Евгения Кало:Становище във връзка със Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети

В предния брой на вестника съобщихме, че във връзка с подготвения от Министерството на околната страна и водите (МОСВ) проект на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети ще потърсим мнения на специалисти от застрахователните дружества. В този брой ви предлагаме становището на ЗПАД “Булстрад” по текстовете от проекта, свързани със застраховането.

Считаме, че формулираните покрития на застраховката в чл.44, ал.6,б. ”а” и ”б” от проекта на закона смесват застраховането на финансови рискове (неплатежоспособност) със застраховка за неизпълнение на законови задължения. Също така, предвид определението на неплатежоспособността съгласно Търговския закон, а именно - невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане - не е определен срок, след който при констатирането на неплатежоспособност се активира покритието по банковата гаранция, съответно застраховката. Според нас би следвало да се определи срок, в чиито рамки, ако се установи трайна, а не временна невъзможност за изпълнение на парични задължения от страна на оператора, да се активира гаранцията (съответно застраховката).

По начина, по който е формулиран текстът на чл.44,ал.6, МОСВ има право да предяви банковата гаранция, като иска усвояване на суми по нея, или да иска изплащане на застрахователно обезщетение при непосредствена заплаха за екологични щети или при настъпили екологични щети и неплатежоспособност на оператора, без да е дефинирано какво точно означава “непосредствена заплаха за екологични щети” и как ще се доказва настъпването на застрахователно събитие в този случай.

Също така срокът, предвиден в закона за срок на банковата гаранция, е срокът на действие на разрешителното/лиценза за извършване на дейността или ако не се изисква разрешително – 5 години, без да е предвидено дали застрахователното покритие ще се изисква за същия срок. При избор на застраховка като алтернатива на банковата гаранция според нас срокът би трябвало да е 1 година с възможност за автоматично продължаване, ако няма промяна на рисковите обстоятелства.

Въз основа на гореизложеното бихме искали да изразим виждането си, че за подготовката на нов застрахователен продукт, какъвто на практика не се предлага на българския застрахователен пазар, се изисква извършването на сериозна оценка на риска, основана на анализ на информация за състоянието на съответния вид бизнес и на достатъчен статистически опит.

Надяваме се изразеното от нас становище да е от полза при изготвянето на обобщеното становище на Асоциацията на българските застрахователи по проекта на закона.