Ще затрудни ли Законът за ДДС застрахователните брокери

Брокерите отправят покана към своите колеги от страната да вземат отношение по този въпрос, като пишат на адрес: pzpk@abv.bg - на вниманието на Костадин Пеев.

Както добре е известно, влизането на България в Европейския съюз не може като с магическа пръчка да донесе определени дивиденти, тъкмо обратното – европейските правила поставят пред всички нас и най-вече пред бизнеса ни нови и нови предизвикателства. Едно от тях е Законът за данъка върху добавената стойност, обнародван в Държавен вестник (бр. 63 от 4.08.2006 г.), както и измененията в него (обнародвани в бр. 86 от 24.10.2006 г.), които се “задействаха” от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В някои случаи правилата, залегнали в закона, касаят пряко дейността на застрахователните брокери.

Така например според точка 2 от Чл. 21. “доставяни услуги”, влизащи в обсега на данъчното задължение, са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

б) рекламни услуги;

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;

г) обработка на данни или предоставяне на информация;

д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги, с изключение на отдаването под наем на сейфове.

Според Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема, или освободена.

(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава с:

1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

Лица, подлежащи на задължителна регистрация според Чл. 96.

(1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 ;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 .

По отношение на доставките с право на приспадане на данъчен кредит законът определя в Чл. 69, че

(1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 ;

3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

2. доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28 .

Според експерти от Асоциацията на застрахователните брокери “с направената законодателна промяна няма да бъде постигнато очакваното допълнително постъпление на приходи в държавната хазна, нито е налице възможност за възстановяване на „данъчен кредит” от застрахователните брокери, тъй като за повече от 90% от тях посредничеството се явява единствена дейност.” А съгласно закона застрахователните брокери подлежат на регистрационен режим в 14-дневен срок след достигане на облагаем оборот от 50 000 лева, в който същевременно са включени и освободените сделки по чл. 47, Глава IV, от ЗДДС. Посоченото законово изискване касае и брокерите, които упражняват единствено и само застрахователно посредничество, което съгласно закона е „освободена доставка”.

Според брокерите регистрирането им по ЗДДС само ще засили дейността по финансово-отчетната страна (състояща се от справки, форми, декларации и други към Националната агенция по приходите), от което следва, че ще се полагат постоянни и допълнителни ежемесечни усилия за нещо, което не би довело до допълнително развитие на основната им дейност и би насочило усилията на брокерите в друга посока, различна от нормалната практика в другите европейски страни.

В. “Застраховател прес” научи, че брокерите имат намерение да се обърнат към министъра на финансите с молба за оказване на съдействие по отлагане и отмяна на регистрационния режим по ЗДДС за тези членове на гилдията, които извършват единствено и само застрахователно брокерско посредничество.

Чрез страниците на нашия вестник те отправят покана към своите колеги от страната да вземат отношение по този въпрос, като пишат на следния адрес: pzpk@abv.bg - на вниманието на Костадин Пеев.