Щом сме тръгнали към Европа, да застраховаме „по европейски”

Относно ликвидацията на щетите при задължителната застраховката “Гражданска отговорност при автомобила”

Да се съблюдава общ ред при една задължителна застраховка е добър принцип, още когато трябва да се спазват изискванията на Европейския съюз, към който се стремим. Но с този общ ред трябва да се отчита и приложението на пазарните атрибути, като конкуренцията между пазарните застрахователни стопански субекти и други. Нека условията на застрахователите в някаква степен да са различни.

В нашето застрахователно пространство проблемно се разглежда въпросът за ликвидацията на щетите при задължителната застраховка “Гражданска отговорност при автомобила”. Може би има нужда от такава трактовка, която обаче трябва да се обоснове в условията на европейска пазарна икономика. Много важно в случая е тя да не противоречи на основни принципи на европейската практика и опит, законодателство, практика, справедливост, интересите на застрахования, т.е. ”не трябва да се реже клонът на който седи”. В това отношение може да се приведат за пример някои фундаментални европейски практики и съображения. Съществуват опасения и съмнения, които се основават на евентуалното подценяване на “правото на пълно обезщетяване на невинното и ощетеното трето лице (страна) от виновен причинител на вредата, респективно и от неговия застраховател. Това обезщетяване е законно право на всяко увредено трето лице – физическо и/или юридическо, и щом е законно, никой няма право по какъвто и да е начин и с каквито и да е средства да го отнема или да го манипулира. Застраховките “Гражданска отговорност” са задължителни с цел безусловно гарантиране вземанията на невинните трети лица. В случая парламентът отстоява безспорната “социална значимост и справедливост” за осигуряване вземанията на невинните трети лица чрез задължителната застраховка. Чрез задължителния застрахователен договор парламентът обещава на третите лица, че ще им се възмездят невинно претърпените щети от застрахователя.

Предполага се, че необходимостта от нов ред при ликвидацията на щетите при застраховката “Гражданска отговорност при автомобила” се обуславя от аргументирането и монополизирането на “големия проблем” за евентуалното облагодетелствуване при ремонтирането на увредения автомобил на невинния собственик с някои нови части, защото не всички увредени негови стари части е възможно да се поправят, за който случай невинният собственик на увредения автомобил не се нуждае от каквато и да е застраховка и друга защита. В това отношение има безспорни, благоразумни, изпитани и в голяма степен справедливи решения на европейския застрахователен пазар. Нека да се посочат само няколко кратки примера, а именно:

- в Германия и Швейцария обезщетението при задължителната застраховка “Гражданска отговорност при автомобила” е равно на стойността за безупречно ремонтиран автомобил. Дори в Германия има изискване автомобилът да бъде ремонтиран в седемдневен срок;

- в Белгия това обезщетение се определя на база разходите за ремонта на автомобила и вещо лице проверява извършения ремонт. Проверката цели и бъдеща безопасност на автомобила;

- в страни като Австрия и много други искът за търговска обезценка на увредения автомобил (т.е. намалена търговска стойност) е задължителен;

- в Германия, Швейцария, Австрия, Белгия и други страни не само се възмездяват разходите за погребение и траурно облекло на съпрузите и преките роднини, но се възмездява и загубата на доход;

- обезщетения за морални щети се изплащат в много европейски държави (за мъка, чувства, тъга и други), като Австрия, Белгия, Франция, Швейцария и други.

В горните случаи обаче, когато се разсъждава относно изграждането на нормативна или поднормативна уредба не се забравя, че става въпрос за гарантиране обезщетяването на невинни хора, често пъти за цял живот оставени нещастни и че всички тежести при тяхното обезщетяване трябва да се понесат от виновния за тяхното причиняване.

За справедливото решаване на разглеждания проблем съществуват следните основни възможни и справедливи решения, а именно:

Първо, възможно е щетата на автомобила да се плати в брой на собственика от застрахователя или “Гаранционния фонд – ако известния виновен причинител няма застраховка”, по т.нар. “експертна оценка”, разбира се, с желанието и съгласието на ощетения, който предпочита тази възможност. Ощетеният собственик на увредения по чужда вина автомобил може да вижда по-изгодно и/или по-бързо отстраняване на повредите на автомобила си независимо от контрола на застрахователя. Например, ако застрахованият има собствен автомобилен сервиз или е абонат на такъв сервиз, който го обслужва на преференциални цени и други подобни случаи. Изплатеното парично обезщетение от застрахователя по т. нар. “Експертна оценка” обикновено не е достатъчно на ощетения и/или застрахования за посрещане на ремонта на автомобила, без да ползва пазарни привилегии в даден автомобилен сервиз. Не трябва да се забравя и различието в цените на автомобилните сервизи за застрахователите, корпоративните, абонираните за обслужване, редовните и други техни клиенти.

Второ, възможно е ремонтирането на автомобила в посочен от застрахователя професионален сервиз и директно заплащане за отстранената щета на сервиза от застрахователя. Тогава може да се каже, че няма възможност за директно облагодетелствуване на ощетения застрахован чрез подмяната на увредената стара част с нова част. Вече се спомена, че по принцип застрахователите ползват преференциални пазарни сервизни цени, което поевтинява ремонта. Следователно за справедливо решение следва да се отчитат всички факти и обстоятелства, които са важна предпоставка за мъдро решение на дадения проблем. Този втори вариант е за предпочитане от застрахования и застрахователя, тъй като е известно и на двамата, че величината на щетите формира застрахователната премийна тарифна ставка.

В допълнение трябва да се отбележи, че не бива без безспорно основание да се акцентира на изхабяването при застраховките срещу отговорности, защото в случая потърпевшият – третото лице, не е виновен и не бива да се наказва. В противен случай се “облагодетелствува” виновният причинител на щетата – нарушителят на закона: неправоспособният водач на автомобил, пияният шофьор, неопитният или невнимателен водач на автомобила и много други подобни случаи.

Едва ли един нов фар, калник, носач, врата и други ще увеличат в значима степен стойността на ударения стар автомобил. Масово са известни критериите за оценка на автомобила по каталога “Шваке”. Дори когато се купува автомобил “на старо”, дилърите професионалисти питат дали автомобилът е удрян, защото удареният автомобил винаги е по-евтин от същия модел, модификация и година на производство, но неудрян автомобил. В Германия дилърите с автомобили ползват “индикатор”, който открива къде е китван и поправян автомобла, предвид определянето на неговата покупна или продажна цена. Следователно при ремонтирания ударен автомобил не трябва да се говори само за увеличение на стойността му чрез монтирането на някои нови части, и за безспорната значима обезценка на ударения автомобил на невинния за това негов собственик. Непокриването на обезценката от застраховката не означава, че увреденото трето лице не може да бъде ищец за това в съда.

Проблемът, че много голяма част от автомобилния парк у нас е много стар е подчертано социален.

Трето, при извънсъдебен спор между пострадалото трето лице и застрахования или неговия застраховател европейска практика е да се ползват “проформа-фактури” на два и повече автомобилни сервиза, предвид оценката на претърпяната щета. Ако не се постигне съгласие, се пристъпва към съдебно решение на спора.

Застраховката “Гражданска отговорност на автомобила” се плаща от застрахованите. Тогава възниква въпросът дали трябва да се намалява тарифата на застрахователите, ако съществуват правила за ликвидация на щетите, които да “отразяват само изхабяването на увредения автомобил на невинния собственик” и да не се отразява “безспорната обезценка на същия автомобил”, или е необходимо да се осигурява по-пълна и всеобхватна застрахователна защита. Това е истинският въпрос за застраховането. Ето защо противоречивата на горните разсъждения логика за невинно претърпелия щета собственик на автомобила дори може да довежда до двойно ощетяване от застрахователя – веднъж, чрез неоснователното недостатъчно обезщетение предвид отчитане на изхабяване, и втори път, чрез неотчетената обезценка на неговия автомобил, без да е виновен за тях.

За преследване на справедливост при плащането на адекватна премия от застрахованите съществува широко известната система “Бонус - Малус”, която “наказва лошите водачи с увеличена премия” и “поощрява добрите водачи с намалена премия”. Тя е високостойностна система и много е полезна, стига конкретно да се организира. Най-важното за нейното рационално функциониране е предпоставката да съществува добре организирана и сегментирана статистическа информация. Когато застрахованият си сменя застрахователната компания, е необходимо той да предоставя документ от последният си застраховател на новият за претърпените и причинените от него щети през последните 1, 2 или 3 години, при което отново да се отразява “Бонус” или “Малус”. Следователно в името на справедливостта застрахованият трябва да върви с досието си като водач на автомобил.

Това в значителна степен ще води до безпроблемност, безконфликтност и социална справедливост. В противен случай може да се създават излишни проблеми при ликвидацията на щетите, като търсенето на “користни контакти”, представянето на съмнителни документи, измами, инсинуации, които в крайна сметка не са в интерес на застраховането и държавата.

Имаме и други проблеми при тази застраховка. Един застраховател например одобрява и заплаща 10 лева за един час труд, а друг застраховател одобрява и заплаща 15 лева на автомобилния сервиз за ремонтиране ощетения автомобил. Проблемът е, ако в пазарни условия за случая няма избор за ощетения собственик и най-вече, ако тази информация за цената на труда и други условия относно ликвидацията на щетите не са публични, т.е. не участвуват писмено в условията на застрахователния договор - не са известни на кандидата за застраховане при сключването на застрахователния договор.

Проблемите на ликвидацията на щетите при нашето застраховане главно се крият в нейната организация, недостатъчна публичност и яснота, както и при сключването на застраховката, включително от брокера и агента, защото застрахованият, е един наблюдател на тези процеси, той вярва на застрахователя, брокера или агента.

Вече са известни показаните от Европейския съюз на РБългария т.нар. 5 (пет) “жълти картона”. В един от тях се споменава, че автомобилното застраховане у нас е на незадоволително равнище. Счита се, че това недоволство касае главно задължителната застраховка “Гражданска отговорност при автомобила” - нейният обхват, устройство и практика.

Освен това трябва да се подчертае, че тази застраховка у нас несъмнено ще поскъпва, независимо от размера на обхвата й. Колко точно ще бъде това поскъпване ще казват актюерите чрез размера на изплащаните обезщетения и суми, предвид лимитите по полицата. Не бива да се смята, че големият обхват винаги и по принцип поевтинява дадената застраховка. Големият обхват главно напомня за значението на “Закона за големите числа”, чрез съблюдаването на който само може да се осигурява по-голяма степен на точност на резултатите от актюерските изчисления, т.е. вероятността за настъпване на случайните явления (рисковете) да се превръща в по-висока степен на закономерност. С други думи казано, цели се размера на реално настъпилите щети евентуално да не се отклонява или значително да не се отклонява отрицателно от размерът на очакваните (предвидените) от застрахователя щети. Поскъпването или поевтиняването на която и да е застраховка зависи главно от размера на изплащаните щети или суми. Има се предвид, че с увеличението на обхвата по дадена застраховка естествено е да се очаква пропорционално увеличение и на размера на щетите, а за отклоненията в това отношение има застрахователни технически мерки и средства – образуването на рискови групи и подгрупи, заделянето на резерви и други.

С отстояването на ограничения за изплащаните обезщетения при тази застраховка могат да възникнат още много въпроси, като:

- необходими са конкретни данни и аргументация как се решава този проблем в европейските страни. Беше попитан един наш колега – брокер от Германия, за условията на тази застраховка в неговата страна и той писмено ни отговори, че “договорът на всяка застрахователна компания е различен”;

- какво ще се получи като резултат от застраховането, предвид факта, че българският автомобилен парк е на средна възраст 18-19 години. Това означава ли, че ще бъдат ощетявани главно стари автомобили и ако се прилага безусловно овехтяване, е необходим коментар и на обема на застрахователна защита (пълнотата на изплащаното обезщетение), който се осигурява от задължителната застраховка. Нали застраховането означава “да се съберат вноски от всички по малко, за да се удовлетворят пострадалите между тях”. При тази прецедентна средна възраст на нашия автомобилен парк, и например за 8-годишни автомобили остатъчната стойност е 18%-28%, за 10-годишни абтомобили остатъчна стойност е 14-20%, за 13-годишни автомобили остатъчна стойност е 11%-13% и за над 15-годишни автомобили остатъчната стойност е 6%-7%, се добива добра приблизителна представа какво обезщетение (каква защита) ще получава невинното трето лице;

- необходимо е да се оцени още какво значение биха имали споменатите евентуални ограничения, ако невинното трето лице осъди виновния водач на автомобил за реално причинените му вреди, при което трябва да се отчетат съдебните разноски, загубеното време (на застрахования, застрахователя и ищеца), предвид занижената застрахователна защита. Същевременно застрахованият знае, че има задължителна застраховка, но тя ще се окаже в някаква степен незадоволителна;

- необходимо е да се отчетат и случаите, в които застрахованият е осъден за много повече от размера на поднормативно регулираното застрахователно обезщетение и той е в недобро материално положение – в каква степен е неговата и на третото лице “сигурност” чрез задължителната застраховка;

- необходима е оценка и на предположението, че воденето на съдебни дела, свързани с автомобилното застраховане по принцип, в бъдеще ще се увеличат, включително от чужди физически и юридически лица, и че размерът на техните исковете също ще се увеличава;

- след като по принцип изплащаното обезщетение ще се оказва недостатъчно, може би е необходимо въвеждането на “допълнително доброволно застрахователно покритие” и за по-пълно или пълно обезщетение, за което застрахованият ще плаща допълнителна премия. В световната практика за недостатъчни лимити и непокрити случаи на отговорност по обикновената полица се практикува известната под наименованието “Застраховка отговорност” -“Чадър”;

- при тази застраховка е необходимо да се трактова и регламентира възмездяването на щетите не само на автомобилите, но и на другите имущества на третите лица – домове, държавно и общинско имущество. Ще се припомни, че само за тях (имуществата, вещите) трябва да се обсъди и приложението на известната в световната практика т.нар. “Стойност на възстановителните разходи” (Replacement cost value). Тя означава да се възмездяват “действително направените разходи” за възстановяване на увреденото имущество на трети лица, без да се приспада овехтяване. Друг е въпросът за възмездяването на неимуществените вреди, които обикновено са обект на извънсъдебно споразумение (спогодба) или съдебно решение.

Сега, когато се коментира застраховката “Гражданска отговорност при автомобила”, трябва да се разглеждат и други въпроси по нейната организация като причини за незадоволителния обхват и съответни практически мерки, целесъобразността и разходите за стикерите, контрола върху обхвата и други.

На национална конференция по застраховане може да се спомене и разглежда проблемът за статута и режима на работа на застрахователния агент, предвид световната практика. Ще се ограничим в изложението, като се спомене, че “застрахователният агент” обикновено е представител на едно застрахователно дружество, който търси, предлага и привлича застраховки, т.е. лице, което продава застрахователни полици от името на застрахователя. Предвид проекта на Кодес за застраховане си струва да се обсъди съществуването на следните видове застрахователни агенти:

- Изключителен агент – Exclusive Agent, Direct Agent, Career Agent – застрахователен агент, който работи (представлява) само за една застрахователна компания;

- Държан агент – Captive Agent, застрахователен агент, работещ само за една застрахователна компания, която му осигурява или животозастраховка, и/или някаква пенсионна схема, и/или здравна осигуровка и други;

- Дебитен агент – Debit Agent, е застрахователен агент, който събира месечни и/или тримесечни застрахователни вноски, т.е. инкасира вноски по т.нар. дебитна сметка;

- Общ агент – General Agent, е застрахователен агент, който работи за една застрахователна компания по всички видове застраховки и урежда щети от негово име. Общият агент е подобие на застрахователна агенция;

- Независим агент – Independent Agent, е агент, който може да представлява две и повече застрахователни компании и проучва пазара предвид интересите на клиента, но работи под лицензионен режим.

Разбира се, има и други видове агенти, които обслужват само Лойд’с – Лондон, а именно: “Координиращ агент” – Coordinating agent, който координира административната работа на членовете на Лойд’с; “Управляващ агент” – Managing agent, агент подписвач, който управлява Лойдов синдикат; “Подписвачески агент” – Underwriting agent, фирма, на която е позволено да работи като подписваческа агенция и други.

Вярва се, че в подобна на изложената светлина и насока всеки иска да се практикува и гради нашето застраховане.