Застраховатлените компании може би ще платят за обезщетения от наводненията през тази година около 170 млн.лева

По конституция държавата трябва да осигури безопасността на гражданите. “Абдикация на държавата”, беше обаче терминът, използван от президента, при кризата с наводненията през август. Очевидно бе, че трябва да се изгради нова система за сигурност, която да включва превенция, спасяване и обезщетяване на пострадалите граждани. С цел да има по-ефективни действия при кризи и главно да се занимава с превенция Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи вече се трансформира в цяло Министерство на държавната политика при бедствия и аварии с министър вицепремиера Емел Етем. Все още обаче в много общини проблемите остават нерешени било поради липса на достатъчно финансиране, било поради инертност от страна на кметствата.

Застрахователните компании все още не могат точно да определят размера на причинените щети в застрахованите от тях обекти в резултат на трите етапа на наводненията през тази година. И все пак според председателя на УС на Асоциацията на българските застрахователи Даниела Конова по предварителни данни те могат да възлизат общо на над 170 млн.лева.

В презастрахователните програми на една част от компаниите има включена т.нар. “катастрофична клауза”, която се задейства, когато в даден район в резултат на едно и също застрахователно събитие се акумулират щети, надвишаващи 1.5 млн.лв. Застрахователната компания поема отговорност само до тази застрахователна сума, като допълнително всяка по-висока от нея стойност се обезщетява от презастрахователната компания, с която работи българското дружество. Става дума главно за изплащане на обезщетения по инфраструктурни обекти, държавна и общинска собственост.

Статистиката показва, че най-опасни от застрахователните рискове са случаите на пожар, а при природните бедствия щетите са повече на брой, но са частични, а не тотални. През тази година обаче с извънредното природно бедствие нанесените вреди са с доста по-големи размери, особено когато се касае за обекти, разположени в близост до водоеми и в ниски места, където нивото на реките се е повишило драстично.

Квотата на щетите в имущественото застраховане през 2005 г. ще бъде доста по-висока в сравнение с предишните години – твърдят всички застрахователи.

Проблемът е, че обикновено общинските обекти в България се застраховат по балансова стойност, защото това е тяхната база по счетоводни документи. Другият вариант е да се извършва експертна оценка на имуществото. Наистина най-добре е за застрахования да застрахова имуществото по действителната стойност, за да може при частична щета при обезщетението да не се отчита подзастраховане, а при тотална щета да се изплати пълното обезщетение до застрахованата сума. Когато застраховката е направена по т.нар “първи риск”, ако сградата струва 100 хил.лв., а е застрахована за 20 хил.лв., при тотална щета и пълно погиване на сградата обезщетението ще бъде до застрахованата сума, т.е. 20 000 лв.

Лошото е, че и за индустриалните обекти застраховките са доста ниски, винаги се гледа да се избере по-ниска премия – обясняват застрахователни експерти. Конкуренцията между застрахователите, която е нелоялна и дъмпингова, доста намалява премиите, защото борбата за клиенти е голяма. Затова днес застрахователите отчитат, че това е грешка и не е в полза нито за застрахователите, нито за застрахованите. Подзастраховането, застраховането по балансови стойности и застраховките по “първи риск” , орязването на отделни важни рискове – всичко това се прави с цел максимално да се изпилят премиите.

Наблюденията в нашата страна при подобни масови и серийни щети сочат, че огромна част от имотите не са били застраховани по риска щети на имущества, където застраховките са под 5 %. Определено може да се каже, че след големите наводнения у нас постепенно се засили интересът на обществото към застраховането.

“Във всички подразделения на ДЗИ в цялата страна ежедневно се получават стотици запитвания за застраховане, голяма част от които се реализират – споделя Евгения Димова, директор „Имуществено застраховане в “ДЗИ-Общо застраховане”. - За съжаление обаче интересът е временен и може да затихне, след като отшумят спомените за стихията. ДЗИ като застраховател полага големи усилия в посока разясняване необходимостта от застраховане сред населението, но очевидно само това не е достатъчно.”

ДЗИ изплаща обезщетения на пострадалите, при условие че имат валидна застраховка за увреденото имущество в резултат на рисковете, изброени в застрахователната полица. Към настоящия момент в дружеството са регистрирани щети по сключени застраховки на имущество както на физически, така и на юридически лица. “Благодарение на това, че финансовата група разполага с широко разгърната клонова мрежа в цялата страна и висококвалифицирани специалисти, става възможно да се отзоваваме незабавно след получаването на сигнал за щета и в първия момент, когато има достъп до обекта, се извършва оглед и опис на пострадалото имущество – допълва Е.Димова - Целта ни е да реагираме максимално бързо и адекватно, за да може тези, които са проявили предвидливост и са застраховали имуществото си, да бъдат подпомогнати в най-голяма степен за неговото възстановяване.”

Общата оценка на щетите от наводненията до м. август в компанията е за около 2 млн.лева като отделните щети са в голям диапазон от под 1000 лв. за една щета до 100 хил.лв. за щета в зависимост от покритите рискове.

ДЗИ има застраховани и инфраструктурни и индустриални обекти, като щетите там ще бъдат по-големи. При домашното имущество щетите са по-малко защото хората не застраховат домовете си - в определени райони от 30 пострадали къщи има само 3 застраховани.

Точна картина за размера на щетите все още няма, тъй като все още продължават огледи на пострадалите райони и в

ЗК “Орел” АД, споделя Пламен Будинов, директор направление “Застрахователни обезщетения” в компанията. .Щетите настъпват в поредица от събития от края на м. май до м. август. Има пострадали обекти – домашно имущество, индустриални и търговски обекти, включително и общинска собственост. В различните региони щетите са в зависимост от обхвата им и какви застраховки има сключени. От последните наводнения 4-8 август са засегнати обекти край София, застраховани в “Орел” АД. Особено в районите на Белово, Ихтиман, Костенец, Нови Искър, Смолянски регион.

“ За съжаление в голяма част от пострадалите райони няма сключени застраховки като доста малък е процентът на застраховалите домашно имущество - 5%-10% - обяснява П.Будинов - Обикновено постройките са стари, не се поддържат и затова има много поражения върху имуществото от водата, проникнала през покривите, както и от обилните валежи.”

По-големите застраховани обекти са болници за рехабилитация и възстановяване в Момин проход на фирма “Тро” ЕАД, както и почивната станция ( Вила 20) в Костенец , в които са пострадали приземни етажи. В Костенец заводът “Терем” е наводнен и е разрушен път от инфраструктурата му.

Лошото е, че повечето от изброените обекти правят застраховки не по действителните стойности на обектите, а по балансови стойности. При това положение и отговорността на застрахователите не е в реалните обезщетения, а в порядъка на проценти от действително нанесените щети. За всеки обект обезщетението е различно но обикновено за българските предприятия е от 10%-20% от стойността. Може би след тези събития хората ще преосмислят своето отношение към застраховането и ще започнат да застраховат по реалната пазарна или възстановителна стойност на обектите. Според Будинов наводненията през май, юни и юли най-силно са пострадали земеделски култури и по-малко имуществото на гражданите. А от августовските наводнения, които засегнаха предимно индустриални региони – инфраструктура и имущество. Общо взето, сумите, които се изплащат, не са големи, защото застраховките са направени по много ниски и нереални стойности. Конкретните стойности ще бъдат известни едва в края на м.септември и началото на октомври, но обезщетения за първите наводнения през май-юни в Шуменския регион, Разград, Силистра са 80 лв.-150 лв. средна щета на домашно имущество. Там пораженията са от придошла вода, подпочвени води, които са наводнили мазета и приземни етажи. От последните наводнения през август средната щета ще бъде значително по-висока от порядъка на 250 лева.

Щетите на домашно имущество, които се оценяват по-лесно, са главно за почистване и отводняване на приземни етажи и срутени отделни стари кирпичени постройки със съвсем дребни обезщетения.

ЗК “Орел” АД предлага застраховката на домашно имущество в 2 форми. Първата е пакетна застраховка, т.е. за определен вид застрахователна сума, определени рискови покрития, определена премия (в зависимост от рисковите покрития варира от 20 лв. до 80 лева със съответна застрахователна сума между 20 000 лв. и 70 000 лева). Не се налагат огледи, защото не се включва рискът кражба, а само пожар, природни бедствия, наводнение, земетресение и гражданска отговорност към трети лица, когато те са лимитирани. Работи се на база “първи риск”, т.е. не се отчита, че има подзастраховане, отговорността на застрахователя е до нивото на застрахователната сума. Вторият вид застраховане е индивидуално, т.е. всеки собственик на имущество може да си определи застрахователните суми, отговорностите по тях и рисковете. Всеки един риск се тарифира с отделно тарифно число и се получава общата застрахователна сума и дължимата премия. Тя може да се разсрочва на 4 равни вноски през годината.

Според Тамара Янкова, директор “Общо застраховане” в ЗПД “Витоша” АД, дружеството заема пето място на българския застрахователен пазар с добре балансиран застрахователен портфейл и държи 10 % пазарен дял по застраховки на имущество.

Имуществени застраховки са сключени в цялата страна като клиенти са както големи държавни и частни фирми, туристически комплекси, търговски обекти, така и физически лица. Обект на застраховка са сгради и движимо имущество, собственост на физически или юридически лица, или за които те отговарят, както и имущество, закупено на кредит, ипотекирано, отдадено на лизинг, под наем или под аренда.

Застрахователните полици са обезпечени с презастрахователни договори при водещи презастрахователи, което е допълнителна гаранция за изплащане на обезщетение при възникване на щети в особено големи размери.

“ Наводненията през месеците май, юни, юли причиниха щети на промишлени предприятия, училища, фирми и частни лица в Софийска област, Велико Търново, Търговище, Велинград – обяснява Т. Янкова. - Обществени сгради и лично имущество, застраховани в ЗПД “Витоша” АД, пострадаха при наводненията през м. август в Костенец и Ихтиман. Увредени бяха и големи площи с оранжерии от падналата градушка в Хасковска област. “

За същия период по щети от градушка, буря, пороен дъжд, наводнения са регистрирани, обработени и в процес на разглеждане над 100 щети по застрахователни полици, сключени през подписваческа 2004 и 2005 година. По последни данни общата сума на платените и предстоящи за плащане обезщетения към момента е около 300 000 лева. С оглед незабавно възстановяване на сгради и основни средства на част от клиентите авансово са изплатени суми, преди да бъде изчислена окончателната сума на обезщетение.

При сключване на имуществени застраховки експертите на дружеството съветват клиентите застрахованата сума да бъде на база пазарна стойност, експертна оценка или “първи риск”, което дава възможност за най-пълно обезщетяване на застрахования.

Делът на застрахованото в ЗПД “Витоша” АД държавно и общинско имущество е относително малък. За съжаление такива обекти обикновено и в това дружество се застраховат по балансова стойност, което в случай на настъпване на застрахователно събитие не дава възможност за получаване на адекватно обезщетение по силата на съществуващата нормативна уредба.

Все още в България не е популярно застраховането на домашно имущество въпреки изключително преференциалните условия и тарифи, които ЗПД “Витоша” АД предлага, поради което делът на застрахованото домашно имущество е относително нисък (около 10 %).

Предвид тежките природни бедствия се очаква завишаване на квотата на щетите, която за дружеството през предходните години е била относително ниска.

След първите наводнения през м. юни ЗПД “Витоша” АД предлага на клиентите - физически лица - изключително изгодна полица с преференциална застрахователна премия.

Какво трябва да направят клиентите на компаниите

Важното е пострадалите хора да уведомят застрахователя си в 7-дневен срок от настъпване на събитието. Щетите се изплащат, след като се направи оглед от застрахователя, 15 дни след представяне на всички документи по щетата от страна на пострадалия. Неприятното е, че самите застраховани трябва да доказват стойността на имуществото си (със съответни документи, фактури за стойността на обзавеждането, гаранционни карти за ел.уреди, телевизори, компютри с точната им марка и модел, кога са придобити и т.н.) ,с документи да се доказва стойността на ремонтите, количествена и стойностна сметка за евентуално направените строителни работи за възстановяването на къщите им.

 

КАКВА ЦЕНА ЩЕ ПЛАТИ ДЪРЖАВАТА

3 млн.лв. ще струват дървените къщи за останалите без дом от наводненията

Такава ще е цената за построяването на дървени къщи за останалите без подслон семейства след наводненията, съобщи вицепремиерът Емел Етем.

Общо 258 са семействата с напълно разрушени жилища в резултат на пороите. До началото на септември бяха възстановени 47 къщи, но 211 семейства още са без дом. Не повече от по 2 000 лв. на семейство ще предостави държавата .Над 700 искания за помощи за ремонти са постъпили в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Те са в размер между 200 до 8 000 лв. Комисията до началото на м. септември е изразходвала 12 милиона от отпуснатите й 50 милиона лева като допълнително разпредели още 21 милиона. Така в бюджета й до края на годината ще останат 16 милиона лева.
По последни данни общо 833 къщи в цялата страна се нуждаят от ремонт след наводненията. Вече са отпуснати средства за поправката на близо 460 жилища. Освен парите за ремонти се очаква да бъдат отпуснати 1 800 000 лева за строеж на нови жилища.
Около 300 лева на квадратен метър ще струва изработването на една къща според оценката на работната комисия, излъчена от кризисния щаб, която е разгледала различните оферти. Общините ще решат кога да започнат строежите, но къщичките ще бъдат построени преди началото на зимата. Има готовност останалите без покрив семейства да бъдат настанени и във ведомствени жилища, за което ще съдейства Министерството на отбраната.

Според министъра на образованието Даниел Вълчев пък са нужни доста средства, тъй като цялата база в образователната система, а не само пострадалата от наводненията, е в много тежко състояние.

Общо 331 училища и прилежащите им бази са пострадали от наводненията

Около 6 милиона лева към момента ще са необходими за възстановяване на щетите от наводненията в над 300 училища в страната, заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, като уточни, че държавните училища са застраховани в ДЗИ, а за общинските правителството ще направи необходимото.

“Сред застрахованите обекти в “ДЗИ-Общо застраховане” АД са и училищата – публична държавна собственост, в цялата страна – споделя Евгения Димова. - По тях има заведени над 70 щети, които в по-голямата си част са в резултат на природните бедствия през м. юли и август, изразяващи се в наводнени помещения, счупени стъкла, отнесени покриви, паднали мазилки и др. Най-многобройни са щетите от засегнатите райони в София и околностите, Габрово, Враца, Кърджали, В.Търново,Павликени, Г.Оряховица, Шумен. ДЗИ изплаща обезщетенията на пострадалите училища и това не може да попречи на нормалния учебен процес.”

Междувременно Българският червен кръст (БЧК) разпредели 1.516 млн.лв. между 39 общини, пострадали от наводненията.

В Катастрофичния пул освен риска земетресение да се добавят рисковете наводнение, буря и свличане на земна маса

Днес идеята за застрахователен пул за катастрофични събития се възобновява с нова сила след катастрофалните за страната наводнения.

Според представители от бранша трябва да има задължително застраховане на всички недвижими имущества при определен лимит, под който не бива да се застрахова.

“Когато се формира цената на застраховката срещу земетресение трябва да се вземе под внимание районът на земетръсната опасност, а ако към тази застраховка се прибавят рисковете наводнение и бури, районът няма да съвпада с районите, в близост на които има водоеми, и това доста ще усложни тарифирането – споделя Евгения Димова, член на комисията за катастрофичен пул към АБЗ. – Смятам, че този пул трябва да покрива наистина катастрофични събития при тотални щети. Към риска за земетресения най-много трябва да се прибави и риск наводнения и бури. Като обект на застраховане трябва да се предвиди недвижимото имущество.”

Тамара Янкова, директор “Общо застраховане” в ЗПД “Витоша” АД : “Създаването на катастрофичен застрахователен пул е идея, която беше обсъждана от представители на застрахователните компании в АБЗ преди няколко години, но до момента не е намерила своето решение.

По мое мнение идеята за въвеждане на задължителна застраховка на имущество е неприемлива.

Имущественото застраховане изисква професионализъм и отчитане на редица фактори в тази сложна и динамична материя.”

Други застрахователи смятат, че събирането на премии по застраховки в обхвата на катастрофичен пул трябва да бъде част от държавната политика на страната по превенция на настъпване на катастрофични събития. Все още те не срещат подкрепа от страна на властимащите, тъй като никой политик не смее да се ангажира в началото на мандата да окачи като камък на шията на мизерстващия народ още едно данъчно бреме като задължително застраховане.

 

Евгени Минчев в кампания “Да предвидим бедствието”

Идеята на компанията е да приучи българите ежегодно да застраховат имуществото си, като организира публична благотворителна дейност, средствата от която са предназначени за безплатни полици. В някои от предаванията на националните телевизии ще бъдат поканени потенциалните дарители – физически лица и водещи в бизнеса компании. Отпуснатите от тях дарения ще послужат за благотворителни полици за застраховане на недвижимата собственост на гражданите със застраховка “природни бедствия” в отделни общини в застрахователни компании с пазарен дял над 10 %.

Всичко това стана ясно на специално организирана в понеделник, 19 септември, пресконференция с журналисти от различни медии.

Неизвестна обаче е посредническата фирма “Селскоммерс”, от чието име се представи застрахователният консултант Илина Дикова – просто такъв застрахователен брокер не фигурира в списъците на Комисията за финансов надзор. Излиза също така, че цялата кампания още не е изяснена , не е съгласувана със застрахователите и цели главно да облагодетелства с доста солидни комисиони застрахователния посредник.

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА