Член на Надзорния съвет
- Застрахователни компании
- Пенсионно и здравноoсигурителни компании/НОИ
- Банки
- Брокери / АЗББ , БАЗБ
- Комисия за финансов надзор
- Гаранционен фонд, НББАЗ
- Асоциации / Съюзи
- Фондация "Проф. д-р. В. Гаврийски"
- Специализирани ВУЗ
- Kурс на БНБ за 23.11.2024 г.
- 1 USD= 1.78419 лв.
- 1 EUR=1.0962 USD
- Валутен калкулатор
Да се намерят инвеститори в здравеопазването - “мисия невъзможна”
Роден е на 14.02.1963 г. в град София.Завършил е висше образование в Медицинска академия, град София.Специализирал е анестезиология и интензивно лечение;здравен мениджмънт във Факултета за обществено здраве и УНСС, както и Акредитация на лечебни заведения. Работил е в МА – Катедра по Лицево-челюстна хирургия.В момента е главен изпълнителен директор на БЗОК ”Закрила” АД.Член е на СД на ЗК“Орел Живот” АД.Хоби - спорт. Любимата му фраза е: “С чувство за хумор всичко се постига, най-вече добро психично здраве!”Женен, с една дъщеря.
- Г-н Петров, според вас предвижда ли се някаква промяна в здравноосигурителния пазар след 2007 г., когато България ще се присъедини към Европейския съюз?
- Първото, което може би ще се промени след присъединяването ни към ЕС, са цените на услугите, а от там и здравноосигурителните премии вследствие на увеличените разходи за дейността. Естествено, ще се появят и чужди играчи на пазара, но повечето чужди застрахователни и осигурителни субекти ще потърсят съдействие за обслужване на своите клиенти, пребиваващи в България, от дружества като нашето. Ние познаваме средата и притежаваме дългогодишен опит при работата в български условия. Годините до присъединяването ще бъдат важни за дружествата за доброволно здравно осигуряване, защото дотогава те ще трябва да наберат капитал в размер на два милиона лева, в противен случай ще се наложи да прекратят своята дейност. Колкото до лечебните заведения, ще се наложи да работят в сериозна конкуренция за привличане на пациенти. Те ще трябва да предлагат не само добри условия, високо качество на услугите, а и да инвестират в повишаването на квалификацията на своите служители.
- Как е уредена нормативната уредба в бранша, намирате ли несъвършенства, които, от една страна затормозват работата ви, а от друга, отблъскват клиентите, и според вас необходими ли са спешни законодателни мерки за отваряне на здравния сектор към частната конкуренция?
- Преди повече от година имаше идея за изработване на здравноосигурителен кодекс, с който да се изчистят някои слабости на сега действащия закон. Но това си остана само една добра идея. Все по-често в публичното пространство се изказват мнения, че системата на здравното осигуряване трябва да се промени в посока на тристълбов модел, както е в пенсионното осигуряване. Не е ясно обаче при този всеобхватен пакет услуги, гарантиран от общественото задължително здравно осигуряване, какво ще остане за обезпечаване от задължителното допълнително здравно осигуряване, а трябва да останат атрактивни услуги и за допълнителното доброволно здравно осигуряване. Други експерти предлагат да се въведе самоучастие при ползването на здравни услуги за задължително осигурените, тъй като, видно е, парите в здравеопазването не стигат. Но как ще се уреди самоучастието за социално слабите?
Необходимо е да се прецени кои услуги и за кои групи осигурени ще се обезпечават от НЗОК, за да е ясно на хората, кандидатстващи за допълнително осигуряване какво в повече получават. Да се прецени реално цената на всички услуги, за които осигурените ще доплащат, защото и в момента има доплащане, но то е първосигнално. Хубавото за доброволно осигурените е, че осигурителят поема разходите за консумативи, които са твърде скъпи. Но доброволно осигурените очакват данъчни облекчения за средствата, инвестирани в своето здраве. А те се осигуряват допълнително защото държавата не е осигурила адекватни условия за лечение. Тези хора са отговорни към себе си и към обществото, защото освен повече средства имат и по-висока здравна и здравноосигурителна култура. И когато един работодател или физическо лице реши да инвестира в осигуряване на “добро здраве”, той установява, че вече е вложил парите в застраховка живот или пенсионно осигуряване и премията за здравно осигуряване не сe счита за разход. Когато ползващият здравна услуга подаде молба за възстановяване на разходи, остава неприятно изненадан от размера на реимбурсираната сума, защото по закон тази сума е доход за него и осигурителят е задължен да удържи съответния данък.
Някои специалисти предлагат промяна в размера на осигурителните вноски, за да се събере необходимият финансов ресурс. Но ако принципът на разпределение и контрол остане същият, то едва ли резултатът ще бъде добър.
Ако ще се увеличава осигурителната тежест, то би могло да се мисли за вариант на смесения социално-пазарен модел, въведен през 1990 година в Холандия - известен като “Планът Декер”. Основната цел на този модел е ограничаване на необоснованите разходи в здравеопазването, въвеждане на стимули за качествено обслужване и контрол на изпълнението. Гарантираният пакет здравни услуги се обезпечава финансово от няколко равнопоставени социални и частни здравноосигурителни фондове. Гражданите на Холандия заплащат две здравноосигурителни вноски. Първата е в размер на определен процент от дохода и не зависи от здравния риск, у нас аналогична е задължителната вноска. Втората вноска вече зависи от здравния риск и нейният размер се определя от всеки здравен фонд на пазарен принцип. Средствата, набрани от първия вид вноски под формата на данък, постъпват в общ фонд, след което се преразпределят в отделните фондове в съответствие с определени коефициенти, зависещи от възрастовата структура на осигурените при тях лица. Вторият вид вноски се заплащат директно в здравноосигурителните фондове, като те се конкурират помежду си за размера и. При прилагане на подобна схема на здравно осигуряване ще се раздвижи пазарът и в конкурентна среда ще се даде възможност на хората да преценяват кой предлага най-доброто и управлява правилно парите му. Може да се регламентира възможността за тази допълнителна сума (коментират се 2 % от дохода) да се конкурират дружествата за доброволно здравно осигуряване, но не само предлагайки по-изгодна цена, а и различни пакети услуги. От своя страна изпълнителите на медицинска помощ ще се конкурират, предоставяйки добри условия и качество за клиентите на тези фондове.
Колкото до конкуренцията в здравния сектор, и в момента пациентите търсят добрите специалисти и доплащат за избор на лекар. Ако става дума за приватизация на лечебните заведения, и в момента някои работят като частни. Лошото е, че базата е твърде остаряла, сградите са нефункционални и не отговарят на никакви стандарти. Това налага извършването на скъпи преустройства с цел получаването на по-висока акредитационна оценка. Малко са добре подготвените мениджъри, способни да “раздвижат” дейността и да осигурят самоиздръжката на тези структури. Трудно ще се намерят инвеститори в здравеопазването, защото възвръщаемостта е твърде бавна, а понякога “мисия невъзможна”.
- Със Закона за застраховането се даде възможност на застрахователите да сключват медицински застраховки като основен продукт. Смятате ли, че това нанася сериозни щети на здравноосигурителните компании?
- Премиите при медицинските застраховки са в пъти по-ниски, но със здравното осигуряване клиентът получава друг по-комплексен продукт. Ние участваме в процесите и се опитваме да управляваме развитието на риска, намесвайки се в хода на събитието, и повечето клиенти го знаят и избират осигуряването. Дори бих казал, че е възможна колаборация, тъй като клиентът ще избере най-доброто, предлагано от осигурителя. Най-слабо вероятните събития, при които покритието,предлагано от осигурителя, е твърде скъпо, ще може да си осигури с медицинска застраховка. Някои от събитията, покривани от застраховката, не са обект на осигурителната дейност.
- Как ще коментирате предлаганите промени в проектите на ЗОДФЛ и на ЗКПО по отношение на ползваните преференции от страна на физическите лица и работодателите?
- За съжаление, когато законотворците правят своите предложения за промени, те рядко търсят мнението на широк кръг заинтересовани лица. Както вече казах, необходими са данъчни облекчения за осигурилите се допълнително здравно, отделно от пенсионното осигуряване и застраховането. Колкото до облагането с данък на възстановените разходи това също затруднява продаването на здравноосигурителни пакети, защото лекарствата и консумативите са скъпи, дори в някои случаи цената им е по-висока от тази в много европейски страни. В ЗОДФЛ се предлага промяна в размера на признатите за разход средства, от сегашните 10 % от годишния доход на шестстотин лева за всички независимо от размера на дохода. Това неминуемо ще окаже негативно влияние върху доброволното осигуряване. В момента съвсем малко хора се осигуряват индивидуално, следователно и размерът на средствата, признавани за разход, е минимален. Резултатът ще бъде намаляване на търсенето и няма да се купуват пакети с по-голям обхват, позволяващи по-качествено лечение.
- На какво се дължи според вас твърде недостатъчното развитие на доброволното здравно осигуряване и прекалената концентрация на пазара и защо в публичното пространство често пъти то се свързва със “сивия сектор”?
- Причините са комплексни. Лошите условия в системата на здравеопазването обезверяват хората. Много от тях не познават принципите на работа и контрол от страна на осигурителите и се притесняват, че няма да получат нещо по-различно. Все пак доброволното здравно осигуряване в България има твърде кратка история и затова е непопулярно. Липсата на сериозни данъчни облекчения, които да накарат хората да потърсят информация какво биха получили срещу размера на осигурителната премия, също има значение.
Колкото до “сивия сектор”, за мен е неразбираемо търсенето на такава връзка в дейността на дружества, лицензирани и контролирани от КФН. Най-вероятно причина за това е непознаването на дейността на тези дружества. От друга страна, компаниите за доброволно здравно осигуряване, които са частни структури, упражняват сериозен контрол върху ползваните медицински услуги, а това предполага заплащане единствено на действително извършени и медицински целесъобразни дейности. Всички средства, заплащани от дружествата за доброволно здравно осигуряване на изпълнителите на медицински услуги, са официални, следователно доходите се облагат с данък и се намалява големината на “сивия сектор”.
- БЗОК “Закрила” държи над 64% от здравноосигурителния пазар през 2004 г. На какво се дължи този колосален успех?
- След като работим в сферата на небанковите финансови услуги, нашият принцип е: “Осигуреният е господарят, а ние заедно с изпълнителите на медицинска помощ сме слугите”. Това, че работим ефективно от няколко години, ни даде възможност да натрупаме опит. В “Закрила” живеем с проблемите на нашите клиенти. Ежедневно се налага да разрешаваме нови казуси, което ни дава познания за средата, в която работим. За нас голяма част от популацията е позната и разполагаме с данни за здравния статус на много от нашите клиенти за няколко осигурителни години. Данните се анализират редовно, което ни помага при пресмятането на здравноосигурителния риск и успяваме да прогнозираме бъдещите събития. Провеждаме качествени профилактични прегледи, дори когато клиентът пожелае на място със сформирани от нас екипи и апаратура. Пациентите с открити отклонения в здравето се насочват за последващи изследвания, прегледи и лечение. Съдействаме в подготовката на здравноосигурените лица за хоспитализация, тяхното постъпване в болница и лечението им от компетентни специалисти. Осигуряваме скъпоструващи консумативи.
- Кои са основните акционери в дружеството и какви са управляваните от тях активи?
- Основен акционер е “Орел – Г Холдинг” АД, в който 29% от акциите са притежание на световния лидер в презастраховането Munich Re. Други наши акционери са: “Орел Инвест Холдинг” АД, Българска Стопанска камара, “БУЛБАНК” АД, “СИБАНК” АД, ”ХИМИМПОРТ” АД, “Армейски Холдинг” АД.
- Запазвате ли водещата си позиция на пазара и какви резултати отчита дружеството за шестмесечието на 2005 година?
- Категорично да. Броят на осигурените в БЗОК “Закрила” АД лица се увеличи значително. Премийният приход на компанията за първото шестмесечие на 2005 г. е в размер на 4 776 042 лева, ръстът спрямо 2004 г. е 56.17 %, а изплатените претенции 3 526 908 лева. Нормално е щетимостта да е висока по простата причина, че гражданите на Република България са болни и вследствие на проблемите в системата на здравеопазването не получават адекватна медицинска помощ без допълнително плащане. В момента, в който допълнителното доброволно здравно осигуряване стане факт и осигурителят поеме риска за тези допълнителни плащания, хората започват да ползват медицински услуги без притеснение. Със съдействието на осигурителя те се лекуват своевременно при най-добрите лекари-специалисти, при добри условия дори в частни лечебни заведения.
- Каква е структурата на портфейла на дружеството по видове здравни пакети – болнична медицинска помощ, извънболнична помощ, предпазване от заболяване, стоматологичните услуги и възстановяване на разходите и т.н.?
- БЗОК “Закрила” АД упражнява дейност в рамките на шест лицензирани здравноосигурителни пакета, като разпределението по тях е следното:
Подобряване на здравето и предпазване от заболяване - 715 628 лв.
Извънболнична медицинска помощ - 1 299 247 лв.
Болнична медицинска помощ - 1 355 176 лв.
Услуги, свързани с битови и други допълнителни условия
при предоставяне на медицинска помощ - 70 497 лв.
Възстановяване на разходи - 954 362 лв.
Стоматологични услуги - 381 131 лв.
- Какви специфични за вашето дружество здравни пакети предлагате ,с колко лечебни заведения работите и какви са цените на предлаганите от вас услуги?
- При нас цените не са строго определени като процент от дохода на осигурения. При определяне на цената се вземат в предвид много фактори: видът и обемът на избраните здравноосигурителни услуги, броят на здравноосигурителни пакети, техните опции, лимитът на осигуряване, големината на популацията, условията на труд, възрастта.
Нашите най-големи клиенти са със силно разклонена структура, затова сме изградили максимално разширена мрежа договорни партньори. Имаме договори за абонаментно обслужване на нашите клиенти с над 200 изпълнители. Това са водещи университетски клиники, многопрофилни болници, центрове за извънболнична помощ, центрове за рехабилитация, диспансери, медико-диагностични лаборатории, аптеки, стоматолози. Всеки осигурен в БЗОК “Закрила” притежава лична здравноосигурителна карта, в която са отбелязани телефоните за връзка с координатора по неговия договор. На тези телефони той може да получи съвет и съдействие при настъпване на здравноосигурително събитие.
- Какво печелят болните от припокриването на здравните пакети на държавната здравноосигурителна система по линия на НЗОК с тези, предлагани от ЗОД?
- Спокойствието, че ако се наложи да ползват скъпоструващи медицински услуги, има кой да поеме тези разходи . Печелят заинтересованост от страна на лекарите, които ще получат договореното с осигурителя, без да се чудят как и какво да си поискат от пациента. Осигуряват си навременно лечение - координаторите на частния осигурител ще ги насочат към най-компетентните лекари-специалисти. Интересът е взаимен - както осигуреният, така и осигурителят, а и работодателят имат интерес от бързото и качествено лечение, което води до по-ниски разходи, намаляване на риска от хронифициране на заболяването и съкращаване на срока за отсъствие от работа.
Фактът, че човек е осигурен както задължително, така и доброволно, предполага и двоен контрол на качеството на ползваните услуги. В “Закрила” четем всеки медицински документ и преценяваме адекватността на приложените изследвания и лечение. При комплицирани случаи проследяваме състоянието на болния в развитие, обсъждаме с лекуващите лекари схемата на терапия, а при необходимост съгласувано с тях съдействаме за включването в екипа на водещи консултанти или превеждането в друго лечебно заведение.
ИНТЕРВЮ НА ИЛЕАНА СТОЯНОВА
|
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999 "Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски
Академик Иван Стефан, |