Създаване и перспективи на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми

Шест години след Pension Taxation Communication (април 2001 г.) на Европейската комисия основното данъчно препятствие пред паневропейските пенсионни фондове е премахнато. Сега от пазара зависи дали новата правна среда ще бъде използвана.

Според решение на Европейския съд (ECJ) от 30.01.2007 г., данъчните правила в Дания противоречат на ДЕО дотолкова, доколкото те не позволяват ползване на данъчни облекчения върху вноските, платени към чуждите фондове, за разлика от данъчните облекчения върху вноските, направени в местни фондове. Това решение се приветства широко сред пенсионната индустрия в ЕС и определено се счита за кулминационен момент в създаването на единен пазар за професионалните пенсии - без данъчни препятствия.

Държавите членки не могат да осъществяват данъчна дискриминация спрямо пенсионните вноски, правени в чужди фондове. В случай, че страната прилага модел на данъчно облагане ЕЕТ или ЕТТ в местната си практика, тя трябва да го прилага и в случаите, в които фондът се намира в друга държава членка.

Самият процес на създаване премина през няколко етапа, които имат по-скоро идейноконцептуален, отколкото времеви характер. Тези етапи могат да се формулират така: материализация на идолите; предприсъединителна ревност; осигурителен евроромантизъм.

От разгорещените професионални спорове, грешките и успехите на участниците в този процес България и ЕС имаха възможността да научат редица уроци на всеки един етап.

В много централно- и източноевропейски държави един от най-спорните моменти при транспониране на европейските директиви в областта на допълнителното пенсионно осигуряване се оказа Директива 2003/41/ЕО. Това не е, защото Директивата има лош дизайн, а по-скоро защото има “съответстващ” дизайн, т.е. тя е написана в съответствие с преобладаващата в Западна Европа практика на колективни фирмени пенсионни схеми с дефинирано обезщетение. И ето тук се появява щекотливия проблем:

Едно десетилетие по-късно, в процеса на присъединяване към ЕС, тези държави са стъписани пред европейски изисквания за пенсионна реформа (или по-често тяхната интерпретация), някои от които се възприемат от обществеността като връщане към периода на колективизация.

Използвайки положителния, а не негативен подход за анализ, ще посоча, че Директивата е създадена, за да отрази по възможно най-добрия и широк начин съществуващата практика в ЕС (към момента на нейното написване), а не че тя изглежда лошо проектирана за държавите от Централна и Източна Европа. Като се има предвид, че написването и приемането на Директивата отне повече от едно десетилетие, може да се каже, без какъвто и да е упрек, че пенсионните системи на страните от Централна и Източна Европа въобще не са взимани под внимание.

И ако ценното в Директивата се състои в това, тя да не се намесва в националните социални и трудови законодателства на държавите членки, а да осигури международна рамка за свободно осъществяване на дейността на институциите за професионално пенсионно осигуряване в рамките на ЕС независимо от националните граници, тогава в една разширена Европа европейските законодатели са длъжни да приложат същия подход, т.е. да вземат предвид пенсионните практики и законодателни решения на държавите членки, така че Директивата да отразява по възможно най-добрия и широк начин съществуващата практика в ЕС (в този случай - разширена с практиката на новоприсъединилите се държави). Това означава взаимно признаване и равноправно третиране на осигурителните практики на всички страни членки – независимо дали са “нови” или “стари”.

Урокът за България: Привеждането в съответствие с изискванията на ЕС не е цел, преследвана идолопоклоннически, а средство за постигане на целта, която е осигуряване и гарантиране на основополагащите свободи на Общността като свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали.

Урокът за ЕС: В областта на ДДПО по професионални схеми неизбежно се оказва прилагането на основополагащ принцип на Общността – единство в разнообразието, а не в еднаквостта, дефиниран от създателите на Обединена Европа.

Независимо от това колко ориентирани към професионалните пенсионни схеми изглеждат последните законодателни промени в Централна и Източна Европа, повечето от тях носят инфекцията на “незабавно привеждане в съответствие” с европейските изисквания по възможност “по-бързо от другите кандидати за членство”.

У нас първоначално се появиха предложения за цялостно преструктуриране на доброволното пенсионно осигуряване чрез създаване на фирмени схеми, управлявани от нови, нарочно определени за целта юридически лица, различни от функциониращите на пазара пенсионноосигурителни дружества. Последва сериозната реакция от страна на представителите на другата идейна школа, т.е. на тези, които смятаха, че професионалните характеристики вече съществуват в България. След сериозен обществен дебат и с измененията в КСО от юли 2006 г. беше приет един законодателен компромис, съгласно който съществуващите пенсионноосигурителни дружества могат да учредяват и управляват нов тип фонд – доброволен пенсионен фонд по професионални схеми. Той следва модела на съществуващите доброволни пенсионни фондове, като основната разлика се състои в това, че условията на професионалната схема се уреждат в колективно споразумение (или КТД) между работодателя и работещите. По този начин българските пенсионноосигурителни дружества могат вече да управляват два вида доброволни фондове – този, който съществува в страната в продължение на 13 години и наподобява европейския трети стълб, и новия професионален пенсионен фонд, който наподобява европейския втори стълб.

Урокът за България: Съкратените срокове за транспониране и в резултат на това – прибързаното гласуване в НС, доведоха до приемане на текстове в КСО, които се нуждаят от прецизиране с оглед безпроблемната практическа реализация на осигуряването по професионални схеми.

Урокът за ЕС: Подхранването на предприсъединителна ревност между новоприсъединяващите се държави членки може да забави пренасянето на добри осигурителни практики от “новите” към “старите” държави членки.

Като новоприсъединила се държава членка на ЕС, България рискува да попадне в клопката на “осигурителния евроромантизъм”, който се изразява в пренебрегване на досегашната местна осигурителна практика и идеалистично възприемане на чужди модели, които, макар и европейски, представляват интерес по-скоро от научна, отколкото от практическа гледна точка. В светлината на инициативите на ЕС, предприети за реалното гарантиране на една от основополагащите свободи на Общността, а именно – свободното движение на хора, всякакви форми на допълнително пенсионно осигуряване, които възпрепятстват мобилността на работната сила, са анахронизъм, от който Европа се опитва да се отърси през последните едно-две десетилетия. Красноречиви действия в тази насока в ЕС са: отделянето на пенсионните активи от предприятието осигурител, въвеждането на капиталопокривния характер на осигуряване с дефинирани вноски и гарантирането на правата на осигурените лица върху средствата, заделени за пенсия. В същото време държавите членки разполагат с множество схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които след проведените пенсионни реформи стават все по-неприложими в самите тях. Затова естествено е компаниите, които ги предлагат, да се опитат да търсят тяхната реализация в ... новоприсъединилите се държави.

Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за минималните изисквания за подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права породи разгорещена дискусия в ЕС. За нас тя изглежда малко странна или по-скоро като един изживян период от 1994-1999 г. България отговаря на въвежданите минимални изисквания. Впечатление прави фактът, че нашето законодателство е в съответствие дори със законодателните проекти на ЕС. Следователно българският пенсионен модел е наистина ... модел.

Урокът за България: Не съществува единна и безспорно утвърдена практика на допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в стара Европа, нещо повече – в половината от европейските държави тази форма или не е разпространена, или не е имала досега голямо значение. Тези държави, както и държавите, които имат развит пазар на професионални схеми, осъществяват кардинални реформи, насочени към отделяне на активите на фонда от активите на предприятието осигурител, въвеждане на капиталопокривния характер на осигуряване с дефинирани вноски и гарантиране на правата на осигурените лица върху средствата, заделени за пенсия – принципи, които успешно се прилагат в България вече 13 години.

Урокът за ЕС: Запазването в новоприсъединилите се държави членки на национални осигурителни решения и практики, към които се стреми стара Европа, ще помогне за това, тези държави да са част от решението, а не от проблемите в пенсионното осигуряване на стария континент.

Първата държава членка на ЕС, която открито заяви своето намерение да се превърне в европейски център на институциите за професионално пенсионно осигуряване, е... Белгия - с население около 10 млн., безработица 8% и общ размер на пенсионните активи едва 4.2% от БВП. На фона на Холандия и Великобритания, където този дял е съответно 124.9% и 66.2%, това е един сравнително малък пазар. Какви са възможностите на такъв пазар? Да бъде само реципиент на трансгранични услуги в областта на ДДПО по професионални схеми или и техен активен доставчик? Белгия не просто отчете транспониране в срок на Директива 2003/41/ЕО, а прие либерално пенсионно законодателство с пълното съзнание за големия потенциал на всяка държава членка в условията на единния пазар.

Без съмнение последните законодателни промени, рекламирани от страна на Белгия като нов продукт, който осигурява на страната конкурентно преимущество в управлението на професионални пенсионни схеми в ЕС, имат своя аналог в България. Българските ПОД и управляваните от тях доброволни пенсионни фондове по професионални схеми, както и белгийските OFP, са самостоятелни юридически лица с единствен предмет на дейност. Надзорът се осъществява също от специално управление към интегрирания финансов надзор. Договорът за управление, който ще се сключва между OFP и членуващите предприятия осигурители, е аналогичен с осигурителния договор, който КСО предвижда да се сключва между ПОД и предприятията осигурители. Осъществената наскоро либерализация на инвестиционния режим в България е продиктувана в голяма степен от принципите за благоразумно инвестиране, макар че белгийският законодател е подходил доста по-смело. Управляваните по българското законодателство схеми са напълно капиталопокривни по всяко време. При управление на схеми, покриващи биометрични рискове, гарантиращи минимално ниво на доходност или размер на обезщетението, българското законодателство, също както и белгийското, предвижда заделянето на необходимите резерви.

Българският законодател все още не е проявил достатъчна решителност да предостави свободата биометричните допускания да се определят в съответствие с характеристиките на пенсионните схеми и техните участници, както и да се даде възможност за управление на инвестиционни портфейли. Въпреки това пенсионноосигурителните дружества и КФН активно работят за създаване на възможности за управление на различни портфейли в ДПФ.

България, както и Белгия, премахна националните бариери пред европейските инвестиционни мениджъри и банки попечители и изисква пенсионноосигурителните дружества да предоставят същата по обем и съдържание информация на осигурените лица, пенсионерите и техните ползващи лица/наследници по закон, каквато предоставят и белгийските OFP.

Българското законодателство направи и една крачка напред в сравнение с Белгия – у нас не се допуска преразпределение на средства между управляваните пенсионни схеми. И ако в Белгия т.нар. “солидарност” между схемите има своето историческо и конюнктурно обяснение, не може да се отрече факта, че, необременена от подобни практики през втората половина на ХХ век, България се възползва от възможността да разпише режим, към който Европа ще продължава да се стреми.

В заключение може определено да се каже, че българският модел на допълнително пенсионно осигуряване и в частност на допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми отговаря на европейските изисквания и е съизмерим с най-новите и либерални модели в Европа. Миналата година законодателната и изпълнителната власт в страната с активната подкрепа на бизнеса и неправителствения сектор извършиха колосална работа по транспониране на европейските правни норми, при това в изключително кратки срокове. За да не бъде нито една от участващите в това сътрудничество страни упрекната във “формално отношение” към допълнителното доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, би трябвало да се отговори на очакванията на българското общество за широка разяснителна кампания в тази насока, с която да се изпрати до всеки осигурител, осигурен и пенсионер в страната едно ясно послание: българският законодател е създал необходимите правни възможности, гарантиращи самочувстието ни на европейски граждани; българската изпълнителна власт разполага с необходмия капацитет да прилага закона; българският бизнес е достатъчно опитен и отговорен да гарантира европейска осигурителна култура и обслужване; българският неправителствен сектор е ефективен коректив на гражданското общество.

Всяка една от страните в това сътрудничество работи активно и отговорно за утвърждаване на своя европейски облик. Водени от древната българска повеля за единството обаче, наложително е да обединяваме усилията си, защото пълноправното членство в ЕС предполага международна конкуренция не само в областта на бизнеса, а и във всички останали сфери: законодателство, изпълнителна власт, дори неправителствен сектор. За разлика от традиционната ни представа за бизнес конкуренция, това е нова форма на международно съревнование във всички сфери, с което всяка държава членка цели да осигури на своите граждани възможност за добре информиран избор при взимане на решения в условията на единното европейско осигурително пространство.