Теменуга Ненова : Застрахователи и застраховани са партньори в сделка, която трябва да приключи благоприятно и за двете страни

- Г-жо Ненова, вече са известни резултатите за шестмесечието на ЗПАД “Алианц България”, както и на останалите дружества от холдинга. Оправдаха ли се почти сигурните очаквания за продължаващ растеж?

-Да, резултатите за полугодието на всички дружества от групата са положителни. Те изпълняват плановете си, но най-силно се откроява ТБ “Алианц България”, която се развива с изключителни темпове. Неслучайно тя спечели и приза за най-динамично развиваща се банка на ежегодния конкурс “Банка на годината”. Що се отнася до ЗПАД “Алианц България”, искам да отбележа трайния, стабилен растеж на дружеството по всички линии на бизнеса - без изключения. Не се наблюдават никакви драстични отклонения в посока намаление или увеличение на бизнеса, квотата на щетимост е под планираната, печалбата е над планираната, подадените искове срещу дружеството са по-малко в сравнение със същия период на миналата година, жалбите също са значително по-малко. За отбелязване е фактът (който се споделя и от други колеги), че клиентите много често, без да се запознаят с условията, при които са сключили застраховките си, предявяват необосновани претенции, които никой застраховател не би удовлетворил. Не може да се претендират обезщетения за събития, които не са предизвикани от рискове, покрити по условията на застраховката, или да се предявяват претенции, далеч надхвърлящи действителната стойност на погиналото имущество – както при застраховките на домашно имущество, така и в автомобилното застраховане. Това се случва не само в България. Клиентът винаги е воден от желанието си да спечели по някакъв начин от своята застраховка. Често се задава въпросът: “Аз съм платил тази и тази сума като застрахователна премия, а какво ще получа насреща?” Не се отчита фактът, че това са краткосрочни застраховки, облечени в договори, валидни за една година, а понякога и за по-кратък срок, и че отговорността по този вид застраховки е лимитирана от действителната стойност на застрахованото имущество.

- Не рядко в пресата излизат материали, които, може би насочвани от определени среди, внушават на обществото, че съществува практика застрахователите да залагат “капани” в застрахователните договори, които да им позволят да не изплащат обезщетения. Може би има такива застрахователи, брокери или агенти, но едва ли някой би могъл с лека ръка да хвърли подобно обвинение срещу целия застрахователен пазар.

- Пазарът се регулира в много голяма степен и почти не ми се вярва да има общи условия на застрахователи, които да крият подобни уловки или “капани”. Друг е въпросът доколко лицето, което застрахова каквото и да било имущество, се информира и знае какво точно иска да застрахова. В началото на разговора ни стана дума за това. Не може да се покриват щети от непредвидени в договора рискове, просто защото не е била платена премията, която да ги покрие, с други думи – те не са калкулирани в цената й. Ще дам пример със застраховка “Каско”. Ако клиент си купи “Каско” с частично покритие, което не включва риска “кражба”, няма основания да иска обезщетение, ако автомобилът му бъде откраднат. Ако е покрит рискът “кражба”, но не и рискът “пътнотранспортно произшествие”, тогава не може да се иска обезщетение при ПТП; ако автомобилът обаче бъде откраднат, тогава се плаща обезщетение. Като цяло българинът е много лековерен и лесно може да бъде подведен.

Така или иначе, застрахователите, които разработваме и предлагаме своите продукти, сме длъжни да ги разясняваме на клиентите си. Неслучайно Кодексът за застраховането изисква всяко дружество да има правила за ликвидация на щети; те трябва да бъдат онагледени и да се намират във всеки офис на застрахователя, така че клиентът да има достъп до тях. Това е нещо, което ЗПАД “Алианц България” отдавна е направило.

Необходимо е да се намери точният и труден баланс между неинформираността на клиента, произтичаща от неговото нежелание да научи повече, и евентуалното умишлено недостатъчно информиране на клиента от страна на застрахователя.

-В този смисъл считам, че ние, застрахователите, сме в дълг към гражданите, защото не правим достатъчно разяснения. Имали сме обаче драстични случаи. От 2000 г. дружеството ни предлага застраховката “Автоасистънс”, която покрива както техническите повреди на МПС, така и повреди при ПТП; тогава се предоставя пътна помощ, при необходимост се оказва спешна помощ, тъй като имаме договори с всички пунктове за спешна медицинска помощ, лицето се настанява в болнично заведение, резервира се хотел за придружаващите го лица и т. н. Имали сме клиенти, които претърпяват ПТП и знаят добре каква застраховка са сключили, но не звънят в асистънс центъра, а след време идват с фактура за пътна помощ с оправданието, че не знаели! Всеки е длъжен да ползва предоставената му услуга и ако не я ползва, да си понесе последствията.

Въпреки многократните разяснения, все още има много хора, които не знаят какво точно представлява застраховката “Гражданска отговорност” и какъв е нейният смисъл. Идвали са клиенти, за да им платим обезщетения по тази застраховка за щетите на техните автомобили, с които са причинили ПТП! Това показва, че те въобще не знаят каква застраховка имат.

Други клиенти настояват да се ускори ремонтът на автомобилите им в определен сервиз. Както е известно, застрахователите нямат право на друг вид дейности. Те поддържат договорни отношения с автосервизи и фирми за ремонти по домовете. Когато нов автомобил бъде насочен за ремонт в оторизиран сервиз, който ще съхрани неговата гаранция, застрахователят не може да повлияе върху срока на изпълнение, тъй като сервизът си има регулярно изпълнявани поръчки. Не може по такъв повод да се пишат жалби до надзора. Ами ако липсват съответните резервни части? Трябва да се търси разбиране, а не да се заема конфронтационна позиция, ние сме партньори в една сделка, която трябва да завърши благоприятно и за двете страни.

- Остава неизяснен един важен момент: как Гаранционният фонд ще изпълни задължението си съгласно кодекса да информира чрез писма лицата, които нямат валидна застраховка “Гражданска отговорност” към даден момент. Не е изяснено по никакъв начин какво ще се случи през този 14-дневен срок, цитиран там, когато лицето се движи без полица със своя автомобил. Какво се случва след 14-ия ден? Гаранционният фонд уведомява органите на МВР и те следва да предприемат действия за спиране на автомобила от движение. Как фактически ще стане това спиране? Ще се снемат ли регистрационните табели? Ще се закара ли автомобилът на наказателен паркинг, откъдето лицето да не може да го вземе и да го ползва, за да не предизвика евентуално ПТП, до момента, в който представи валиден застрахователен договор? На тези въпроси за съжаление не сме получили задоволителни отговори от “КАТ-Пътна полиция” и досега. Обрисуван е един много сложен административен механизъм: подаване на данни към КФН, пращането им към Гаранционния фонд, изпращане на уведомителни писма от ГФ към съответните лица. Имам чувството, че нещата са направени така, че да не заработят.

Не беше прието нашето предложение да се свали поне предният регистрационен номер, за да не може да се кара автомобилът. Този подход не се възприе от страна на МВР. Там явно не искат да предприемат подобни действия.

Тук не става дума за застраховане въобще, а за обществен дълг. Всеки гражданин, който управлява МПС, е длъжен да застрахова отговорността си при/или по повод управлението му. Само за това става дума. Има орган, който следва да контролира, и този орган е Направление “КАТ-Пътна полиция” към НС “Полиция”. Друг способ няма.

Застрахователите нямат информация за това кой няма застраховка, а за това кой има застраховка. Когато тя изтече, следва те да уведомят лицето и да направят усилие да я подновят. Но лицето може да не я поднови и тогава Гаранционният фонд следва да му изпрати писмо. Има вариант лицето междувременно да е продало автомобила си, без да е уведомило своя застраховател, и този автомобил вече да е с нов собственик. Изпращането на уведомително писмо до бившия собственик по никакъв начин не защитава движещите се трети лица да не бъдат ударени от автомобил, който вече няма застраховка. А това е само една хипотеза, може да има десетки варианти.

- Безспорно в момента има сблъсък между интересите на застрахователите: от една страна, всеки би искал да вземе по-голям пазарен дял; от друга страна, съществува оправдан страх от продажба на застраховка на ниска цена, тъй като, ако бъде подписано Многостранното гаранционно споразумение, застраховката “Гражданска отговорност” ще бъде валидна за територията на ЕС; от трета страна, клиентите никак няма да бъдат склонни да плащат много скъпи полици “Гражданска отговорност”. Това крие рискове от фалити на дружества и може да доведе до много сериозни сътресения на застрахователния пазар и в целия икономически сектор.

Въпросът за прелицензирането е изключително сериозен. Застрахователният надзор е изготвил много добри критерии: по отношение на презастрахователните програми, програма за действие през следващите три години и т. н. Но по никакъв начин не може да се елиминира действието на полици на дружества, които може би изобщо няма да поискат лиценз за “Гражданска отговорност”. Има дружества, които са направили премиен приход от нeколкостотин хиляди или само от няколко десетки хиляди лева по тази застраховка. Съвсем ясно е, че те не могат да си купят необходимото презастрахователно покритие, защото премията би надхвърлила обема на премийния им приход. Ако тези дружества останат извън Националното бюро “Зелена карта”, а продават полици до края на октомври, техните полици ще важат и на европейска територия и тогава наистина НББАЗ ще носи тяхната отговорност, което очевидно е несправедливо. Оттук възникват много въпроси, а те възникват, защото нещата не бяха предвидени и уредени така, че да не се предизвикват подобни сътресения.

- Пропаднаха всичките ни опити да постигнем общо споразумение за минимална цена, която да е актюерски обоснована. Единственият начин бе не да се направи пул като юридическо лице, а просто застрахователите, които ще продават “Гражданска отговорност”, да се обединят и да купят общо презастрахователно покритие за целия пазар, като се покрият и събития, които ще настъпят след 1 януари догодина, по полици, издадени през 2006 г. Това може да стане и има предложения за такъв вид покритие, но някои застрахователни дружества категорично отказаха да се присъединят, защото не виждали убедителни аргументи да го направят. И ЗПАД “Алианц България” има презастрахователно покритие, но тук става дума за интересите на България като страна, която се присъединява към ЕС, за стабилността на застрахователния пазар и за неговата сигурност.

- Преговорите са в напреднала фаза. Очакваме два варианта: единият е покритие само за Гаранционния фонд при самозадържане в размер на 200 хил. евро и оттам нагоре покритието да е нелимитирано; другият вариант е да се обедини целият пазар, т. е. всички дружества, които продават застраховка “Гражданска отговорност”. Мисля, че това е единственият начин да се оцени величината на достатъчната по размер средна премия по тази застраховка. Естествено е, че всеки застраховател трябва да трупа база данни, да оценява индивидуално риска и да постъпва по начина, по който ЗПАД “Алианц България” стартира миналата година своята кампания. За 2007 г. нашите комбинации съобразно различни критерии ще бъдат много повече от 32 хиляди, колкото бяха за 2006 г., това не означава, че застрахователят не следва да съблюдава една минимална средна тарифа, под която не бива да се слиза. Всеки, който разполага с достатъчно надежден софтуер, може да прави това ежедневно и да регулира величината на застрахователните премии.

Мисля, че след като получим ценовата оферта за такова покритие, ще можем да изчислим размера на тази достатъчна необходима премия и всеки застраховател ще вземе своето решение. Има варианти покритието да се сключи на база брой застраховани МПС, на база премиен приход и т. н. Надявам се, че до септември това ще стане.

- Всъщност точно това правим в момента. Взели сме данните от Националното бюро “Зелена карта” и сме ги изпратили на английския брокер “Бенфийлд”, който е сред водещите компании в областта на презастраховането на “Гражданска отговорност”. На основата на броя на регистрираните МПС; на броя на застрахованите към момента според наличната статистика в ГФ; на издадените сертификати “Зелена карта”; на настъпилите застрахователни събития в страната; на 10-те най-големи щети и изплатени обезщетения по години; на резервите за 10 щети в чужбина по държави на настъпване – не само платените обезщетения, но и заделените резерви – на тази основа актюерите на “Бенфийлд” ще изчислят необходимата премия. Считам, че това ще оздрави в много голяма степен застрахователния пазар и ще разсее страховете на клиентите, че застрахователите ще им предлагат изключително скъпи полици с недостатъчно оценени рискове, или пък умишлено евтини. Надявам се на здравия разум на всички участници на пазара. Социалният ефект от тази застраховка трябва да се търси не в нейната цена, а в защитата на третите лица, т. е. обществото да бъде предпазено срещу евентуалните, нанесени виновно от автомобили, материални и нематериални щети.

- Това е най-малкият проблем. Вероятно управителните съвети на двата фонда ще подпишем документ, който ще регламентира взаимното им гарантиране, което ще доведе до по-висок капацитет. Европейската комисия обаче иска да види друго: какъв е процентът на незастрахованите МПС. В момента според данните в Гаранционния фонд излиза, че имаме 99% застраховани, което категорично не е вярно. Все още има МПС със стари регистрационни номера, някои от които са със застраховка “Гражданска отговорност”, но други се движат без застраховка. Ние отчитаме процента на застрахованите към броя на пререгистрираните МПС. Така че процентът в никакъв случай не е 99 и никой не може да каже какъв е точно. През септември, когато започва новата партньорска проверка от Европейската комисия, органите на МВР трябва категорично да докажат какъв е броят на незастрахованите МПС в България или на движещите се по републиканската пътна мрежа и намиращи се в техните масиви. Трябва да докажат също, че са спрели от движение всички МПС със стари регистрационни номера и че не само са ги свалили от отчет, но и че са им прибрали табелите.

Тогава, ако процентът на незастрахованите излезе под 10, ще има основание на 29 септември т. г. на заседанието на Съвета на Бюрата “Зелена карта” да бъде внесено предложението България да се присъедини към Многостранното гаранционно споразумение. След това ще започне процедурата по подписване на договора от всяка отделна държава членка на това споразумение.