Тема с продължение: Задължителното застраховане на работниците за трудова злополука все още буксува

Контролът по изпълнение на задължението на работодателите по наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, но застрахователи твърдят, че до момента няма такъв контрол. Затова по-голямата част от фирмите не са направили застраховката.

Коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности е определен от министъра на труда и социалната политика по данни на НОИ от информационната система за трудови злополуки.

Съгласно наредбата на застраховане подлежи всяка група икономическа дейност, при която коефициентът на трудов травматизъм е равен или над средния за отрасъла.

“Установихме, че много малко фирми използват звената по трудова медицина, тъй като не предпочитат да платят на тази институция за определяне конкретно на рисковите работни места – сподели за в. “Застраховател прес” Божидар Димитров, директор „Рисково застраховане и злополуки” в ЗПАД “Алианц България. - Наредбата дава възможност по решение на синдикатите да бъдат застраховани и другите работни места във фирмата.”

В ЗПАД “Алианц България” са застраховани най-много фирми съгласно списъците с икономически дейности от отраслите дървообработване, металургия, транспортни фирми, строителство.

Лошото е, че към момента се натрупва информация и тя още не е анализирана, защото ЗПАД “Алианц България” е започнало да продава застраховката от средата на месец март т.г. Впечатляващото е, че компанията е направила значителен обем от застраховки. До момента няма изплащане на обезщетения.

Георги Георгиев, член на УС на ЗК “Витоша живот” АД, споделя, че първите застраховки за трудова злополука на рискови професии съгласно наредбата са направени през месец март т.г. През месец май и юни в компанията са установили активизиране от страна на работодателите да застраховат своите работници и служители. В момента обаче има спад в застраховането.

Класификаторът на рисковите професии вече е готов.

Застраховането става съгласно определените в класификатора към 1 януари 2006 г.видове икономически дейности. Министерството на труда и социалната политика подготви и коефициентите за трудов травматизъм в различните отрасли и подотрасли.

На база на този списък се определят видовете дейности, които трябва задължително да бъдат застраховани.

Съгласно наредбата минималният размер на застрахователната сума при риск „смърт” е 7 работни заплати.

Изчислява се, като месечната брутна заплата

към момента на сключването на застраховката се умножава по 12 месеца за 7 години.

Наредбата обаче дава възможност при желание на работодателите тази застрахователна сума да бъде увеличена. Според Божидар Димитров сключените застраховки обикновено са за минималната застрахователна сума.

И според Г. Георгиев преобладават такива застрахователни суми, но има и по-големи фирми, които правят застраховането си върху реалните суми. Притеснително за застрахователя е , че в дадена фирма общото ниво на заплатите е сравнително ниско /от порядъка на 500 лева/, но има водещи специалисти със значително трудово възнаграждение, които са застраховани на доста високи застрахователни суми, които подлежат на презастраховане.Георгиев твърди още, че някои работодатели дори не са прочели, че според наредбата се покриват злополуки само съгласно чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. трудови злополуки само по време на работа. А не по алинея 2, приравнените трудови злополуки, станали по време на път или междусменни почивки и т.н.

“Вече имаме такива злополуки – обяснява Георгиев – и работодателите претендират за обезщетения, които не са предмет на тази застраховка.”

Много ниски са според специалистите обезщетенията, предвидени в наредбата, когато се отнася до временна загуба на работоспособност. Така болничните обезщетения са от 3% до 10% в зависимост от продължителността на заболяването и месечната брутна работна заплата. Затова компания “Алианц България” дава възможност да се увеличи това обезщетение, като застрахователната сума може да бъде определена от работодателите за 500, 1000 и 1500 и 2000 лв., но те се въздържат от тези застраховки. Същото важи и за ЗК “Витоша живот” АД, където обикновено са застраховани фирми от металургията, транспорта, енергетиката, строителството, хранително-вкусовата промишленост. Според Г. Георгиев портфейлът е разпръснат в почти всички отрасли и видове дейности, които подлежат на задължително застраховане.

За да завишат сумите на обезщетенията, и от ЗПАД “Армеец” предлагат на клиентите си възможността да сключат застраховката, като си изберат застрахователна сума за риска “временна загуба на работоспособност” по-висока от размера на една брутна месечна работна заплата.

За съжаление от фирмите не постъпва информация при застрахователната компания какъв е реалният брой на работниците и затова застрахователите понякога се съмняват, че всички работни места са застраховани. Затова пък мениджмънтът много често се включва в тези застраховки.

С обществена поръчка се възлага застраховането на големите държавни фирми като метрото, електротранспорта, заводите.

Политиката на ЗПАД “Алианц България” в този вид застраховане е да постигне възможно най-ниска цена. Според Божидар Димитров цената, изразена в проценти от застрахователната сума варира в диапазон от 0.055% до 2%.

Не рядко застрахователите правят дъмпинг на цените и по тази застраховка както по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилиста – споделиха специалисти. Има и компании в застраховането, които правят тази застраховка по цени под 0.020% от застрахователната сума. При това положение не е ясно как те уреждат презастраховането на риска, а тази застраховка е изключително рискова.

Г.Георгиев твърди, че от м. март т.г. и направените тогава първи застраховки до момента компанията е изплащала обезщетения както за смъртни случаи, така и за трайни загуби на работоспособност.

Цената на застраховката според Б. Димитров пък е израз на преценката на застрахователя за риска. Впечатляваща е според него тази застраховка от гледна точка на носенето на рискове като застрахователни суми от порядъка на милиарди левове, особено когато се касае за злополуки, сравнявани с аналогичните дори в животозастраховането. Защото при работна заплата 500 лв. обезщетението е от порядъка на 40 000-50 000 лева. Ако застрахователят не си е направил добра сметка и премията не почива на точни анализи съгласно действителното му състояние, ако компанията няма нужния обем премии и ако е поела особено рискови фирми, това е опасно и води към фалит.

Разбира се, към момента е твърде рано за констатации и анализи, но след края на годината от раздела “Злополуки” на официалната статистика на КФН ще стане ясно какво е състоянието и на този пазар.

Според Ярослава Кръстева от ЗПАД “Армеец”, директор „Рисково застраховане” в компанията, обаче все още пазарът на тези застраховки не е достатъчно развит, за да се наблюдават явления като нелоялна конкуренция и дъмпинг на цените. Така или иначе, едва ли продажбата на тези застраховки ще остане встрани от всички явления, характерни за пазара като цяло.И тя смята, че все още не всички работодатели, за които се отнася задължителната застраховка, са я осигурили за своите работници и служители.

“Според мен една от причините може би е това, че наредбата беше приета с малко закъснение – сподели Ярослава Кръстева - За мен лично по-логично беше тази наредба се приеме и обнародва още в края на 2005 година. Когато се публикуваха наредбата и списъкът на икономическите дейности (съответно през февруари и март 2006 год.), болшинството от големите фирми, попадащи в списъка на “рисковите професии”, вече имаха сключени доброволни застраховки “Злополука на персонала” под някаква форма и за тях икономически не беше изгодно да дублират застраховката. Предсрочното прекратяване на сключените полици също не е добро решение, тъй като се правят големи удръжки, което не е в интерес на клиентите. Единственото решение е “трансформирането” на доброволната застраховка в такава, която да отговаря на изискванията на наредбата, но това не винаги е възможно. “

Най-масови клиенти на компания “Армеец” са фирми, занимаващи се със строителство. Тъй като застрахователят има традиционно добри контакти и с множество фирми от сферата на туризма, това е другата по-голяма група клиенти.

„Все още броят на сключените задължителни застраховки при нас не е особено голям, но се очаква в края на годината да има раздвижване в положителна насока, тъй като и в самата наредба е посочено, че застраховките се сключват за всяка календарна година – допълни Кръстева”.

При договорирането на застраховката съществуват редица проблеми.

Списъкът на икономическите дейности, подлежащи на задължително застраховане за риска “трудова злополука”, беше публикуван в ДВ, бр.24, от 21.03.2006 год.

Въпреки че не се съмнявам относно обективните критерии, по които този списък е изготвен, мен лично някои “пропуски” в този списък ме озадачават. Например в списъка не попадат шивашките фирми за производство на облекло, също фирмите, извършващи охранителна дейност, СОТ и т.н.

Съгласно изискванията на наредбата при определянето на застрахователните суми, работодателите трябва да декларират брутната работна заплата на всеки един служител за последните 12 месеца. Работодателите са изключително затруднени да изпълняват задължението за представяне на служебни бележки за дохода на всеки един служител за последните 12 месеца преди сключване на застраховката (особено за тези работници и служители, които са работили при повече от един работодател).

Сключването на застраховката е доста тежко поради това, че за всеки един работник или служител застрахователната сума е различна (в зависимост от конкретната заплата), съответно различни са обезщетенията и дължимата застрахователна премия. При фирми с голям брой работници е доста тежко да се направят всички тези изчисления и да се впишат в една-единствена застрахователна полица.

Може би би било удачно при определяне на базата за изчисление на застрахователната сума да се прилага някаква условна стъпка, например 100 лв.

Доста сложна е и процедурата при напуснали или новопостъпили работници. Въобще за сега според мен това е една от най-трудоемките по отношение на аквизицията застраховки. Тепърва предстои да се сблъскаме с трудности при настъпването на застрахователни събития и ликвидацията на щети.

Божидар Димитров, директор на Дирекция “Злополука, заболяване и асистанс” в ЗПАД “Алианц България”

Проблемите в наредбата не са много и не са особено съществени.

Не е решен въпросът как се застраховат работниците /например в строителството/, които се изпращат на работа от наши фирми зад граница. Независимо че те имат трудов договор, не е ясно как ще бъдат застраховани в съответната страна.

Друг проблем е с работниците, които се наемат или на граждански договори, или изобщо без договори .Тази наредба се отнася само до работещите по трудови договори.

По принцип работодателите много често решават да направят икономии от тази застраховка.

От друга страна, нелоялната конкуренция между застрахователните компании се изразява в намаляването на цените по тези застраховки. В ЗПАД “Алианц България” цените са малко по-високи, защото според нас за сметка на сигурността не е нужно да се правят неоправдано ниски цени.

Вече е обнародван и списъкът с коефициентите на травматизъм в различните отрасли. На база на този списък се определят видовете дейности, които трябва задължително да бъдат застраховани. Забелязваме известна, меко казано, “игра” от страна на работодателите, които са стигнали дори до промяна на кодовете на видовете икономически дейности, за да избегнат задължителното застраховане.

Има предприятия, които застраховат всичките си работници и служители, независимо дали те изпълняват някакъв друг нерисков вид дейност. Има и такива фирми, които правят списъци на работниците, изпълняващи само определен вид дейност. Други предприятия пък желаят повишаване на защитата при временна загуба на трудоспособност, като там те сключват застраховки с по-високо покритие.

Друг проблем е неразбирането на смисъла на застраховането от работодателите. За съжаление този дъмпинг в цените по тази застраховка не е добре за клиентите, защото работодателите обикновено гледат на тази застраховка като задължение и обикновено избират най-евтините застраховки. Дори да са данъчно признати застрахователните разходи за работодателите, все пак те смятат, че точно на тях няма да се случи злополуката. Почти всички работодатели,с които са водени разговори при подписване на застрахователния договор, поставят въпроси на застрахователите за финансово участие от полицата.

Контролът по сключването на застраховката трябва да се осъществява от Инспекцията по труда. Лично аз не знам дали се правят такива проверки и по-скоро няма такъв контрол, защото в момента текат процедури, включително и за обществени поръчки по тази застраховка за големи предприятия и става въпрос за застраховката до края на годината – т.е. за около 3 месеца. Това означава, че тези фирми са в нарушение от месец март до сега.

Има една недомислица в наредбата.Предвидено е срокът на застраховката да бъде за една календарна година – до 31 декември. Не е ясно как Министерството на труда и социалната политика ще може до 31 декември да подаде информация до застрахователите за коефициентите за травматизъм за текущата година. Това ще доведе до суматоха и работа със стара информация, която няма да е обективна. Защото някои застрахователи сключват договори само за една календарна година. Желателно е застраховката да бъде сключвана на принципа “от дата до дата”, а не за календарната година.

Има и друг проблем. В наредбата е залегнало условието да се сключва застраховка по вида на дейността. В същото време, ако основната дейност попада в рисковия травматизъм, застраховката е задължителна. Защо тогава работодателите трябва да се консултират със службите по трудова медицина?

Също така не е ясно дали всички предприятия от една и съща икономическа дейност са еднакво оборудвани, защото според наредбата не се отчита модернизацията на производството. Тогава травматизмът няма да бъде на еднакво равнище в различните предприятия.

Голям проблем се явява и в предприятията с масово текучество. При тях списъците, предоставени на застрахователите, търпят чести промени. Ако се премине на усреднена застраховка на база на списъчния състав ще бъде нереално от гледна точка на конкретните трудови възнаграждения на работниците. Това са по-скоро технически трудности.

Темата разработи Илеана Стоянова