Превенция чрез автомобилното застраховане

Ползата за обществото е намаляването на честотата и тежината на щетите.

2. Корегиране на застрахователната премия в зависимост от факта дали има регистрирано застрахователно плащане или няма такова. Това е системата известна като “Бонус-Малус”. Смисълът на системата е застрахователната премия да се определя не само в зависимост от общата щета на застрахователния състав, а да се вземат предвид и индивидуалните рискови особености на всеки участник от този състав. Самото наименование на системата подсказва, че нейната цел е да поощри добрите водачи на моторни превозни средства (без регистрирано плащане от страна на застрахователя) а да накаже лошите.

Първоначално е възникнала системата “Бонус” и нейната цел е била да бъдат задържани в застрахователната съвкупност “добрите” водачи на моторни превозни средства. Тя се прилага в Англия от 1914 г., в Швеция – от 1929 г. а в Германия – от 1954 г. По-късно се комбинира със системата “Малус” за да се получи системата “Бонус-Малус” във нейния класически вид. Тази система се въвежда във Франция през 1971 г. В Германия се преминава от системата “Бонус” към камбинираната система – през 1969 г. а в Швеция – през 1966 г. Официално системата “Бонус-Малус” в Белгия се прилага от 1971 г. , в Австрия – от 1977 г. а в Швейцария – от 1963 г. Прилагането на системата “Бонус-Малус” в класическия й вид, въпреки голямото разнообразие в нейното организиране, има за главен ефект намаляване броя на щетите. В Белгия регистрираното намаление е 19% ( от 1971 г. системата важеше само за новите водачи а след найното разширяване през 1975 г. за всички водачи, последва ново намаление на честотата на щетите). За Германия, след въвеждането и на “Малус” намаляването на честотата на щетите е с13%, във Франция то е 3% но през следващите години това намаление вече е около 20%. В Австралия, след въвеждането на системата през 1977 г. броят на щетите е намалял с 25%. Посочените проценти отразяват намалението на щетите регистрирани в застрахователните дружества. По тази причина трябва да се отчете факта, че намалението се дължи не само на по-малко фактически настъпилите щети, но и на незаявените от страна на застрахованите щети. В последния случай, застрахованите предпочитата да не регистрират пред застрахователите щети за да запазят или променят в положителна посока позицията си в бонус-малусовата скала.

В момента в някои страни от Европа се ползва само системата

“Бонус” ( Испания, Финландия, Ирландия, Англия). Има логика за това, като се вземе предвид факта, че и при прилагане на смесената система голямата част от застрахованите попадат в нейната бонусова част. Проучвания направени във Франция сочат, че 80% от застрахованите се намират в бонусовата част на скалата, 14% - в малусовата част а 6 % са на нулевото стъпало. В Европа обаче, преобладаващо се прилага класическият вариант на комбиниране между “Бонус” и “Малус”. Превантивният ефект на комбинираната система е по-голям, тъй като икономическите стимули са по-силно изразени. При нея има не само поощрения за добрите водачи но и санкции за лошите. Разликата между максималната отстъпка и максималната надбавка от и към основната премия, при комбинираната система е много по-голяма от разликата между основната премия и максималната отстъпка при системата “Бонус”. За да се засили превантивния ефект на системата посредством икономическо стимулиране на застрахованите (чрез корекцията на застрахователната премия) трябва процентите на надбавките към основната застрахователна премия да растат прогресивно. Същото се отнася и за отстъпките от основната застрахователна премия. Трябва да има съответствие между логиката на отстъпките и тази на надбавките, тъй като теоретично общият размер на отстъпките от основната застрахователна премия трябва да бъде равен на общия размер от надбавките към нея. С други думи, колкото по-строг е “Малусът”, толкова по-силно е изразен “Бонусът” ( в смисъл, че се предвижда по-голяма максимална отстъпка след по-кратък срок) и обратно. Задължително се предвиждат степенувани санкции за застрахованите, които имат повече от едно застрахователно плащане през годината.

Прилагането на системата “Бонус-Малус” е възможно само при нейното регламентиране на национално ниво. Това ще рече:

Спазването на посочените правила ограничават застрахователите при използването на ситемата “Бонус-Малус” в тяхната ценова политика но повишават ефекта от нейното прилагане. Разликата в абсолютния размер на отстъпките ще се дължи само на различията в базовите премии, с които работят отделните застрахователи.

Въвеждането на системата “Бонус-Малус” в България в нейния класически вид има следните предимства:

Второ. Засилване на изисквания към застрахованите, посочени в общите условия на застраховките. Застрахователите имат възможност да заложат в общите условия на застраховките клаузи, чрез които се предявяват по-големи претенции към превантивното поведение на застрахованите. Съдържанието на тези клаузи трябва да бъде в следните посоки:

Стимулиране на превантивното поведение на застрахованите чрез формите на застраховане има за негативен ефект евентуален отлив от застраховани, тъй като те намаляват интензивността на застрахователното покритие. От друга страна обаче трябва да бъде посочено, че намалената интензивност на покритието има за резултат поевтиняване на застраховките, което привлича клиентите на застрахователното дружество. Този резултат се подсилва и от ефекта на засиленото превантивно поведение на застрахованите.

Формите на застраховане “първи риск” и “пропорционално правило” не могат да се налагат едностранно от застрахователите на техните клиенти при сключването на застрахователните договори. Към тях застрахованите могат да бъдат подтиквани посредством намаляването на застрахователната премия. Пропорционалната правило трябва да бъде задължително само когато застрахователната сума се отклони от застрахователната стойност през времетраенето на застрахователния договор.

Процентното и абсолютното участие на застрахованите в покриването на щетите трябва да бъде уточнено още в общите условия на застраховката. Дори може да се задължът застрахователите да работят с тях, като се посочат минималния процент и минималния размер на интегралната франшиза, под които нито един от тях не трябва да слиза.

Посочените възможности за привличане на застрахованите в покриването на щетите са приложими при застраховката “Каско” за моторните превозни средства, но не и при застраховката “Гражданска отговорност” за автомобилистите. При последната съществуват редица особености, които не позволяват да се приложат формите на застраховане “Първи риск” и “Пропорционално правило”. Освен това става въпрос за финансово възмездяване на загуби нанесени на трети лица, което предполага пълното им компенсиране от страна на застрахователя.

ІІ Незастрахователно- техническите ( втората група) начини за стимулиране превантивното поведение на застрахованите се отличават от застрахователно – техническите по това, че нямат отношение към сключените застрахователни договори и най-малкото не могат да бъдат налагани на застрахованите. По принцип те са насочени към съзнанието на застрахованите, като им дава възможност да проумеят рисковете на които са изложени, но могат да бъдат свързани и с финансови стимули. Конкретните възможности тук са две: набиране на статистическа информация в подходящи направления и финансиране от застрахователите на превантивни мероприятия, провеждани от застрахованите.

Първо. Набиране на статистическа информация относно причините за възникване на пътно транспортни произшествия. Основната информация, свързана с причините за възникване на пътно транспортни произшествия се намира в органите, които контролират пътния транспорт. Това обаче не пречи на застрахователите също да набират подобна информация, още повече, че те анализират подробно причините преди да извършат застрахователното плащане. Информацията не трябва да бъде ограничавана само в рамките на причините, които дават основание на застрахователя да откаже плащане, а да обхване всички обстоятелства имащи отношение към пътно транспортните произшествия. Тези обстоятелства могат да бъдат обособени в три групи:

- моторното превозно средство. Броят на пътните произшествия, които се дължат на автомобилите е много по-малък от този, причинен от водачите. Това обаче не е основание тази група причини да останат извън наблюдениеята на застрахователите. Обект на наблюдение са: техническите причини за пътно-транспортни произшествия по видове; вида на моторното превозно средство; марката на автомобила; обезопасеността на шофьора; възрастта на автомобила.

Набраната от застрахователите статистическа информация има значение на първо място за самите тях, тъй като ще им позволи по-нататъшното индивидуализиране на застрахователната премия. Дружества, които индивидуализират застрахователната премия имат пазарната изгода да предлага застрахователната услуга на цена адекватна на рисковите особености на обекта за застраховане.

На следващо място тази информация, в обобщен вид, трябва да бъде предоставена на обществеността чрез публикации в медиите, в отделни издания и включването й в подготовката на нови водачи на моторни превозни средства или при преподготовката на водачи, явяващи се на проверочни изпити.

Пълната информираност на хората за причините, които могат да доведат до пътно-транспортни произшествия, им позволява когато тръгнат на път да са наясно за опасностите, с които могат да се срещнат. Предупреденият човек действа винаги по-адекватно от непредупредения. Освен това познаването на своите лични качества, като човек и като участник в уличното движение, на самото моторно средство, на пътя и на климатичната обстановка и тяхното съпоставяне със статистическите данни за причините за пътно-транспортни произшествия, позволява на водача да избере подходящото време за пътуване и да си наложи подходящото поведение на пътя.

Статистическата информация следва да се представя и на органите, имащи отношение към сигурността на пътния транспорт. Те се занимават с годишните технически прегледи на моторните превозни средства, с текущия контрол на пътното движение, със състоянието на пътя, включително с хоризонталната и с вертикалната маркировка. Информацията насочва тяхното внимание към най-важните причини за пътно-транспортните произшествия, което позволява елиминирането им.

Остава открит въпроса за организирането на набиране на информацията. При всички случай е задължително да има национален център за обработване и анализ на постъпващата от застрахователните дружества информация. Наблюдаваните параметри трябва да бъдат еднакви за всички дружества.

Второ. Алармиране на общественото мнение чрез брошури, онагледяващи пътно-транспортните произшествия със снимки и със схеми на обстоятелствата, при които те са възникнали. Така водачите на моторни превозни средства придобиват визуална представа за причините и следствията от инцидентите по пътищата.

Трето. Финансиране на застрахователите на превантивни мероприятия, извършвани от застрахованите. Тази възможност беше широко използвана, когато имаше монопол върху застраховането и застраховките бяха задължителни. Условията обаче сега са променени. Основната разлика е, че няма монопол върху застраховането и че застраховка “Каско” за моторните превозни средства е доброволна. Въпреки това е възможно застрахователните дружества да организират фонд “Превантивни дейности”, като отчисляват в него процент от застрахователните премии, събирани по автомобилното застраховане. Част от тези средства (примерно 50%) трябва да се разпределят между органите, които се грижат за сигурността на движението по пътищата съобразно предварително разработените от тях, и одобрени от застрахователите, проекти за подобряване на пътната обстановка. Тук става въпрос за превантивна дейност на национално ниво. Следователно трябва да има оторизиран от застрахователите орган, който да защитава техните интереси при одобряването на проектите и при контрола на изпълнението им. Вариантът всеки застраховател сам да се разпорежда със средствата от фонд “Превантивни дейности” е неприложим, тъй като едва ли някои ще отделя средства за мащабни мероприятия, при условие че и други застрахователни дружества ще имат полза от тях.

Другата част от средствата във фонда могат да се използват за финансиране на по-малки по стойност превантивни мероприятия, по усмотрение на самите застрахователни дружества.

Тук може да се възрази, че застрахователните дружества няма да са равнопоставени, тъй като премийният им приход от автомобилното застраховане, респективно големината на фонд “Превантивни дейности” а следователно и отчисленията за мероприятия от национален мащаб ще бъдат различни. Финасовите средства, които идват от едни застрахователни дружества ще бъдат по-големи от средствата от други. Това е така, но превантивният ефект от тяхното влагането ще бъде много по-силно изразен за дружествата отделили повече средства, защото съвкупността от застраховани, върху която превантивните мероприятия ще въздействат е по-голяма. Инвестираните средства ще се възвърнат в застрахователните дружества под формата на намаляване на застрахователните плащания, респ. и на разноските по уреждането на щетите.