Данчо Данчев:Партньорството с F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. ще ни помогне да продължим по пътя, който сме поели

Данчо Данчев – председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД “ВИКТОРИЯ”

-Г-н Данчев, в. “Застраховател прес” е бил винаги плътно до вашето дружество през годините, защото имаме вярно и принципно приятелство. Затова и вие откликнахте на молбата ни да дадете първото си интервю след финализирането на сделката с F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. на в. “Застраховател прес”. Как се чувствате като застраховател в новата обстановка?

-Чувствам се така, както се чувствах и преди сделката, тъй като екипът, с който създадохме “ВИКТОРИЯ”, продължава да работи в същия състав. Новото е само това, че при нас мажоритарен собственик стана една от най-големите компании в световен мащаб – Generali Group - чрез своята дъщерна компания F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. със седалище в Рим, Италия.

Две са основните неща, с които бихме могли да се гордеем. Първото е, че “ВИКТОРИЯ” е първата компания в Европа, с която Generali Group развива партньорски отношения, и това само по себе си е прецедент. Окончателният договор беше подписан на 28 февруари т. г., просто изчаквахме съответните разрешения от страна на регулаторните органи в двете страни. Другата европейска компания, с която Generali Group развива партньорски отношения, е “Českб pojištovna”, но техният договор бе подписан през юни месец.

Другото обстоятелство, което предизвиква чувство на гордост у нас, е, че чрез “ВИКТОРИЯ” на българския пазар директно стъпи първият голям италиански застраховател, ситуиран в Италия.

-Разликите са огромни. Първо, в момента централата на “Дженерали Застраховане” е в Прага, а нашата – в Рим. Те са два различни юридически субекта, независимо от факта, че крайният мажоритарен собственик е Generali Group от Италия. Второ, в почти всяка европейска държава Generali Group притежава повече от една компания, които работят отделно дълги години, без да се сливат. Трето, сливане може да стане тогава, когато мажоритарният собственик притежава 100 процента от двете компании. В случая 33 на сто от акциите на “ВИКТОРИЯ” са притежание на “Мел финанс” ЕАД.

Освен това при преговорите, които продължиха повече от година и половина (започнахме ги през март 2006 г.), не е поставян въпросът – дори и от италианската страна – за евентуално сливане. Напротив, тенденцията е била и е двете дружества да работят самостоятелно. Така че на този етап не можем да говорим за сливане.

-Кажете нещо повече за новия собственик.

- F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. има повече от 80-годишна история. Създадена е на основата на италиански кооперативни сдружения. Развива се доста бурно. През 2000 г. става изцяло собственост на Generali Group. След придобиването започва да развива всички видове застраховки в Италия. През последните години има голям ръст в печалбата и приходите в Италия, доста балансиран портфейл, с много добра квота на щетимост, ръководена е от изключителни професионалисти в застраховането. Главният мениджър – Джузепе Векионе – има 25-годишен стаж в Generali Group, управлявал е и други компании от групата. Компанията е типична за Италия, с професионално разбиране, което всъщност беше най-важното обстоятелство да се спрем в своя избор на нея. Първо, те искаха да си партнираме, и, второ, видяхме в тяхно лице истински застрахователи, с които говорим на един език.

-Определено.

-Естествено. Вече мога да кажа кои бяха другите кандидати: KBC, EUREKO, HDI и други големи застрахователи.

-В края на месец юли т. г. беше проведен Надзорен съвет, който преизбра целия Управителен съвет на “ВИКТОРИЯ” в същия състав от шестима членове. В него влязоха и двама представители на F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. и сега той е осемчленен. А аз и г-жа Жанета Джабмазка бяхме преизбрани за изпълнителни директори и съответно за председател и заместник-председател на Управителния съвет.

-Да, точно така. Изпълнителният директор и директорът по инвестициите на F.A.T.A. Assicurazioni Danni S. p. A. бяха избрани от италианска страна за членове на нашия Управителен съвет - Рикардо Монтанари и Джорджо Канети, като г-н Монтанари също е заместник-председател на УС.

-Два са основните фактора. Първият е манталитетът и психиката на българския клиент, който има повече доверие на чужденци, отколкото на българи. Той, разбира се, има своите основания за това. Спомнете си годините на силовото застраховане и силовите застрахователи. Те подрониха авторитета на българското застраховане и така дадоха възможност да се наложат западните компании със своя чист образ. Това се случи и в банковата сфера. Колко български банки има? А в Унгария и Чехия местните дружества са колкото чуждестранните и не стоят по-зле на пазара.

Другият фактор е тенденцията за глобализация. Все пак ние, въпреки че мажоритарният собственик е чуждестранна компания, съумяхме - и се надяваме да съумеем и в бъдеще - да запазим българския облик на “ВИКТОРИЯ”. Винаги съм твърдял, че в България към българите трябва да имаш българско отношение, да си близо до тях, да ги “усещаш”. Може вече да сме в Европейския съюз и да няма граници, но аз си мисля, че народопсихологията – и това важи за всяка европейска страна – е различна и трябва да се познава.

Трети фактор е конкуренцията и борбата с чуждите инвеститори и банки, които подкрепят своите застрахователни компании и не “признаваха” българските застрахователи и компании. Като добавим и отношението на българския клиент, който също е обърнат към тях, става ясно, че нямахме друг път, освен партньорство с чуждестранна компания.

През последните седмици няма международна банка, която да отказва да работи с нас при положение, че не се е променило нищо в управлението и мениджмънта, в политиката на дружеството, в общите условия на застраховките и т. н.

-До три години няма да остане нито едно изцяло българско дружество, това е сигурно. Тенденциите са такива. На компаниите, които остават изцяло български, няма да им е по силите да се борят с толкова мощни дружества. Вече ви изложих аргументите си в тази връзка. Процесът е напреднал толкова много, че вече е необратим. Дори и да е жалко това за някои хора. Лично аз не виждам нищо лошо в западните инвеститори – компаниите, които дойдоха на нашия пазар, са изключително сериозни, те ще ни предадат своя опит, своето ноу-хау. Ако има нещо лошо, то е, че българският капитал или не запазва никакви, или само минимални участия; печалбите, които се акумулират, отиват в чужбина, а не остават в българската икономика.

-Всъщност единственото, което се променя, е, че печалбата, която се разпределя, в по-голямата си част се преразпределя извън България. Политиката във “ВИКТОРИЯ” - поне през първите няколко години - ще бъде печалбата да не се преразпределя, така че всичко ще се реинвестира тук. Целта е “ВИКТОРИЯ” да стане значително по-стабилна, да продължи да развива своята мрежа и капацитет, своите ресурси и т. н.

-Естествено, но това ще стане ясно през есента. За всички европейци август е месец за почивка и за семейството, докато ние и през август работим. Надявам се, че ще променим това мислене на своите партньори...

-Въпреки че бяхме година и половина в преговори за продажба, това не се отрази по никакъв начин на работата и на резултатите ни. Приходите ни за този период са около 12 милиона лева спрямо малко повече от 8 милиона за същия период на миналата година. Това прави ръст от 41-42 на сто, докато за целия пазар той е около 17-18 на сто. Надявам се тази тенденция да се запази и ние да растем три пъти повече от пазара. Очаквам да запазим темпа на ръста от 40-43 на сто и до края на годината. Това сме и заложили в програмата си – да стоим стабилно, да се развиваме динамично във всички видове застраховки.

-В селскостопанското застраховане нещата никак не са розови. Същото важи и за застраховането на домашно имущество. Проблемите са обсъждани многократно, нищо ново не се казва: ниска застрахователна култура, ниска платежоспособност, заблудата, че след като бедствието е сполетяло съседа, няма да сполети мен, или че щом се е случило веднъж, няма да се повтори, или че ще ни подмине, след като е станало в другия град... Обаче се случва – всяка година от един град в друг, от пожар – в наводнение... По наши данни не повече от 10 на сто от обработваемата земя е застрахована реално.

-Няма такова нещо. Не мога да си представя такъв застраховател. Факт е, че застрахователните компании не предлагат риска “Суша”, но рисковете “Пожар” и “Наводнение” се предлагат. А те причиняват не по-малки загуби на реколтата от сушата. Тя обхвана определени области, докато другите не подминаха никое място. Но ако се въведе този риск у нас, премиите ще бъдат много високи, това е неизбежно. Българският земеделец иска да плати малко, а да има покрити всички рискове. По отношение на катастрофичния пул съм казвал неведнъж, че съм против него в частта, касаеща личното имущество. Не е нормално в днешно време частното имущество да бъде принудително застраховано.

-Ще повторя: не приемам през 21 век да притежаваш имущество за десетки, а понякога и за милиони левове, и някой да те принуждава да се грижиш за него! Ако сега се твърди от клиентите, че нямат пари (а аз твърдя, че имат, но мнозина проявяват небрежност), как ще ги принудим да се застраховат? Вие виждате как с цената на колосални усилия от страна на цялата държава едвам удържаме обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” малко над 90 на сто, за да не падне под изисквания от ЕС мининум! Според мен всички отговорности трябва да бъдат задължително застраховани, защото те не са рискови за самия собственик, а за неговата евентуална небрежност, от която страдат трети лица. Защо тогава не направим застраховката “Каско” задължителна?

-Тенденцията в Европа е такава. Но ако погледнем резултатите у нас за миналата година и за шестмесечието на 2007 г., виждаме точно обратното – ръстът на “Каско” расте (от 30-40 на сто), а на “Гражданска отговорност” е нулев. Подкрепям напълно г-н Кифов, но за това е още рано. И през тази година тенденцията ще се запази. Това се дължи на абсолютно неадекватния нисък ръст на премиите по застраховката “Гражданска отговорност”.

-Партньорството би помогнало на “ВИКТОРИЯ” да доразвие това, което започнахме. Което означава – да вървим по правилния път, който вече сме поели.