Какво се случва на застрахователния пазар, откакто сме европейци и има ли терен у нас за толкова много играчи?

Първото, което прави впечатление след 1 януари 2007 г. , датата, от която ние вече сме членове на Европейския съюз, е големият наплив от европейски застрахователни дружества и застрахователни посредници, които искат да развиват дейност у нас. Към датата на написването на този материал броят на застрахователите надскача 60, а на брокерите - 50, но това не означава, че до излизане на броя на вестника те не са нараснали с още десетина. Всеки ден в застрахователния надзор пристигат нови заявления и само за последния половин месец заявилите желание застрахователи скочиха с 20.

Защо се случва това и наистина ли толкова много нови застрахователи ще работят на българския пазар. Отговорът категорично е не. Наблюдавайки практиката в държавите, присъединили се към ЕС преди нас, се забелязва същият процес на нотификация от страна на стотици застрахователни компании и съвсем малък брой, които реално са започнали да развиват дейност. Основният мотив за подаването на тези заявления е да се избегнат комисионите, които „чуждите" застрахователи трябва да плащат на „нашите" при обслужване на техни клиенти. Естествено, някои от тях наистина ще започнат да развиват дейност, ще отворят офиси, ще съберат персонал, ще се рекламират..., но сигурно само най-големите.

Има няколко начина, по които европейските застрахователи могат да работят у нас (и не само у нас , разбира се), както и ние в Европа.

Единият начин е при условията на свободно предоставяне на услуги, тоест застрахователят от държава членка на Европейското икономическо пространство чрез своя надзор заявява намерението си да работи в дадена страна. Именно по този начин тези 60 дружества са подали документи в Застрахователния надзор. Другият начин е при условията на право на установяване, тоест регистриране на клон.

През миналата година Комисията за финансов надзор издаде 6 нови лиценза за извършване на застрахователна дейност - 4 по животозастраховане на ЗАД „Ай ЕН ДЖИ" – клон София, „ОББ – Ей Ай Джи Лайф застрахователно дружество”, „Кардиф Животозастраховане - клон България” и „КД Живот" и 2 по общо застраховане на „ОББ – Ей Ай Джи застрахователно и презастрахователно дружество” и „Кардиф Общо застраховане - клон България”. В КФН бе получено и първото уведомление, чрез което се декларира намерение на чуждестранен застраховател, а именно Електрик Иншуранс Ирландия, да развиват дейност у нас от 1 януари 2007 г.

Получилите лиценз по животозастраховане са общо 15, от които:

Дружествата по общо застраховане са 21, като от тях 8 дружества са застрахователни и презастрахователни, а именно:

Един от повтарящите се рефрени, който се е превърнал почти в мит, е, че нашият пазар има голям потенциал за развитие. А наистина ли е така?

От прогнозните данни, които Комисия за финансов надзор изнесе за пазара през 2006 година, се наблюдава значителен ръст (тези данни не са окончателни, защото срокът за предаване на годишните отчети изтича в края на март). Но от предварителните разчети се констатира, че брутният премиен приход за 2006 г. се очаква да достигне 1 242,37 млн. лв., от които 1 048,81 млн. лв. по общо застраховане и 193,55 млн. лв. по животозастраховане. Спрямо предишната година това е нарастване с 16,20%, с което се запазва тенденцията от последните пет години към трайно нарастване стойностите на този показател.

Запазва се преобладаващият дял (на база брутен премиен приход) на общото застраховане спрямо животозастраховането, който към края на периода е 84,42%. Същевременно обаче относителният дял на животозастраховането в общия премиен приход се повишава от 12,12% през 2004 г. до 14,03% за 2005 г. и 15,58% в края на 2006 г. Причина за увеличението е изпреварващият ръст на брутния премиен приход по животозастраховане (29,02%) спрямо този по общо застраховане (14,10%).

Да, в процентно отношение има голям ръст, но в цифрово изразяване количеството пари е твърде малко. Целият премиен приход от всички компании за цялата година е едва 1 милиард и 200 милиона. Подобен премиен приход реализира годишно един клон в средно голям германски град. Българският застрахователен пазар, особено животозастраховането, ще отбележи реално ръст, когато чувствително се увеличат средните доходи на населението. Наистина една част от българското население не използва застрахователни услуги поради липса на застрахователна култура, а не на пари, но при един много голям процент просто е липса на пари. Та прогнозите – за невероятен ръст, развитие, потенциал, трябва да се пречупват и през този съвсем реален показател.

Другата тенденция, която се забелязва от няколко години, е

Към края на миналата година и по животозастраховане, и по общо застраховане делът на чуждестранното участие в регистрираните в България дружества е над 70 %. В края на миналата година станахме свидетели на най-голямата сделка на застрахователния пазар у нас, а именно купуването на ДЗИ от белгийската застрахователна група КВС за 185 млн. евро. Сделката чисто процедурно още не е приключила, но ако и тя се има предвид, делът на чуждестранното участие на нашия пазар ще нарасне към 90 %.

По отношение на бъдещето на българския застрахователен пазар мненията се разделят на две. Едното мнение е, че „гигантите ще изядат дружествата", тоест компаниите с преобладаващо българско участие ще бъдат изкупени от големи чуждестранни компании. А другото мнение е, че малките ще се обединят. При всяко положение предстои някакво разместване и консолидация поради засилване на конкуренцията. Тази насока на мислене се подкрепя и от последната новина в бранша, а именно че голямата италианска финансова група “Дженерали” ще закупи 67% от ЗК „Виктория” чрез базираната в Рим компания FATA, която е 100% собственост на “Дженерали”. (процедурно това не може да стане до края на месеца, както се спомена в пресата, тъй като са необходими съответните разрешения от КФН и КЗК, а срокът за тях е минимално 3 месеца).

По принцип окрупняването ще продължи, тъй като е неизбежен процес.

Теодора Байчева