Р. Георгиев: Високото качество на европейското застраховане е илюзия

Румен Георгиев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗПАД Армеец от 2002 година насам. Тогава дружеството е приватизирано от Химимпорт АД, което към момента притежава дялово участие от 91,92%.
Преди това, в периода 1992-1993 година, Георгиев е експерт по кредитиране в ТСБанк, а по-късно става председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ФБК Логос-ТМ АД, една от първите небанкови финансови институции у нас. От 2003 до 2004 година е член на Надзорния съвет на Централна кооперативна банка. От 2004 година е председател на Управителния съвет на Хемус Ер, а също и член на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата.

С Румен Георгиев разговаряхме за перспективите пред българското застраховане в рамките на общия европейски пазар.
- Добра ли бе 2006 година за българския застрахователен пазар?
През 2006 растежът на пазара като цяло бе по-нисък от предходната година. За 2005 ръстът бе около 30%, докато към края на деветмесечието на миналата година той възлиза на около 7-8%. Основните причини за това са счетоводни. В края на 2005 година законодателството задължи всички застрахователни компании да водят счетоводните си отчети по „записани“, а не по „получени“ премии, от където се получиха около 10-15% изкуствен счетоводен ръст. Ако трябва да се бележи с нещо 2006 година, то това е подготовката за присъединяването към Европейския съюз, но не като законодателство, което бе готово преди това, а на практика, с изравняването на застрахователните работни процедури.
- Какви са финансовите резултати на Армеец за миналата година?
За 2006 година брутните премийни приходи на компанията достигат 57,89 млн. лв. спрямо 45,6 млн. лв. за 2005. Печалбата след данъчно облагане е в размер на 18,25 млн. лв., като бележи ръст от близо три пъти на годишна база. През последните няколко години Армеец винаги е отчитал положителни финансови резултати и по този показател заема второ място на българския пазар.

- Кои са най-силните ви продукти и смятате ли да развивате нови сегменти, като животозастраховане например?
Документи за старта на дейността по животозастраховане трябваше да сме подали още към края на миналата година, но за съжаление имаше известно забавяне. Животозастрахователното дружество ще бъде факт, макар и с два-три месеца закъснение. Що се отнася до общото застраховане, цялата гама от продукти вече присъства в портфейла на компанията.
- В каква посока виждате развитието на новите продукти на пазара в България и смятате ли, че тепърва предстои голямата конкуренция на база предлаганата продуктова гама?
По принцип бизнесът се движи по пътя на най-малкото съпротивление. В този смисъл първо ще се разпределят големите корпоративни клиенти, тъй като това е по-лесната част.
Едва след това преразпределение, ще започне надпреварата на база продуктова гама. Дори и тогава тя няма да е в пълното си съдържание, тъй като все още някои сегменти на застраховането не са достатъчно развити у нас. Реалната продуктова борба вероятно ще стане факт след две-три години.
- Очаквате ли засилване на конкуренцията от страна на европейските застрахователни компании? От 1 януари насам над 40 застрахователи от осем страни членки на ЕС са заявили намерения да развиват финансова дейност в България.
Така или иначе големите застрахователни компании и до този момент имаха присъствие чрез своите капитали на българския застрахователен пазар. По-голямата част от представителите на сектора у нас са с чуждестранно акционерно участие. В този смисъл конкуренция и досега е имало. По-сериозни проблеми ще имат застрахователите от първата „тройка“ у нас (Алианц, Булстрад и ДЗИ), тъй като някои от големите им корпоративни им клиенти вероятно ще преминат към европейските играчи.
- Смятате ли, че европейските инвеститори ще дойдат на българския пазар с по-високи изисквания и ще насърчат въвеждането на продукти, които са нови за нашите условия?
Високото качество на европейското застраховане всъщност е илюзия. Например автомобилното застраховане, което е изградено в България, е нива над европейското. Често плащанията по застрахователни събития там могат да бъдат получени само след завеждане на съдебно дело. Широка практика са и силно занижените оценки на автомобилите. Познавам случай, в който автомобил на три месеца е оценен на 27% от фактурната стойност в Германия. Това в България не биха си позволили не само големите застрахователи, но и най-малките играчи на пазара.
Истина е, че някои сегменти са по-развити в Европа. Определени видове застраховки, макар и да не са вменени изрично от законодателството като задължителни, на практика са такива. Съдебната система е устроена така, че исковете за евентуални щети са значителни по размер и всъщност пазарът налага да се предлагат застраховки за всичко. Някои нови продукти вероятно ще бъдат въведени и у нас, но не бих казал, че европейците идват с високи критерии за обслужването в застраховането като цяло.
- Очаквате ли консолидация на българския застрахователен пазар, подобно на тази, която се наблюдаваше в банковия сектор през последните няколко години?
Не мисля, че е възможна някаква по-широка консолидация, тъй като собствениците на голямата част българските застрахователни компании са твърде големи структури. Освен това застрахователните компании в България не са чак толкова много и според мен ще се опитват да се развиват по собствен път.
- Какво мислите за контрола на застрахователния пазар и законовата рамка в България?
Смятам, че със синхронизирането на българското законодателство с европейското, правната рамка на застрахователния пазар е уредена. С последните изменения се направи голяма крачка в полза на клиента. Разликите са в конкретните практики на самите застрахователи за различните страни.
- През 2006 година бе обявено, че се предвижда листване на Армеец на фондовата борса. Има ли развитие по този въпрос?
Според последното решение на Химимпорт IPO-то вероятно ще се осъществи през 2008 година. Подготовката за него ще започне още след лятото на тази година.
- Какви са очакванията Ви за развитието на българския капиталов пазар?
Всички индикации до момента сочат, че през следващите няколко години капиталовият пазар ще се развива позитивно. Това ще се случи без значение дали борсите са една или повече, независимо от електронната платформа, която се използва и т.н. Това се вижда и от активността на множеството предприятия, които изготвят проспекти и набират средства чрез борсата. Смятам, че и за в бъдеще ще се запази високото търсене на нови емисии. Фактор за това ще бъде и навлизането в България на големите инвестиционни посредници. Ако приемем, че „бумът“ на пазара на недвижимите имоти вече отмина, то този на Българската фондова борса тепърва предстои.