Кабинетът прие промените в Кодекса за застраховане.Обезпечителен фонд ще действа и в България

Обезпечителен фонд ще изплаща обезщетенията по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", "Злополука", „Заболяване” и всички видове животозастраховки при несъстоятелност на застрахователя. Такива защитни схеми са въведени за гарантиране на депозитите в банките и на средствата, предоставени на инвестиционен посредник. Това е едно най-съществените предложения за промени в Кодекса за застраховането, които правителството прие вчера. С промените в нормативната уредба се въвеждат разпоредбите на директивата на ЕС за презастраховането. Ангажимент на държавите-членки е да приведат законодателството си в съответствие с нейните изисквания до 10 декември 2007 г. Заедно с предвижданите изменения и допълнения в Кодекса, насочени към въвеждане в българското законодателство на презастрахователната директива, се предлагат и такива с цел подобряване на механизмите за защита на потребителите на застрахователни услуги.

Промените в Кодекса предвиждат въвеждането на специална уредба за защита на длъжниците по кредити, които са сключили застраховка във връзка с получаването на кредита. С измененията се цели да се спре практиката застрахователите или банките да прекратяват или да променят тези застраховки без да уведомят клиентите си. Измененията задължават кредитната институция, която е осигурила застраховката, своевременно да информира клиентите си за съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение.

Предвижда се отпадане на възможността за предявяване на регресни искове – т. нар. иск за възстановяване на обезщетение, от страна на застрахователи към водачи, които са причинили пътнотранспортно произшествие и имат сключена застраховка "Гражданска отговорност". В момента се е наложила практика, при която пострадалите при пътнотранспортното произшествие получават обезщетение от своя застраховател по "Автокаско", а той, от своя страна, вместо да предяви иск към застрахователя по „Гражданска отговорност” за платеното по „Автокаско” обезщетение, предявява иск към виновния водач. По този начин виновният водач бива ангажиран в дълго съдебно производство, което понякога завършва с осъждането му да възстанови голяма сума на застрахователя (платил обезщетение на другия водач), въпреки че той добросъвестно е сключил задължителната застраховка. Тази практика противоречи на принципите, свързани с въвеждането на задължителните застраховки и по същество обезсилва осигурените защитни механизми, които дава застраховката „Гражданска отговорност”. Предложението е да останат регресните искове само между застрахователите.

Друго предложение, което е свързано със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е да се изключи възможността за предявяване на граждански иск към виновния водач по време на наказателния процес, когато той има сключена задължителна „Гражданска отговорност”. По този начин в наказателния процес няма да бъде определян размерът на обезщетението, а само ще се установява вината на шофьора при пътнотранспортното произшествие.

Размерът на обезщетението ще се определя с граждански иск по ГПК като пострадалите лица от пътнотранспортно произшествие ще могат да защитят интересите си безплатно. Предложението е да отпадне заплащането на държавна такса при такива искове. Така се изключва възможността да се води иск за обезщетението в наказателен процес, в който застрахователят няма право да участва. В гражданския процес застрахователят може да участва на общо основание и съответно да бъде обвързан с размера на определеното обезщетение.

С предложените изменения се цели да се постигне цялостно решаване на проблемите, свързани със съдебната практика при пътнотранспортни произшествия, а именно гражданският иск да не бъде допускан за съвместно разглеждане в наказателния процес, а заинтересованите лица да имат възможност да заведат иск по гражданския съдопроизводствен ред и да привлекат застрахователя в процеса. Така ще се постигне ефектът на спиране на погасителната давност, както срещу застрахования, така и срещу неговия застраховател, а постановяването на решението ще бъде с участието на всички заинтересовани лица и ще бъде обвързващо за всички тях.

Измененията са насочени към въвеждането на по-ефективна съдебна процедура във връзка с установяване размера на обезщетението по начин, който ще бъде най-справедлив, както за лицето, пострадало от пътнотранспортното произшествие, така и за виновния водач и за неговия застраховател.

С промените в Кодекса за застраховането се предлага прецизиране на обхвата на информацията, която се разглежда като застрахователна тайна. Според действащата в момента дефиниция застрахователна тайна са практически всички сведения за дейността на застрахователя, включително и важна потребителска информация, която би следвало да бъде достояние на потребителите на застрахователни услуги.

---

 

СВЕТОВНИЯТ ОПИТ НА

застрахователните схеми за компенсация при неплатежоспособност?

 

* В САЩ

Причината за създаване на такива фондове в САЩ е голямата вълна от банкрути на застрахователи в автомобилното застраховане през 60-те години на миналия век. Схемите за защита са различни в различните щатове. Съществува федерален закон, който описва по какъв начин да бъде компенсирана неплатежоспособността, но съществуват отделни щатски регулации и различни фондове. По различен начин се третират животозастраховането и общото застраховане.

В момента в САЩ има около 100 фонда за защита на застрахованите – около 54 в животозастраховането и останалите в общото застраховане.

Един от основните принципи в САЩ е, че всеки застраховател, преди да получи лиценз за упражняване на дейността, трябва да стане член на съответния щатски обезпечителен фонд. Ако някой застраховател в общото застраховане желае да работи с няколко различни щата в Северна Америка, първо трябва да стане член на фондовете за защита на застрахованите в общото застраховане във всеки един от щатите.

В момента в САЩ има тенденция, която показва, че някои от обезпечителните фондове , особено в животозастраховането, се опитват все по-често да отказват големите искове заради големия брой природни бедствия и нарасналиятброй на претенциите на застрахованите, особено когато те са големи корпорации. Понякога подадени искове от физически лица дори са ограничени от обезпечителните фондове до изплащане на обезщетения в лимит до 250 хил. щат.дол.

* В Япония

В Япония преди години пазарът не позволява фалитите на застрахователи, защото финансовото министерство регулира сериозно тази дейност. Впоследствие обаче започва либерализирането на пазара и през 1996-1998 г. създаване на фондове за защита на застрахованите за застраховки „Живот” и за общото застраховане.

Най-значимата разлика между пазарите в САЩ и Япония е фактът, че в Япония има голям потенциал на въздействие върху защитата на потребителите. Там лично министър-председателят одобрява прехвърлянето на портфейл от един застраховател към друг, пак лично той одобрява лицензирането на животозастрахователните компании. В Япония за всички застрахователни компании - в животозастраховането или в общото застраховане – е задължително да са участници в обезпечителни фондове. Интересното е, че има разлика при финансирането на тези фондове в сравнение с аналогичните в САЩ. Североамериканските фондове за защита на застрахованите винаги се създават на база последващо оценяване на щетите, т.е. формират се след съответните съдебни решения в резултат на фалит на дадена компания. В Япония методът е предварителна оценка и независимо от възможността за фалит застрахователят членува в такъв фонд и заплаща съответната такса. Годишните вноски в такъв фонд в Япония не могат да бъдат по-високи от 45 млн. щат.дол. в общото застраховане и около 300 млн. щат.дол. в животозастраховането. И двата вида фондове – в животозастраховането и в общото застраховане – могат да разчитат и на държавни гаранции в Япония. Затова там максималният встъпителен бюджет във фондовете в животозастраховането, които покриват претенции в тази сфера, е 4 млн. щат. дол., а заедно с потенциалната държавна гаранция тази сума може да достигне до 8 млрд. щат. дол. В същото време в Северна Америка средната отговорност на един фонд е около 3 000 щат.дол. на един иск.

В Япония на компенсаторните фондове не е разрешено да осъществяват директно застрахователни плащания и компенсации, а им е позволено да гарантират финансовото действие на застрахованото лице или да създават т.нар. „подпомагащ застраховател”, а също така фондовете имат право да изземат портфейла на банкрутиралия застраховател и да започнат сами да го управляват. Фондовете в Япония покриват както исковете от частни лица, от малки фирми, а и от големи корпорации.

* В Европейския съюз

В Европа липсват регулаторни изисквания, които да задължават страните да създават фондове за защита на потребителите на застрахователни услуги. Това е пропуск на европейския застрахователен пазар, тъй като в пазара за банкови услуги и за ценни книжа вече има специални схеми за гарантиране и защита на потребителите им. Към момента европейското законодателство задължава страните да поддържат само Гаранционен фонд за защита на застрахованите при пътнотранспортни произшествия, като се гарантира само техният интерес. Повечето национални регулаторни органи обаче се опитват да създадат защита на застрахованите лица в случай на неплатежоспособност на автомобилните застрахователи, въпреки че не са задължени съгласно изискванията на ЕС. В Обединеното кралство съществува гаранционна схема, която гарантира както животозастраховането, така и общото застраховане. В Германия също има фонд за защита на притежателите на полици само в общото застраховане. В Полша и Румъния също има защита за притежателите на полици в общото застраховане. Някои страни като Великобритания, Франция, Германия, Испания, Полша, Финландия и др. са решили да създават общи фондове за защита на застраховните лица.

Още от месец декември 2001 г. се работи върху Директива за схемите на застрахователно гарантиране. Впоследствие в края на 2005 г. с последната проектодиректива се взема решение всички застрахователни компании, занимаващи се със застрахователен бизнес в която и да е страна членка на ЕС, да бъдат упълномощени да извършват дейността си или да получат лиценз само при условие, че се присъединят към съответния национален фонд за защита на застрахованите. Става дума за фондове както за защита на застраховните в животозастраховането, така и в общото застраховане.

Важното е, че няма да има значение в коя от страните на ЕС има фалит на застраховател. Така ако например фалира застрахователна компания в Гърция, фондът ще трябва да бъде задължен да защити и да гарантира и френските притежатели на полици във фалиралата гръцка компания.

 

* В Полша

От 1995 г. стартира фонд за защита на застрахованите лица, т.е. застрахователен Гаранционен фонд за всички застрахователни компании, извършващи застрахователна дейност на територията на Полша. Става дума за автомобилните застрахователи, които продават „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които на всяко тримесечие внасят своите вноски от порядъка на 1% от брутния премиен приход по тези застраховки. Покритието е както за «Гражданска отговорност» на автомобила, така и за селскостопански машини, застраховка на селскостопански сгради и застраховка „Живот”. Ако дадена компания изпадне в несъстоятелност, се гарантират вземанията на застрахованите. Намерението на полския фонд е да защитава по-слабите полицодържатели, т.е. само физически лица. От 2004 г. фондът има превантивна функция вследствие негативния опит от някои фалити на полски компании.

Интересна е застрахователната схема за компенсация при неплатежоспособност, тъй като има диференцирано покритие. При задължителната автомобилна „Гражданска отговорност” и ГО за селскостопански машини съществува 100% призната отговорност ( до стойността на гаранционната сума, т.е. 1.5 млн.евро за неимуществени вреди и 300 хил.евро за имуществени вреди за едно събитие). За застраховката на селскостопански сгради признатата отговорност също е 100 на сто ( т.е. до размера на застрахователната сума), а за застрховките професионална «Гражданска отговорност» или застраховки «Живот» покритието е 50% от признатата отговорност, но не повече от 30 хил.евро на договор.