Социалната потребност от задължителната застраховка "Трудова злополука" произтича от това, че в България преобладават бедни работещи хора

Дикран ТЕБЕЯН, зам.-председател на Българската стопанска камара, участвал като представител на работодателите в съставянето на проекто-наредбата

Ние сме против определяне на рисковите работни места по икономически дейности

Г-н Тебеян, ще може ли бизнесът да поеме допълнителната тежест на задължителната застраховка „Трудова злополука” за работниците и доколко тя е икономически обоснована?

- Застраховката не е нова и в досегашния текст на Закона за здравословни и безопасни условия на труд беше записано задължение на работодателя да застрахова работници и служители на рискови работни места. Става дума за застраховки не само за трудова злополука, а и за професионално заболяване.

При дискусиите около промените в закона стигнахме до извода, че заболяването може да бъде придобито в предишна работа и при други двама или трима работодатели. Така стигнахме до решение да се запише застраховката само за трудова злополука.

Съгласно Кодекса на труда всеки работодател носи неограничена отговорност за щетите, които е понесъл работникът в резултат на трудова злополука. В документа е записано, че отговорността на работодателя се намалява с обезщетението или вноските, които работникът получава от ДОО. Цялата останала разлика представлява имуществена отговорност на работодателя. Наличието на тази застраховка ще означава, че тази отговорност, която носи работодателят, ще бъде намалена. По предложение на Българската стопанска камара парламентарната Комисия по труда и социалната политика на последното си заседание в промените на Кодекса на труда включи текст, че отговорността на работодателя ще бъде намалена с размера на застрахователната сума (т.е. обезщетението), което ще получи евентуално пострадал работник или служител.

Как ще коментирате проекта на наредбата към Закона за здравословни и безопасни условия на труд в частта за задължително застраховане?

- Най-напред е необходимо да се уточни кръгът на лицата, които трябва да бъдат застраховани. Идеите на Министерството на труда и социалната политика е този кръг да бъде определен в зависимост от риска при отделните икономически дейности. Методиката, предложена в наредбата заедно с формулите в нея, прилича на методиката, по която бяха въведени диференцирани осигурителни вноски за риска трудова злополука и професионално заболяване. Това има един съществен недостатък. Защо например в добивната промишленост, която определено е рискова, е необходимо да бъде застрахована секретарката на директора или счетоводителят на минното предприятие? При тях няма трудовия риск както е при миньора. А идеята на законодателя е да бъдат застраховани само рисковите работни места. Според нас диференцирането на задълженията по тази наредба само по икономически дейности не е достатъчно. Необходимо е да се уточнят професиите и работните места, за които ще има задължителна застраховка.

- Няма ли досега уточнение за кръга на производствата, които ще обхваща застраховката, като металурзи, строителни работници, миньори и т.н.?

- Това е един от спорните въпроси. Имаше един първоначален проект на списъци с рисковите работни места, но те бяха направени на базата на досегашната практика. Без да се прилагат формулите, които сега са записани в наредбата, на база на практическия опит бяха записани рискови професии.Там освен рисковите професии като миньори, летци, водачи на моторни превозни средства от градския транспорт, строителни работници имаше включени и данъчни работници, инкасатори и т.н. Очевидно в актуализацията на списъците ще бъде приложен друг критерий. Защото в досегашния случай неопровдано ще трябва задължително да бъдат застраховани служители от администрацията, а от друга страна, има възможност да не бъдат обхванати данъчните ревизори и инкасаторите, чиято дейност не отговаря на високия професионален риск. Според мен може да се изхожда от вида дейност, но в нея трябва да се прецени за кои професии и работни места има по-висок професионален риск.

Втората ми забележка е, че от една страна в наредбата е направен опит да се определи размерът на застрахователната сума ( т.е. застрахователното обезщетение), а от друга – да се определи и размера на вноската. Според нас това е безсмислено, а също така унищожава възможността за конкуренция между зстрахователните компании. Трябва да се фиксира само единият параметър, като по-правилно е това да е застрахователната сума в зависимост от възрастта на пострадалия работник, а премията да се договаря между работодателя и съответната застрахователна компания. Всъщност такава е световната практика. Когато се договаря застрахователната сума, застрахователната компания конкретно да преценява риска за конкретното предприятие, за конкретната дейност в зависимост от условията и мерките, които е предприел работодателят, за да намали този риск.

- Трябва ли според вас 50 на сто от печалбата на застрахователите по тези застраховки да се връщат във фирмите с рискови производства, както и да се отчисляват по 2% от печалбата за фонд “Условия на труд”?

- Това е безумна идея в наредбата, защото по цял свят се прилага друг подход. Ако работодателят инвестира в превантивни мерки за подобряване на условията на труд и намали риска, тогава застрахователната компания може да намали застрахователната премия. Според нас това е правилният подход, защото ще бъде стимул за работодателите да подобряват условията на труд.

- В момента в кои отрасли се правят такива задължителни застраховки за злополука?

- Досега не съществува такава практика на базата на задължение от нормативен акт. В закона беше записано, че работодателят е длъжен да застрахова работниците си за трудова злополука и професионална болест, но тъй като не бяха уточнени рисковите професии, този текст не се прилагаше. На практика обаче в по-големите предприятия от добивната промишленост и металургията при уточняване на колективните трудови договори се договаряха за доброволна застраховка. Финансовият риск за работодателя по този начин се намалява, защото при евентуална злополука според Кодекса на труда той носи неограничена отговорност. До сега съдът можеше да прецени дали освен обезщетението и пенсията от ДОО да отчете и направената доброволна застраховка от работодателя. Тя се признаваше за разход и се намаляваше имуществената отговорност на работодателя.

В България няма прецедентно право както в англосаксонските страни. Там често се позовават на предишни съдебни решения с подобни казуси. У нас не е разпространена тази практика.

След като вече ще има такъв текст в Кодекса на труда, практиката на съдилищата ще бъде уеднаквена. Съдебният състав във всички случаи ще трябва да отчита тази сума за застраховки. Затова след като работодателят направи застраховка за трудова злополука не е нужно да има друга застраховка “Професионална отговорност”. Въпреки това съм убеден, че ако съдът прецени, че щетите, понесени от работника са по-големи от сумите от ДОО и платеното обезщетение по застраховката „Трудова злополука”, пак може да присъди работодателят да плати допълнителна сума на робтника за понесените щети.

- А не трябва ли да се запази и застраховането срещу професионална болест, след като според статистиката на застрахователните компании две-трети от работниците умират именно от общи и професионални заблявания, а не от злополука?

- Никога не може да се докаже, че професионалната болест е придобита при същия работодател – това може да бъде със сигурност само ако работникът досега не е работил никъде. Ако работникът е сменил няколко работни места, възниква сложен казус – при кого точно е придобита болестта. Многобройни са случаите в практиката, когато се спекулира с тази възможност. Дори има случаи на измами, когато адвокати обикалят миньорските райони, за да намерят някой, който е работил в мината. Разпитват го дали няма заболявания и след това намират вещи лица да изчислят много голяма сума на нанесените щети от порядъка на стотици хиляди лева.От тях самият работник получава една пета, а останалото отива в адвокатите и вещите лица.

Обикновено рискови се смятат т.нар. категорийни професии – І и ІІ категория труд, които са от порядъка на 240 000 души. Ако към тях се добавят и от ІІІ категория, някои работни места като данъчни ревизори, инкасатори те ще станат малко повече. Министерството на труда и социалната политика за свое улеснение иска списъкът с рискови професии да бъде опредлен по икономически дейности. Българската стопанска камара категорично възразява срещу това. А камарата изразява мнението на работодателите, чиито представители сме ние.

 

Пламен Хинков, изпълнителен директор на ЗК “Орел живот”АД, зам.-председател на Комисията по животозастраховане към АБЗ, участвал в съставителството на проектонаредбата:

Приложени са европейските практики при определяне на обезщетенията при смърт и тежки увреждания

 

- Г-н Хинков, какви според вас са основните недостатъци на проекта за Наредба за условията и реда за задължително застраховане за риска трудова злополука на рисковите професии към Закона за безопасни условия на труд (ЗБУТ), която предстои да бъде приета до края на годината?

- Съществена част от дейността на животозастрахователната компания, за която работя, е ориентирана към сключване и обслужване на групови застраховки за сметка на работодатели, вкл. по риск”трудова злополука”. Затова не само следим с интерес, но и участваме в дискусиите по разработване на нормативната уредба. Не бих коментирал недостатъци. Ще ви кажа на какво се основават положителните ни очаквания. Наредбата е разработена на експертно ниво от екип, сформиран от Министерството на труда и социалната политика с участието на заинтересованите страни - представители на работодатели и синдикати. Доколкото регламентът в наредбата касае застрахователите, то работната група ползва допълнителна компетентна помощ от Асоциацията на застрахователите. В резултат на проведените консултации от застрахователна гледна точка проектът е съгласуван с представителите на бранша. В наредбата намират отражение опитът на застрахователите и обективни критерии, изведени от анализ на конкретна статистическа информация. Процесът на приложение в практиката ще покаже доколко ясни, категорични и приложими са заложените норми и формулировки. Очакванията ни като застраховател са положителни – проектът е професионално изработен и практически ориентиран, съобразен със заложената основна цел – ефективна допълнителна социална закрила.

- Смятате ли, че в наредбата ясно е определен обхватът, т.е. кои са рисковите професии съгласно коефициента за трудов травматизъм?

- Обхватът на рисковите професии и работни места, обект на задължителната застраховка “Трудова злополука” бе най-дълго дискутирания въпрос, както при дебатите в парламента за изменение в чл.52 от ЗБУТ, така и при изготвянето на проекта на самата наредба.

В документа е заложена разумно обоснована дефиниция на обхвата, а именно, че застраховката следва да се сключва на основание икономическата дейност на фирмата. Това прави по-лесно индентифицирането на обекта на задължително застрахователно покритие. В чл.52, ал.2 на ЗБУТ се определят предприятията, обект на тази застраховка, на база коефициент за честота и тежест на трудовите злополуки за осъществяваната икономическа дейност. Информация за честотата и тежестта на трудовите злополуки се предоставя регулярно от НОИ. Тази достоверна информация прави изключително обективно определянето на икономическите дейности с коефициент на трудов травматизъм над средния за страната. Именно това дава основание за яснота и еднозначност при дефиниране на обхвата на застраховката.

- Не смятате ли, че задължителната застраховка „Трудова злополука” с нейните ограничени покрити рискове няма да минимизира отговорността на работодателите, които в момента сключват застраховки “Живот” за своите работници, особено ако работодателите не получат достатъчни данъчни преференции, тъй като данъчното третиране на разходите за застраховки ”Живот” е различно от третирането на задължителните застраховки?

- Логиката на законодателството е всички онези разходи, които работодателите правят за задължително застраховане, да се признават за разход без ограничение на техния лимит. И до сега в чл.36, ал.5 на ЗКПО фигурира текст, че се признават без ограничение разходите за застраховане на работници и служители на рискови работни места и професии. До момента този текст нямаше реално приложение, тъй като липсваше нормативен документ, който да регламентира изчерпателно понятието ”рискови работни места и професии”. С приемането на наредбата не само че няма да се ограничат възможностите на работодателите, а ще се даде още по-голяма свобода за използване на предвидените данъчни облекчения.

Данъчните облекчения за застраховките “Живот” са важен фактор за работодателите с по-широк застрахователен интерес. Не очакваме те да преосмислят и ограничат покритията, ползвани до момента. Търсенето и поддържането на групови застраховки “Живот” от работодатели е добър индикатор за развитието на бизнеса в България – оценява се значимостта на човешкия фактор и сигурността като условие за по-ефективен труд.

- Как ще се определя минималната застрахователна премия, след като работната заплата за работниците и служителите в съответната група професия е различна в различните фирми и предприятия?

- Минималната рискова премия все още не е окончателно уточнена като размер. Тя следва да бъде диференцирана в отделни тарифни числа, съответстващи на нивото на риска за всяка една категория персонал. Трябва да се утвърдят максималните лимити на обезщетение. Застрахователната сума за всяко едно лице ще се определя на база неговото брутно трудово възнаграждение. Застрахователната премия ще представлява определен процент от това годишно брутно трудово възнаграждение/БТВ/.

- Смятате ли, че за застрахователните компании ще имат сериозни постъпления от задължителната застраховка, след като за рискови се определят около 240 000 работни места?

- Какъв ще бъде броят на подлежащите на задължително застраховане ще се изясни след обявяване на средната стойност на коефициента на трудов травматизъм. Посочената цифра 240 000 е очакваната долна граница. Според съществуващи източници, отчитащи коефициента на травматизъм, рисковите работни места могат да се окажат към 1 милион. При това очакваният общ размер на застрахователните премии ще бъде значително по-висок.

- Не е ли по-добре проблемите с обезщетяване на работниците да се решат с помощта на застраховката “Отговорност на работодателя”?

- Застраховката “Отговорност на работодателя” се предлага, но се купува от сравнително ограничен кръг работодатели. Ако бъде въведена като задължителна с нормативен акт не само за рисковите, а за всички работни места, за всички работодатели – това, разбира се, ще бъде една бъдеща добра тенденция. Двете застраховки, за които говорим, не могат да се обсъждат като алтернативни решения на проблема за необходимостта работникът да бъде пряко защитен. Най-общо застраховката “Отговорност на работодателя” е ориентирана към интереса на работодателя, защитава пряко неговия финансов интерес – ако той бъде подведен под отговорност по съответния съдебен ред и в съответствие с разпоредбите на КТ. В общия случай едва при влязло в сила съдебно решение работникът бива овъзмезден. Съдебната процедура, особено при тежките случаи, изисква време и средства – усложнено е достигането до крайната цел в защита на интереса на потърпевшия работник или близките му. Застраховката “Трудова злополука” в полза на работника обслужва пряко и при ясни условия неговия интерес - чрез максимално бързо изплащане на фиксирани суми на пострадалите или техните наследници. Социалната потребност именно от такава застраховка произтича от това, че в България преобладават т.нар. бедни работещи хора, чийто основен и единствен източник на средства е трудът им - техните живот, здраве и работоспособност. Наредбата следва да допринесе най-сетне засегнатите от рисковете на професията си да бъдат реално финансово защитени.

- Високи ли са според вас предвидените от наредбата обезщетения в размер от 3 до 7 брутни годишни работни заплати при смърт на работник в зависимост от възрастта му, а болничните обезщетения от 3% до 10% в зависимост от продължителността на заболяването?

- Приложени са приетите европейски практики при определяне на тези съотношения за достигане на адекватно застрахователно обезщетение при смърт и тежки увреждания. Заложените по наредбата обезщетения са съобразени с практиката и гарантират по-висока реална финансова осигуреност. Така например при брутно месечно възнаграждение от 200 лева обезщетението за наследниците ще варира от 7200 лв. до 16 800 лв. според възрастта, при 500 лв. – от 18 000 лв. до 42 000 лева.

По отношение на обезщетенията за временна загуба на работоспособност в текста на проекта за наредба вероятно е отразена идеята тези проценти да бъдат начислявани върху годишното БТВ, а не върху месечната заплата. При тази формулировка вече полагащите се обезщетения за временна загуба ще имат своя финансов ефект.

- В наредбата има залегнал текст, че застрахователите трябва да отделят половината от печалбата си по тази застраховка за подобряване на условията на труд, както и 2% от печалбата по риска “трудова злополука” по сметка на фонд “Условия на труда”. Не е ли това форма на ново данъчно облагане на застрахователите?

- Не може да се възприема, че е форма на данъчно облагане застрахователите да правят вноски във фонд “Условия на труд”, както и да изплащат част от печалбата по застраховката “Трудова злополука” за подобряване на условията на труд. Такава практика е възприета - например застрахователите на земеделски култури правят вноски във фонд”Земеделие”.

Въпросът е как точно да се приема понятието печалба и положителен финансов резултат, изхождайки от спецификата на застрахователната дейност. Основните принципи на управлението на риска се реализират чрез т.нар. изравняване на риска по време и по място. Ако в даден момент на дадено място развитието на риска е благоприятно, в следващ момент на същото място или в същия момент на друго място, това развитие е неблагоприятно. В тази връзка за застрахователите е основателно и справедливо положителният финансов резултат да бъде определян не на базата на една година, а за по продължителен период – например 5 години. Приемливият текст от проектонаредбата е “50% от положителния финансов резултат, изчислен за период от 5 последователни години”,да се инвестира в проекти и програми за намаляване на трудовия травматизъм в предприятията .

Застрахователите са пряко заинтересовани да приемат за застраховане обекти с по-добри условия на труд,за да не се обезщетяват трагични инциденти. Ще бъде важно заделяните средства бързо и реално да се усвояват по предназначението им - за овладяване проявлението на риска чрез превантивни действия и контрол върху условията на труд.

Темата разработи Илеана Стоянова