Държавата подкрепя идеята за застрахователен пул за катастрофични рискове

В хода на дискусията бяха направени различни предложения и изказвания както от страна на представители на държавната власт, така и от застрахователите.Също така до есента на 2007 г. ще бъде създадена експертна комисия за разработване на няколко варианта за нормативна уредба, свързана със задължителното застраховане на недвижимите имоти в страната. Тези документи ще бъдат обсъдени и коментирани на специално организирана през м. септември т.г. Национална кръгла маса с участието на правителството, лично на премиера Сергей Станишев, с представители на застрахователните компании, както и Националното сдружение на общините,с представители на работодателите, на синдикатите и медиите, както и с международното участие от специалисти на аналогични пулове от нашите съседни държави.

„Още в началото на 90-те години, когато започнаха икономическите промени в света Сбигнев Бжежински бе казал, че през следващото десетилетие светът няма да стане по-сигурен. От една страна, от гледна точка на геополитическата сигурност, от друга, ни очакват големи предизвикателства във връзка с глобалните промени в климата, във влиянието на други фактори, свързани със земетресения, наводнения – сподели своята теза на дискусионния форум Венелин Узунов, председател на Комисията по държавна политика при бедствия и аварии при 40-ото НС. - В комисията се опитахме да извлечем международен опит в това отношение как е организиран един национален фонд (или програма за компенсиране на щетите от природни бедствия). Почерпихме опит от 12 държави от Европа и света по какъв начин се организира застрахователен пул за катастрофични рискове. В различните страни той обхваща различни рискове и се администрира по различен начин . Разбрахме, че в някои държави той е изцяло обществен – т.е. изцяло се ръководи от обществения сектор, в други случаи от застрахователните компании и от обществения сектор. Във Франция обаче след природно бедствие съществува държавен орган, който определя дали дадено събитие се счита за природно бедствие. В Испания съществува задължително застраховане срещу бунтове и граждански размирици. Изследвахме пуловете и на съседните държави, включително Турция – където пул е въведен след унищожителното земетресение от 1999 г., както и в Румъния, която пострада значително от наводненията през 2005 г. В Румъния влиза в сила Закон за задължително застраховане на недвижимата собственост от 1 юли т.г. Явно е , че световният опит е доста разнороден, затова е добре да се излъчат експерти, с които да коментираме кой от тези модели ще бъде най-добър за България.”

Застрахователното покритие трябва да бъде разширено, като се включат всички обекти, включително и инфраструктурата, която е държавна собственост и също на следващия етап трябва да се включи в застрахователния обсег.

По мнение на представителите на парламентарната комисия българската катастрофична застрахователна програма (застрахователен пул) трябва да бъде разработена в тясно сътрудничество между изпълнителната власт ( на централно и регионално равнище) и застрахователните компании под ръководството на Комисията за финансов надзор, както и с Националното сдружение на общините.

В съседните страни Турция и Румъния след разрушителните земетресения там бяха създадени с помощта на Световната банка подобни пулове за катастрофични събития.Това става с прякото участие на местната власт – кметовете и общините.

Необходимо е да се създаде административна организация за управление на този пул, като се избере ръководен административен персонал, а също да се разработи и да се постигне съгласие за придобиване на презастрахователна програма от международните застрахователни пазари.

Има две възможности за определяне на разходите за финансиране на пула под формата на задължително застраховане. Могат да бъдат определени средно за жилище или средно за глава от населението. „Нашата комисия се придържа към опита в Румъния, където се определя застраховка на всеки недвижим имот” – обясни В.Узунов.

В северната ни съседка лимитът за обезщетения на селски имот е около от 3 000 евро. Държавните представители смятат да се придържат около тази цифра. При това положение средната годишна премия, която се плаща за него, е 3,20 евро. За България това прави по 0,53 лв. месечна застраховка за селски имот.

За градските недвижими имоти при лимит за обезщетение от 15 000 евро средната премия в Румъния възлиза на 17,40 евро годишно. Трябва да се направи уточнението, че става дума за градски имоти на стойност до 30 000 евро.При имоти, които струват 100-200 хиляди евро, човек се включва в задължителното застраховане за обезщетение до 15 000 евро, а другата част, която се явява над стойността 30 000 евро, всеки собственик застрахова индивидуално, ако сметне за необходимо.

Как ще се събират на практика премиите? Добре е покритията да се инкасират от данъчните служби заедно със съответните други държавни данъци. Това ще осигури по-високо ниво на събиране на премиите, както и регулярност на постъпването им във фонда.

„Убедени сме, че още през първите часове след настъпило природно бедствие най-тежка задача, свързана с организацията по преодоляването му, се пада на кметовете на общините – обясни в своето изказване

Никола Колев, кмет на община Горна Оряховица и член на Контролния съвет на Националното сдружение на общините. - След като през 1986 г. земетресението в Стражица направи такива големи бели, че и до сега някои от щетите не са възстановени. През 2005 г. пък наводненията предизвикаха такива щети, че все още има обекти, които не са реконструирани.”

След като първоначално се погрижим за живота и здравето на хората си още в първите часове след бедствието, доколкото е възможно да опазим имуществото, а след това постепенно започва „ ходене по мъките” да се търсят източници за финансиране за възстановяване на разрушенията – допълни Н.Колев.Затова особено важно в този процес е да се намери мястото на застраховането, на нашата застрахователна култура.

Първоначално трябва да се насочим към няколко общозначими застрахователни събития като земетресения, наводнения и свлачищни процеси.

Според Колев е необходимо да се държи сметка и за социалната диференциация в българското общество. Хората, които имат доходи под социалния минимум, трябва да получат подкрепа от държавата, въпреки че вноските за застраховки ще са минимални и по този начин да участват солидарно в пула.

Съществуващата законодателна уредба, свързана с управлението по време на кризи и преодоляването на бедствия до момента, е сложила начало. Но липсва най-важното – превантивните мерки. Общините са задължени да отделят средства от бюджета си, но той е доста скромен и липсва ресурс за такива превантивни действия. През последните години общините преодоляха силни кризисни моменти и вече акумулираха не само свои собствени приходи, а навлязоха и на кредитния пазар. Започнаха работа за създаване на условия за превантивна дейност, инвестирайки във важни инфраструктурни проекти. С приемането на страната ни в ЕС възможностите ще се увеличават и се открива възможност за работа по много оперативни програми, които дават възможност общините сами да инвестират в проекти, свързани с инфраструктура, с подобряване на благоустрояването, както и с решаването на задачи, свързани с кризисни ситуации.

Никола Колев :„Категорично заставам зад идеята да се работи за създаването на застрахователен пул, да се обособи екип от специалисти, главно от средите на застраховането, както и от представители на Националното сдружение на общините. Това сдружение вече 11 години доказва своята комуникативност и е подписало две споразумения с правителството, като се приближаваме до момента на финансова децентрализация на общините. Ще помогнем на изпълнителната и законодателната власт да обсъдят такива законопроекти, които са свързани с живота и са приложими.”

Българският катастрофичен застрахователен пул трябва да стане неразделна част от националната програма за управление на риска от катастрофични събития, одобрена от правителството и парламента. Той трябва да представлява форма на публично-частно партньорство. За целта е необходимо сътрудничеството между българското правителство, застрахователните и презастрахователните дружества и Световната банка. По този начин ще се получи разпределение на риска за катастрофични събития и прехвърлянето на част от него към международния презастрахователен пазар. Необходимо е да се създаде национална застрахователна схема ( т.е. застрахователен пул или фонд), в която всеки собственик на жилище участва и плаща застрахователна премия, която се изчислява въз основа на данъчната оценка на недвижимите имоти. За да се приеме добре от българското общество, застрахователните премии срещу катастрофични рискове за година не трябва да са по-високи от данъчните ставки за недвижими имоти, а дори да са по-ниски, под 0,1 на сто.

Пулът ще плаща щети и ще презастрахова имущества с набираните от гражданите застрахователни премии. Той ще получава и допълнителен капацитет от международния презастрахователен пазар. При разумна годишна премия само за десет години пулът би могъл да гарантира задоволително застрахователно проникване от 70 на сто . Поради изискването на банките при отпускане на кредити за имоти българските граждани до момента сключват задължителни имуществени застраховки твърде оскъдно – от порядъка на 5-7 на сто от домакинствата притежават такива застраховки. Срещу земетресения пък са застраховани по-малко от два процента.

Радостно е, че държавната администрация със своето участие на това събитие показва сериозната си заинтересованост за застраховането на недвижимото имущество на българите.

За да има публично частно партньорство, държавата трябва да участва доста осезателно при евентуалното създаване на застрахователен пул.Една от формите на такова участие може да бъде застраховката на инфраструктурата – държавна или общинска. Защото разрушаването й пречи в най-голяма степен за бързото отстраняване на щетите от катастрофични рискове. Щетите от наводненията през 2005 г. на много места още не са отстранени.

Друга форма на участието на държавата, ако се реализира идеята за задължително застраховане на недвижимото имущество на хората, може да бъде допълнително данъчно облекчение в размер на 15% за българите, които докажат, че са се застраховали срещу някои катастрофични рискове. Освен това смятам, че задължителното застраховане трябва да излезе извън рамките само на жилищата и да обхване общините и държавната надвижима собственост.

Бих предложила на експертната група, която ще разработва нормативната база по тези закони, да покани по-широк кръг от застрахователни специалисти, за да не се допуснат грешки.

При предишните ни дебати - на Асоциация на българските застрахователи и съответната Комисия по катастрофични рискове към нея, от една страна, и застрахователния бизнес, от друга, едно нещо не бе одобрено, а именно как да се събират застрахователните премии за задължителното застраховане на недвижимото имущество.Докато застрахователите държаха премиите да се определят на базата на пазарния риск, то ние от комисията държахме това да става чрез данъците.

За да въведем застрахователния пул от 1.01.2008 г., е необходимо да има натрупани значителни финансови средства. Ако, не дай боже, в рамките на няколко месеца от действието на пула се случи катастрофично събитие, няма да има никакви обезщетения поради факта, че ще липсват натрупани средства. За тази цел идва ролята на Световната банка, с която сме във връзка. Готова е да финансира около 50 000 евро старта на застрахователния пул, базирано на опита за основаването на аналогични пулове в Турция и Румъния. Освен това ще бъде отпуснат заем от порядъка на 500 000 000 евро на българската държава, която автоматично е длъжна да го прехвърли по сметката на застрахователния пул. Гратисният период е около 15-17 години. Пулът заедно с презастрахователите обезщетяват пострадалите в рамките на застрахователните суми, които са гарантирани. От началото на 2008 г. Световната банка освен кредитор става организатор на съвместен презастрахователен пул, който ще презастрахова всички субекти, които имат презастрахователни пулове.

Близо 8 години говорим за този застрахователен пул за катастрофични рискове, но за съжаление не намирахме лоби в досегашните парламенти.

За първи път на 1 февруари 2006 г. беше организирана от г-н Узунов дискусия, на която взеха участие както застрахователи, така и хора от парламента. Затова надеждата ни е, че най-после този проблем ще се разреши.

Орлин Пенев, изпълнителен директор на ЗПАД „Алианц България”

Този форум за първи път поставя въпросите за катастрофичен пул сериозно и на доста високо ниво с участието на държавната администрация, независимо че този проблем отдавна се дискутира сред застрахователите. Ясно е и как се създават подобни пулове за катастрофични събития по света.

От днешните дискусии за мен се изяснява, че нашият пул трябва да функционира на принципа на задължително застраховане на недвижимото имущество на българите.Задължителното застраховане по принцип не е за предпочитане, защото според мен не е положително явление и е връщане назад . Освен това в момента застраховането на имотите варира в рамките на 5%-7% и не вярвам, че със задължително застраховане за земетресения и наводнения този процент ще се повиши. Въпреки че в момента на пазара се предлагат полици със смешно ниски цени от 5 лв. до 20 лв., българите не ги купуват. От друга страна, в момента данъчните оценки не съответстват на съществуващата стойност на имотите.

Катастрофичните събития от 2005 -2006 г. , за които ЗПАД „Алианц България” изплати обезщетения от порядъка на 10 000 000 лева, засегнаха и в давата случая едни и същи региони и засегнаха частни имоти, които нямаха данъчна оценка. Другите засегнати имоти бяха или общинска ,или държавна собственост. От тези 10 млн. лв. изплатени обезщетения само 60 000 лева бяха за имоти на частни лица, а останалите бяха или частни, общински или държавни предприятия и фирми. Лично аз не мога да разбера каква ще бъде юридическата форма на този застрахователен пул и какво ще бъде участието на застрахователните компании. В момента в България съществува един единствен застрахователен пул – т.нар. Ядрен пул, в който присъстват определен брой застрахователни компании и рискът, който не може да се носи от тях, се цедира в пула , а той го презастрахова. Ако се прави подобен застрахователен пул за катастрофични рискове, би било логично този риск, който не може да се носи от застрахователите, да се цедира в пула, а той да го презастрахова в чужбина. Това би било по-правилно, отколкото да се прави финансиране на пул от задължително застраховане на недвижимите имоти на българите. Защо да се събират пари в някакъв фонд, за който не се знае по какъв начин и от кого ще бъде управляван.

Темата разработи Илеана Стоянова