АЛДДЗО:Националната здравна стратегия е пълна с недомислици и вътрешни противоречия

По повод обсъждането от Министерския съвет на разработваната в продължение на две години Национална здравна стратегия (2007-2013 г.) ръководството на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване(АЛДДЗО) огласи пред българските медии своя декларация, в която настоява “този неудачен документ” да бъде върнат за основна преработка. Това мнение изразиха председателката на АЛДДЗО д-р Мими Виткова (изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд “Доверие”) и представители на 8 от общо 13-те дружества за допълнително здравно осигуряване, които дадоха специална пресконференция по този повод в пресклуба на БТА на 12 юни т. г. Темата на пресконференцията бе “Националната здравна стратегия 2007–2013 и развитието на доброволното здравно осигуряване”.

Пазарът на здравни услуги по линия на доброволното здравно осигуряване (ДЗО) седем години след неговото законово регламентиране не се развива, въпреки наличието на 13 лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване. В европейските страни между 10% и 15% от средствата за финансиране в здравната система постъпват по линия на ДЗО. В България на фона на близо 2 млрд. лева публични разходи за здравеопазване през 2006 г. дружествата са събрали символичната сума от 20 млн. лева, или 1% от публичните разходи за здравеопазване. Според Стефан Сираков, председател на Съвета на директорите на ДОМ "Здраве", в 13-те здравноосигурителни дружества у нас са осигурени около 100-110 хил. души.

Причините за слабото развитие на здравноосигурителния пазар са много и комплексни. По-съществените от тях са: липса на традиции в областта на ДЗО; ниските доходи на населението не позволяват да се заделят средства за допълнителни здравни услуги; данъчните облекчения не стимулират работодателите и осигурените да закупуват допълнителни здравни услуги; основният пакет здравни услуги по задължителното здравно осигуряване не е гарантиран от бюджета на НЗОК, което води до дублиране с доброволното здравно осигуряване; нерегламентираните плащания в лечебните заведения се наложиха като правило за получаване на здравни услуги и са предпочитани от гражданите пред доброволното здравно осигуряване; незадоволителната организация на медицинско обслужване в обществените лечебни заведения не позволява доброволно осигурените лица да получат желаното качество на здравни услуги; оскъдните средства, които събира доброволното здравно осигуряване в сравнение с обществените разходи за здравеопазване, го превръщат в незначителен източник на финансиране и нежелан партньор за големите болнични лечебни заведения; слабо развитият частен сектор от лечебни заведения, предоставящи ограничен обем здравни услуги най-вече в извънболничната медицинска помощ, не позволява да се развие каквато и да е конкуренция, особено в болничната помощ и в малките населени места; застрахователните компании чрез здравни застраховки и лечебните заведения чрез абонаментни договори на практика извършват здравно осигуряване, с което допълнително ограничават възможностите за развитие на пазара на здравни услуги. (До 2002 г. законът им даваше правото да я предлагат само в пакет, впоследствие това беше променено и вече всички застрахователи на практика могат да извършват и чиста медицинска застраховка.)

На фона на тези проблеми пред ДЗО години наред ние сме свидетели на липсата на политическа воля за развитие на здравноосигурителната система, подчертаха от АЛДДЗО. Участниците в пресконференцията изразиха становището си по проблемите, които стоят пред здравноосигурителната система като цяло и в частност – пред ДЗО. Записаното в проекта на Националната здравна стратегия (НЗС) в частта й за доброволното здравно осигуряване те определиха като пълен абсурд. Трябва да се изяснят визията и философията за развитие на доброволното здравно осигуряване, както и да се прецизират предложените текстове, категорична бе д-р Виткова.

През февруари 2006 г. от асоциацията организирали кръгла маса, за участие в която поканили ръководството на парламентарната комисия по здравеопазване, министъра на здравеопазването, представители на НЗОК. Там на дебат били поставени както проблемите на здравната система и нейното финансиране. Тогава публично на АЛДДЗО е било обещано, че нейни представители ще вземат участие на експертно ниво при изготвянето на споменатата стратегия. Вместо това били сюрпризирани с първия вариант на документа. След протест от страна на асоциацията те получили уверение, че предложените от тях текстове ще бъдат приети.

Сега с огромна изненада установяваме, че нищо от договорените с експертите на МЗ текстове не е включено в проекта, заявиха от АЛДДЗО. Един от абсурдите е предвиденото запазване функциите на НЗОК като единен източник на финансиране, след което, по думите на д-р Виткова, твърде оптимистично се внушава как ще се развива ДЗО и как ще се превърне в сериозен гарант за качеството на здравните услуги. В детайли нещата се свеждат до пълни абсурди, тъй като не сме наясно въобще как ще се развива т. нар. ДЗО, изтъкна д-р Виткова. Според д-р Сираков с този вариант на стратегията записаните очаквани резултати като качество на услугата и равнопоставеност се превръщат в химера. В предложения текст липсва концепция за развитие на ДЗО. Той е ярко доказателство за липса на компетентност по проблема от страна на неговите автори, бяха категорични участниците в пресконференцията. Те зададоха към вносителите на проекта следните въпроси: На какъв принцип ще се развива ДЗО в България? Коя „добра европейска практика” предлага в съвкупност изключващите се взаимно солидарен, капиталов и застрахователен принцип, както се предлага в стратегията? Как на практика ще се реализира предложението за „разширяване на данъчните облекчения върху вноските за ДЗО за физическите и юридическите лица чрез диференциране на осигурителните рискове при ползването им”? Означава ли това, че за всяко физическо и юридическо лице ще има отделни данъчни облекчения, които трябва да бъдат определяни едва след като е консумирана медицинската помощ, за да може да бъде определен рискът при нейното консумиране? Борбата с нерегламентираната здравноосигурителна дейност (НРД) въпрос на „превенция” ли е, или на контрол и санкции? (Такава противозаконна дейност и сега се развива - лечебни заведения извършват абонаментно здравно осигуряване, като включително го рекламират.)

На какво основание от средства, които са доброволни вноски, се забранява на ДДЗО да придобиват „активи, капитали и собственост”? Тези дружества в какви условия ще работят - без помещения, без информационни системи, може би и без лист хартия или химикал, които също са активи…

Общото събрание и УС на АЛДДЗО заявяват, че предложените текстове са необмислени, несъгласувани, деструктивни и абсолютно неприемливи. Подобни експерименти ни отдалечават от практиките в ЕС.

АЛДДЗО отново изразява готовност да сътрудничи за прецизиране на текстовете и цялостно изясняване на концепцията за развитие на доброволното здравно осигуряване.

Ако НЗС бъде приета в този си вид от Министерския съвет и в последствие от Народното събрание, АЛДДЗО ще сезира всички правораздавателни органи в Република България и Европейския съюз.

От асоциацията все пак се надяват да не се стига дотам.

За правилното структуриране на здравноосигурителната система е необходимо законово да се регламентират правата и задълженията на участниците в нея.

1. След като НЗОК остава основният източник за финансиране на здравната система, съгласно предложената стратегия пакетът здравни услуги, финансиран от бюджета на НЗОК, трябва да бъде приведен в съответствие с размера на здравноосигурителната вноска.

2. Доброволното здравно осигуряване ще покрива сегмент от здравни услуги в следните области: заплащане за здравни услуги, които са извън основния пакет; доплащане за здравни услуги, частично платени от НЗОК; битови услуги; потребителски такси; по-бърз достъп до лечение; разширяване избора на ИМП.

3. Доброволното здравно осигуряване съгласно ЗЗО е два типа – възстановяване на разходи и абонаментно здравно осигуряване. Това дава възможност на дружествата за ДЗО да работят и на застрахователен принцип. Необходимо е да се направи цялостен преглед на лицензираните застрахователни продукти и да се извади медицинската застраховка от застрахователния портфейл.

4. На дружествата за ДЗО трябва да се даде възможност да лицензират и пакети здравни осигуровки за български граждани, пребиваващи извън страната, както и за чужди граждани, пребиваващи временно в страната, когато пристигат без медицинска осигуровка.

5. Лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ не трябва да се занимават с управление на финансов риск, тъй като не са лицензирани, както дружествата за ДЗО. Те трябва да образуват цена, да създават организация на обслужване и качество на предоставяните здравни услуги. За да бъдат създадени тези условия, е необходимо да се промени ЗЗО и да отпадне всякаква възможност за абонаментни договори, сключвани от лечебни заведения. (Такива договори сключват и служби по трудова медицина в областта на профилактиката.)

6. Почти липсват данъчни облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите лица (едва 10% от доходите заедно със застраховка „Живот” се освобождават от данък). Предишна редакция на закона освобождаваше от данъци цялата вноска за ДЗО и трябва да се възстанови това положение в Закона за облагане доходите на физическите лица, за да бъдат стимулирани гражданите към ДЗО.

7. Данъчните облекчения за работодатели в размер на 40 лв. месечно необлагаеми суми за всеки работещ (дадени за доброволно пенсионно, доброволно здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и застраховка “Живот”) не стимулират работодателите да закупуват допълнителни здравни услуги за своите работници чрез ДЗО поради краткосрочността на осигуровката и липсата на натрупване в индивидуална партида, каквото предлагат пенсионното осигуряване и застраховките. Поради това е необходимо за ДЗО сумите, освободени от данъци, да бъдат отделени от общата сума.

8. Внасяне на принципни промени в НРД относно участниците в договарянето, предмета на договора, неговата периодичност и арбитраж и превръщането му в

нормативен документ, утвърден от Министъра на здравеопазването, относно правилата за работа на участниците в осигурителния процес.

9. Въвеждане на конкуренция между ИМП относно цените, качеството и вида здравни услуги и тръжни механизми за избор на Изпълнители от здравноосигурителните фондове.

10. ИМП регистрират в МЗ пределни цени на здравните услуги.