Четвърти дискусионен форум на ВУЗФ: Застраховане и осигуряване – общи черти и различия

На 23 февруари т. г. във Висшето училище по застраховане и финанси се проведе Четвъртият дискусионен форум. Темата на дискусията бе „Застраховане и осигуряване – общи черти и различия”. За участие във форума бяха поканени ректорът на СА „Д.А. Ценов” в Свищов и преподаватели от катедра „Социално и застрахователно дело” към академията, представители на пенсионноосигурителните, здравноосигурителните и животозастрахователните дружества в страната, представители на Министерството на труда и социалната политика, Пезидентството, Народното събрание, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, както и преподаватели от ВУЗФ.

В доклада си доц. Христосков припомни, че когато са се подготвяли цялостната стратегия и нормативните документи в областта на допълнителното осигуряване – задължително и доброволно, както и на допълнителното здравно осигуряване, е имало доста спорове по отношение на терминологията, на систематичното място на съответните закони, включително и при изграждането на надзорните институции. Тези процеси протичаха в една посока – не на изтъкване на различията, а по-скоро на съвместна работа върху сходствата, като се стигна и до интегриране на надзора в една институция, изтъкна ораторът.

Въпреки интеграционните процеси, нашата задача и като учени, и като практици е да потърсим на теоретична основа и сходствата, и различията - и да обосноваваме аргументирано доколко те имат място и доколко поставят изкуствени прегради пред развитието на двете индустрии.

Доц. Христосков се спря на икономическата основа за съществуването на тези два бранша от финансовата сфера. Първо, това е наличието на значими рискове и необходимостта от тяхното споделяне. Второ, това е възможността рисковете да бъдат оценявани. Трето, това е възможността да бъдат в печеливша позиция и онези, които се застраховат или осигуряват, и онези, които организират този бизнес. Такава позиция, подчерта ораторът, може да се получи при наличието на големи съвкупности.

Сходства има и в терминологията. В чужбина мнозина се учудват защо Националният осигурителен институт е “social security”, а не “insurance”. Още по наименованието там съдят, че става дума за система за социално подпомагане. В страните, където осигуряването е базирано на принципа на оценка на риска и на събиране на вноски, двете индустрии са много близки една до друга и използват една и съща терминология, като в някои законодателства осигурителните вноски се наричат премии. В държавите с развита финансова сфера няма големи терминологични различия.

Сходна е и терминологията в областта на организирането на управлението. Има актюери, разгърната мрежа, застрахователни агенти, осигурителни брокери. Сходна е и терминологията за резервите (и в двете индустрии те са част от носещата конструкция), както и начините за изчисляването им. Сходна е терминологията и в инвестиционната политика, независимо от факта, че в застраховането се търси по-голяма и бърза ликвидност. Сходна е терминологията в названието на продуктите, особено в частта на животозастраховането и пенсионното осигуряване. Доц. Христосков направи уточнението, че терминологичните сходства са по-големи при капиталовото осигуряване и по-малки при общественото осигуряване. Колкото по-далече се отива от принципите на социалното осигуряване и се приближава обществената осигурителна система към системата “Бевередж” (процес, който се наблюдава у нас през последните години), толкова повече терминологични различия се явяват. В момента нашето социално осигуряване в обществената система се отдалечава от общия фундамент, от който са тръгнали застраховането и осигуряването. При системата “Бевередж” сходството направо отсъства, подчерта доц. Христосков.

Сходства има и в покритите рискове. Част от покритите рискове в социалното осигуряване са и застраховаеми рискове – понятие, което се използва в застраховането. При здравното осигуряване съвпадението е още по-пълно, подчерта ораторът. Съществува и възможност за прехвърляне на рискове между двете индустрии.

Доц. Христосков акцентира и върху сходствата в принципите – споделяне на риска или солидарност; възмездност и еквивалентност; гаранции и обезпеченост на правата на застрахованите/осигурените чрез собствен капитал, технически и специални резерви.

След като открои съществуващите сходства, доц. Христосков разгледа, както той ги нарече, общите различия между двете индустрии. Социалното (общественото) осигуряване “по дух и същност е израз на грижа от страна на общността към нейните членове, а застраховането се свързва с предвидливостта на отделния индивид”, според определението на проф. Кацаров. Обезщетенията и пенсиите, получавани от социалното осигуряване, са в размери, предварително определени със закон или в осигурителния договор, а при застраховането – в рамките на договорената застрахователна сума. Задължителният характер и всеобщността при социалното осигуряване са доминиращ принцип, докато в застраховането този принцип се простира само за определени застрахователни рискове. Социалното осигуряване има много по-дългосрочен характер, докато при застраховането преобладава краткосрочността. Социалното осигуряване се осъществява в различни форми (парична, натурална, смесена), докато при застраховането само в парична форма.

Следващият елемент в презентацията на доц. Христосков бе за институционалните различия между застраховане и социално осигуряване. При застраховането дейността се осъществява от застрахователна компания. При социалното осигуряване има институционално отделяне на управляващата компания от осигурителния фонд. “Актьорите” при осигуряването са повече -банка попечител, осигурителен инвестиционен посредник, осигурителен брокер.

При застраховането и здравното осигуряване нещата стоят по следния начин: здравното осигуряване е метод за финансиране и управление на здравната помощ чрез обединяване (pooling) на риска за всички членове, от една страна, и обединяване на осигурителните вноски на работниците, работодателите, държавата – от друга; здравното застраховане на практика функционира на почти същата основа.

Застрахователният и осигурителният пазар са конкуриращи се пазари, но и могат взаимно да се допълват. Възможно е да се прехвърлят рискове от единия към другия. Застрахователният пазар предлага по-богато разнообразие от продукти и е “по-частен”, докато осигурителният е по-силно регулиран, завърши презентацията си доц. Христосков.

Доцент д-р Боян Илиев разгледа изчерпателно същността на застраховането и неговите особености. Най-краткото и най-често срещаното дефиниране на понятието застраховане е, че то представлява финансово обезпечаване на индивидуално неизвестни, но общо средно оценими потребности посредством изравняването на риска в съвкупността и във времето. Доц. Илиев направи уговорката, че посочените от него характеристики на застраховането и в частност на животозастраховането не изчерпват всички особености на застраховането като специфична икономическа дейност. В неговото изложение бяха коментирани само онези особености на застрахователната дейност, които дават възможност за сравняване на застраховането с осигуряването, респективно за разкриване и на техните общи черти, и на различията им.