Застрахователите подкрепят проекта на Кодекса за застраховането

* АБЗ депозира в парламента становище по документа с конкретни предложения за промени, допълнения и редакции. Принципно подкрепяме приемането на Кодекса за застраховането (КЗ) и изразяваме следните наши бележки по отделните негови текстове, като разчитаме да ги приемете, вземайки предвид изложената от нас аргументация. Това се казва в становището на АБЗ по проекта на КЗ, внесен от Министерския съвет в Народното събрание с решение №777 от 27 септември 2005 г. Предложенията на АБЗ са съобразени изцяло с европейските директиви, регулиращи застрахователната дейност, но не са намерили отражение в проекта. Те отразяват установената добра световна практика в застраховането и отчитат регулаторните нужди на българския застрахователен пазар в процеса на предстоящото присъединяване към ЕС, пише още в увода към становището.

В изложението си застрахователите предлагат конкретни текстове. Така например по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 те настояват текстът да се измени така: Чл. 13. (1) Всеки член на управителен или контролен орган на застрахователното акционерно дружество, както и всяко лице, оправомощено да управлява или да представлява застрахователното акционерно дружество, трябва: да има висше образование и да притежава подходяща професионална квалификация 2. да притежава професионален опит. Изтъкнати са следните мотиви: с оглед преодоляване на вероятно допуснатото смесване на понятията професионална квалификация и професионален опит в чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2, предлагаме в т. 1 да се предвиди единствено изискване за подходяща професионална квалификация, без да се ограничава сферата, в която е придобита. Допуснатото ограничение противоречи на законодателната тенденция в последните няколко години, която е в посока на либерализация на изискванията за заемане на тези длъжности при условията на достатъчен професионален опит, каквото е изискването на т. 2. Ако се запази сегашната редакция на чл. 13, ал. 1, т.т. 1 и 2, извън групата на лицата, имащи право да бъдат членове на управителен и контролен орган на застраховател, ще останат такива с професионална квалификация юрист, математик, инженер и др. Предлагаме редакция и на чл. 13, ал. 1, т. 2, като се заложи изискване необходимият професионален опит да бъде придобит в сферата на икономиката или финансите, така както е предвидено за лицата по чл. 13, ал. 4.

Застрахователите предлагат чл. 13, ал. 4 да се измени, както следва: Чл. 13. (4) Изпълнителен директор или друго лице, което е оправомощено да управлява и представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен “магистър” или образователна и научна степен “доктор”, да не заема другаде платена длъжност по трудово правоотношение, освен като сътрудник в научен институт или преподавател във висше училище. Физическите лица – граждани на трета държава, трябва да имат и разрешение за продължително пребиваване в Република България. Застрахователите предлагат текстът да бъде редактиран, тъй като според тях той не съответства на създадените обществени и правни отношения, където в рамките на застрахователна група или застрахователен холдинг е обичайно управляващите и представляващите лица да се дублират в някаква степен и това е в полза на изграждане на обща стратегия и политика на дружествата от една група.

По отношение на чл. 15 от АБЗ предлагат да отпадне формулировката “преценка на професионалната квалификация и опит на членовете на управителните и контролни органи”, като се мотивират с обстоятелството, че по същество текстът на чл. 15 възпроизвежда смисъла на
чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2, като в допълнение допуска наличието на преценка по целесъобразност, което с оглед правната същност на индивидуалния административен акт, какъвто е отказът да се издаде одобрение на лицата по чл. 13, е противоправен.

По-нататък в становището си застрахователите предлагат чл. 59, ал. 1, т. 5 да се допълни, както следва:

Чл. 59. (1) Застрахователят или презастрахователят трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен и/или друг траен носител съобразно вътрешните актове на застрахователя и която следва да съдържа: актюерска информация, отразяваща точно и ясно методите и изходните данни, послужили за определяне размера на премиите, с изключение на застраховките на големи рискове, техническите резерви и границата на платежоспособност. Основният им мотив тук е, че практика по застраховки на големи рискове е премията да не се определя на база актюерска информация, а въз основа на котировки от презастрахователи.

По чл. 61, ал. 3, предложението е той да гласи така: Чл. 61(3) Договорите за прехвърляне на дейност се представят на заместник-председателя при поискване и със съгласието на другата страна по договора;

Изискването “заместник-председателят на КФН да разпорежда проверка при трето лице, на което е прехвърлена дейност на застраховател, за спазване на закона по сигнали от страна на потребители на застрахователни услуги или във връзка с проверки при застраховател” според АБЗ противоречи на чл. 9 на Директива 92/49/ на Съвета на Европа от 18.07.1992 год. Съгласно този текст на директивата мониторингът на надзорния орган може да бъде разширен върху прехвърлената част от дейността по чл. 60 единствено по отношение застраховките “Помощ при пътуване”.

Застрахователите предлагат да отпадне изцяло ал. 7 от чл. 62, тъй като според тях функциите на ръководителя на службата за вътрешен контрол произтичат от договорни отношения със застрахователя, а комисията има достатъчно механизми за упражняване на външен контрол.

Друга съществена забележка се отнася до чл. 68, ал. ал. 1 и 2. Тук предложението е да се заличи изразът “е длъжен да”, защото някои от изброените видове резерви се образуват само при наличието на определени обстоятелства и не могат да бъдат задължителни. Например резерви по застраховки “Живот, свързани с инвестиционен фонд” може да не се предлагат от даден застраховател, а резерв за неизтекъл риск се заделя само при определено негативно развитие на риска по дадена застраховка.

Застрахователите предлагат от чл. 73, ал. 6, който формулира какво не се признава за технически резерви, да отпадне “или в дружество, с което застрахователят е свързано лице”, защото според тях е необосновано разширяването на кръга дружества, в които застрахователят не може да инвестира техническите си резерви. Кодексът е предвидил достатъчно гаранции за контрол от страна на надзорния орган за покритие на техническите резерви на застрахователя, поради което допълнителните ограничения се обезсмислят.

От АБЗ предлагат текстовете на чл. 105, ал. ал. 3 и 4 да отпаднат, защото смятат, че с кодекса са установени времевите параметри на задължението на застрахователя да плати или откаже изплащането на застрахователно обезщетение, като обвързва това задължение с насрещно изпълнение от страна на застрахованото лице или третото увредено лице да докаже настъпването на събитието и размера на причинената му вреда. Изискуемите съгласно чл. 104 правила за процедурите за дейността по уреждане на претенции по застрахователните договори, които всеки застраховател ще бъде длъжен да приеме и по които надзорният орган ще може да дава задължителни предписания относно привеждането им в съответствие със закона, представляват допълнителна гаранция в посока на спазване на задълженията на застрахователя и защита на правата на потребителите на застрахователни услуги. Поради това намираме за необосновано въвеждането на допълнителни междинни срокове и процедури. Всеки застраховател следва да може да организира вътрешната си процедура за обработване на преписки по щети съобразно възприетата от него административна организация и тази му възможност няма защо да бъде ограничавана, щом възприетата от него организация осигурява изпълнението на правилата и спазването на законовите срокове за обезщетение.

Сериозни са предложенията в част трета на КЗ, която е посветена на застрахователните посредници. Така например в текста на чл.150, ал. 3 искането е да се добави изразът “едновременно”, т. е. “не са застрахователни и презастрахователни посредници лицата, които предоставят услуги по посредничество във връзка със застрахователни договори, ако са налице едновременно следните условия”. Предложеният текст напълно съответства на Директива 2002/92/ЕС от 9 декември 2002 г.

Застрахователите предлагат ново заглавие и ново съдържание на чл. 151, както следва, а именно:

ОБВЪРЗАНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Чл. 151. (1) Застрахователните посредници могат да работят при условията на обвързано или необвързано застрахователно посредничество.

(2) Обвързан застрахователен посредник е всяко лице, което упражнява дейността по застрахователно посредничество от името или за сметка на един или повече застрахователи по отношение на застрахователни продукти, които не са в конкуренция, но не събира застрахователни премии и не извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги и застрахователят, от чието име извършва посредничеството, отговаря напълно за застрахователните продукти.

(3) Обвързан застрахователен посредник е и всяко лице, което осъществява посредническа дейност в допълнение към основната си професионална дейност, и предлаганата застраховка е допълнителна към стоките или услугите, предоставяни в рамките на основната му дейност, и не събира застрахователни премии и не извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги

(4) Когато не са налице условията по ал.ал. 2 и 3 застрахователното посредничество е необвързано.

Що се отнася до ограниченията за упражняване на професията, чл. 154. (3) в проекта постановява, че застрахователният брокер не може да бъде акционер или съдружник; предложението е да отпадне тази част, защото “акционерното участие или съдружие не създават зависимост между застрахователния брокер и застрахователния агент, която може да повлияе на дейността им”.

Същевременно от АБЗ предлагат изцяло нова редакция на чл. 155 в съответствие с цитираната по-горе директива за застрахователното посредничество.

ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БРОКЕР

Чл. 155. (1) Застрахователният брокер е длъжен да гарантира правата на потребителя на застрахователни услуги срещу неизпълнение на задължението си да прехвърли платена на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя, или да прехвърли на потребителя платено от застрахователя застрахователно обезщетение или парична сума по един или повече от следните начини:

1. да поддържа постоянно собствени средства в размер на 4 на сто от общия размер на получените премии по застрахователни и/или презастрахователни договори сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от 30 000 лв.;

2. да договори със застрахователя, че паричните средства, платени на застрахователния брокер от потребителите на застрахователни услуги, се считат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния брокер от застрахователя, не се считат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи, освен ако същите са изплатени на застрахователния брокер от застрахователя по изричното упълномощаване за това, дадено от потребителя на застрахователната услуга с пълномощно с нотариална заверка на подписа;

3. да създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя и застрахователните обезщетения или паричните суми за потребителя на застрахователни услуги.

(2) Паричните средства по ал. 1 не могат да служат за изпълнение на други задължения на застрахователния брокер към други кредитори и не влизат в масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност на застрахователния брокер.

По чл. 164, ал. 1 относно дефинирането на застрахователния агент се предлага следното: Чл. 164. (1) Застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Сред мотивите се изтъква, че е недопустимо от социална гледна точка да се въведе абсолютна забрана за всички застрахователни агенти да събират застрахователни премии, поради обстоятелството, че няма такова задължително изискване на европейската Директива за застрахователното посредничество 2002/92/EC от 9 декември 2002 год., в Република България няма широкообхватна и развита мрежа на безкасови плащания и застрахователното агентство като свободна професия е основна професия.

Във връзка с финансовото състояние на застрахователния агент от браншовата организация предлагат ново заглавие и нов текст на чл. 166.

ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ АГЕНТ

Чл. 166. (1) За застрахователния агент – юридическо лице или едноличен търговец, се прилагат разпоредбите на чл. 155.

(2) За застрахователния агент – физическо лице се прилагат разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и 3, като паричните средства, получени от застрахователния агент и предназначени за застрахователя или потребителя на застрахователни услуги, не могат да служат за изпълнение на други задължения на застрахователния агент към други кредитори.

Чл. 167. (2) Застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз, която да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество вследствие на неговото виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 000 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година.

Експертите уточняват, че “застрахователна сума” е правилният термин, защото под стойност би могло да се разбере застрахователна премия.

Във връзка с въвеждането на застраховки “Професионална отговорност” от АБЗ предлагат чл. 223, ал. 2 да се измени и допълни, както следва: Застрахователят срещу заплащане на допълнителна премия може да покрие и отговорността на застрахования за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.

Така предложената редакция съответства на трайно установената европейска практика за доброволни застраховки на отговорности, която отразява съществените различия от правно естество между деликтната и договорната отговорност. С оглед разширяване обхвата на този вид застраховки е необосновано въвеждането на абсолютно изискване за покритие и на пропуснати ползи вследствие застрахователно събитие, тъй като това би довело до значително оскъпяване на тази застраховка. Социалният ефект на този вид застраховки по отношение трети увредени лица би се постигнал чрез бързо и пълно възстановяване на преките вреди, а не чрез липсата на застраховка поради непродаваемостта й. Неслучайно с нито една европейска директива не се въвежда такова изискване за застраховки “Отговорност” с изключение на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) застрахователите предлагат кодексът да влезе в сила от 01.01.2007 год., предвид относимостта на голяма част от разпоредбите към началната дата на присъединяване на България към ЕС. Едно от предложенията е да се създаде нова ал. 2 на § 4: Издадените по реда на Закона за застраховането одобрения по чл. 10 и чл. 13 запазват действието си, като след влизането в сила на този кодекс имат действие на одобрение по смисъла на чл. 13 и чл. 22 от този кодекс.

Предлага се също Параграф 4, ал. 6 (по номерация съгласно проекта ал. 5) да се допълни с ново изречение със следното съдържание: ”Бюрото не може да откаже приемането за член на застраховател, който отговаря на изискванията на закона и на устава по чл. 282, ал. 6 и е заявил желанието си за членство по предвидения в същия устав ред.”

В Параграф 4 се създават нови две алинеи със следното съдържание:

§ 4 (нова ал. 8) Създаденият преди влизането в сила на този кодекс Гаранционен фонд продължава да функционира като гаранционен по смисъла на този кодекс. Същият следва да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на този кодекс в срок до шест месеца от влизането му в сила.

§ 4 (нова ал. 9) Учреденото преди влизането в сила на този кодекс Национално бюро на българските застрахователи продължава да функционира като Национално бюро по смисъла на този кодекс. Същото следва да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на този кодекс в срок до шест месеца от влизането му в сила.

По-нататък в становището си застрахователите предлагат (в случай, че не се възприеме предложеният вариант за влизане в сила на кодекса и остане предложението на вносителя) алтернативен вариант за § 4 и следващите от ПЗР. В него се предвижда създаването на нова ал. 2 : § 4. (2) Издадените по реда на Закона за застраховането одобрения по чл. 10 и чл.13 запазват действието си, като след влизането в сила на този кодекс имат действие на одобрение по смисъла на чл. 13 и чл. 22 от този кодекс.

От АБЗ предлагат също така да се уеднакви срокът, в който заварените застрахователи трябва да приведат в съответствие с разпоредбите на този кодекс дейността си и вида на акциите с предложения срок за привеждане на капитала си в съответствие с разпоредбите на този кодекс, а именно - 1 януари 2007 год.

Сред мотивите си те изтъкват аргумента, че предвиденият срок от шест месеца изтича в средата на годината, което е нецелесъобразно с оглед упражняването на контрол върху дейността на застрахователите по отношение финансовите изисквания и отчети. С този кодекс се въвеждат многобройни и нови правила относно функционирането на застрахователните дружества, което предполага достатъчно дълго време за съобразяването им, твърдят още застрахователите.

Друго важно предложение на АБЗ се отнася до заварените застрахователни дружества, които са получили разрешение по т. 10 от раздел ІІ, буква “А” от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от отменения Закон за застраховането. “…те са длъжни в срок от 6 месеца от влизането в сила на този кодекс да покрият изискванията съгласно устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да станат негови членове. Заварените застрахователни дружества по предходното изречение, които не покрият изискванията или не бъдат приети за членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, имат право да сключват застраховки по т. 10.1. на Раздел ІІ, буква «А» на приложение № 1 до 1 януари 2007 г. След изтичане на срока по предходното изречение комисията по предложение на заместник-председателя отнема лиценза по т. 10.1 от раздел ІІ, буква “А” на приложение № 1 на застрахователите, които не са приети за членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Лицензът по т. 10.2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение № 1 запазва действието си, освен ако са налице основания за неговото отнемане. Решението на комисията не подлежи на обжалване. Бюрото не може да откаже приемането за член на застраховател, който отговаря на изискванията на закона и на устава по чл. 282, ал. 6 и е заявил желанието си за членство по предвидения в същия устав ред.

Сред мотивите си застрахователите изтъкват, че застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите за територията на България се обединява със застраховката “Зелена карта” след присъединяването ни към ЕС, поради което е необосновано отнемането на лиценза по т. 10.1 от раздел ІІ, буква “А” на приложение № 1 да се извърши, преди да е настъпила правната необходимост за това.

По важната тема за Гаранционния фонд от АБЗ предлагат да бъдат създадени нови две алинеи със следното съдържание:

§ 4 (нова ал. 8) Създаденият преди влизането в сила на този кодекс Гаранционен фонд продължава да функционира като гаранционен по смисъла на този кодекс. Същият следва да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на този кодекс в срок до шест месеца от влизането му в сила.

§ 4 (нова ал. 9) Учреденото преди влизането в сила на този кодекс Национално бюро на българските застрахователи продължава да функционира като Национално бюро по смисъла на този кодекс. Същото следва да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на този кодекс в срок до шест месеца от влизането му в сила.

С тези текстове ще се осигури правоприемството на тези два вече функциониращи органа, смятат застрахователите.

Най-дискутираната напоследък тема – задължителната минимална рискова премия по застраховката “Гражданска отговорност”, намира в становището на АБЗ следната формулировка: § 10. (3) Определените задължителни минимални рискови премии в Приложение към чл. 13, ал. 1 и в чл. 45 от Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Закона за застраховането запазват действието си до 1 януари 2007 г.

При либерализация на застрахователните премии от началото на 2006 г. ще се допусне хаос на застрахователния пазар, предвид това, че вече има сключени застраховки през 2005 г. с покритие през 2006 г. по установените с горната наредба премии; така потребителите на застрахователни услуги ще бъдат поставени в неравнопоставено положение. Съществува голям риск от необоснован и непресметнат дъмпинг, който ще се отрази при плащането на обезщетения на увредените лица. Би следвало и това освобождаване на определянето на застрахователни премии по този вид застраховка да се предвиди от 1 януари 2007 г. с оглед унифицирането на всички срокове по кодекса, настояват от АБЗ.

Един от дискусионните моменти в КЗ касае необжалваемостта на актовете на КФН пред съда. В тази връзка застрахователите предлагат, независимо кой от двата варианта относно влизането в сила на кодекса бъде приет, да се предвидят и следните промени в ПЗР: § 12 от ПЗР да се допълни с нова т. 2 със следното съдържание: В чл. 13, ал. 3 след Върховния административен съд се поставя точка и текстът “с изключение на следните актове, които не подлежат на обжалване по съдебен ред:

1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) отказите да се издаде лиценз, съответно разрешение (лицензия) за извършване на дейност като застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество, управляващо дружество, инвестиционен посредник или дружество за допълнително социално осигуряване;

2. решенията за отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на дейност като лице по т. 1;

3. (доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) отказите да се даде разрешение за преобразуване на лице по т. 1 или за доброволно прекратяване на дружество за допълнително социално осигуряване;

4. решенията по ал. 1, т. 9, 10 и 11.” се заличава.

Ограничаването на правото на обжалване е допустимо съгласно
чл. 120, ал. 2 от конституцията по изключение, когато с това ограничаване на правото се защитават по-висши конституционни принципи или конституционни ценности, които трябва да имат предимство пред правото на обжалване, като национална сигурност и суверенитет на държавата и други в такъв смисъл. Правото на обжалване на тези административни актове е законодателно уредено и установено във всички държави-членки на Европейския съюз освен Република България. Това би поставило българските застрахователи в неравнопоставено положение и би довело до отлив от чуждестранни инвестиции в България поради по-неблагоприятния режим на третиране на застрахователите у нас в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.

Прегледа на становището

направи Славимир Генчев