Фирмените пенсионни схеми – компонент на политиката по човешките ресурси

Провеждането на фирмено пенсионно осигуряване следва да се разглежда и в контекста на превръщането на човешките ресурси във фактор от първостепенно значение за просперитета на всяка фирма. Все по-голямо значение придобива финансираната от работодателя социална програма за персонала, в основата на която стои фирменото пенсионно осигуряване. При определени условия и комбинирано по подходящ начин със заплащането на труда, то може да бъде мощен мотивационен фактор. За това допринасят и някои от основните параметри на избраната пенсионна схема: начин на финансиране; кръг на покритите рискове; вид и най-вече режим на предоставяните плащания.

Към настоящия момент фирменото пенсионно осигуряване заема пространство в третия стълб на пенсионноосигурителната защита в нашата страна – чрез доброволните пенсионни фондове тази форма на осигурителна защита е достигнала определена степен на развитие.

Извършеното проучване на пенсионните схеми, предлагани от лицензираните пенсионноосигурителни дружества, управляващи доброволни пенсионни фондове, дава основание да се направят следните изводи:

На пазара на осигурителната защита присъстват достатъчно на брой (осем) пенсионноосигурителни дружества, управляващи доброволни пенсионни фондове. Те разполагат с потенциал за развитие на фирменото пенсионно осигуряване.

На този етап се наблюдава почти пълна идентичност между предлаганите пазарни продукти.

Доброволните пенсионни фондове предлагат схеми, гарантиращи добра защита. Като правило се следва логиката на схемите с дефинирани вноски, предвижда се извършването както на срочни (от всички доброволни пенсионни фондове), така и на пожизнени (с изключение на доброволните пенсионни фондове “Доверие”, “Ай Ен Джи” и “Лукойл”) плащания с гарантиран минимален размер (определян като процент от минималната работна заплата за страната или социалната пенсия за старост – “Лукойл”) при настъпване и на трите риска на пенсионното осигуряване – инвалидност, старост и смърт. При изпълнение на определени условия е възможно изтегляне на част или на цялата натрупана сума по индивидуалната партида на лицата. Предвидена е възможност работодателите да включват допълнителни клаузи в договорите, с които се ограничават правата на осигурените лица върху натрупаните в тяхна полза средства. Предлаганите продукти (пенсионни схеми) по своите основни параметри (покрити рискове, видове плащания, общи условия и предпоставки за тяхното извършване, начин на определяне и др.) твърде много се доближават до схемите, по които се провежда допълнително пенсионно осигуряване в страни с дългогодишни традиции в тази област.

Продуктите, предлагани от доброволните пенсионни фондове, имащи отношение към провеждане на фирмено пенсионно осигуряване, изключват използване на принципа на солидарността както във фазата на натрупване на средствата, така и във фазата на изплащане на пенсиите. Необходимо е да се отбележи, че извършването на пожизнени плащания е свързано със солидарното поемане на последиците от риска в рамките на осигурителната съвкупност. В подкрепа на подобно твърдение може да се приведе и становището на Катрин Прайм, според която обединяването на задълженията (солидарното ползване на натрупванията във фазата на изплащане на пенсиите) е най-добрият метод за гарантиране извършването на някои плащания, към които се причисляват и пожизнените пенсии.

Доброволните пенсионни фондове предлагат продукти, подходящи за провеждане на доброволно осигуряване по лична инициатива на лицата и при съблюдаване на принципа на индивидуалния еквивалент. Тези продукти в известна степен са подходящи и за развитие на фирмено пенсионно осигуряване в нашата страна. Липсват обаче пенсионни схеми, които да отразяват същността му и да гарантират постигане на възможните положителни ефекти от неговото провеждане.

По-нататъшното развитие на фирменото пенсионно осигуряване определено се нуждае от разработване на модел за изграждане на фирмена пенсионна схема. Нейните основни параметри трябва да са съобразени с интересите на фирмите и на осигурените лица, да й придават висока степен на адаптивност и приложимост в реалните условия на българската икономическа действителност и да гарантират разкриване потенциала на тази форма на защита, развивана като самостоятелен стълб.

Предлаганата пенсионна схема “описва” фирменото пенсионно осигуряване по следния начин:

Основание за включване на персонала в кръга на покровителстваните от фирменото пенсионно осигуряване лица е наличието на трудово правоотношение с работодател, инициирал фирмено пенсионно осигуряване. Това предполага на практика припокриване на съвкупността на осигурените лица с персонала на фирмата (по подобие на други форми на осигурителна защита – публичното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове).

Фирменото пенсионно осигуряване предоставя плащания, с които се компенсират неблагоприятните икономически последици при окончателното прекратяване на активна трудова дейност в резултат от проявлението на рисковете инвалидност, старост и смърт.

Предоставяната защита се финансира на капиталопокривен принцип с вноски на работодател. В предлагания вариант не е предвидено диференциране на размера на вноската по отделни категории персонал. Формулираното предложение обвързва размера на вноската за фирмено пенсионно осигуряване с размера на предвиденото данъчно облекчение (40 лв. месечно за всяко лице), които се признават за разход на работодателя. По този начин може да се очаква желан мотивационен ефект от предоставянето на допълнителни изгоди за персонала, без това да предизвиква допълнителни разходи (вноски за публичното социално и здравно и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване върху въпросната сума, ако тя се предоставя като част от текущото трудово възнаграждение на лицата).

Фирменото пенсионно осигуряване трябва да бъде съобразено с принципа на равнопоставеност между участниците в схемата при разпределение на натрупванията. Това на практика може да се осъществи, като регулярно внасяните за всяко лице вноски се обособяват в общ фонд (партида), чийто титуляр е съответният работодател. Разпределението на фонда в полза на персонала става единствено при прекратяване на активна трудова дейност поради настъпване на покрит риск и при изпълнение на други предварително уточнени условия. За всяко лице от персонала на фирмата се натрупва сума в общия фонд от средства, чийто размер може да се определи по логиката на следната зависимост:

, където:

- размер на натрупаната сума след години стаж на лицето във фирмата;

- годишен размер на вноската;

- технически лихвен процент;

- брой на плащанията на вноски през годината, в случая 12;

- брой години непрекъснат стаж в съответната фирма.

- да прехвърли тази сума (или сбора от сумите, на които има право на основание упражняване на труд със съответната продължителност при различни работодатели, инициирали фирмено пенсионно осигуряване) по собствена индивидуална партида (новоразкрита или съществуваща по силата на договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, сключен между лицето и лицензирано пенсионноосигурително дружество) и да избере вариант за нейното получаване – периодично повтарящо се плащане за определен период или пожизнено;

- да получи еднократно полагащата се сума и да задоволи определени свои потребности въз основа на личен избор;

- комбинация от двата варианта, т. е. лицето може да определи сума в рамките на полагащото му се еднократно плащане с източник фирменото пенсионно осигуряване, която да получи наведнъж, а останалата част да използва за закупуване на срочна или пожизнена пенсия в съответствие с правилата на избрано пенсионноосигурително дружество.

В предлагания вариант за изграждане на фирмена пенсионна схема не се използва съществуващата възможност за обвързване на правото за получаване на плащане от фирменото пенсионно осигуряване с правото за получаване на плащане от публичното или допълнителното задължително пенсионно осигуряване. На работодателя е предоставена възможност, финансирайки фирменото пенсионно осигуряване, да определя, в зависимост от своите цели, приоритети и възможности, както и режима на предоставяните плащания. Считам, че е необходимо да се регламентира определена минимална обща продължителност на трудов стаж при съответния работодател като условие за получаване на плащане – например 5 години. Освен това размерът на плащането с източник фирменото пенсионно осигуряване трябва да се постави в пряка зависимост от приноса на лицето за фирмения просперитет, в случая измерен с общата продължителност на трудовия стаж на лицето при съответния работодател. В предложения модел е описана система на бонуси и санкции в зависимост от продължителността на действителния стаж на лицето при работодателя, която може да се представи по следния начин:

Всяко отклонение на действително положения от лицето стаж от стаж с определена продължителност – например 25 години – се отразява върху размера на плащането в посока увеличение или намаление. За всяка година при по-малко от 25 години стаж се отнема по 1% от определена базова величина, а за всяка година над 25 години стаж се прибавя по 1% от същата базова величина.

За базова величина предлагам да се използва натрупаната за лицето сума в общия фонд при продължителност на стажа 5 години. Като се има предвид посоченото, за изчисляване размера на еднократното плащане с източник фирменото пенсионно осигуряване може да се предложи следната зависимост:

, където:

- размер на еднократното плащане с източник фирменото пенсионно осигуряване при наличие на години непрекъснат стаж във фирмата

- натрупаната сума за лице при наличие на 5 години непрекъснат стаж във фирмата.

Компенсиране на бонусите и санкциите може да се очаква при възприети допускания за: начало на упражняване на трудова дейност при навършване на двадесетгодишна възраст; минимален стаж, необходим за придобиване право на плащане с източник фирменото пенсионно осигуряване с продължителност 5 години; край на упражняване на активна трудова дейност при навършване на 65 години; равномерно разпределение на лицата по признака стаж при работодател към момента на прекратяване на активна трудова дейност. Това е видно от Графика 1, на която е представено нарастването на натрупванията за всяко лице в общия фонд от средства в зависимост от продължителността на непрекъснатия стаж при даден работодател и размера на полагащото му се еднократно плащане с източник фирменото пенсионно осигуряване в съответствие с възприетите правила. Като се има предвид, че равномерното разпределение на лицата по посочения по-горе признак на практика е трудно осъществимо, считам за необходимо създаването на специален резервен фонд, който да финансира превишението на бонусите над санкциите. Неговото създаване трябва да е съобразено с конкретните параметри на фирменото пенсионно осигуряване, инициирано от работодателя, и преди всичко с възприетите правила за формиране на натрупванията и за определяне на размерите на плащанията (формиране на размерите на бонусите и санкциите). Обосноваването на размера на необходимите средства за този фонд трябва да се основава върху изчисляване на отклонението на плащанията с източник фирменото пенсионно осигуряване при прекратяване на активна трудова дейност на лицата от техния среден размер.

Предложеният модел на фирмена пенсионна схема описва начин на провеждане на фирмено пенсионно осигуряване, който в известна степен се отличава от предлагания от доброволните пенсионни фондове в нашата страна:

- основава се на натрупване на средствата по партида с титуляр фирмата работодател;

- налице е по-голяма степен на съобразяване с интересите на работодателите, което произтича от правото им да определят режима на плащанията от фирменото пенсионно осигуряване;

- поделените задължения (между работодател и специализирана институция) по администриране на фирменото пенсионно осигуряване;

- чрез включването на продължителността на стажа при съответния работодател като параметър при определяне на размерите на плащанията от фирменото пенсионно осигуряване се отчита приносът на лицата за просперитета на фирмата.

- правно регламентиране на фирменото пенсионно осигуряване. По аналогия с останалите форми на осигурителна защита материята, имаща отношение към проблема, може да се обособи в самостоятелен дял от Кодекса за социално осигуряване.

- стимулиране участието на работодателите във финансиране на фирмено пенсионно осигуряване извън ежемесечните осигурителни вноски чрез внимателно обмислени и прецизирани данъчни преференции. Подобни преференции са стимули за насочване на част от реализираната печалба на фирмата към партидата за фирмено пенсионно осигуряване;

- предоставяне право на работодателя, съобразно оповестени и одобрени критерии, да извършва разпределение на общия размер на ползваното данъчно облекчение чрез фирменото пенсионно осигуряване в полза на персонала, т. е. да диференцира размера на осигурителната вноска за различните категории персонал в рамките на предвиденото данъчно облекчение;

- осигуряване на допълнителен финансов ресурс за провеждане на фирмено пенсионно осигуряване чрез редуциране на вноската (в частта, поемана от работодателите) за публичното пенсионно осигуряване;

- обучение и подготовка на специалисти – консултанти, които да подпомагат работодателите при разработване на конкретни пенсионни схеми;

- включване на фирменото пенсионно осигуряване като съдържателно споразумение при колективното трудово договаряне. С направените препоръки в подкрепа на предложената фирмена пенсионна схема в нашата страна се създават предпоставки за естествено обособяване на фирменото пенсионно осигуряване в самостоятелен стълб на пенсионноосигурителната защита с достатъчно голям обхват по лица, обслужващ едновременно интересите на държавата, работодателите и осигурените лица.