Животозастраховките с инвестиционен фонд:Голяма печалба или сигурност – изберете сами

Свързаните с инвестиционен фонд животозастраховки са сравнително нов продукт за България. Първата полица от този вид беше предложена през 2002 г. от ЗК „Орел живот” (сега „Дженерали Животозастраховане” АД). Втората компания, която пусна на пазара такава животозастраховка, беше „ДЗИ” АД (сега ЗПАД „ДЗИ”). В края на 2005 г. и ЗАД „Алианц България Живот” започна да предлага животозастраховки, свързани с инвестиционен фонд. През 2006 г. много от останалите дружества също разработиха такива продукти, което доведе до чувствително по-голямо предлагане на такива продукти на българския пазар през 2007 г. Оттук нататък се очаква засилващата се конкуренция да повиши качеството на предлаганите от отделните компании животозастраховки, свързани с инвестиционен фонд, т.е. те да имат все повече бонуси, предимства и удобства за клиентите.

Още преди навлизането си на нашия пазар обаче този специфичен застрахователен продукт беше изключително популярен в останалите европейски страни. Тази популярност и в момента остава висока, дори и в новите източноевропейски страни-членки на ЕС. В Унгария например в броя на новосключените полици със спестовен елемент над 70% са застраховки „Живот”, свързани с инвестиционен фонд. В Чехия този процент е над 60 на сто. Дори в Румъния около 50% от всички новосключени животозастраховки през 2007 г. са застраховки „Живот”, свързани с инвестиционен фонд. В България обаче все още делът на тези застраховки продължава да е пренебрежимо малък в сравнение с общия обем на пазара - за цялата 2007 г. техният брой не надвишава 7%-8% от всички новосключени животозастраховки.

Оказва се, че може би най-голям принос за него има начинът на предлагане на този вид полици. „Тенденцията в развитите страни е при предлагането на застраховките „Живот” да бъде акцентирано не толкова на застрахователното покритие, колкото на факта, че полицата може да бъде алтернатива на останалите инвестиционни инструменти. Това предполага цялостна промяна на подхода при предлагане на животозастраховките - те да бъдат разглеждани най-вече като средство човек да получи по-висока доходност в сравнение с традиционните инвестиционни възможности”, обяснява Пламен Хинков, член на Управителния съвет на „Дженерали България Холдинг” АД и изпълнителен директор на „Дженерали Животозастраховане” АД. „Колеги от другите дъщерни компании на групата „Дженерали” в страните от Централна и Източна Европа споделят, че основният фактор, който кара потенциалните им клиенти да изберат застраховката „Живот”, е възможността техните спестявания да бъдат инвестирани във фондове с определен рисков профил, отговарящ на тяхната нагласа и готовност за поемане на риск. Това е и акцентът, с който тяхната посредническа мрежа предлага застраховките на своите клиенти. Основният елемент, който помага или пречи на продажбата на тази застраховка, е именно фактът как се развива доходността на съответния инвестиционен фонд и доколко развитието на тази доходност дава отражение на инвестиционните очаквания на застрахования”, допълва застрахователят.

В Унгария например миналата година е бил създаден инвестиционен фонд към застраховка „Живот”, който на пръв поглед е с доста перспективни възможности за получаване на висока доходност. За 2007 г. обаче този фонд е реализирал отрицателен доход, т.е. е намалил стойността на инвестиционните си дялове. В резултат на това продажбите на свързаната с него застраховка са намалели близо три пъти. Бързата пазарна реакция от страна на клиентите се дължи най-вече на прозрачната структура на застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд. Те дават възможност на застрахования във всеки момент да следи как се движи доходността на избрания от него инвестиционен фонд. За сравнение, при класическите животозастраховки доходността се получава като количествено измерение в края на съответната година или дори при изтичане на целия срок на застраховката.

Три са предимствата на животозастраховките пред останалите форми на инвестиции на финансовите и капиталовите пазари, обяснява Пламен Хинков. Първото е, че става дума все пак за застраховка, която гарантира освен финансови ползи и застрахователно покритие в случай на неблагоприятни събития, свързани с живота и здравето на застрахования. Това на практика е една по-висока степен на финансова обезпеченост. При традиционните финансови продукти финансовата обезпеченост е до размера на средствата, натрупани до евентуалното неблагоприятно събитие. В животозастраховката обаче има и елемент на гарантирана допълнителна застрахователна сума, която в някои случаи е многократно по-голяма от внесените пари.

Второто предимство е, че животозастраховките в момента са обект на данъчни преференции – годишната данъчна основа се намалява с направените по тях вноски в размер до 10% от облагаемия доход. При получаване на сумата след изтичане срока на животозастраховката се начислява данък, но това не е чак толкова неблагоприятно. Първо, защото има отложено плащане на този налог – неплатените 10% данък през целия период на застраховката са били инвестирани и са носили доход. Така че в крайна сметка може да се окаже, че тези 10% са изцяло компенсирани от дохода, получен от тяхното инвестиране. Освен това е много вероятно след време да отпадне данъчното облагане при получаване на сумите от животозастраховките или поне за полиците със срок 10 и повече години. Такава е тенденцията в останалите страни от ЕС. По този начин се насърчава дългосрочното инвестиране в застраховки „Живот”.

Третото предимство на животозастраховките е възможността по тях да се правят регулярни месечни вноски без никакви утежнения. Това е много добър вариант за т. нар. средна класа в България – хората със стабилни доходи от трудови възнаграждения. Тези българи трудно биха отделили еднократно 1000 лева, за да направят инвестиция в акции на борсата или в инвестиционен дял. Много по-лесно ще им е да заделят по 80 лева на месец, за да направят вноска в застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд. А чрез нея на практика те ползват почти същите инвестиционни възможности, както и при директното инвестиране. Не бива да се забравя, че участието директно в търговията на капиталовия пазар или в инвестиционни фондове е свързано и с допълнителни разходи, които оскъпяват вложението. Колкото е по-малка сумата, с която се играе на борсата, толкова повече са като процент тези разходи. Докато т. нар. инвестиционна такса при животозастраховката е процент от вноската (обикновено до 1%) и не зависи от размера й.

Всички животозастрахователни компании у нас дават възможност на клиентите си в срока на договора да променят обхвата на застрахователното покритие, вида на застраховката, срока й и размера на застрахователната сума. „Става дума за дългосрочен договор и е естествено той да е обект на преразглеждане от страна на клиента”, обяснява Пламен Хинков. Ако човек на 25 години е сключил застраховка с определени инвестиционни нагласи, на 35 години той има различно виждане за света и съответно друга преценка за застрахователния си интерес. Ако този клиент няма възможност да отрази върху застрахователния договор тази промяна на застрахователния си интерес, със сигурност ще прекрати застраховката си. За да запазят своя портфейл устойчив във времето, като намалят преждевременно прекратените полици, застрахователите дават възможност за корекция на застраховките през срока на действието им. Тази корекция не е свързана с допълнителен разход за застрахования. На практика се преизчислява само размерът на застрахователната вноска, а целият натрупан математически резерв, или спестовна част, или инвестиционни дялове към момента на промяната се прехвърлят на 100% по новата застраховка. Особено при застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд, тази свобода е издигната като характерен белег на продукта. Човек има право във всеки момент да промени своето инвестиционно решение. Например ако е избрал високорисков фонд и след време предположи, че ще настъпи спад в индексите, може да промени фонда, в който са инвестирани парите му. Пазарната стойност на стария фонд ще бъде трансформирана в закупуване на дялове от новия избран фонд, без да се налага финансова санкция. Повечето компании позволяват тази операция да става безплатно веднъж в годината. Ако в рамките на една година клиентът иска да направи повече от една подобна промяна, му се удържа инвестиционна вноска, която е от порядъка средно на 0,5%. Практиката обаче показва, че исканията за промяна на фонд са по-скоро рядкост, отколкото ежедневие.

Интересът към различните видове фондове зависи най-вече от начина на предлагането им от страна на застрахователния посредник и от инвестиционната подготовка на клиента, обяснява Хинков. Тъй като този продукт е сравнително нов у нас, българските компании все още трупат опит за начина на представянето му, за типичния профил на хората, които могат да продават този вид застраховка, както и за типичния профил на клиентите, които биха я приели най-добре. На пазарите, където тази застраховка се продава от години, вече има ясно изразени закономерности и фактори за успеха. Много е важно например каква е финансовата и инвестиционната грамотност на хората, които предлагат тази застраховка. Традиционният български животозастрахователен агент няма почти никаква финансова подготовка. Той е продавал застраховки в продължение на 10-15 години, посочвайки продуктите основно като възможност да се гарантира обучението на децата и т.н. Но той трудно би могъл компетентно да представи предимствата, недостатъците и цялата информация за свързаните с инвестиционен фонд животозастраховки, която е необходима на потенциалния клиент, за да вземе той своето решение.

Следващият елемент, за който е доказано в практиката, че носи успех в продажбите на този продукт, е агентът да има сключена лична застраховка в някой от фондовете, които предлага на клиента. Причината е, че когато агентът има такава застраховка, той следи ежедневно движението на съответните индекси. Наясно е каква е структурата на портфейла, какви са активите в него, какви са опасностите и респективно възможностите, които предлага този портфейл. Така че много по-убедително може да представи тази информация пред потенциалните си клиенти. Застрахованите обикновено избират този фонд, който техният агент им е предложил. А агентът го е предложил, защото смята, че това е най-доброто решение.

Третият фактор е свързан с правото на избор на клиента. Има хора с високо ниво на финансови знания, които следят фондовите пазари и тенденциите на развитие на различните инструменти. Те смятат, че имат достатъчно добра подготовка, за да направят сами своя инвестиционен избор. А този избор зависи най-вече от тяхната индивидуална готовност да поемат риск. Има хора, които знаят много за финансовите пазари, но не са склонни да поемат риск. Те предпочитат парите им да бъдат инвестирани на сигурно място, където няма да донесат голяма доходност, но със сигурност ще нараснат и няма да загубят своята стойност. Има други хора, които са по-спекулативно настроени, имат нагласа за поемане на риск. Те обикновено се насочват към онези фондове, които в исторически план са реализирали най-висока доходност. Не бива да се забравя обаче, че при този вид инвестиции застрахованият има право да избере къде да бъдат инвестирани неговите спестявания, но носи и целия риск стойността на тези инвестиции да намалее във времето.

През последните 2-3 години в Европа все по-голяма популярност набират застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд, които са с гарантирана доходност. Това са продукти, при които са запазени всички характеристики на свързаната с инвестиционен фонд животозастраховка, като е добавена една нова допълнителна черта на продукта – след изтичане срока на полицата направените инвестиции се изплащат обратно на застрахования с някаква гарантирана доходност. Този нов продукт все повече се търси от клиентите, тъй като при него отпада най-неблагоприятната характеристика на застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд – вероятността получените в края на срока пари да имат по-малка стойност от внесените. Един от минусите на тези продукти обаче е, че те са инвестиционни застраховки с еднократна вноска. Това поставя висока финансова бариера пред потенциалните им клиенти. При тези застраховки първо за определен период – обикновено 3 до 6 месеца, се набират желаещи да отделят определена сума за дългосрочно инвестиране. След това събраните пари се обединяват в обособен инвестиционен фонд, който се управлява така, че да се гарантира запазването на номиналната им стойност. В Европа тези фондове са свързани най-често със стойността на определени борсови индекси. Управляващото дружество гарантира, че при изтичането на срока на застраховката ще изплати пазарната стойност на активите на фонда, а ако тя е по-малка от предварително гарантираната сума, ще изплати нея. Един такъв продукт може да бъде например със срок 10 години, с еднократна вноска направена в началото. Ако вноската е 1000 евро, след 10 години клиентът ще получи пазарната стойност на направената инвестиция или 1200 евро, ако тази пазарна стойност е по-малка от гарантирания минимум (в случая 1200 евро). В цитирания пример гарантираното нарастване е 20% за 10-те години. На българския застрахователен пазар вече се предлагат такива продукти, като първият от тях беше пуснат през 2006 г.

Когато човек иска да диверсифицира допълнително риска по животозастраховката си, е добре изборът на фонд да става не еднократно при сключване на полицата, а да бъде непрекъснат процес, обяснява Пламен Хинков. Например клиентът да има право да променя фонда си при плащането на всяка вноска. По този начин се дава най-голяма инвестиционна свобода на потребителя. В момента такъв продукт не се предлага от нито една компания в България. Въпрос на време е обаче пазарната конкуренция да доведе до въвеждането му от всички, смята застрахователят. Практиката в Централна и Източна Европа показва, че голямата инвестиционна свобода стимулира хората да изберат точно този вид застраховка.

При бъдещата, свързана с инвестиционен фонд, животозастраховка поредната вноска ще може да бъде вложена в съвсем различен фонд от този, за който е сключена първоначално полицата. Освен това клиентът ще има право да прехвърля и сумите от старите си вноски в други фондове. Застрахователната компания ще има грижата да разпредели постъпилите средства в зависимост от индивидуалните желания на клиентите си и да направи съответните инвестиции. Този продукт дава възможност както за диверсифициране на вноската през срока на договора, така и за регулярно плащане на премията в целия срок на застраховката.

При новите животозастраховки, свързани с инвестиционен фонд, клиентите ще имат право освен регулярните месечни вноски да внасят и допълнителни еднократни суми, които да бъдат само с инвестиционен характер. Във всяка регулярна вноска са включени инвестиционна и рискова компонента, както и разноски на застрахователя. Ако застрахованият не успее да събере пари за поредната си месечна вноска, дължимата рискова част на вноската се взема автоматично от натрупаната до момента инвестиционна партида. Проблем може да настъпи само при неплащане на вноски дълго време, особено в началото на договора, когато парите по инвестиционната партида на клиента свършат. По този начин част от натрупаните спестявания се трансформират автоматично в рискова премия, която осигурява непрекъснатост на застрахователното покритие .

За сравнение, при класическите животозастраховки има максимален период на застрахователно покритие, без да е платена премия. В отделните компании той е различен, но е в рамките на 2 месеца. Ако два поредни месеца клиентът не направи вноската си по животозастраховката, на първо число на третия месец застрахователят вече е освободен от задължението да плати обезщетение в случай на застрахователно събитие.

Единственият минус на тези усъвършенствани животозастраховки, свързани с инвестиционен фонд, е, че поради дадената голяма инвестиционна свобода на клиента целият риск се носи от него. Застрахователната компания не гарантира определен минимум, който ще изплати в края на срока. Затова тези продукти са подходящи най-вече за хората с достатъчно добра финансова грамотност, които следят тенденциите на движение на пазарните индекси.

От гледна точка на застрахователите най-големият проблем обаче е администрирането на този бъдещ продукт. За да може да бъде реализиран той на практика и да се изключи вероятността за погрешни инвестиции, дружеството трябва да има много добра информационна система. Намеренията на „Дженерали Животозастраховане” АД са до края на юни 2008 г. да пусне такъв продукт на пазара. За целта компанията ще ползва ноу хауто на дъщерните компании от групата „Дженерали”.

Българската компания работи и върху предлагането на инвестиционна животозастраховка, която да дава възможност за месечни вноски, като при изтичане срока на полицата да има гарантирана поне номиналната стойност на внесените суми. Трябва да е ясно обаче, че всяка форма на гаранция предполага по-нискорисков профил на съответната инвестиция, а той пък поставя таван на максимално възможните печалби, подчертава Хинков. Ясно е, че няма как да се заобиколи основният закон на капиталовите пазари: колкото по-висока е изложеността на риск, толкова и възможността за постигане на по-висока доходност е по-голяма.

през погледа на специалиста: „От началото на ноември започна една много продължителна корекция в стойността на основните индекси на Българската фондова борса (БФБ). SOFIX и BG40 отбелязваха непрекъснат спад, който към началото на февруари може да бъде оценен на повече от 20%. Това означава, че такъв е и средният процент на спадането на пазарната цена на акциите, търгувани на фондовата борса. Негативното движение веднага се отрази върху доходността на всички активи, чиято пазарна стойност е свързана с тези борсови индекси или с търгуваните на борсата акции. В пенсионните фондове само през януари беше отбелязан за първи път негативен тренд в цената на един инвестиционен дял. При това във всички пенсионни фондове. Около 30% от активите на пенсионните фондове са инвестирани в акции и дялове, търгувани на борсата. Това означава, че спадането на пазарната цена на тези акции и дялове веднага се отразява в намаляване на паричната стойност на един счетоводен дял във всички тези фондове.

Взаимните фондове, които напоследък станаха много популярни и в България, имат различен рисков профил в зависимост от структурата на портфейла си. Една част от тях са консервативни – 90% от активите им са инвестирани в ДЦК и други дългови инструменти с гарантирана номинална стойност на дяловете. При тях няма спад на пазарната цена, а постоянно, макар и леко нарастване на стойността на инвестиционните индекси. При балансираните фондове, в които частично активите са инвестирани в капиталови инструменти - най-често търгувани на фондовия пазар акции, на практика се получи спад в рамките на 5%-10%. Но най-сериозно отражение промените в индексите на борсата дадоха върху агресивните инвестиционни фондове, при които инвестициите се правят приоритетно в акции. Там само през януари спадът в стойността на инвестиционните дялове е около 15%. През последните два месеца на 2007 г. също се натрупа около 15% спад. Така при тези инвестиционни фондове спадът след 1 ноември 2007 г. до началото на февруари 2008 г. се доближи до 30%.

При застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд, стойността на инвестиционните дялове също е обвързана с пазарната стойност на активите, които влизат в портфейла на съответния фонд. Така те нямаше как да не отбележат съответния спад. Предимството при застраховката „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, е фактът, че има възможност в рамките на един избран от клиента фонд да се направи по-голяма диверсификация, като в този фонд се включат дялове от различни фондове с еднакъв рисков профил. Но въпреки това ориентираните към капиталови инструменти фондове отбелязаха спадове, близки, макар и в повечето случаи по-ниски от спадовете на самата борса.

Този процес обаче не е валиден само за България. На практика тази негативна тенденция, която у нас започна в началото на октомври 2007 г., беше следствие на общата капиталова криза на световните пазари. Тя беше породена от ипотечната криза в САЩ през пролетта на 2007 г. и засилена от различни неблагоприятни тенденции, свързани с развитието на икономиката най-вече на Щатите и по-малко на страните от ЕС. На практика тези 3-4 месеца, през които фондовата борса в България отбеляза сериозен спад в стойността на своите основни индекси, повториха абсолютно същото движение като борсите в останалите страни на ЕС. През януари спадът в индексите на БФБ беше абсолютно съизмерим със спада на цените на основните европейски борсови индекси. От тази гледна точка българската икономика става все по-зависима от глобалните тенденции. Вече може да се смята, че всяко колебание в цените на акциите, търгувани на БФБ, е по някакъв начин отражение на глобалните икономически процеси. През лятото на 2006 г. също имаше намаляване на основните европейски борсови индекси с 5%-10%, но тогава то почти не повлия на БФБ. Имаше само едно моментно намаление на българските индекси в рамките на 2 седмици, след което те много бързо възстановиха своите стойности и продължиха движението си нагоре. Докато процесът на възстановяване на европейските фондови борси продължи около 3 месеца. Тогава можехме да твърдим, че БФБ все още не е зависима от движението на индексите на европейските фондови борси. Сега обаче глобалните процеси се отразяват и върху развитието на индексите на БФБ, а оттам и на всички активи, чиято цена е свързана с такива инвестиции. Този спад на борсите се отрази на стойността на инвестиционните дялове на всички компании, независимо от това дали техните инвестиционни фондове са базирани на активи, търгувани на европейските фондови пазари или на търгувани на БФБ акции и дялове. Всички фондове почувстваха в сходна степен това намаляване на индексите.”

За разлика от индивидуалните инвеститори, които бяха вложили парите си директно на фондовата борса или бяха закупили дялове от взаимни фондове, клиентите на застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд, не се втурнаха да прекратяват застраховките си при спада на борсовите индекси. Причините за това са най-малко две, смята Пламен Хинков. Първата е, че застрахованите са от категорията инвеститори с по-ниска потребност от ежедневна инвестиционна информация. За много от тях новините за промените в борсовите индекси не бяха подтик към някакви действия. Втората причина е, че при предсрочно прекратяване на застраховката загубата е значително по-голяма отколкото, ако се ликвидира чисто финансова позиция. Ако в резултат на ликвидация на една позиция на борсата човек би загубил 20% от това, че пазарът пада, при същата инвестиция в застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, при предсрочно прекратяване на полицата загубата би била примерно 40%. Това се дължи на прекратяването и на чисто застрахователното покритие, както и на допълнителните разходи, калкулирани в премията, обяснява Хинков. Според него тези доста по-неблагоприятни условия предпазват хората от импулсивни решения – да ликвидират инвестицията, когато преценят, че върви неблагоприятно. И ги стимулират да си дадат сметка, че има реални шансове във времето този инвестиционен индекс да промени своята посока и временната загуба да бъде компенсирана до изтичането на срока на застраховката. А е азбучна истина, че във финансовата сфера емоциите винаги са били лош съветник.

Инвестирането директно на капиталовите пазари или чрез придобиване на дялове от взаимни фондове е препоръчително за хора, които имат достатъчно финансови знания и информация, за да могат да направят добър избор за структурата на своя инвестиционен портфейл. За хората, чието ежедневие не предполага да са в течение на всички промени, очаквания и хипотези, влияещи върху цените на пазарите, е по-добре да поверят тези инвестиционни решения на институционални инвеститори, каквито са застрахователните компании. Защото застрахователите могат да акумулират достатъчно средства и да ги вложат в различни рискови профили. А и имат по-добро ноу-хау и по-голяма възможност за получаване на информация за очакваните процеси. В компаниите, които са част от международни групи, процесите на определяне структурата на инвестиционните фондове и динамичното управление на активите се извършват дори не от самото българско дружество, а от специални инвестиционни отдели или компании. Те са професионални инвестиционни посредници и могат да предложат онези решения, които на дадения етап имат най-голяма вероятност за успех.

Няма нито един инвеститор, който да е сигурен, че неговото решение във всеки момент е 100% правилно. Но има инвеститори, които в 90% от случаите вземат правилните решения. Има и т. нар. дребни инвеститори, които в 90% от случаите вземат лошото решение. Затова хората с много дълъг опит и добра представа за развитието на финансовите и капиталовите пазари препоръчват винаги да се прави обратното на това, което прави дребният инвеститор. Причината е, че дребните инвеститори обикновено вземат емоционални решения и с тях влияят върху движението на пазара. Например ако цените падат, дребният инвеститор продава и това води до още по-голям спад на цените. В тези случаи стратегическите инвеститори ще предпочетат да купуват. И обратно, когато цените са високи, дребният инвеститор смята, че ще вървят все нагоре и тръгва да купува. А всъщност, когато цените са високи, е добре да се продава, тъй като няма тренд, който да върви само нагоре. Цялата икономика, финансовата сфера и капиталовите пазари се характеризират с цикличност. Изкуството е да се прецени кога даден цикъл завършва и кога е във възход и е добре да се заложи на нарастване на цените.

През 2007 г. животозастраховането у нас продължи да се развива в положителна посока. Премийният приход на пазара като цяло и на отделните компании се увеличи, макар че нивата на застрахователно проникване и застрахователна плътност все още са изключително ниски в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа, очерта общата картина Пламен Хинков. И уточни, че делът на животозастраховането в общия застрахователен пазар у нас остава нисък. Очакванията са обемът на целия ни пазар за 2007 г. да е 1,5 млрд. лв., от които 230-240 млн. лв. да се падат на животозастраховането. Това представлява нарастване с малко над 20% в сравнение с 2006 г. Този ръст е значително по-малък от отбелязания през 2006 г. в сравнение с 2005 г., когато животозастрахователният ни пазар нарасна с почти 40%. В сегмента на общото застраховане нарастването е по-малко – с около 18 на сто. Все още делът на животозастраховането остава около 15.5% от целия пазар, което е много по-ниско ниво отколкото в развитите страни от Централна и Източна Европа.

Основната тенденция в българското животозастраховане през 2007 г. е нарастването на новите дългосрочни застраховки. От очакваните 235 млн. лв. пазар над 70% ще бъдат премийни приходи по дългосрочни застраховки „Живот”, прогнозира Хинков. Тенденцията е добра, но тези числа са все още далеч от възможностите, които България предлага.

В повечето компании средната срочност на портфейла е между 8 и 10 години, но в някои от дружествата достига 12-13-15 години. Числата са доста различни в зависимост от продуктовото портфолио на различните дружества.

Почти всички животозастрахователи развиват продуктовото си портфолио във всички посоки, без да слагат акцент на отделен продукт. Но стратегическата цел на всяка от компаниите е да повишава дела на дългосрочните застраховки в портфейла си, като се стреми да увеличава и срочността на тези застраховки. В това отношение все още има големи възможности за развитие. В Унгария например средната срочност на портфолиото на една компания се движи около 15-17 години. Такива са нормалните срокове на животозастрахователните портфейли в развитите в застрахователно отношение страни. За съжаление в България все още много от клиентите предпочитат по-къси срокове на полиците – до 10 години. Този избор се дължи на чисто психологически настроения, свързани с несигурността в бъдещата покупателна стойност на парите, които се спестяват в този вид застраховки. През последните 2 години обаче тази тенденция започна да се променя. Все повече в новосключените застраховки нараства делът на тези, които са със срок 15-20 години. Но в портфейлите на животозастрахователите продължават да съществуват и да се обслужват полици със срок под 10 години, които намаляват средната срочност на портфейла. Някои компании у нас вече сключват новите застраховки за срок 10 и повече години. Има обаче и дружества, които все още предлагат животозастраховки със спестовен елемент с минимален срок 3 години. В други компании пък този минимален срок е 5 години. Според действащото у нас законодателство дългосрочни са животозастраховките със срок 3 и повече години.