Застраховката "Трудова злополука": Ниска ли е цената на човешкия живот в България

* От 2000 лв. до 10 000 лв. са най-често обезщетенията при смърт *Наредба ще задължава работодателите да застраховат работниците си срещу трудова злополука

При трудова злополука в „Нефтохим” Бургас, на 30 септември т.г. отново пострадаха двама работници.

Черната хроника показва, че в България за периода 1990-1997 г. вследствие аварии са ранени 130 000 души, а 1400 са загиналите.През 2001 г. са станали 138 смъртоносни трудови злополуки, през 2002 г. – 99, през 2003 г. – 67, през 2004 -., а през 2005 -…

В момента за подобни случаи на злополуки на работниците и служителите застрахователният пазар предлага голямо разнообразие от продукти и покрития, но най-популярни са Груповата рискова застраховка “Живот” и застраховките “Злополука”. Пазарът е законово регламентиран съгл. чл. 36 от ЗКПО до 40 лв. на работник или служител. За основната маса от работещите трябва да бъдат изработени списъци на работните места и професии, които да бъдат съгласувани между държавата, работодателите и синдикатите.

През годините на демокрация човешкият живот в груповата рискова застраховка “Живот” масово се оценяваше от работодателите от 1000 до 5000 лева. За разлика от застраховките за трудова злополука при тази застраховка се включват рисковете смърт, трайна и временна загуба на трудоспособност от професионално заболяване, медицински разноски и т.н. други екстри и в това отношение доста по-социална от застраховките за злополука.

С последните изменения на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, приети от ХL народно събрание на 8 септември 2005 г. (Обн. бр. 76 от 20.09.2005 г.), чл. 52,

Работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "Трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. “

Около 230 хил. работещи трябва да бъдат обхванати от схемата за задължително застраховане при трудова злополука.
При определяне на условията на застраховката ще се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Предложените промени обаче в момента са много общи и се предвижда те да бъдат дефинирани в наредба на Министерския съвет с амбициозната цел тя да влезе в сила от началото на 2006 година. Проектът на въпросната наредба , разработен от Министерството на труда и социалната политика, витае в пространството от м. април т.г., но все още не е окончателен. От него обаче става ясно, че задължителната застраховка за рисковите професии ще бъде само за трудова злополука. И тъй като според представители на бизнеса, професионална болест може да бъде придобита при други работодатели, се очаква тя да бъде изключена като риск с промените в самия закон.
Не е ясно окончателно как ще се определя размерът на застраховката. Тя може да бъде единна ставка – всички работодатели плащат еднакъв процент независимо от броя на инцидентите на работното място. Друг начин за определяне на застрахователната ставка е според типа дейност или икономическа активност. Процентът зависи от средния процент на злополуки в бранша. И третият вариант е определяне на индивидуален размер на застраховката за всяко предприятие. Застрахователните експерти, както и представители на Българска стопанска камара, смятат, че по принцип това е най-удачният избор от гледна точка на справедливост и максимална обективност.

Според проекта на наредбата минималната застрахователна премия, която работодателите ще плащат, ще се определя като процент от работната заплата на работниците. Тя ще варира от 0.25% до 1% в зависимост от нивото на риск. В наредбата е разработена методика, която изчислява пет нива на риска. Обезщетението за семейството при смърт на работното място ще зависи от възрастта на загиналия работник. До 35-годишна възраст то ще е до 7 брутни годишни заплати. При смърт на работник до 50-годишна възраст - до 5 брутни годишни заплати, а над 50 години - до 3. Болничните до 30 дни ще се обезщетяват с до 3% от месечната заплата, а над 120 до 10%.

Синдикатите настояват рисковите професии да бъдат изрично упоменати в списък към наредбата и срещу всяка професия да се конкретизира застрахователната полица. Представителите на бизнеса пък смятат, че не бива преждевременно да се въвеждат ограничения и задължения, които бизнесът не може да понесе. Вноската, която шефовете ще плащат на застрахователните фирми, ще зависи от броя на нещастните случаи в професията. Статистиката за злополуките вероятно ще се дава от Главната инспекция по труда.

Какво мислят застрахователите

В предишната редакция на Закона за здравословни и безопасни условия на труд имаше задължение за застраховка за рискови работни места и професии. В Закона за корпоративното подоходно облагане има решение на въпроса, - тези застраховки са освободени от данък печалба.

От 7-8 години се водят нескончаеми разговори за конкретизирането на рисковите професии. Въпросът беше повдигнат преди 6 години от Асоциацията на българските застрахователи до КНСБ и КТ “Подкрепа”. Тогава не се стигна до споразумение между държавата и профсъюзите относно обхвата на тези места. Междувременно в някои от нормативните актове на парламента, Главна данъчна дирекция, Сметната палата , в полицията, в затворите и др. залегнаха условия за задължителни застраховки трудова злополука на работниците.

В промишлеността и строителството тези застраховки не са уредени законово, тъй като и досега няма списъци

Новото в проекта на наредбата е , че са определени някакви параметри относно застрахователната сума, определена в закона, и как да бъдат изчислявани премиите и нивата на обезщетенията – споделят застрахователи.

“ В застраховка трудова злополука според мен обхватът на рисковете е много ограничен – споделя Георги Георгиев, изпълнителен директор на ЗК “Витоша живот” АД - Вярно е, че с тази наредба ще се решат много проблеми, тъй като в момента например за строителните работници, миньорите няма изискване за задължителна застраховка и тя не се прави в строителството, докато в мините и в металургичните предприятия има някакви традиции. Ако направим сравнение какво в момента се прави в тези отрасли като застраховане и предложената застраховка в наредбата се вижда, че не е в плюс на наредбата. “

Според г-н Георгиев, ако работодателите са застраховали своите работници, те правят рискова застраховка “Живот”, която покрива рисковете смърт от общо заболяване, смърт от професионално заболяване, трайна и временна загуба на работоспособност от професионално заболяване. Би трябвало наредбата да се разглежда като очертаване на един минимум от покрития, който би трябвало работодателите да правят, и всеки работодател би трябвало да прави застраховка “Живот” на работниците си. Държавата трябва да стимулира данъчно тези застраховки, защото се решават социални проблеми и на работодателя, и на държавата. Не е логично, ако работник почине на работното си място от трудова злополука, близките му да получат обезщетение, а ако е от инфаркт – не. Статистиката в застрахователните компании показва, че болшинството от смътните случаи настъпват вследствие професионално или общо заболяване, а не вследствие злополука. Така че, ако в данъчните закони се отменят дадените в момента данъчни облекчения за работодателите по застраховките “Живот”, които представляват до 40 лв. месечно за всяко осигурено лице да бъдат необлагаеми разходи, това ще бъде грешка. Защото, ако с влизане в сила на наредбата се отменят и тези скромни преференции за работодателите, това ще бъде връщане назад.

Не е ясно как ще се определя цената на застраховката, след като е в процент от средната работна заплата – но дали това е средната за отрасъла, за професията, за предприятието и при неопределено ниво на риска. Възможно е в различните предприятия от един отрасъл заплатите да са различни. Вероятно ще се премине към застраховане по възраст на работниците. Когато се сключва застраховката, ще трябва да се даде информация от предприятието за списъчния състав по възраст. Премията ще бъде различна за различните възрастови категории.

Според някои застрахователи обаче обезщетенията , предвидени в наредбата, не са високи. Ако се приеме, че средната годишна брутна работна заплата за страната е 2000 лв., то максималното обезщетение ще бъде 15 000 лв. За сведение работещите в металургичната промишленост, застраховани в ЗК “Витоша живот” АД, са обезщетени при смърт от трудова злополука от порядъка на 15 000 лв., без да се отчита възрастта.

“Добре е, че ще има задължително застраховане за трудова злополука, защото преди години отпадна текст от Кодекса на труда, който определяше като социални придобивки за работниците и наличието на застраховки – обяснява Божидар Димитров, директор Дирекция “Злополука” В ЗПАД “Алианц България” – Така на практика при застраховане на имуществото се ползват данъчни облекчения, а при застраховка на работниците – не. Според мен покритията , предвидени в проекто-наредбата, са задоволителни, защото работодателят има отговорност по отношение на трудовите злополуки и на професионалното заболяване. Не е логично да носи отговорност за риска от общо заболяване на работника.“

“ Смятам, че застраховката “Професионална отговорност на работодателя”, за която се твърди, че е масова практика в западните страни, не може да замести застраховката трудова злополука, защото тя защитава правата на работодателя, а не на работника – твърди Г. Георгиев - При трудова злополука, за да не бъде съден работодателят, застраховката гарантира и покрива неговата отговорност и служи за обезщетяване на наследниците на починал работник.”

“Двете застраховки “Трудова злополука” и “Професионална отговорност на работодателя” не се припокриват, защото при втората трябва да се докаже виновност на работодателя, че не е осигурил добри условия – споделя Божидар Димитров.- При смърт на работник застраховката “Злополука” без съдебно дирене изплаща обезщетение на близките му. При професионалната отговорност при доказана вина на работодателя наследниците могат да пледират в съда за доста по-високо обезщетение.”

Застраховката професионална отговорност не би могла да даде защита на работниците в случаите, когато при трудова злополука не настъпи смърт и инвалидност, а само временна загуба на трудоспособност, медицински разходи. Ясно е, че тези покрития могат да бъдат от полза за работниците.

Застраховка “Злополука” е единствената според Закона за застраховането, която може да се сключва и от общозастрахователните и от животозастрахователните компании. Въпрос на решение от страна на компанията. В ЗК “Втоша живот”АД например има една десетина застрахователни полици, които да покриват само чиста злополука по време на работа. В компанията обикновено работодателите изискват поне да се покрива рискът от злополука ( битова, трудова и т.н.) за 24 часа.Най-често те изискват за своите работници рискова застраховка “Живот”. Две трети от сключените застраховки са такива, а само една трета са чиста злополука. Тези застраховки се правят предимно от чужди фирми и от големи фирми от металургията, но понякога се сключват и от работодатели на по-малки фирми. Застрахователните суми през последните години са доста по-високи.

Проблемът е, че в държавния сектор в някои от фирмите и административните звена се сключват застраховки с доста ниски застрахователни суми.

Само допреди година работодателите масово застраховаха своите работници за застрахователни суми от 1000 до 5000 лева. И в момента за работещите в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи оценката на човешкия живот е смешно ниска – от 2000 лв. до 4000 лв.

Според Г. Георгиев обаче постоянните клиенти на компанията проявяват тенденция за увеличаване на обезщетенията, които в някои случаи достигат от 20 000 до 50 000 лева. С такава застраховка при тежки събития това би облекчило семействата на загинал работник.

Груповата рискова застраховка “Живот” в момента се оценява от 1000 до 5000 лв.– споделят застрахователите. Счита се за крайно недостатъчно покритие, като се съпостави с оценката на човешкия живот в застраховката “Гражданска отговорност” – 100 хил.лв.-200 хил.лв. за неимуществени вреди.

Трябва да се знае, че при по-рисковите производства застраховката е по-скъпа, т.е. при по-лоши условия на труд застрахователните премии са по-високи. Ето защо работодателите понякога се въздържат да правят такива застраховки.

ДЗИ АД е застраховател с дългогодишен практически опит в продажбата и обслужването на групови застраховки “Злополука по време на работа”, т.нар. “Трудова злополука”.

“Предпочитаното от работодателите основно покритие включва смърт от злополука и трайна нетрудоспособност – споделя Юлия Манева, директор на Дирекция в ДЗИ АД: – Напоследък работодателите, които вече са били наши клиенти, разширяват застрахователното покритие, като включват и различни комбинации от допълнителни рискове - временна нетрудоспособност, медицински разходи, дневни пари за болничен престой, суми за оперативно лечение и разходи за медицинско транспортиране.”

Най-често избираните застрахователни суми в отрасли като рудодобив, металургия, химическа промишленост, металургия и др. са от порядъка на 5000 лева – 10 000 лева.

Дългогодишната практика на ДЗИ АД в продажбата на застраховки “Трудова злополука” показва, че работодателите в рискови производства застраховат персонала си.

При смърт вследствие на трудова злополука ДЗИ изплаща обезщетение в троен размер.

Впечатленията на Божидар Димитров са, че в ЗПАД “Алианц България” застраховката “Злополука” почти не се купува от частните фирми, дори да са в рискови браншове, а в държавните тя се продава посредством конкурси. Застрахователните суми, на които се купува най-масово, са доста ниски – от порядъка на 5 000 до 10 000 лева.

Класическата застраховка „Трудова злополука” – индивидуална и групова , се предлага на застрахователни суми от 1000 лв. без ограничение в максимума ( напр. до 50 000 лв.), по споразумение с работодателите. Повечето чуждестранни фирми, извършващи строителни дейности у нас, си налагат задължително изискването наред с другите застраховки да правят и застраховка на работниците.

“ЗК “Орел живот”АД – споделя Росица Зографова, директор на Дирекция в компанията - предлага на работодатели сключване на Групова рискова застраховка “Живот”, Групова “Злополука”; Комплексна здравна застраховка . Нашите клиенти предпочитат по-широки, комплексни застрахователни покрития – освен трудова злополука се включват битова злополука, професионално и общо заболяване. Търсени са комбинации със здравни покрития, които пълноценно решават допълнителните финансови проблеми на застрахованите при възникване на застрахователни случаи.

Групови корпоративни застраховки договарят и купуват работодатели с различен статут – както държавни учреждения, така и малки и големи фирми, включително големи фирми с чуждестранно участие и мениджмънт. Показателно е, че ЗК “Орел живот”АД има дългогодишни корпоративни клиенти, които ежегодно подновяват и разширяват застрахователните покрития. Напоследък се изявява интерес от строителни фирми, но обикновено след или във връзка с вече настъпили случаи.”

В компанията преобладават застрахователни суми от 2000 до 5000 лева. Според експертите ниските застрахователни суми създават проблем, в смисъл че застрахованите не са удовлетворени от размера на обезщетяването и това предизвиква негативно отношение към застрахователя, а не към работодателя.

Годишните премии за един работник са в зависимост от рисковия клас и варират средно от 5,00 лв. до 15,00 лв. на 1000 лева застрахователна сума. Предоставят се отстъпки за численост на застрахованите. Специално договорените покрития повлияват цената на застраховката.

Корпоративни клиенти на ЗК “Орел” АД с изразена рискова дейност са Асарел Медет АД, Челопеч Майнинг, Мина “Пирин”, Мини “Черно море”, КЦМ - Асеновград, „Горубсо” - Кърджали, Рудметал – Рудозем, „Холсим България”; Автомагистрали”Черно море”;Шел България, Шел газБългария и др

Цената за застраховката “Трудова злополука” в ЗК “Витоша Живот” АД в момента за покрития от 1000 до 50 000 лв. в зависимост от рисковите класове се определя в промили ( т.е. 1 на 1000) и е от 1 до 3 промила. Това означава, че премията на застраховката се определя по 1 лев на 1000 лв. застрахователна сума. Застраховките при битова злополука пък се движат от 2.5 – 5 промила. Компанията е застраховала работниците от “Стомана”, Перник, фирми от стъкларския бизнес ( като “Стин Дружба”), фирми в строителството ( като “Артекс инженеринг”) и др.

Застрахователните премии в ДЗИ АД при най-често срещаните покрития от 5000 лв. до 10 000 лв. в зависимост от рисковия клас в който попада съответната професия са от 1.70 лв. до 3.70 лв.

Клиенти на компанията са много държавни фирми и фирми с чуждестранно участие, все по-често интерес за застраховане проявяват и български частни фирми от т.нар. среден бизнес.

В ЗПАД “Алианц България” при застрахователна сума от 10 000 лв. в зависимост от рисковия клас цената на застраховката варира от 35 лв. до 70 лева. 25% намаление на цената ползва работодател, който сключва застраховка с риск само в рамките на работното време и един час преди и след приключване на работа. Предлагат се и отстъпки в зависимост от броя на застрахованите работници, когато са над 10, отстъпката е до 20% от цената.

При трайна инвалидност процентът на обезщетение по тази застраховка във всички компании е равен на процента на нетрудоспособност. Затова по-логично е да бъдат избрани високи суми и да се плащат събития, които довеждат до трайни последици върху здравето и живота на хората.

При временната нетрудоспособност от злополука обезщетението е в зависимост от продължителността на нетрудоспособност.

 

Бонуси

Петдесет процента от печалбата на застрахователните дружества за риск „Трудова злополука” да бъдат инвестирани във фирмите, които застраховат работниците си при тях, с цел средствата да бъдат използвани за подобряване условията на труд, както и

2% от печалбата от тази застраховка във фонд „Условия на труд”,

предвижда текст в проекта на наредбата. Застрахователите наистина могат да предвиждат в застрахователнотехническите планове на своите застраховки някакви стимули за подобен тип дейности, които да бъдат предоставени на бизнеса, но това зависи от размера на застрахователните премии и от движението на риска, коментираха експерти. Но отделянето на средства от застраховките в държавен фонд би било вид косвен данък и не може да бъде уреждан от такъв нормативен документ.

Темата разработи Илеана Стоянова