Изцяло частното пенсионно осигуряване не е приоритет на държавата ни

За първи път България бе домакин на форуми от световен мащаб, свързани с областта на пенсионното осигуряване. Това са Генералната асамблея на Международната федерация на администраторите на пенсионните фондове /ФИАП/ и на Международната конференция “КАПИТАЛОВИТЕ СИСТЕМИ: ПРИНОС ЗА РЕШАВАНЕ НА ПЕНСИОННИЯ ПРОБЛЕМ”. Конференцията се проведе на 31 май –1 юни 2007 г. в гр. Варна, като целта бе да се допълнят и обновят аргументите в полза на пенсионните реформи и да се откроят основните пътища за тяхното осъществяване. Организацията беше с партньорството и домакинството на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/ като член на ФИАП, в която членуват повече от 22 страни от Централна и Източна Европа, Азия и Латинска Америка, където са проведени реформи с капиталови системи с индивидуални партиди на пенсионното осигуряване и в частното администриране или управление на средствата.

Във форума взеха участие над 300 професионалисти от 38 страни от цял свят (Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. )

Бъдещите български пенсионери могат да отдъхнат, че няма да бъдат изоставени от държавната осигурителна система, няма да бъдат захвърлени на собствената си частноосигурителна съвест. Друг е въпросът какъв стандарт ще имат в третата възраст, ако разчитат единствено на НОИ, където парите от осигуровки преливат в „едно канче” и където държавата разпределя не колкото заслужава един пенсионер, а колкото може да отдели от данъците си работещото в момента гражданство.

В Чили още преди 25 години е въведен модел на изцяло частно пенсионно осигуряване. Независимо че спестяванията вече достигат 100 млрд. щ.дол., системата в момента се оказва не съвсем удачна, защото не може да осигури дори минимална пенсия на някои категории от населението, които никога не са работили и нямат никакви осигуровки. През последните години Чили се заема с възстановяване на солидарния стълб (т.е. на общественото пенсионно осигуряване), който е бил оставен на доизживяване с т.нар. облигации за годините осигурителен стаж, които хората са натрупали до 1982 г., т.е. става дума за възрастното поколение и поколението преди пенсиониране. Така в момента специалистите по пенсионно осигуряване от всички страни, членки на Международната федерация на администраторите на пенсионни фондове, се опитват да се върнат към модела, приложен в България, а именно на присъствие и на солидарен стълб, при който работещите хора плащат за пенсиите на пенсионираните.

В световен мащаб настъпиха демографски промени, в резултат на които населението на планетата застарява. Това не позволява съществуването на единствена система, при която младите хора да издържат възрастните, чийто брой непрекъснато нараства. Затова системите за пенсионно осигурявне се трансформират в насока, която позволява работещите сами да се погрижат за собственото си осигуряване за старини. Управляващите дружества инвестират тези спестявания на хората в различни дейности. Доходността от тези инвестиции принадлежат изцяло на осигуряващите се.

„Ние се придържаме към балансирано развитие както на солидарния стълб, така и на капиталовопокривните схеми- обяснява специално за в. „Застраховател прес” Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика на НС на РБългария. – Убеден съм, че пътят, по който нашата страна направи реформата, е правилният. Защото фактът, че в Чили се завръщат отново към началото и в известна степен ще дублират нашия модел, го доказва. Те тръгнаха от развитието на солидарния стълб, а впоследствие като че ли изкушението да си подвластен на капиталовите схеми е било по-голямо. За съжаление там вече има хора, които не могат да се справят с изцяло частното си осигуряване и затова отново се въвежда и солидарен стълб.”

И Никола Абаджиев, председател на БАДДПО, в разговор в кулоарите на конференцията е категоричен, че избраният от страната ни тристълбов пенсионен модел е най-удачен. В никакъв случай, според Абаджиев, няма да преминем към изцяло частно пенсионно осигуряване, защото нашият модел е много по-гъвкав от чилийския. Това отчита и спецификата на осигурителната ни система, както и традицията – нашият солидарен стълб съществува повече от 120 години.

България в самото начало на реформата прилага схемата на чилйския модел. Но тук той е избран в една подходяща за страната ни разновидност със запазването на солидарния стълб. Така ние не копираме изцяло техния опит, а взаимстваме само капиталовопокривната схема при задължителното и доброволното допълнително пенсионно осигуряване. У нас съществува класически тристълбов модел.

Въпросът за прилагането на чилийския модел е бил обсъждан преди около 12-13 години , но още тогава и политиците, и анализаторите в науката за пенсионно осигуряване са сметнали, че принципите на пенсионния модел в Чили са неприложими в България - смята и Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт.Фактите през последвалите години показват, че е било взето правилно становище за модела. Единствената страна, приложила изцяло чилийския модел, е Казахстан. В България, според г-н Христосков, липсват такива условия и в момента, а и за в бъдеще. Правилният път е задължителният и допълнителният капиталов стълб да допълват солидарната система. Причините са, че в солидарната система съществуват богати традиции. Освен това тя се прилага във всички страни-членки на ЕС и във взаимоотношенията си с тях при т.нар. свободно движение на хора както и двустранните договори с тези страни ни задължават да запазим обществената система.

Това, което предстои да бъде направено, е да се разшири територията на капиталовия стълб. Защото той има предимства – вноските нарастват, индивидуалната партида на всеки осигурен му дават повече сигурност, като парите в тази индивидуална сметка се наследяват в случай на смърт. Тази индивидуализация на спестяванията води до по-различно отношение на хората към пенсионното осигуряване. Стремежът да натрупат повече пари, както и индивидуалния избор на по-добър пенсионен фонд с по-ниски такси и с по-висока доходност е достатъчна мотивация. Това ново осигурително поведение е характерно за младите хора, които притежават и знания да направят своя избор. Така за България добрият баланс между първия, втория и третия стълб е най-полезен.

Новини от конференцията

 Иван Нейков, социален министър от близкото минало, предлага пенсиите на родените преди 1959 г. да се повишават посредством данъчни облекчения за фирмите. Вноските на фирмите за втора пенсия на родените преди 1959 г. да се признават за разход в двойния им размер според Нейков.