ІV национална конференция по актуални въпроси на застраховането и осигуряването – Свищов 2005: СЪСТОЯНИЕ И НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДОБРОВОЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Цел на настоящия доклад е да разгледа състоянието и насоките за развитието на доброволното здравно осигуряване у нас и очертаващите се възможности за неговото разширяване.

Доброволното здравно осигуряване в България законодателно е регламентирано заедно със задължителното през юни 1998 г. с приемане на Закона за здравното осигуряване. Двете форми на здравно осигуряване, макар и подчинени на различни принципи, имат обща цел - повишаване ефективността на здравната система и предоставяне по-високо качество на здравни услуги. Поднормативните актове по приложението на закона обаче бяха забавени и процедурата по лицензиране на дружествата за доброволно здравно осигуряване стартира едва през 2001 г.

Законодателството е основна предпоставка за ефективно регулиране, надзор и контрол на дейността по доброволно здравно осигуряване. Действащата в момента законова уредба на тази дейност е крайно незадоволителна. В нея не са уредени основни въпроси на осигурителните отношения, на организацията и осъществяването на доброволното здравно осигуряване и на правата, задълженията и отговорностите на отделните участници в него. Например при настоящата система липсва законодателно регламентиране на здравноосигурителната дейност и тя се извършва още от организации, различни от здравноосигурителни дружества – лечебни заведения, застрахователни компании, взаимозастрахователни кооперации, взаимоспомагателни каси и други.

През 2002 г. с измененията и допълненията в Закона за здравно осигуряване беше полуусъвършенствана правната рамка за организиране на дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Все пак през 2002 г. две компании започнаха доста амбициозно да извършват дейност в областта на вече законово уреденото доброволно здравно осигуряване. Тези дружества бяха "Българска здравноосигурителна  компания Закрила" АД и "Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие" АД. Приходите на двете компании през 2002 г. бяха 3,315 млн. лева.

През 2003 г. продължи тенденцията на нарастване на търсенето от доброволното здравно осигуряване като алтернатива на задължителното здравно осигуряване, но пазарът за доброволно здравно осигуряване беше в начален стадий на своето формиране. Интерес проявиха и още няколко дружества за доброволно здравно осигуряване и към 31.12.2003 г. техният брой е вече 6. Имаше и други кандидати да се включат и работят на този пазар, но те не можаха да отговорят на поставените в закона изисквания и Комисията за финансов надзор (КФН) не им издаде лицензи.

Приходите на шестте компании през 2003 г. достигнаха до 6,405 млн. лева, общата стойност на активите на здравноосигурителните компании 11,383 млн. лв., а на резервите 875 хил. лв. Последните към активите са 7,69 %. Изплатените претенции (разходи) са 2,571 млн. л ева.
Безспорен лидер в приходите за 2003 г. сред  здравноосигурителните дружества е БЗОК "Закрила" АД, което представлява пазарен дял от 88,2%. Компанията е първа и по реализирана печалба - 160 хил. лева. На второ място по премии с 425 хил. лв. е "Обединен здравноосигурителен фонд Доверие" АД, което е 6,63% от общите приходи в бранша. На трето място е лицензираното през 2003 г. "Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ" АД, което е събрало 165 хил. лв., което представлява 2,58 % от пазара. Резултатите на останалите 3 компании са доста скромни.

През 2003 година 3 дружества ("Булстрад - Здравно осигуряване" АД, Обединен здравноосигурителен фонд “Доверие" АД и Здравноосигурително акционерно дружество “ДЗИ" АД) учредиха и Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. През 2004 г. към браншовата организация се присъединиха още “Здравно осигурителен фонд Медико - 21" АД, а от началото на 2005^-а обединените компании станаха 7 (плюс "Българска здравноосигурителна компания Закрила" АД, “Доброволна осигурителна мрежа – Здраве” АД и ЗОК "Надежда"АД).Четири дружества все още не членуват в асоциацията (“Български здравноосигурителен фонд” АД, “Здравноосигурителна компания България Здраве” АД, “Здравноосигурително дружество – Планета” АД и Здравноосигурителна компания “Свети Николай Чудотворец” АД).

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането /параграф 66/ през септември 2004 г. беше деформирано прилагането на Закона за здравното осигуряване. С поправката се върнаха правата на застрахователните дружества да правят т. нар. “чисти” здравни застраховки, а със Закона за здравето се регламентира краткосрочно пребиваващите в България чужденци, ако нямат сключена здравна застраховка или осигуровка за времето на пребиваване в страната, при влизане в страната да сключват единствено здравна застраховка. Всичко това ограничава слабо развития пазар на здравни услуги, предлагани от дружествата за доброволно здравно осигуряване, чийто единствен предмет на дейност е здравното осигуряване.

В България към 01.06.2005 г. има регистрирани 11 дружества за доброволно здравно осигуряване и се очакват приходи около 12,5 млн. лв., докато в НЗОК приходите за 2005 г. ще бъдат около 900 млн. лв., а за цялата система на здравеопазването ще бъдат необходими около 1,7 млрд. лв.

През 2004 г. дейност осъществяват десет от единадесет дружества за доброволно здравно осигуряване. ЗОК “Свети Николай Чудотворец” АД все още не регистрира премиен приход. Доброволна осигурителна мрежа “Здраве” АД даде сериозна заявка за пазарен дял със сключването на договор за доброволно здравно обслужване на близо 8 хил. работници и служители на металургичния комбинат “Кремиковци”. Бяха извършени първични профилактични прегледи на металурзите. Те ще послужат за установяване на здравния статус на работещите в комбината и ще бъдат въведени в единната база данни на медицинския център. След това ще бъдат селектирани рисковите групи, които ще преминат на специален отчет и лечение.
Статистическите данни на КФН и НСИ показват, че лидер в класацията по приходи за 2004 г. е БЗОК “Закрила” АД със събрани премии от 7,463 млн. лв. и пазарен дял от 64,27 %. Следва ЗОФ “Медико-21” АД с приходи от 1,320 млн. лв. и дял от 11,37 %, който заема позиция пред дългогодишния участник на пазара ОЗОФ “Доверие” АД. Постъпленията в размер на 1,293 млн. лв. отреждат на ОЗОФ “Доверие” АД пазарен дял от 11,14 %. Следващо в класацията е ДОМ “Здраве” АД, чийто премиен приход възлиза на 757 хил. лв. Пазарният дял на дружеството е 6,52 %. На пето място е “Булстрад – здравно осигуряване” АД със събрани премии на стойност 247 000 лв. и пазарен дял от 2,13 %. Шестото и седмото място са съответно за ЗОАД “ДЗИ” АД и ЗОД “Планета” АД. Двете дружества отчитат приходи в размер на 218 000 лв. и 128 000 лв. ЗОК “България здраве” АД се нарежда на последно място с премии от 33 000 лв. (таблица № 1).

Най-голям дял в общия премиен приход на дружествата има пакетът “Болнична медицинска помощ” – 33,19 % (3,862 млн. лв.). На второ място е “Извънболнична медицинска помощ” с дял от 23,86 % (2,776 млн. лв.). На трето място с 15,11 % от приходите (1,758 млн. лв.) е пакетът “Подобряване на здравето и предпазване от заболяване” и на четвърто място с 14,84 %, (1,727 млн. лв.) е пакетът “Възстановяване на разходите”. Със сравнително по-малък дял са пакетите “Услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ” и “Комплексна медицинска помощ”. Делът на пакета “Стоматологични услуги” е 0,54 %. Две от дружествата са събрали премии по него. Това са БЗОК “Закрила” АД и “Булстрад – здравно осигуряване” АД. БЗОК “Закрила” АД предлага пакета “Стоматологична помощ” като добавка към останалите пет здравноосигурителни пакета. Пакетът “Стоматологична помощ” се предлага в три опции - минимална, разширена и луксозна (графика № 1).

Като задържащ фактор на здравноосигурителния пазар следва да бъде отбелязано наличието на известно препокриване на здравните пакети, предлагани от здравноосигурителните дружества, с тези на държавната здравноосигурителна система по линия на НЗОК.

Здравноосигурителните плащания за периода са 5,625 млн. лв. Те са нараснали с 50.25% спрямо 2003 г., когато браншът отчете плащания за 2,571 млн. лв. През отчетния период най-много са платените суми от БЗОК “Закрила” АД – 4,441 млн. лв., или 78,96 % от всички плащания. Платените от ЗОФ “Медико-21” АД суми са на стойност 799 хил. лв. и представляват 14,21 %, от плащанията в сектора. ОЗОФ “Доверие” АД е платил 268 396 лв., което е 4,7 % от всички здравноосигурителни плащания. Сумите, платени от ДОМ “Здраве” АД, са 39 642 лв. (графика №  2).

През финансовата 2004 г. дружествата за доброволно здравно осигуряване отчитат обща печалба в размер само на 53 хил. лв.

На пазара по доброволно здравно осигуряване се наблюдава нарастваща конкуренция като следствие от появата на нови участници.

Процесът на присъединяването ни към ЕС ще отвори нови възможности за външни инвестиции, но едновременно с това върху дружествата ще бъде оказан и натиск на много по-силната европейска конкуренция.

В нашата страна не се забелязва тенденция в развитието на този вид осигуряване, освен това доходите на българските семейства са ниски, затова контингентът, който може да си позволи да прави доброволно здравно осигуряване, е малък. Тук съществена пречка за развитието на доброволното здравно осигуряване оказва и фактът, че здравно осигурените лица не са наясно какво получават по задължителното осигуряване и какво ще получат по доброволното като допълнително. Също така липсват данъчни облекчения и за осигурените, и за работодателите.

Считаме, че промените, които трябва да се извършат, са в следните насоки:

1. Точно отграничаване в Закона за застраховането на застрахователната от осигурителната дейност;

2. Цялостно преработване на законовата рамка за дружествата за доброволно здравно осигуряване. Законът за здравното осигуряване трябва да съдържа по-добри дефиниции на принципите и начините за функциониране, както и на основни понятия, свързани със задължителното и доброволното здравно осигуряване. Тези дефиниции трябва да отразяват понятията, използвани в приложимите директиви на Европейския съюз.

3. Обособяване на пакет от услуги, предмет на задължителното здравно осигуряване.

4. Изработване на механизми за взаимоотношения между НЗОК и дружествата за доброволно здравно осигуряване и изработване на строго диференцирани пакети. Необходимо е да се отбележи, че понастоящем съществува неяснота по отношение на характера и съдържанието на минималния пакет, както и дали НЗОК има права да покрива услуги над него. Потребителят (задължително здравноосигуреното лице), който законово е задължен да плаща вноски на НЗОК, не би желал да плаща повторно за доброволно здравно осигуряване, покриващо услугите, веднъж вече включени в минималния пакет. Потенциалните клиенти на здравноосигурителните дружества са склонни да закупят пакет от услуги, които са извън пакета на НЗОК.

5. Въвеждане на „втори стълб” – допълнително задължително здравно осигуряване в здравноосигурителни дружества от фирми, и на „трети стълб” – доброволно здравно осигуряване (от лица , които желаят), което да предоставя покрития за високо специализирани клинико-инструментални изследвания, луксозни условия при болнично лечение, лечение в чужбина и т.н. Тристълбовата система се състои от задължително, задължително допълнително и доброволно здравно осигуряване;

6. За лица без доходи държавата и общините да плащат здравноосигурителната вноска по задължителното здравно осигуряване;

7. Приватизиране на лечебните заведения, което ще ускори подобряването на здравното осигуряване (задължително и доброволно);

8. Данъчните преференции при сключване на допълнително здравно осигуряване - съществуващите в момента данъчни преференции са заедно с облекченията за животозастрахователните и пенсионноосигурителните компании. Смятаме, че естеството на здравноосигурителните дружества е твърде различно. В кратък срок е наложително да се регламентират тези проблеми и този сектор действително ще заеме полагащото му се място.                ;      

Считаме, че с направените предложения ще се даде възможност за усъвършенстване на доброволното здравно осигуряване и ще се създаде по-благоприятна обстановка за финансово обезпечаване на лечебните заведения в България, което ще спомогне за повишаване качеството на здравните услуги.