Пето Международно изложение “Банки Инвестиции Пари”: Отличени бяха продукти на ЗАД “Булстрад Живот” и ТБ “Алианц България”

В рамките на тридневния форум се проведе конференцията “Ролята на финансовите институции за успешното усвояване на Структурните фондове на ЕС - фактор за икономически растеж”. Обсъждани бяха теми като "Приоритетите на Националната референтна рамка и Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”, “Опитът на страните членки на ЕС при усвояване на Структурните фондове”, “Търговските банки в подкрепа на проектното финансиране на бизнеса по Структурните фондове на ЕС”, “Интегриране на банковия и небанковия финансов сектор в България в единния европейски финансов пазар - условия и тенденции за развитие” и т.н.

За в. “Застраховател прес”, естествено, най-значим бе модулът на тема “Потенциалът за развитие на застрахователния и осигурителния пазар в България в условията на засилена конкуренция” с подтема “Добрите практики на международни компании”. Въпреки усилията на организаторите, интересът към този модул не бе достатъчен – както с оглед на дискутираната тема, така и на основните лектори; главната причина се оказа провеждащият се в същия час на друго място от експерти на Националната агенция по приходите специален семинар за новите промени в данъчните закони през 2007 г., което се оказа по-привлекателно за участници, журналисти и посетители.

Както стана традиция, по време на изложението бяха връчени призовете “Финансов продукт на годината”. Целта на конкурса е да популяризира най-успешните финансови продукти и компании за изминалата година и да стимулира разработването и лансирането на нови продукти. Четири са основните критерии: полза за клиента, уникалност на пазара, иновативност и рекламна кампания.

За пръв път Българската агенция за инвестиции в лицето на председателя й Стоян Сталев връчи почетни грамоти и плакети на посланици и представители на посолствата на 10 държави у нас, оглавяващи класацията за чуждестранни инвестиции в периода 1992-2006 г. По азбучен ред това бяха Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, САЩ, Унгария, Холандия и Чехия.

Голямата награда на финансовото изложение получиха банките от “УниКредит Груп” – “Булбанк”, “Ейч Ви Би Банк Биохим” и “Хеброс Банк”, за продукта „Европейски финансов център и програма за малки и средни предприятия - „Заедно в Европа”.

В раздела “Застрахователни и осигурителни продукти” първа награда получи застраховката „Критични болести” на ЗАД "Булстрад Живот", която дава застрахователна защита при 15-те най-често срещани животозастрашаващи заболявания у нас, а на ТБ “Алианц България” АД беше присъдена първа награда в категорията "Картови продукти и услуги" за кредитна карта VISA с чип. 

Наградата за ЗАД “Булстрад Живот” връчи на Светла Несторова – председател на УС и изпълнителен директор на дружеството, Лука Доков - един от доайените на българското застраховане и член на журито. При награждаването г-жа Несторова сподели, че за нея животозастраховането заема особено място във финансовия свят. “То е там, където човешката ни природа взривява прагматичния финансов свят и намества истинската стойност на нещата. В този смисъл съм изключително щастлива, че създадохме продукт, отговарящ много точно на пропуските и потребностите, които българите имат в момента. Направихме продукта и достъпен с много сериозен презастрахователен партньор и предполагам, че той би бил интересен за всички вас, а не само за нашите досегашни клиенти”, изтъкна г-жа Несторова.

По време на модула „Потенциалът за развитие на застрахователния и осигурителния пазар в България в условията на засилена конкуренция. Добрите практики на международни компании” основният доклад бе изнесен от Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика” в Дирекция “Регулаторна политика и анализи” в Управление “Застрахователен надзор” в КФН. Г-н Петков представи пред аудиторията резултатите от дейността на застрахователната индустрия през 2006 г. Той изнесе информация за броя и характеристиките на чуждестранните застрахователи от страни членки на ЕС, проявили интерес да развиват свой бизнес в България чрез свобода на предоставяне на услуги. Към момента на провеждането на финансовото изложение техният брой е 41, като на първо място са застрахователите от Великобритания, следвани от германски, ирландски и френски застрахователи. Любопитен е фактът, че чуждестранните застрахователи се насочват към по-слабо развитите сегменти на нашия пазар, затова можем да очакваме интересно развитие на този финансов сектор и евентуално изравняване в бъдеще на животозастраховането и общото застраховане, подчерта г-н Петков.

Наред с това вече има проявен интерес и от страна на български застрахователи да предоставят услуги в други държави от европейското икономическо пространство. Отсега може да се направи изводът, че на българския застрахователен пазар предстоят и други промени - преструктуриране, преобразувания на застрахователи, прехвърляне на застрахователни портфейли и т. н., което може да доведе до значителни изменения на пазара у нас, подчерта г-н Петков.

С навлизането на новите чуждестранни компании е логично да се очаква не само изравняване на обемите, но дори и превишаване обема на животозастраховането в бъдеще. Според оратора ключовият момент е в равнището на доходите, а не в конкуренцията на пазара. Потенциалът на нашия пазар е очевиден и при общото застраховане, като основен дял имат автомобилните застраховки - 63,8% от брутния премиен приход и 89% от платените обезщетения. Основният извод от направените досега нотификации е, че водещите за нас застраховки се ползват с най-малък интерес от чуждите застрахователи, като застраховката "Каско" например. Най-голям интерес е заявен към застраховките "Обща гражданска отговорност" и "Разни финансови загуби" (30 от 39-те компании са изявили желание да предлагат този продукт). Посочената класация засега не показва конкретна тенденция, защото процесът на нотификация все още не е завършил. (Бел. ред. Резюме от доклада очаквайте в следващ брой на вестника.)

Теменуга Ненова – изпълнителен директор на ЗПАД „Алианц България”, която беше и водещ на модула за застраховането, запозна присъстващите с много интересния доклад на Рангам Бир – вицепрезидент на “Aлианц Ню Юръп”. (Бел. ред. Резюме и от тази презентация очаквайте в следващ брой на вестника.)

Определен интерес предизвика докладът на Иво Груев – заместник изпълнителен директор на ЗПАД “TBI Булстрад”, който проследи взаимовръзката между нарастването на брутния вътрешен продукт и развитието на застрахователната индустрия, като подкрепи изводите си с примери от Словакия, Унгария и България.

Цветанка Крумова – изпълнителен директор на ЗПАД „Армеец”, обърна внимание върху проблемите на данъчната среда, в която ще функционира застрахователният бизнес.

Атанас Табов - председател на Националното бюро „Зелена карта”, постави въпроса за третирането на предприятия, които се занимават с ликвидационна дейност, но са регистрирани не по Кодекса за застраховането, а по Търговския закон, и поради тази причина никой в момента не надзирава тяхната дейност. Г-н Табов припомни, че съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата пред Националното бюро на България стои въпросът за номинирането на кореспонденти за ликвидационна дейност на българска територия. На последното заседание на УС на Съвета на Бюрата са били дадени на националните бюра основни насоки за разработването на правила и условия, съобразени с характеристиките на местния застрахователен пазар.

Според Вътрешните правила нашето Национално бюро е задължено да номинира автоматично застрахователи, които са дъщерни компании; за тях е достатъчна оторизацията от компанията майка да извършват ликвидационна дейност на територията на страната по техни застраховки.

За всички останали следва да се изработят правила и условия, за да им бъде дадена номинация от Националното бюро на България. Съгласно Вътрешните правила за всеки кореспондент гаранти са съответните национални бюра; за България това е Националното бюро „Зелена карта”. Тази отговорност е и финансова, т. е. ако съответен кореспондент не извършва ликвидационната дейност съгласно българското законодателство или не обезщети максимално в рамките на местните лимити пострадалата страна, тогава Националното бюро е отговорно в съответствие с Вътрешните правила.

Засега не е ясно как ще бъдат третирани тези организации. Те са свързани със застраховането, но регистрацията им по Търговския закон не позволява да бъдат надзиравани според Кодекса за застраховането; същевременно те са подали в Националното бюро документи за номинация.

Въпросът на г-н Табов беше дали тези предприятия трябва да подават документи в КФН, съответно в Управление „Застрахователен надзор”, за извършване на застрахователна дейност, тъй като в нормативната уредба няма регламентация и би могло те да подлежат поне на регистрационен режим.

В отговора си г-н Петков изтъкна, че не е предвиден регистрационен режим за търговски предприятия, които извършват само ликвидационна дейност, и че в рамките на ЕС няма единни правила за такива случаи. Според специализираното законодателство за контрол върху стопанската дейност проверка може да бъде направена, ако са налице съществени обществени интереси.

Тези предприятия остават извън полезрението на надзорния орган. Според правилата на Съвета на Бюрата кореспондентите по ликвидационна дейност трябва да имат достатъчно добре подготвени специалисти, достатъчно добре развита мрежа и достатъчно резерви, за да изплащат обезщетения по събития, настъпили на наша територия с пострадали лица от българска страна, реагира г-н Табов. Той призова да се намери необходимата законодателна възможност такива предприятия да бъдат надзиравани ефективно от държавен орган, защото в противен случай излиза, че надзорната функция трябва да се изпълнява от Националното бюро „Зелена карта”.

В модула, посветен на осигурителния пазар, представителите на пенсионните дружества поискаха данъчни облекчения и трансформирането им в пенсионни спестявания за родените преди 31.12.1959 г. "Хората, родени преди тази дата, са ощетени от достъпа до участие в пенсионното осигуряване и не могат да ползват възможностите на втория осигурителен стълб", коментира София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България" и модератор на дискусията, която се проведе след дискусията за застрахователния пазар.

В Националния осигурителен институт има дефицит от 1,4 млрд. лева и това говори само по себе си за необходимостта от промяна, посочи г-жа Христова. "Потреблението в системата на фонд "Пенсии" не е ефективно, което означава, че трябва да се отиде към трансформиране на данъчни облекчения в пенсионни спестявания. Такова е и искането на пенсионните компании", посочи тя. Експертите в бранша бяха поставили искането за 20% данъчни облекчения от облагаемия доход, но при последните данъчни промени това предложение не бе прието.

Валентина Динкова, директор в Дирекция "Регулаторни режими и оценка на риска" от Управление “Осигурителен надзор” в КФН, изрази съгласието си, че родените преди 31.12.1959 г. са ощетени. Тя припомни, че през миналата година е бил изготвен проект за облагане доходите на физическите лица, при който КФН лансира идеята лицата, родени преди тази дата, да правят по-големи по размер вноски и да бъдат освободени от данъци, но предложението не бе възприето. Г-жа Динкова изрази надежда в близко бъдеще финансовите органи да бъдат убедени в необходимостта от промяна, за да могат и тези хора да участват в развитата пенсионна индустрия у нас.

Лансираната напоследък идея за превръщането на държавата в осигурител пенсионните експерти определиха като опит за национализация. Според г-жа Христова "такова предложение не е конструктивно и не отговаря на целите на реформата. Точно обратното - балансираното развитие на трите стълба ще доведе до положителни резултати".