Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор
- Застрахователни компании
- Пенсионно и здравноoсигурителни компании/НОИ
- Банки
- Брокери / АЗББ , БАЗБ
- Комисия за финансов надзор
- Гаранционен фонд, НББАЗ
- Асоциации / Съюзи
- Фондация "Проф. д-р. В. Гаврийски"
- Специализирани ВУЗ
- Kурс на БНБ за 24.11.2024 г.
- 1 USD= 1.78419 лв.
- 1 EUR=1.0962 USD
- Валутен калкулатор
Четвърти дискусионен форум на ВУЗФ: Застраховане и осигуряване – общи черти и различия
На 23 февруари т. г. във Висшето училище по застраховане и финанси се проведе Четвъртият дискусионен форум. Темата на дискусията бе „Застраховане и осигуряване – общи черти и различия”. За участие във форума бяха поканени ректорът на СА „Д.А. Ценов” в Свищов и преподаватели от катедра „Социално и застрахователно дело” към академията, представители на пенсионноосигурителните, здравноосигурителните и животозастрахователните дружества в страната, представители на Министерството на труда и социалната политика, Пезидентството, Народното събрание, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, както и преподаватели от ВУЗФ.
От поканените се отзоваха Максим Максимов - търговски директор на ПОД „Лукойл Гарант – България” АД, Румен Гълъбинов - изпълнителен директор на ЗК „Български имоти, член на Виена иншурънс груп” АД, Весела Караиванова - подуправител на Националния осигурителен институт, Даниела Асенова - главен директор на Главна дирекция „Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” в Националния осигурителен институт, Теодора Давидкова – Център за икономическо развитие, Ралица Пандурска – Икономически и социален съвет, доц. д-р Красимир Шишманов, гл. ас. д-р Румен Ерусалимов и гл. ас. д-р Пламен Йорданов от СА “Д.А.Ценов”. Присъстваха още студенти от ВУЗФ и журналисти.
Дискусионният форум бе открит от ректора на ВУЗФ доц. д-р Георги Николов, който изрази удовлетворението си, че за четвърти пореден път Висшето училище по застраховане и финанси организира подобно събитие. Доц. Николов характеризира темата като особено важна и изрази надежда, че присъстващите тук специалисти ще успеят от различни гледни точки да уловят общите черти и различията между двете области. Той припомни, че преди години в академията в Свищов е имало отделни специалности по застраховане и осигуряване, които сега са обединени в една. Фактът, че съществуваха, показва, че между тях има различия, а фактът, че са обединени в една, означава, че между тях има общи неща, изтъкна доц. Николов. Той даде думата на основните докладчици - доц. д-р Йордан Христосков, ръководител на департамента “Застраховане, финанси и счетоводство” във ВУЗФ, който представи доклад на тема „Застраховане и социално осигуряване – сходства и различия”, и на доц. д-р Боян Илиев, ръководител на катедра “Застраховане” във ВУЗФ, който представи доклада си “Същност на застраховането и неговите особености”.
След техните презентации се състоя същинската част на дискусията, в която се включиха преподавателите от ВУЗФ проф. д.ик.н. Методи Христов, доц. д-р Виолета Краева, ст. ас. д-р Илко Кръстителски, ст. ас. д-р Жельо Христозов и други. С доклад по темата се представиха и гл. ас. д-р Румен Ерусалимов и гл. ас. д-р Пламен Йорданов. Материалите от дискусията ще бъдат публикувани в специален сборник.
В доклада си доц. Христосков припомни, че когато са се подготвяли цялостната стратегия и нормативните документи в областта на допълнителното осигуряване – задължително и доброволно, както и на допълнителното здравно осигуряване, е имало доста спорове по отношение на терминологията, на систематичното място на съответните закони, включително и при изграждането на надзорните институции. Тези процеси протичаха в една посока – не на изтъкване на различията, а по-скоро на съвместна работа върху сходствата, като се стигна и до интегриране на надзора в една институция, изтъкна ораторът.
Въпреки интеграционните процеси, нашата задача и като учени, и като практици е да потърсим на теоретична основа и сходствата, и различията - и да обосноваваме аргументирано доколко те имат място и доколко поставят изкуствени прегради пред развитието на двете индустрии.
Доц. Христосков се спря на икономическата основа за съществуването на тези два бранша от финансовата сфера. Първо, това е наличието на значими рискове и необходимостта от тяхното споделяне. Второ, това е възможността рисковете да бъдат оценявани. Трето, това е възможността да бъдат в печеливша позиция и онези, които се застраховат или осигуряват, и онези, които организират този бизнес. Такава позиция, подчерта ораторът, може да се получи при наличието на големи съвкупности.
Сходства има и в терминологията. В чужбина мнозина се учудват защо Националният осигурителен институт е “social security”, а не “insurance”. Още по наименованието там съдят, че става дума за система за социално подпомагане. В страните, където осигуряването е базирано на принципа на оценка на риска и на събиране на вноски, двете индустрии са много близки една до друга и използват една и съща терминология, като в някои законодателства осигурителните вноски се наричат премии. В държавите с развита финансова сфера няма големи терминологични различия.
Сходна е и терминологията в областта на организирането на управлението. Има актюери, разгърната мрежа, застрахователни агенти, осигурителни брокери. Сходна е и терминологията за резервите (и в двете индустрии те са част от носещата конструкция), както и начините за изчисляването им. Сходна е терминологията и в инвестиционната политика, независимо от факта, че в застраховането се търси по-голяма и бърза ликвидност. Сходна е терминологията в названието на продуктите, особено в частта на животозастраховането и пенсионното осигуряване. Доц. Христосков направи уточнението, че терминологичните сходства са по-големи при капиталовото осигуряване и по-малки при общественото осигуряване. Колкото по-далече се отива от принципите на социалното осигуряване и се приближава обществената осигурителна система към системата “Бевередж” (процес, който се наблюдава у нас през последните години), толкова повече терминологични различия се явяват. В момента нашето социално осигуряване в обществената система се отдалечава от общия фундамент, от който са тръгнали застраховането и осигуряването. При системата “Бевередж” сходството направо отсъства, подчерта доц. Христосков.
Сходства има и в покритите рискове. Част от покритите рискове в социалното осигуряване са и застраховаеми рискове – понятие, което се използва в застраховането. При здравното осигуряване съвпадението е още по-пълно, подчерта ораторът. Съществува и възможност за прехвърляне на рискове между двете индустрии.
Доц. Христосков акцентира и върху сходствата в принципите – споделяне на риска или солидарност; възмездност и еквивалентност; гаранции и обезпеченост на правата на застрахованите/осигурените чрез собствен капитал, технически и специални резерви.
След като открои съществуващите сходства, доц. Христосков разгледа, както той ги нарече, общите различия между двете индустрии. Социалното (общественото) осигуряване “по дух и същност е израз на грижа от страна на общността към нейните членове, а застраховането се свързва с предвидливостта на отделния индивид”, според определението на проф. Кацаров. Обезщетенията и пенсиите, получавани от социалното осигуряване, са в размери, предварително определени със закон или в осигурителния договор, а при застраховането – в рамките на договорената застрахователна сума. Задължителният характер и всеобщността при социалното осигуряване са доминиращ принцип, докато в застраховането този принцип се простира само за определени застрахователни рискове. Социалното осигуряване има много по-дългосрочен характер, докато при застраховането преобладава краткосрочността. Социалното осигуряване се осъществява в различни форми (парична, натурална, смесена), докато при застраховането само в парична форма.
Следващият елемент в презентацията на доц. Христосков бе за институционалните различия между застраховане и социално осигуряване. При застраховането дейността се осъществява от застрахователна компания. При социалното осигуряване има институционално отделяне на управляващата компания от осигурителния фонд. “Актьорите” при осигуряването са повече -банка попечител, осигурителен инвестиционен посредник, осигурителен брокер.
При застраховането и здравното осигуряване нещата стоят по следния начин: здравното осигуряване е метод за финансиране и управление на здравната помощ чрез обединяване (pooling) на риска за всички членове, от една страна, и обединяване на осигурителните вноски на работниците, работодателите, държавата – от друга; здравното застраховане на практика функционира на почти същата основа.
Застрахователният и осигурителният пазар са конкуриращи се пазари, но и могат взаимно да се допълват. Възможно е да се прехвърлят рискове от единия към другия. Застрахователният пазар предлага по-богато разнообразие от продукти и е “по-частен”, докато осигурителният е по-силно регулиран, завърши презентацията си доц. Христосков.
Доцент д-р Боян Илиев разгледа изчерпателно същността на застраховането и неговите особености. Най-краткото и най-често срещаното дефиниране на понятието застраховане е, че то представлява финансово обезпечаване на индивидуално неизвестни, но общо средно оценими потребности посредством изравняването на риска в съвкупността и във времето. Доц. Илиев направи уговорката, че посочените от него характеристики на застраховането и в частност на животозастраховането не изчерпват всички особености на застраховането като специфична икономическа дейност. В неговото изложение бяха коментирани само онези особености на застрахователната дейност, които дават възможност за сравняване на застраховането с осигуряването, респективно за разкриване и на техните общи черти, и на различията им.
Славимир Генчев
|
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001 "Международни икономически отношения и застраховане "
Проф.д-р ик.н.Христо Драганов, 2004 |