Отворено писмо

В СиВЗК след консултации, внимателно проучване текстовете на новоприетия ЗДДФЛ и сравнителен анализ с практиката в ЕС стигнахме до извода, че законодателят не е отчел спецификата на някои принципи, термини и понятия, общоприети в застраховането и дори квалифицирани като международно утвърдени – особено от гледна точка на застрахователното и презастрахователното право, вследствие на което определени клаузи от ЗДДФЛ стават двусмислени, тълкувателни и са в ущърб на потребителите на застрахователни услуги и фиска. Възможно е възникването на значителни обективни трудности, а при случаите на фискално третиране на рентните застраховки е невъзможно определянето на данъчната основа или данъчния размер. Убедени сме, че законът не трябва да дава възможност за двусмислени тълкувания, които да водят до неясноти – потенциално генериращи извънсъдебни или съдебни спорове, както и не следва да се дава предимство на едни данъчни субекти пред други – извършващи дейност, регулирана с данъци, при едни и същи пазарни обстоятелства.

В текстовете на новоприетия ЗДДФЛ са използвани термини, които, бидейки неточно кореспондиращи със застрахователната практика и другите закони, регламентиращи животозастраховането в Република България, водят до:

В подкрепа на изложеното отбелязваме, че ЗДДФЛ в чл.19 е предвидил еднакви данъчни облекчения за животозастрахователните и осигурителните вноски на потребителите, което потвърждава необходимостта от еднакво облагане на застрахователните и осигурителните плащания към тях при аналогични обстоятелства.

Чрез текста на чл.13, ал.1, т.14 от ЗДДФЛ се поражда и

ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ

животозастрахователните и осигурителните плащания по следните причини:

Животозастрахователите и осигурителите предлагат на пазара практически аналогични застрахователни и осигурителни комбинации с недоловими за потребителите продуктови разлики, но данъчното третиране на плащанията, които те - потребителите, получават от тях, са коренно различни съгласно новоприетия ЗДДФЛ по причини, които се изясняват, ако се анализират точно следните

законови препратки:

Данъчно облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ се ползва за застраховки “Живот”.

т.3. Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд .......

Животозастрахователните полици са застрахователни договори, по които застрахователят се съгласява да заплати определена сума при настъпване на определено събитие. Застрахованият не трябва да доказва, че е претърпял определена вреда, а само че въпросното събитие е настъпило. Застраховките „Живот” не са застраховки с обезщетителен характер защото, на първо място, не е възможно да се остойности човешкия живот и, на второ място, защото животозастрахователните полици не покриват финансови загуби, а най-често целта им е спестявания за бъдещи периоди.

Пенсионноосигурителни дружества: В ЗДДФЛ чл. 13, ал.1, т.7, чрез изречение първо – изрично се освобождават от облагане с еднократен данък: “доходите от допълнително доброволно осигуряване след придобиване право на пенсия”, т.е. след приключване на срока за внасяне на вноски от потребителя, което е аналогично обстоятелство на животозастрахователни плащания при покритие на риска “доживяване на определена възраст”, за чието покритие се ползва данъчното облекчение по чл.19, но при настъпването му по силата и анализа на чл.13, ал.1, т.14 плащанията се облагат с еднократен данък.

Здравноосигурителни дружества: В чл. 38, ал.8, т.2 от ЗДДФЛ се изключват от облагане с еднократен данък: платените суми по здравно осигуряване на съответните: “обслужване, стоки и услуги”. Като покрит риск, случаите са аналогични с плащанията от животозастраховател към потребител по рискова застраховка “Живот”, но от анализа на съответните текстове следва проблемният извод, че осигурителното плащане не води до облагане с еднократен данък, а застрахователното се облага!

Както става видно, настоящата редакция дискриминира животозастрахователните спрямо пенсионноосигурителните и здравноосигурителните плащания данъчно, като се стига до абсурдната ситуация – да се облагат плащанията дори при смърт на застрахованите лица – в световната животозастрахователна практика отсъства разбирането, че плащанията при смърт на застрахован потребител следва да се облагат с данък по единствената причина – данъчно задълженото лице не е сред живите!

Свързано с изложените по-горе мотиви с цел обезпечаване фискалния интерес, внасяне на коректност и защита правата на потребителите на животозастрахователни услуги предлагаме в ЗДДФЛ:

Във връзка с поясняване на част от съображенията, изложени по-горе, и разрешаване на съответно възникващия казус, визираме и

ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ

който се заключава в това, че при сключване на рентни застраховки е невъзможно определяне на данъчния размер за онагледяването, на който представяме на вашето внимание следния пример:

Във връзка с елиминиране на невъзможността за точно определяне размера на дължимия данък, както и с оглед поставянето на застрахователните и осигурителните плащания на еднаква данъчна основа предлагаме чл.46, ал.2 от ЗДДФЛ да придобие следната нова редакция:

“В случаите, когато се изплащат суми за риска “доживяване на определена възраст”, в календарната година, в която застрахованият получава право на пенсия по причина заболяване и/или инвалидизация, или по реда на Кодекса за социалното осигуряване, или в следващите години – получените суми не се облагат с еднократен данък.

Допълнителни мотиви:

Отчитайки, че до датата на влизане в сила на новоприетия ЗДДФЛ, както и до фактическото влизане на Република България в ЕС, остава по-малко от месец, както и с оглед синхронизиране на Българския закон с Европейския, Ви призоваваме към спешни действия за коригиране и прецизиране на съответно коментираните по-горе текстове от ЗДДФЛ!