Новата финансова столица: Горна Оряховица

в."Капитал",бр.51/2006г.

Местният съд едва не провали сделката за ДЗИ банк и за малко блокира сметката на борсата

 

Уголемяване

Уголемяване

Имало едно време Тракия банк Пловдивската банка получи лиценз в първите месеци след встъпването на социалистическото правителство на Жан Виденов на власт през 1996 г. Според публикации в медиите от този период благодарение на личната намеса на Виденов новоучредената финансова институция е успяла да привлече депозити от много държавни предприятия. В началото на 1997 г. за злоупотреби в особено големи размери и лично облагодетелстване бяха арестувани двама от шефовете на надзорния съвет на банката - Георги Стойчев и Георги Трифонов, а Таньо Вълев беше обявен за национално издирване. По думите на Стойчев тези обвинения на прокуратурата са паднали в съда. Заради скандалите и трудности да набере изисквания от БНБ минимален капитал собствениците на Тракия банк стартират преговори за привличане на нов съакционер. Така в началото на 1998 г. финансовата институция е придобита от свързани с Емил Кюлев фирми. По-късно е преименувана на Росексим, а впоследствие - на ДЗИ банк.

Докато през последните две седмици горнооряховските съдии Еманоел Вардаров и Христо Попов подписвали решенията да запорират де що има сметки, акции и имоти около ДЗИ, едва ли са очаквали да се превърнат в живи персонажи от най-новия борсов виц. Който е: "Представете си как влизаме в евросъюза и нашите съдии от Горна Оряховица блокират сметката на Лондонската фондова борса." В края на една луда седмица капиталовият пазар отчете три прецедента в историята си - опит за блокиране на 100% от акциите на публично дружество; запор на сметките на най-големия застраховател и като капак - блокиране на сметка на фондовата борса. Ето как стана всичко.

Surprise!

На 6 декември зам.-председателят на прочутия вече съд в Горна Оряховица Еманоел Вардаров издава определение, с което налага запор върху целия капитал на ДЗИ банк и възбрана върху всичките й имоти. Повод за решението са претенции на част от бившите акционери в Тракия банк, която през 1998 г. покойният банкер Емил Кюлев купи чрез свързани с него фирми и преименува на Росексимбанк (сега ДЗИ банк). Срещу намерението им да заведат иск неясно срещу кого на стойност 57 млн. лева - около 10 пъти по-малко от блокираните активи на банката, съдията Вардаров взел решението си и им дал, без да поиска каквато и да било гаранция, цели девет месеца да формулират претенцията си. Обикновено срокът е един месец, а в изключително сложни казуси - до два.
В края на септември беше договорена продажбата на ДЗИ банк на гръцката Eurobank EFG (виж текста за сделката). Акциите окончателно бяха прехвърлени на борсата миналия четвъртък, три дни след като в депозитара е получено определението на горнооряховския съд. "Ако то беше изрядно, трябваше да го изпълним и това щеше да провали сделката", каза прокуристът на депозитара Емил Пилафов, който обясни, че всъщност запорът е бил невъзможен, защото искането не е съдържало конкретно лице, емисия и брой акции.
Съдебните действия са предприети от смятаните за най-големи измежду 50-ината физически лица - бивши акционери на Тракия банк. Георги Стойчев, съпругата му Мария Стойчева и Георги Вълев сега претендират, че продажбата през 1998 не е действителна и че към момента притежават 54.5% от капитала на ДЗИ банк. "Това е невъзможно най-малкото защото тогава капиталът е бил 1.4 млн. лв., а сега е 50 млн. лв. и те не са участвали в неговото увеличаване", каза Емилия Миланова, подуправител "Банков надзор" в БНБ. Адвокатите на групата бивши собственици твърдят в молбата си към съда, че продажбата е нарушила действащия през 1998 г. Закон за банките, защото към момента централната банка не е издала разрешение за прехвърляне на над 5% от капитала. Миланова опроверга твърдението и каза, че нарушение е имало от страна на Георги Стойчев и съпругата му, но то е било с по-задна дата и е отстранено преди тогавашната сделка.
Съдията Вардаров (който според Миланова е удачно да се казва Варваров) не отговаряше на телефонни обаждания през седмицата, за да обясни решенията си.

Surprise! Surprise!

Ден след прехвърлянето на акциите на ДЗИ банк на борсата съдия Христо Попов от същия горнооряховски съд издава второ определение по същия случай. Този път, след като не са успели да попречат на сделката, ищците искат запор върху всички сметки на продавачите - застрахователя ДЗИ, "Ривиера" и "Галоуей", както и... на Българската фондова борса - София. При това за всяка сметка на всяко от дружествата до стойност 57 млн. лв. Така в понеделник, на 18 декември, борсата остава без оперативната си банкова сметка. "Очевидно съдът в Горна Оряховица има проблеми с познаването на закона. Те си мислеха, че парите по сделката отиват в борсата", заяви Виктор Папазов, председател на съвета на директорите на БФБ.
Съдебната атака сплоти всички финансови институции - БНБ, Комисията за финансов надзор, Българската фондова борса и Централния депозитар. Вкупом те обявиха продажбата на банката за законосъобразна, а двамата съдии - "или като невежи, или като корумпирани". "Безумно определение", "опасен прецедент", "незнание или злоупотреба със служебно положение" бяха съответно реакциите на подуправителя на БНБ, прокуриста на Централния депозитар и председателя на съвета на директорите на борсата.
Разбрали какво са забъркали, ищците размислили и ден след съдебното определение сами поискали свалянето на запора на сметката на борсата. Блокирани обаче остават тези на най-голямата застрахователна компания в България. По този въпрос обаче има два различни варианта на обезпечителни заповеди, издадени от Христо Попов. В единия (на разположение в съда) се иска блокиране на сметките на банката, а във внесения при частния съдия-изпълнител Силвия Косева - на застрахователя. "Не знам за два варианта. По това дело според приложените при мен документи от съда се запорират сметките на застрахователя", каза г-жа Силвия Косева. Самият факт, че има две различни версии на един документ, е факт, достоен за вниманието на прокуратурата.
Христо Попов този път посочва срок от четири месеца за внасяне на съдебен иск. "Няма да коментирам, всичко съм написал в определението и то е в интернет", каза съдията и затвори телефона след въпроса защо точно четири месеца. От коментар се въздържа и председателят на районния съд. От институцията публикуваха на интернет страницата си двете определения и съобщение: "Горнооряховският районен съд уведомява интересуващите се граждани и медии, че не е страна и не желае да бъде страна по правния спор между акционерите на Тракия банк и ДЗИ банк."

Извън закона

"Касае се за абсолютно незаконосъобразен съдебен акт, постановен в умело избран момент - непосредствено преди финализирането на крупна сделка", е позицията на юристите на финансовата група ДЗИ. Едно от основните им възражения е, че се запорират 100% от акциите на банката, без да се аргументира дали бъдещите искове ще са допустими и основателни. Действието засяга и всички миноритарни акционери в ДЗИ банк, които не са част от спора. Не е отчетен и общественият интерес - става въпрос за банка и застраховател, които имат взаимоотношения с много вложители, инвеститори и ефектът от запора е значително по-голям, смятат адвокати.
Много са и коментарите, че действията на адвокатите на бившите акционери в Тракия банк и на съдиите са част от дълго подготвян сценарий. Първо, те са разполагали с книгата на акционерите на ДЗИ банк (макар и актуална към март) и със списък на всички сгради на дружеството, което по принцип е тайна или би отнело многомесечни усилия на външен човек. Самото определение е от 28 страници - нетрадиционно дълго и детайлно в сравнение с аналозите от една-две страници при повечето дела. Любопитен е срокът на пълномощните на двамата адвокати - те изтичат в деня на определението. Така юристите на групата ДЗИ трябва да издирят поотделно 47-те бивши акционери, ако искат да предприемат съдебни действия срещу тях. И не на последно място стои въпросът защо те са чакали почти девет години, за да потърсят правата си. Единственото обяснение, което адвокатът на ищците Петър Лупов и Георги Стойчев дадоха пред медиите, е, че те са били притискани от хора на Емил Кюлев, но не посочиха кога, кой, къде и по какъв начин.

Отпор

Определенията на двамата съдии вече са обжалвани от адвокатите на групата ДЗИ. Председателят на Великотърновския окръжен съд (който е последна съдебна инстанция по спора) Даниел Минов коментира, че знае за жалбата, но към четвъртък тя не е била получена. "Законовият срок за произнасяне е месец, но при всички положения ще се произнесем в разумен и кратък срок", допълни Минов. Дотогава обаче сметките и имотите остават блокирани. Освен това от потърпевшите са сезирали Висшия съдебен съвет, главния прокурор и инспектората към Министерството на правосъдието. Така може да бъде търсена дисциплинарна отговорност от горнооряховските съдии. Това обаче няма да обезщети ДЗИ банк и собствениците й за претърпените вреди. "В БНБ обмисляме дали да не наложим санкции за уронване на доброто име и доверието към банката по член 99 от Закона за банките", каза Емилия Миланова. Предвидената в закона глоба е до 5 млн. лв., а ако е чрез средствата за масово осведомяване - от 5 до 20 млн. лв. "Всеки има право да заведе насрещен иск и БФБ ще предприеме съответните действия", заяви Виктор Папазов.
Както и да продължат съдебните спорове, по всяка вероятност бившите собственици на Тракия банк никога няма да заведат дело. Причината е, че трябва да внесат държавна такса от 4% от претендираната сума (или 2.3 млн. лв.). В българската съдебна практика обезпеченията за бъдещ иск често се използват като опит за финансово облагодетелстване. За аналогичен случай разказа пред "Капитал" Красимир Дачев, акционер в "Група технология на металите", "Свилоза", "Балканкар Средец". "Преди няколко месеца една възкръснала фалирала фирма видя, че едно от дружествата ми ще получи голямо финансиране, измисли си вземане и районният съд наложи възбрана върху всичките му имоти. Срокът на съдията за завеждане на дело беше 3 месеца и дни преди да изтече, друга свързана фирма поиска ново тримесечно обезпечение", разказа Дачев. По думите му в такива случаи става въпрос или за голямо късогледство на съдията, или за корупция.
За да няма такава злоупотреба с обезпечения, законът е дал право на съда да иска и парични гаранции от ищците. "В София често се търсят такива насрещни гаранции, в малките съдилища обаче те са рядкост", каза столичен адвокат. "В случая с ДЗИ банк съдът не е поискал каквато и да било гаранция въпреки недостатъчната информация и значителния интерес, който се претендира. Това дава възможност за умишлена злоупотреба с права и накърняване интересите на всички заинтересувани лица - акционери в банката", е становището на юристите на групата ДЗИ. Вероятно е необходима и законова промяна, която да направи тази мярка задължителна, допълват търговски адвокати.

Екшън на борсата

"Представете си, че след като влезем в евросъюза, някой български районен съд реши да блокира акциите на банка Barclays, търгувани на фондовата борса в Лондон", коментира Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор. Затова според него в съдилищата трябва да има специализирани колегии, които да се занимават с финансови спорове за по-значими суми. "Капиталовият пазар не трябва да бъде ръководен от решенията на определени съдии, при това доста широко профилирани", допълни Апостолов.
Случаят с ДЗИ банк е показателен, че риск от смут на капиталовия пазар има. След новината за съдебния спор акциите на дружеството паднаха под 8 лв., въпреки че гръцкият купувач предложи на миноритарните акционери да изкупи книжата им при цена от 8.31 лв. "Първоначално информацията за запор се прие скептично от пазара като нещо невъзможно, но после последваха леки разпродажби. След това се появиха купувачи и цените се върнаха на нива от 8 лв. Оттук нататък отправна точка за всички инвеститори ще бъде цената от търговото предложение - 8.31 лв.", каза инвестиционният консултант Георги Бисерински от КД "Секюритис". Други брокери смятат, че единичният случай не се отразява на пазара, но негативен ефект може да има, ако се повтори с още едно-две дружества. По-чувствителни към подобна информация може да са чуждите инвеститори, които не познават "особеностите" на българските съдебни практики и пазарът да им се стори по-рисков.

Сделката за ДЗИ банк Гръцката банка Eurobank EFG вече е собственик на 91.3% от капитала на ДЗИ банк. През септември купувачът спечели наддаването за 74.26% на българското дружество в конкуренция с белгийската KBC Group и гръцката Alpha bank, която присъства с клон в България. Eurobank EFG плати 158 млн. евро за мажоритарния пакет, което е рекордна цена за българската банкова система. Изчисленото от продавачите съотношение на тази цена за 100% (212 млн. евро) към нетните активи на финансовата институция е 6.8% - рекордно високо в сравнение с постигнатото при продажбите на други банки у нас и едно от най-добрите, постигани по сделките в региона. Сделката за мажоритарния пакет мина през фондовата борса на 14 декември. Впоследствие чрез допълнителни сделки на борсата гръцката компания придоби още около 17% от капитала на ДЗИ банк. Новият собственик отправи търгово предложение към миноритарните акционери да изкупи книжата им на 8.31 лв., като то все още не е одобрено от Комисията за финансов надзор. "При продажбата са спазени всички изисквания на Закона за банките и Закона за БНБ", каза Емилия Миланова, подуправител на БНБ. Тя увери вложителите в ДЗИ банк, че не трябва да се притесняват за спестяванията си въпреки съдебните спорове. Eurobank EFG има активи на стойност 44.5 млрд. евро. През 2007 г. тя планира да слее дъщерната си компания в България Пощенска банка с новопридобитата ДЗИ банк. Обединената институция ще заеме четвърто място по активи на българския пазар по данни от края на юни тази година. Новият собственик планира да смени публичния статут на ДЗИ банк и акциите да не се търгуват повече на фондовата борса.