение с Гърция при едни или други условия ще има. Ситуацията около фалита на страната формално ще улегне. Частично ще се отпише и частично ще се реструктурира дългът. Евросъюзът ще се върне към „нормален" бизнес и най-вероятно необходимата сериозна трансформация на интеграционния модел на съюза ще се отложи за по-нататък. До нова криза, която без радикална промяна е неизбежна.

Някои български дружества готвят навлизане на гръцкия пазар точно в момента. Вие планирате ли подобни инвестиции?

Гърция е един доста конкурентен и затворен пазар с изключително високи изисквания и цени за разлика от нас. Но в момента навлизането там е неподходящо.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита при бедствия. Според тях държавата ще дава помощи само на социално слабите при наводнение или друго голямо бедствие. Как ще се отрази това върху застраховането?

Тези промени няма да имат реален ефект върху застрахователния бизнес, тъй като се отнасят до подпомагане на хора, които поради социалния и икономическия си статус не са могли да застраховат имуществото си.

Няма ли опасност от увеличаване на корупцията? Все пак държавни служители ще определят кой има право на помощ и кой не.

Да, има такава опасност, затова изходът е друг. Държавата трябва да стимулира сключването на имуществени застраховки на жилищни сгради срещу такива рискове, без да създава специален фонд или катастрофичен пул за покриване на щетите. Сключването на застраховката например може да се обвърже с намаляването на данък сгради. Отстъпката ще се дава при представяне на полицата, когато тя покрива минимални задължителни параметри. Това на практика ще доведе до масовото сключване на имуществени застраховки и разширяване на пазара.

Цялото интервю ТУК.

всички новини