Катастрофичният пул:Задължителна застраховка или нов данък?

Очакваните приходи са около 70 млн. лв. годишно

Представеният от изпълнителния директор на гражданското сдружение Румен Гълъбинов вариант предвижда катастрофичният пул да е форма на публично-частно партньорство между българското правителство, застрахователните и презастрахователните дружества и Световната банка. При този вариант по-голямата част от риска от катастрофични събития ще бъде прехвърлена към международния презастрахователен пазар. За целта всеки собственик на жилище в България ще трябва да плаща застрахователна премия, която ще зависи от типа строителство и от сеизмичната и хидрологичната зона, в която се намира даденият имот. Със събраните суми пулът ще изплаща щети при земетресения, наводнения и свлачища, като ще търси презастрахователна защита от международния презастрахователен пазар. При този вариант се очаква годишната застрахователна премия, която трябва да бъде плащана от всеки собственик на жилище у нас, да бъде „приемлива за обществеността”. В същото време пулът ще допринесе за

необходими за преодоляване на щетите от катастрофични събития, подчерта Гълъбинов.

Засега не мога да кажа точно как Световната банка ще участва в българския застрахователен пул, заяви Евгени Гуренко, водещ специалист по застраховане и управление на риска в международната финансова институция. Има възможност като в Румъния и Турция да предоставим на страната заем, за да може пулът да „дръпне”, но за целта

от Световната банка, обясни експертът. Открит обаче остана въпросът защо България трябва да взема нови заеми и да плаща лихви по тях, след като има 9 млрд. лв. фискален резерв.

Други два варианта на катастрофичен пул предложи председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Орлин Пенев. Според първия пулът трябва да е изцяло държавен и да покрива само риска земетресение. За целта трябва да има държавна застрахователна компания (каквато е БАЕЗ), която да поеме покритието на катастрофичните рискове.

Според втория вариант пулът трябва да е публично-частен, като участници в него са държавата (БАЕЗ) с 50% и лицензирани частни застрахователни компании – също с 50%. Тук предложените покрити рискове са земетресение, наводнение и други извънредни случаи, като

на физически лица. За тези имоти НАП задължително ще събира допълнителен данък от 1/1000 (един промил) от данъчната оценка. Така застрахователната сума ще бъде равна на данъчната оценка на съответния имот. Ако някой иска да получи по-голямо обезщетение при евентуално бедствие, ще може да си направи доброволна застраховка за разликата между данъчната оценка и пазарната стойност на жилището си, обясни Орлин Пенев. И уточни, че оценката на щетите ще бъде правена от независими оценители, определени от Изпълнителния комитет на пула.

При този вариант лимитът на плащанията на пула при земетресение ще е 1 млрд евро, а при наводнение – 100 млн. евро. Лимитът на пула ще е 20 млн. евро, половината от които ще са осигурени от държавата (БАЕЗ), а останалата половина – от частните застрахователи. Над този лимит ще се разчита на презастрахователните програми.

Очакваните приходи от застрахователни премии са между 20 и 70 млн. лева годишно, съобщи Орлин Пенев. И уточни, че по официални данни в момента в България има 3,8 млн. жилищни имоти, от които 2,4 млн. са в градовете и 1,4 млн. – в селата. Като едно от основните предимства и на този вариант беше посочено намаляването на финансовия натиск върху държавната хазна в случай на бедствие.

По изнесени от Евгени Гуренко данни евентуално

Това би означавало страната да похарчи 18% от БВП за справяне с проблема, което би се отразило зле на нормалното развитие на икономиката. В момента в държавния бюджет са предвидени 32 млн. долара за справяне с природните катаклизми, или около 0,6% от БВП, добави Гуренко.

По време на форума не стана ясно дали у нас ще бъдат въведени санкции за хората, които решат да си „спестят” новото плащане, независимо дали то ще е данък или задължителна застраховка. Както и какви ще бъдат тези наказания. Турският пример показва, че именно поради липсата на такива санкции обхватът на задължителната застраховка срещу земетресение там е едва 20%. У нас, без да са задължителни имуществените застраховки, обхватът им е близо 7%.

Описаните в общи линии варианти за български катастрофичен пул

И който от тях успее да привлече по-голяма подкрепа от страна на властимащите, на застрахователите и на обществото като цяло, този път има шанс да бъде осъществен на практика. Разбира се, не е изключено да се предпочете и „модифициран” вариант, който най-добре балансира всички интереси. А че такива има, е повече от ясно. Никак не е случайно например, че като основно предимство на всяка от предложените схеми беше изтъкнато, че облекчава финансовия натиск върху държавния бюджет. Но никой не спомена, че в същото време се увеличава финансовият натиск върху бюджетите на българските домакинства. Освен това не е много сигурно дали при евентуално бедствие хората ще получат достатъчно пари, за да могат да възстановят напълно жилищата си. Защото на всички е ясно, че данъчните оценки на недвижимите имоти у нас са няколко пъти по-ниски от пазарните им цени. Ако срещу 30-40 лева годишна застрахователна премия за гарсониера в София например бъдат изплатени 30-40 хиляди лева за тотална щета след евентуално земетресение, тези пари очевидно няма да бъдат достатъчни за възстановяване на жилището. Да не говорим, че по-голямата част от собствениците на панелни жилища в София не притежават земята, върху която са изградени сградите. Което означава, че няма автоматично да имат правото да възстановят жилищния блок със свои средства.