България и еврото - ползи и предизвикателства

1.Проектът на ИВС и еврото: ползи и предизвикателства]

По въпросът за ползите и предизвикателствата на Икономическия и Валутен Съюз, трябва да призная, че решението на страните-членки да създадат зона с единна валута по онова време провокира много коментари и противоречия. Преди десет години някои икономисти предсказваха, че идеята за Икономически и Валутен Съюз никога няма да бъде осъществена. Други бяха на мнение, че дори и Икономическия и Валутен Съюз да бъде осъществен, той веднага ще се разпадне и по този начин ще предизвика широк спектър от социални разногласия в страните-членки. Тези критици, обаче, бяха опровергани. Икономическия и Валутен Съюз беше стартиран успешно през 1999 година без предсказваните социални разногласия и беше последван от забележително плавното преминаване към евро банкнотите и монетите през 2002 г. Днес еврото е част от ежедневието на 300 милиона европейци. Неговото влияние расте както в областта на международните банкови гаранции и разплащания с чуждестранна валута, така и в деноминациите на международните дългови пазари, 31.5% от които в средата на 2005 г. бяха в евро, 44% - в американски долари. Въвеждането на единна валута доведе до понижаване на разходите за транзакции и до по-голяма прозрачност на цените и разходите, което от своя страна води до по-голяма конкуренция с всички произтичащи от нея ползи за потребителите и конкурентноспособността.

На първо място, еврото се оказа важен фактор за макроикономическата стабилност в Европа. Икономическият и Валутен Съюз също така изпълни обещанието си да осигури ниски и стабилни нива на инфлация в еврозоната. Инфлацията на цените на потребителските стоки беше понижена от нива над 4 процента в началото на 90-те до малко над 2 процента днес. Въпреки че в началото на тази година високите цени на петрола отново покачиха цените на потребителските стоки, потребителските проучвания и инфлационно-индексираните облигации показват, че инфлационните очаквания остават умерени. Докато в миналото ниската инфлация беше синоним на високи лихвени проценти, цената на заемите в еврозоната падна значително. Днес номиналните и реалните лихвени проценти – както дългосрочни, така и краткосрочни – са исторически ниски. Този факт подпомага инвестиционните планове в много райони на еврозоната. Той също така значително облекчава бремето на обслужването на държавните дългове. Освен това, съществуването на Икономическия и Валутен Съюз се свързва и с впечатляваща степен на бюджетна консолидация. В периода 1993-1998 г. държавните дефицити спаднаха средно с повече от 5% от БВП. Чрез Пакта за Стабилност и Развитие фискалните политики на национално ниво останаха благоразумни и подкрепящи икономическия растеж. По този начин той удовлетворява икономическите интереси на всички страни. Въпреки постиженията си Пактът за Стабилност и Развитие разкри редица недостатъци през първите шест години от съществуването на Икономическия и Валутен Съюз. За да подобрят това положение лидерите на страните.членки на Европейския Съюз се споразумяха да ревизират пакта през м. март 2005 г.

Реформата постигна правилния баланс между икономическа обоснованост и простота, между по-голяма свобода за вземане на собствени преценки и съблюдаването на правилата, върху които е основана системата. Първите ни впечатления от ревизирания пакт са обнадеждаващи и предполагат обновено чувство за национална принадлежност в общата рамка.

Една от по-разочароващите характеристики на ранния етап на Икономическия и Валутен Съюз беше относително слабият икономически ръст в еврозоната. Икономическата активност беше неочаквано интензивна през 1999 и 2000, като реалният ръст на БВП достигна нива от 3.5 процента за 2000 г. - най-високото ниво за десетилетието. Но този цикличен възход не продължи дълго. Еврозоната беше силно повлияна от спада на глобалната икономика, който започна от 2001 г. насам. Обрат най-накрая беше постигнат през лятото на 2003 г., и сега вече сме на път да възвърнем предишните си позиции. Като цяло е важно да се подчертае, че различните нива на икономически растеж в еврозоната не се дължат на макроикономическата политика, а на недостатъчния напредък в структурните реформи на продуктовите, трудовите и капиталовите пазари. Въпреки че в страните-членки бяха предприети важни реформи, общият темп на реформите е твърде бавен. [По наши предварителни изчисления пълното реформиране на продуктовите и трудовите пазари в страните-членки би добавило половин процент към годишния икономически растеж. Още четвърт процент може да бъде добавен от увеличаване на инвестициите в познанието съгласно Лисабонската Стратегия. Ефектът от интеграцията на капиталовите пазари също би довел до потенциален икономически растеж. По този начин пълните реформи на продуктовите и трудовите пазари, увеличаването на инвестициите в научно-развойните дейности и образованието и създаването на единен пазар на финансовите услуги могат да увеличат потенциалния ръст на икономиката от 2 % на 3 %.]

Извън пределите на Европа еврото бързо се превърна във втората по значение международна валута. В същото време еврозоната стана един от най-адекватните икономически субекти в международен мащаб, генериращ 23% от световния БВП и световната търговия (като при това тук не се включва търговията в рамките на самата еврозона). Повишената макроикономическа стабилност, подобрената икономическа ефективност и тясната финансова интеграция в рамките на Икономическия и Валутен Съюз създадоха доверие към еврото от страна на потребители, производители и инвеститори не само от еврозоната, но и далеч извън пределите и. Израстването на еврото като световна валута подчертава нуждата еврозоната да получи по-широко международно признание. Едно от основните предизвикателства в бъдеще ще бъде да се осигури по-единно и ефективно представителство в международни институции и форуми като например МВФ и Световната Банка.

2.[Институционална рамка за разширяване на еврозоната]

А сега бих искал да се спра накратко на въпроса за институционалната рамка за разширяване на еврозоната.

Присъединяването към еврозоната е възможно само след постигането на членство в ЕС, следователно страните-кандидатки за членство трябва да подготвят своите икономики първо за членството в ЕС. Това означава, че те трябва да имат конкурентни и функциониращи пазарни икономики съгласно определението на икономическия критерий от Копенхаген. Като цяло ЕС посочва 3 последователни етапа на процеса на преход към еврото. Първи е предприсъединителният етап, на който трябва да се постигне съответствие с критерия от Копенхаген в областта на икономиката. Вторият етап следва след приемането в съюза и включва присъединяване и участие във Валутно-Курсовия Механизъм 2 (the Exchange Rate Mechanism 2 - ERM II) в продължение на най-малко 2 години. И накрая, третият етап започва с фактическото приемане на еврото за национална валута.

В този контекст трябва да е ясно, че всяко едностранно възприемане на единната валута под формата на “евроизация” ще противоречи на основополагащите принципи на Икономическия и Валутен Съюз от Споразумението, което предвижда окончателното въвеждане на еврото като национална валута да бъде крайната стъпка от един структуриран процес на конвергенция в общата рамка. Следователно едностранната “евроизация” не може да се счита за начин за заобикаляне на етапите на Икономическия и Валутен Съюз, предвидени в Споразумението.

След като са преминали успешно първата, предприсъединителна, фаза новите страни-членки (каквато скоро ще е и България) трябва да се включат и във Валутно-Курсовия Механизъм 2 на базата на споразумение за централен паритет и граници на флуктуация. И така след присъединяване към Съюза новите страни-членки се очаква да се включат и във Валутно-Курсовия Механизъм 2. Някои икономисти наричат участието във Валутно-Курсовия Механизъм 2 период на “стажуване” преди влизането във еврозоната. Този етап на “стаж” осигурява време на страните да настроят поведението и политиките си към изискванията на зоната на единната валута. Етапът на Валутно-Курсовия Механизъм 2 е необходим също и защото, въз основа на критериите от Маастрихт, новите страни-членки трябва да постигнат висока степен на устойчива конвергенция преди да възприемат еврото като национална валута. Съответствието на критериите от Маастрихт е в интерес както настраните- кандидатки, така и на страните-членки на еврозоната. Главното послание към страните на етап Валутно-Курсов Механизъм2, които се стремят към членство в еврозоната е да продължават да поддържат твърда икономическа политика ориентирана към средносрочна стабилност.

Установяването на съответствие на критериите от Маастрихт се извършва от Европейската Комисия и Европейската Централна Банка въз основа на т. нар. доклади за конвергенция. Оценката на конвергенцията определя дали страната-членка е създала условия за трайна ценова стабилност и стабилност на обменните курсове. Подробна оценка се извършва на стабилността на публичните финанси, изразяваща се в относително нисък бюджетен дефицит и ниски нива на държавния дълг. Оценява се също и конвергенцията на доверието на финансовите пазари. Тези критерии се допълват от качествени оценки на развитието на баланса по плащанията, стойността на единица труд, други ценови индекси и степента на интеграция на пазара.

Равноправното третиране на съществуващите и новоприетите члетки в еврозоната е съществено за плавното протичане на процеса и доверието на хората в него. Не се поставят нови препятствия, но не би било приемливо и да се снижават критериите за прием на нови членки.

Можем да обобщим, че цялостната оценка е неразделна част от институционалната рамка, управляваща еврозоната. Той показва дали дадена страна е доказала, че е готова да се интегрира без сътресения в зоната на единната валута или трябва да и бъде отпуснато допълнително време за подготовка.

На тази база беше извършена наскоро оценката на конвергенцията на първите две страни-кандидатки за еврозоната - Словения и Латвия. Комисията и Европейската Централна Банка оцениха нивото на конвергенция в Латвия и Словения въз основа на горепосочените принципи. Заключението им беше, че докато Словения отговаря на критериите и може да се присъедини към еврозоната на 1-ви Януари 2007, то Латвия не отговаря на всички критерии за присъединяване. И по-специално нивата на инфлация в тази страна са над нивата, които се считат за допустими за едно високо ниво на устойчива конвергенция. Комисията насърчи властите на Латвия да продължат с опитите си да постигнат макроикономическа стабилност и да покрият всички изисквания за влизане в еврозоната съгласно изискванията на Пакта.

Освен че трябва да отговарят на критериите за конвергенция страните-членки, желаещи да влязат в еврозоната трябва да предприемат практически подготвителни мероприятия за въвеждането на еврото. Те трябва да имат предвид, че на някои от настоящите страни в еврозоната подготовката за приемане на еврото за национална валута отне цели 6 години. Друг, но все пак свързан с този процес въпрос е отношението на потребителите към смяната на националната валута и очакванията им за повишение на цените. Този въпрос изисква изключителното внимание и загриженост на властите. Трябва да се вземат мерки срещу евентуални спекулации и да се осигури конвертиране на цените по официално обявения курс. Много преди действителното преминаване към новата валута трябва да бъдат положени всички усилия за да се обяснят на гражданите последствията от тази мярка.

Позволете ми сега накратко да очертая някои от политическите предизвикателства пред България по пътя и към еврозоната. Първо бих искал да изразя уважението си към факта, че България възприе една амбициозна стратегия за приемане на еврото до 2009 или 2010 г. без да се отказва от валутния борд. Този план е нещо положително, тъй като е израз на ангажираността на страната към Икономическия и Валутен Съюз и се предполага, че ще има дисциплиниращ ефект за икономическата политика на правителството като в същото време осигурява прозрачност и предсказуемост за гражданите и икономическите субекти.

Въз основа на опита на новоприетите страни-членки уроците за България са ясни. Първо, икономическата политика в периода до приемане на еврото за национална валута трябва да се определят от нуждата да са поддържа макроикономическата стабилност, като в същото време са поддържа и висок ръст на икономиката в контекста на догонване на останалите страни. Второ, влизането в еврозоната може да се осъществи два когато са налице необходимите за това условия, което се установява въз основа на обективна и безпристрастна оценка съгласно изискванията на Пакта.

Въпреки, че преминаването от режима на Валутен Борд към членство в еврозоната ще изисква по-малки промени във валутния режим отколкото за страните с по-либерални валутни режими, за да се осигури плавно преминаване към евровалутата ще е необходимо последователно изпълнение на възприетата политика. Фискалната политика, външният дълг, финансовата стабилност и продължаването на структурните реформи изглежда са основните предизвикателства от гледна точка на най-трудният критерий за една икономика в режим на валутен борд, която кандидатства за членство в еврозоната – устойчива ценова стабилност.

Други промени на провежданата политика трябва да бъдат предприемани не защото България иска да се присъедини към еврозоната, а защото та са правилни за българската икономика и за българските потребители. От друга страна набелязаната цел - присъединяването към еврозоната - може да изиграе катализираща роля за провеждането на необходимите политики и реформи. Тази катализираща роля е подобна на настоящия период, когато политическият императив за навременно присъединяване на България към Европейския Съюз оказва натиск за по-нататъшни реформи в буквално всички области на икономическия, социалния и политическия живот.

В този контекст идеята на българското правителство за ускоряване още от тази година на уеднаквяването на българските акцизи с минималните акцизни нива съгласно европейското законодателство изглежда оправдана. Тъй като увеличаването на акцизите е неизбежно, но в същото време има и про-инфлационен ефект, според българското правителство е по-добре този про-инфлационен ефект да бъде оказан достатъчно дълго време преди планираното присъединяване към еврозоната. Според тази стратегия до 2009 - 2010 година България ще е в по-добра позиция да отговори на инфлационните изисквания за членство в еврозоната.

Не по-малко важни от мерките на фискалната политика са и мерките на структурната реформа, които пряко засягат икономическия растеж и конкурентноспособността. Най-важните от тях са онези, насочени към подобряване на нормативната уредба и намаляване на административните разходи на бизнеса, мерки, целящи да се създаде един по-гъвкав пазар на труда, да се поощрят иновациите, да се осигури по-голяма конкуренция в и либерализация на мрежовите отрасли.

България вече изпитва ползите от стабилния валутен курс благодарение на въведения валутен борд, на крайната стъпка на валутна интеграция ще позволи консолидация на ползите и елиминиране на все още съществуващата й уязвимост в различни области като й даде право на глас при определянето на валутната политика на ЕС. По този начин България ще стане част от еди изумителен европейски проект, който намери израз първоначално в Общия Пазар, а след това в Икономическия и Валутен Съюз и приетата единна валута, а днес - в разширяването на изток както на ЕС, така и на еврозоната.

Разширяването на еврозоната ще създаде нови възможности за гражданите предприятията и ще внесе желан динамизъм в зоната на единната валута като цяло. Диверсификацията в еврозоната ще се увеличи, но разширяването няма да бъде шокиращо. Както настоящите, така и бъдещите страни-членки на еврозоната ще трябва да следват политики, насочени към стабилни публични финанси и добре функциониращи стокови и трудови пазари. Бъдещето ще продължава да ни изправя пред нови предизвикателства, но аз съм убеден, че са налице условия за превръщането на разширяването на еврозоната във важна глава от историята на успешната европейска икономическа интеграция.