Застрахователната култура на българина е в пряка връзка със стандарта на живот у нас

Според данните на GALUP INTERNATIONAL за застрахователното разпределение в България през 2007 г. шест месеца след присъединяването на България към ЕС едва 33% от населението имат сключен поне един вид застраховка. Една четвърт от българите не познават нито един застрахователен продукт, а 40% смятат, че нямат нужда от какъвто и да е било вид застраховане. Половината от хората, които никога не са сключвали застраховка, твърдят, че нямат нужда от такава, а 14% са оптимисти, че никога няма да станат жертва на застрахователно събитие. Едва 6% от анкетираните имат пълно доверие в застрахователните компании.

Икономиката на нашата страна търпи непрекъснати обрати през последните 18 години. Освен върху редица други фактори - като непрекъснатите изменения върху минималната работна заплата, данъчната политика на правителството, икономическия стандарт на населението, икономиката ни оказва определящо влияние и върху сферата на застраховането.

В последно време, особено когато се заговори за застраховане, изникват определения като това, че българинът нямал застрахователна култура, че големите компании се опитвали по всякакъв начин да привлекат “средностатистическия българин“ да си направи застраховката при тях, като, разбира се, най=често става въпрос за най=масовата и задължителна застраховка – “Гражданска отговорност”.

Разглеждайки нещата от друг аспект, се установява, че благодарение точно на големите застрахователни компании и на техните масирани рекламни кампании българинът в действителност е повишил своята застрахователна култура.
Ако се замислим, обвиненията, че българинът не притежава застрахователна култура, се базират на дефиниции като тази, че “ето, видите ли, американците първо си правят застраховки “Живот”, а после на колите, докато българите си застраховат само колите, и то защото са задължени от държавата”.

Да, наистина това е така, но в действителност не то е определящо за застрахователната култура на българина. То говори просто за неговия икономически стандарт. Застрахователната му култура се крепи на това: човек да се е запознал достатъчно добре с условията на застраховката, която ще сключи, и сам да реши на коя застрахователна компания да стане клиент. В тази връзка българинът наистина в повечето случаи сключва само “Гражданска отговорност”, но това е така не защото не иска да сключи и застраховка “Живот” или да застрахова и имуществото си, а заради своя по-нисък икономически стандарт.

Големите застрахователни компании чрез прякото си конкуриране помагат на българина да сключи застраховка при по-изгодни условия и обогатяват неговата култура с развитието на самия бранш, предлагайки му различни видове застраховки. В тази връзка не застрахователните компании са виновни за това, че българинът сключва само един вид застраховка, а правителството, което със своята политика трябва да се стреми по категоричен начин да подобри икономическия стандарт на населението.

От своя страна почти всички компании се съобразяват с този стандарт и се стремят да предложат възможно по–добри условия на бъдещите си клиенти.