Емисията невъзможна

Застрахователните загуби от природните бедствия, причинени от промени в климата, ще се увеличат с 37% през идното десетилетие, което ще наложи търсенето на алтернативни пътища за управление на риска, каквито са катастрофичните облигации и различните форми на партньорство между застрахователни компании и правителства. Това заключение се налага от проучване на европейския застрахователен лидер "Алианц", публикувано на 18 септември в Сидни.

Годишните застрахователни загуби от различни катаклизми, като наводнения и урагани, могат да скочат до 41 млрд. щ. долара средно за всяка от годините между 2010-а и 2019-а срещу 30 млрд. годишно в периода 2000-2006 г. и под 5 млрд. долара преди 1898-та, твърдят експерти на германския застраховател. Общите загуби могат да достигнат 400 млрд. щ. долара годишно през следващото десетилетие, прогнозира Клемент Бут - член на управителния борд на "Алианц". По негова оценка "застрахованите щети от природни бедствия в предвижданите бъдещи размери ще окажат натиск върху пазарите на катастрофичен риск". Председателят на най-големия застрахователен пазар в света "Лойдс ъф Лъндън" - Пийтър Левийн, пък коментира през януари, че климатичните промени са от "първостепенно" значение за групировката заради своята непредсказуемост и заради цената на потенциалните искове, свързани с времето.

в Ню Орлиънс и по щатското крайбрежие на Мексиканския залив, разруши нефтени платформи, рафинерии и нефтопроводи и наводни жилища и обществени сгради. Общите щети се оценяват на 170 млрд. щ. долара - пет пъти повече от предишния най-силен по степента на разрушения тайфун за последните 50 години ("ударил" през 2000-та), пресмятат анализаторите на "Алианц". Само в САЩ броят на ураганите от най-високите четвърта и пета категория се е увеличил в сравнение с по-слабите тропически бури. А количеството, свързани с времето искове за обезщетения са скочили 15 пъти през последните 30 години. Тези обезпокоителни тенденции наложиха и бързи действия от страна на застрахователните компании.

продадени като защита срещу загуби от природни бедствия, се е удвоил през 2006-а до 20, а през първите шест месеца на 2007-а продадените книжа вече са надхвърлили миналогодишното количество, пресмятат от "Алианц". Миналата година застрахователните компании са продали катастрофични облигации за 4.7 млрд. щ. долара срещу по-малко от 2 млрд. щ. долара през 2005-а. По-високото предлагане пък направи ценните книжа по-привлекателни за инвеститорите. Те не само че носят доста приличен доход, но той не е в пряка зависимост от другите инвестиции, които се влияят примерно от цените на златото или на суровия петрол. По данни на Чарлз Мелхрейт - портфейлен мениджър в едно от дружествата на групировката за управление на фондове "Пайъниър инвестмънтс", което инвестира в катастрофични облигации, книжата обикновено носят 12% доходност - почти двойно повече от държавните дългови инструменти без инвестиционен рейтинг на развиващите се стопанства, каквото е Бразилия. Според твърденията му усреднените загуби са минимални и във всички случаи по-ниски, отколкото риска от спиране на плащанията по високодоходния корпоративен дълг. Само веднъж - по време на изключително тежкия сезон на ураганите през 2005-а, стойността на катастрофичните облигации е била напълно заличена.

Възвръщаемостта на тези ценни книжа е достигнала 3.4% през трите месеца до 30 август, сочат данните, събрани от швейцарската презастрахователна групировка "Суис реиншуърънс". За сравнение, средната доходност на корпоративните облигации се е понижила с 0.3% през същия период, по информация на щатската инвестиционна банка "Мерил Линч".

През април "Алианц" е продал катастрофични облигации за 157 млн. щ. долара като защита срещу наводнения във Великобритания и земетресения в Канада и САЩ без Калифорния. По оценка на Бут пазарът е приел благосклонно емисията, за която са били внесени три пъти повече заявки от номинала й. "Алианц" предвижда да продаде още книжа от този вид "в близко бъдеще".

помогнаха по странен начин на разпространението на катастрофичните облигации . И въпреки глобалното затопляне и резките обрати на времето залозите върху природни бедствия като че ли се оказват спасително убежище за инвеститорите. Корелацията между класовете активи непрестанно се мени в най-неочаквани посоки, но е абсолютно изключено да засегне притежателите на катастрофични облигации, които освен това имат възбуждаща доходност, макар че могат да загубят целия си номинал в случай на настъпване на покрития риск. Инвестиралите в тях обаче могат да се измъкнат от кашата на ипотечните книжа с ниско качество, от подскачащите цени на нефта или от други финансови неблагополучия и остават зависими единствено от Божията воля.

Главният недостатък на ценните книжа е ниската им ликвидност, защото на практика за тях няма вторичен пазар. Така че задачата е да се увеличи броят на купувачите извън институционалните играчи. Това няма да е лесна задача, защото, ако не настъпи друго мегаприродно бедствие от ранга на „Катрина”, презастрахователните компании ще успеят да попълнят капацитета си през идните години и застрахователите няма да имат нужда да пускат катастрофични облигации. Инвеститорите пък могат да предпочетат друга алтернатива на бушуващите пазари, защото залозите върху природната среда също са непредсказуема стратегия.

Засега частните застрахователи все още не могат да покрият всички рискове, които произтичат от затоплянето на климата и ще се нуждаят от помощта на правителствата, с които да образуват нови алианси за презастраховане на полиците за природни бедствия в най-рисковите райони, смята ръководството на "Алианц". В началото на септември най-голямата презастрахователна компания на Швейцария "Цюрих файненшъл сървисиз" съобщи, че внесените искове за обезщетение на щетите, причинени от рекордните летни наводнения във Великобритания, може да достигнат 600 млн. щ. долара преди облагането с данъци.

Тези тревожни данни накараха играчите от бранша да поемат съдбата си в свои ръце. На 1 февруари 2007-а

който проучва количеството натрупани парникови газове, направи важно обръщение. 248 институционални инвеститори, които управляват активи за 41 трлн. щ. долара, поискаха от най-големите по пазарна капитализация в света 2400 компании да оценят рисковете, пред които ще се изправят в резултат на промените в климата. Писмото на инвеститорите бе своеобразен прецедент и насочи вниманието на едрия бизнес към тревожната тема.

Проектът за откриване на въглеродни емисии стартира в Лондон през 2000 година. Сред основателите му са такива големи имена от застрахователния бранш, като "Алианц", АКСА", "Ей Ай Джи", "Юреко", "Фортис", "Дженеръл ре", "Ай Ен Джи", "Мицуи Сумитомо иншуърънс", "Мюних ре", "Пруденшъл", "Суис ре" и "Токио Марин енд Ничидо файър иншуърънс". Със сигурност обаче основно европейски застрахователи ще настояват този проект да "натисне" САЩ да ратифицират протокола от Киото, приет през 1997 г. Това е първото световно споразумение за прилагане на пазарен механизъм за регулиране на околната среда, предвиждащо международна търговия на квоти от парникови емисии. Същевременно държавите, подписали протокола (без Китай и Индия), са поели ангажимент да намалят вредните газови емисии в периода между 1 януари 2008 г. и 31 декември 2012 година. Крайната цел е да ограничи изпускането на шест газа, включително въглероден окис. Засега от големите индустриални държави единствено Австралия и САЩ не са подписали това споразумение с мотив, че то ще засегне стопанствата им. Нещо повече, американските лидери засега оспорват научната обосновка за връзката между въглеводородните емисии и промените в климата.

Със сигурност обаче позицията на САЩ ще се смекчи, когато американските компании навлязат на застрахователния пазар "Лойдс ъф Лъндън". Засега не може да се изчислят с точност загубите на щатските превозвачи, ако Вашингтон ратифицира протокола от Киото, но те вероятно ще се измерват в трилиони долари. Което в никакъв случай не означава, че подобна цифра ще засегне нивото на бизнесактивността отвъд Океана.

Докато американските финансови експерти се опитаха, но не успяха да получат разбиране по темата от правителството си,