ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ НЕ СА ЕДИННИ КОГА ДА ЗАДЕЙСТВА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ

Народното събрание прие на 20 октомври проектокодекса за застраховането на първо четене. Документът бе обсъден от парламентарната комисия по евроинтеграцията. Работата по важния за целия застрахователен бранш документ предварително бе съгласувана от водещата Комисия по икономическата политика.

Кодексът за застраховане като цялостен документ е добър, сподели за в. “Застраховател” Максим Сираков вицепрезидент на ЗПАД “Алианц България” и председател на Икономическа и финансова комисия
в Асоциацията на българските застрахователи . Според него след близо година и половина работа документът е в добро състояние и трябва да бъде приет и на второ четене за да действа от началото на 2006 година.

Кодексът за застраховането да влезе в сила от 1 януари 2007 година

е записано обаче в становището на Асоциацията на българските застрахователи. Около това мнение са се обединили представителите на застрахователни компании поради сериозни промени в организацията на дейността им. Според документа акциите на всички застрахователи трябва да бъдат безналични и да се вписват в Централния депозитар. В момента обаче има дружества, чиито акции са налични.

Асоциацията на българските застрахователи подкрепя по принцип внесения проект на Кодекс за застраховането, сподели зав. “Застраховател” Даниела Конова, председател на Управителния съвет на браншовата организация. Тя уточни, че в проекта има някои пропуски, които следва да бъдат отстранени между първо и второ четене на кодекса.

Основната причина някои колеги да искат отлагателен период до 2007 година е, за да останат минималните премии по „Гражданска отговорност”, т.е. да продължават да работят непрофесионално – според Максим Сираков.

“Всички знаем, че с бонусите и други подобни се заобикалят минималните премии и рискът от фалити сега е по-голям, но така ни е по-удобно – надзорът носи отговорността – допълва той. - По застраховката “Зелена карта” няма минимални премии от надзора, но там се спазват разумни граници, защото отговорността е наша.”

Иначе в преходните и заключителните разпоредби на кодекса има предвидени отлагателни периоди по всички проблемни моменти. Например голяма част от лимитите, предвидени в закона, се отлагат и влизат в сила след приемането на България в ЕС. Специално за лимитите на отговорност по застраховката “Гражданска отговорност” се запазва равнище близко до предвиденото за 2006 година. Високите лимити за неимуществени вреди съгласно V директива на ЕС в размер на 5 млн.евро е предвидено да влязат в сила от 2012 година.

Що се отнася до капиталовите изисквания, предвидени в кодекса, според по-голямата част от мениджърите в застраховането те са нормални предвид присъединяването ни в Европейския застрахователен пазар. Увеличенията на капитала на застрахователните дружества по живот и неживот съгласно европейските директиви – т.е. минимален гаранционен капитал от 4 млн.лв. в общозастрахователните и 6 млн.лв. за животозастрахователните, ще станат факт през 2006 година.

Фонд за обезщетяване при несъстоятелност на застрахователна компания

Към дейността на Гаранционния фонд да бъде включена и дейност на фонд, който да обезщетява при несъстоятелност на застрахователна компания – той ще покрива единствено задълженията по задължителните застраховки. Това е изискване на Европейската комисия.

Дни преди парламентът да приеме документа на извънредна пресконференция на 3 октомври, Ралица Агайн, заместник председател на КФН и ръководещ дейността на Управление “Застрахователен надзор”, обяви по повод отнемането на лиценза на ЗК “Хилдън” ( бившата ЗК “Юпитер“) , че надзорът ще преговаря с асоциацията, както и с българските народни представители в Кодекса за застраховане при специални обстоятелства да бъде предвиден текст за поемане на част от задълженията на изпаднала в несъстоятелност компания от Гаранционния фонд.Ако фондът обаче бъде натоварен и с тази дейност, това неминуемо ще доведе до увеличаване на вноските от 1.5% от премиите по застраховката от страна на застрахователните компании, които продават “Гражданска отговорност на МПС”, не отрече тя. И допълни, че не бива да се смята само като загуба, тъй като застрахователният пазар ще трябва да се погрижи да вземе мерки за възстановяване на доверието в дейността по застраховане.

По този повод Максим Сираков обяснява, че такова предложение според него не е правилно, тъй като неплатежоспособността е риск, който съществува по всички застраховки, а не само в “Гражданска отговорност на МПС”. Ако трябва да има създаден фонд за гарантиране при неплатежоспособност, би трябвало той да покрива задължения по всички застраховки. Платежоспособността на застрахователните компании следва да се гарантира от по-строг финансов контрол от страна на застрахователния надзор. В имущественото застраховане евентуален фалит не може да бъде така драматичен, тъй като там клиентите нямат вложени “живи пари”, а става дума за непълен размер на изплатените им обезщетения. Ако фалира обаче животозастрахователна компания, там вложенията на гражданите са сериозни и са подобни на инвестициите им в банка.

Финансовото състояние на застрахователните компании е от особена важност и затова надзорната институция трябва да насочи натам своя контрол. По този повод предложение на АБЗ е в текста на кодекса, третиращ прогнозирането на платежоспособността въз основа на застрахователните премии, без да се взимат под внимание приходите от инвестиции, да се замени, че платежоспособността зависи основно от премиите. В тригодишните прогнози обаче освен премиите трябва да се вземат под внимание и приходите от инвестиции.

Инвестиции на технически резерви, които са в разни свързани лица, контролирано или контролиращо дружество, да не се признават, пише в кодекса.

Това е правилно, споделят застрахователи. Ако едно застрахователно дружество, например е част от дадена финансова група или е съакционер в банка, то не може да инвестира резервите си в капитала на тези дружества – твърди Максим Сираков. Съучастията и собствеността в свързани лица са за сметка на капитала на застрахователя, а не за сметка на техническите резерви.

АБЗ предлага да бъде контролиран не брутният размер, а нетният размер на образуваните технически резерви на дружествата. И двете европейски директиви по живот и по неживот поставят изисквания спрямо брутните резерви. Там са изчислени съотношения за различни видове активи – недвижими имоти, депозити в банки, акции, ценни книжа – но спрямо брутни резерви, защото се контролира по-ясно диверсификацията на риска. Разликата между брутните и нетните резерви се покрива от дела на презастрахователя.

Друг е въпросът, че има текст в проектокодекса, който ограничава вземанията от презастрахователи, включително и дела на презастрахователя в зависимост от това дали са рейтинговани от рейтингови агенции и ги ограничава до определен процент. Според М. Сираков, когато става въпрос за вземания от презастрахователи, тези ограничения са допустими с оглед да се гарантира платежоспособността, но когато става въпрос за дела на презастрахователя в резервите, тези ограничения следва да са по-високи.

Асоциацията на българските застрахователи настоява да има обжалваемост на актовете на Комисията за финансов надзор.

Необжалваемостта на актовете , с които се дава и отнема лиценз на застраховатгелна компания от страна на Комисията за финансов надзор, противоречи на евродирективите. Това потвърди по време на заседанието на икономическата комисия и Ралица Агайн. Затова, ако бъде приет сега, този режим ще трябва да бъде отменен преди влизането на България в Евросъюза. Необжалваемостта обаче е включена в проектокодекса с цел да се запазят във възможно най-висока степен интересите на застрахованите.

“Ние държим, както това става във всяка законова държава – сподели Даниела Конова за в. “Застраховател”, - да има възможност за обжалваемост на актовете на КФН. Актовете да бъдат включвани в съдебно производство в много по-кратки срокове, тъй като ефектът от една висяща мярка във финансова институция, когато той не бъде разрешен навреме и правилно, би могъл да бъде отрицателен. В момента се запознаваме с финалните срокове за привеждане на дейността на застрахователите, защото в някои части на кодекса измененията са кардинални. Ще поискаме срок от 1 година, за да бъде адекватно приведена дейността на застрахователите към изискванията на новия документ.”

Освен това становището на браншовата организация е, че трябва с кодекса да бъде въведена и фигурата на необвързания застрахователен агент, който да има право да сключва застраховки от името само на една компания и да събира премиите в брой. АБЗ настоява в изработения Кодекс за застраховането да бъде включен текст, който да предвиди приемственост в работата на Гаранционния фонд и на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Така тези структури ще могат да продължат да работят официално и след влизането в действие на новия застрахователен закон.

Окончателният текст на становището на АБЗ по проектокодекса за застраховането е готов .

Илеана Стоянова