80 години от основаването на първия държавен застрахователен надзор в България и 10 години от неговото възстановяване

Емил Божинов

Изминаха осемдесет години от основаването на първия държавен надзор на застраховането в България. На 26 юли 1926 г. в „Държавен вестник" е публикуван Закон за държавен контрол върху частните застрахователни предприятия. За върховен изпълнителен орган на държавния надзор е определен Управителният му съвет. Той е издавал разрешения за застрахователна дейност, сливане на дружества или прехвърляне на застрахователни портфейли. Давал предписания за оздравяване и преустановяване на дейност, обявяване в несъстоятелност. Разходите по създаването и издръжката са били за сметка на застрахователните дружества, които първоначално са били законово задължени да превеждат 5%, а по-късно 4% от премийните си приходи. Един от първите му ръководители е бил видният актюер Христо Петров (поддиректор на Учреждението за държавен надзор върху застрахователните предприятия). Неговата таблица за смъртност се е прилагала широко в българското застраховане.

Създаденият преди 80 години държавен надзор има и своята предистория. От 1882 г. застрахователните дружества, макар и нередовно, са издавали известия или бюлетини за своята дейност, които са имали повече пропагандна, отколкото информационна цел. От 1898 г. до създаването на държавния надзор през 1926 г. застраховането се е развивало под така наречения контрол чрез нормативната система, който също се е оказал неефективен. Конкуренцията е била нелоялна и безогледна. Фалитите на застрахователни предприятия и ощетяването на застраховани са били често явление. През 1924 г. е създадено Дружеството на българските актюери, което стига до извода, че въпросът за създаване на държавен надзор не търпи повече отлагане. В края на същата година Българската централна, кооперативна банка подема инициативата за разработване на законопроект за надзора. За основа на българския закон е ползван швейцарският закон за контрол на частните застрахователни дружества от 1884 г. Доколко е бил ефективен контролът на първия държавен надзор в България, е спорно, но ежегодно е било декларирано в неговите годишници, че той не взима никакво отношение към споровете между застрахователните дружества и застрахованите.

Първата държавна институция за надзор е просъществувал двадесет години - до 1946 г., - когато е преустановена поради създаването на държавен монопол в застрахователната дейност в страната -ДЗИ.

Седемдесет години по-късно, през 1996 г., е приет, а на 1 януари 1997 г. влиза в сила нов Закон за застраховането, с който се създава и Дирекцията за застрахователен надзор като втора надзорна застрахователна институция в България. За 9 години този закон е изменян и допълван многократно и е отменен с приемането на Кодекса за застраховане. Вторият надзор също има десетгодишен юбилей въпреки многобройните му метаморфози. Сега по същия начин както преди 80 години ръководителите на надзора заявяват, че не могат да вземат отношение или да заставят да бъде изплатено законно полагащо се обезщетение.

Ако влезете в сайта на КФН (www.fcs.bg) няма да намерите нито ред за историята на застрахователния надзор в България освен това, че КФН е създадена на 1 март 2003 г. и е специализиран държавен орган за регулиране, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и Агенция за надзор на хазарта и застраховането.

С първия вариант на Закона за застраховане от 1996 г. бе създаден и Национален съвет по застраховане. Този съвет по подобие на Управителния съвет от 1926 г. трябваше да взима решенията за издаване и отнемане на лицензи за застрахователна дейност, но по-късно бе ликвидиран, защото си „изпълнил функциите и вече бил ненужен".

2006-а отмина, но осемдесетата годишнина от основаването на първия държавен застрахователен надзор и десетата годишнина от възстановяването му нито бяха отбелязани, нито почетени. Това не е само въпрос на авторитет на институцията, но и на уважение към неговата история.