Бисер Петков:Мултифондовата система ще стартира от началото на 2009 г.

23 Март 2008 г.,zastrahovatel.com

 Бисер Петков, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”:

По наши прогнозни данни към края на годината във фондовете за ДПО – задължителни и доброволни – ще се осигуряват над 3 600 хил. души. Акумулираните нетни активи към края на 2008 г. се очаква да достигнат 3.300 млрд.лева., от които в универсалните фондове – 1.850 млрд.лв., в професионалните – 550 млн.лв., и в доброволните – 900 млн.лв.

 

-Г-н Петков, как ще коментирате предварителните резултати от дейността на пенсионните дружества за 2007 г., които КФН наскоро оповести и какви тенденции бихте очертали в развитието на бранша?

-Изминалата 2007 г. беше успешна за развитието на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Акумулираните нетни активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (ФДПО) преминаха психологическата граница от 2 млрд. лева и към края на 2007 г. възлизат на 2. 318 млрд. лв., като регистрират нарастване от 52,79% спрямо края на 2006 г. От тях 1. 228 млрд. лв. са събрани от универсалните фондове. Активите на професионалните фондове достигат 411.396 млн.лв., а на доброволните - 678. 621 млн. лв.

Няколко са факторите, които обуславят растежа на нетните активи на фондовете. На първо място бих посочил нарастващия размер на постъпленията от осигурителни вноски. В универсалните фондове през 2007 г. те са в размер на 410 млн.лв. и увеличението спрямо 2006 г. е със 73,36%. Този ръст се дължи както на нарастването на броя на осигурените лица и на техните доходи, така и на нарасналата от началото на 2007 г. осигурителна вноска за този вид фондове от 4% на 5%. Сумата на постъпилите в професионалните фондове осигурителни вноски възлиза на 64 млн. лв., а в доброволните - на 154 млн. лв.

Друг важен фактор за ръста на активите е доходът от инвестиране на средствата, който за миналата година възлиза на 291 млн. лв. Като цяло 2007 г. беше много успешна като инвестиционни резултати. Универсалните фондове постигнаха средна доходност от 15,38%, професионалните - 15,57%, а доброволните - 16,55%. Тези равнища на доходност превишават темпа на инфлацията и осигуряват реално нарастване на пенсионните спестявания през изминалата година. Тук искам да отбележа, че през последните два месеца на годината растежът на доходността на пенсионните фондове се забави и дори беше отчетено известно намаление, което в голяма степен се дължи на кризата, обхванала финансовите пазари в целия свят и на нарасналото относително тегло на инструментите с променлива доходност в портфейлите на пенсионните фондове.

Към края на миналата година в трите вида фонда вече се осигуряват 3 440 814 лица, което представлява ръст от 7,48 % спрямо осигурените в края на 2006 г. Най-много са осигурените лица в универсалните фондове - 2 640 652, което представлява 76,74% от общия брой на осигурени в трите вида фонда. Относителният дял на доброволните фондове в общия брой осигурени е 17,23%, а на професионалните - 6,03%.

През 2007 г. продължи тенденцията на деконцентрация на пазара, която се изразява както в разпределението на осигурените лица по фондовете, управлявани от деветте действащи през 2007 г. пенсионноосигурителни дружества (ПОД), така и при разпределението на пазарните дялове по размер на управляваните активи. Стартирането в началото на 2007 г. на дейността на лицензираното през 2006 г. ПОД “Топлина” АД, както и по-големият брой осигурени лица, сменили през 2007 г. фонда, в който се осигуряват, са в основата на тази тенденция.

Изминалата година беше много успешна за пенсионното осигуряване като бизнес. Пенсионните компании приключиха годината с нетна печалба в размер на 35.153 млн. лв., като в сравнение с предходната година финансовият резултат от дейността им бележи увеличение с близо 191%.

-След първата година от членството на страната ни в ЕС пенсионните дружества успяха ли да се справят с предизвикателствата по прилагането на европейското законодателство у нас?

-Въвеждането на европейското законодателство поставя редица предизвикателства пред бизнеса, свързан с допълнителното пенсионно осигуряване - успешни действия в конкурентна среда, въвеждане на европейски стандарти за обслужване, познаване на пенсионното законодателство, действащо в страните членки, осъществяване на електронен обмен на данни между осигурителните институции и др.

Измеренията на ефекта от членството на България в ЕС в областта на допълнителното пенсионно осигуряване могат да се търсят главно в областта на пенсионното осигуряване по професионални схеми. Директива 2003/41 за дейността и надзора на институциите за пенсионно осигуряване по професионални схеми е първата стъпка към създаването на единен пазар за дейността на тези институции в рамките на ЕС.

Към настоящия момент само две от лицензираните у нас пенсионноосигурителни дружества имат право да управляват доброволен пенсионен фонд по професионални схеми, като предлагат условия за този вид осигуряване. В тях обаче все още няма регистрирана професионална схема от работодател на базата на договореност с трудовия колектив. Може да се приеме, че първите стъпки, свързани с предизвикателствата на приложимата европейска правна рамка, са направени, и от съвместните усилия на участниците на пазара – пенсионни дружества, работодатели и работници – зависи кога и с каква интензивност тази дейност ще се развие и разрасне.

-Основен проблем на дружествата е свързан с инвестирането на бързо нарастващите активи и търсене на нови възможности за това. Какво е вашето мнение за намерението на пенсионните компании да инвестират в инфраструктурни обекти и инвестиционни имоти?

-Както вече споменах, към края на 2007 г. активите на фондовете за ДПО надхвърлиха 2 млрд. и 300 млн. лв. и техните вложения в ценни книжа са едни от най-значителните на капиталовия пазар в страната. Като се има предвид, че към същия период на регулирания пазар са в обръщение ценни книжа по номинал над 5,5 млрд. лв. (в т.ч. ДЦК, корпоративни облигации, акции и дялове на договорни фондове), които се купуват от финансовите институции в страната – банки, застрахователи и колективни инвестиционни схеми, става ясно, че този пазар постепенно ще става все по-тесен за нарастващите активи на пенсионните фондове. По прогнозни данни на КФН се очаква към края на 2010 г. активите на пенсионните фондове да надхвърлят 5 млрд. и 700 млн. лв.

Според мен идеята за инвестиране на средства на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в инфраструктурни проекти е актуална и значима както за страната ни, с цел подпомагане постигането на нейните стратегически цели за изграждане на модерна инфраструктура, а така също и за пенсионните фондове, чиито нарастващи свободни средства биха могли да бъдат използвани за тази цел. Същевременно бих искал да отбележа следните важни обстоятелства. Пенсионните дружества осъществяват дейност, свързана с привличането на парични средства от широк кръг осигурени лица, управлението на тези средства във фондове за допълнително пенсионно осигуряване и изплащането на допълнителни пенсии при настъпване на определените в Кодекса за социално осигуряване условия. За да бъде гарантирана защитата на обществения интерес, действащото законодателство изисква тези финансови институции да отговарят на определени нормативни и надзорни изисквания, най-важното от които е дейността и управлението да осигуряват в достатъчна степен защитата на интересите на осигурените лица и пенсионерите. Спазването на това ключово изискване се осигурява от редица правни норми и от установените надзорни правила и принципи, които гарантират правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите. Целта на законодателя е да се защитят интересите на участващите милиони български граждани и да се осигурят адекватни по размер и сигурни пенсии на тези участници. Така че участието на пенсионните фондове в осъществяването на инфраструктурните проекти не може да става на всяка цена, а като се отчитат преди всичко интересите на осигурените лица в тези фондове.

Възможността за инвестиране на част от средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти е регламентирана в КСО. В края на 2007 г. 2,13% от активите на УПФ и 6,02% от активите на ДПФ са инвестирани в инвестиционни имоти.

-Защо според вас не заработиха фондовете по професионални схеми, за които през миналата година беше създадена законова регламентация?

-През 2006 г. бяха транспонирани директивите на ЕС, регулиращи дейността по ДПО, и се въведе като правна възможност осигуряването по професионални пенсионни схеми. В началото на миналата година с членството на страната ни в ЕС транспонираните разпоредби влязоха в сила. Допълнителното пенсионно осигуряване по професионални схеми е добре познато в страните на така наречената „стара Европа”, но у нас то тепърва прохожда. Очевидно е необходимо време, за да се ориентират пенсионните дружества в новата уредба, да проучат пазара и възможностите, които им се предоставят с управлението на новия фонд по професионални схеми. Друг стимул за засилване на интереса би могла да бъде конкуренцията на дружества от други държави членки, които ще поискат да управляват професионални схеми на български предприятия-осигурители. Нека спомена, че в Комисията за финансов надзор се получи първото уведомление за предстоящо поемане на управлението на схема на българско предприятие-осигурител от английски пенсионен фонд. 

Както вече отбелязах, към днешна дата само две пенсионни дружества са подали заявление и са получили разрешение за управление на фонд по професионални схеми. Факт е, че досега КФН не е получила уведомление за регистриране на управлявана от тях схема. Осигуряването във фондовете по професионални схеми предполага и задължителното сключване на колективен трудов договор или колективно споразумение, което изисква както по-голяма гъвкавост по отношение на определянето на условията на схемата, така и допълнителни  усилия от заинтересованите лица по организирането на сключването му.

-Съгласен ли сте със становището на МВФ, че приетата от КФН методика за определяне на минималната доходност е остаряла и може да донесе известен риск?

-В доклада от последната мисия на МВФ в България законовите регулации за постигане на минимална доходност от инвестиране на средствата на задължителните пенсионни фондове се разглеждат в контекста на тяхното влияние върху оценяването на борсово търгуемите ценни книжа и като една от причините за значителното повишение на цените на акциите, което беше доминираща тенденция на “БФБ-София” АД към момента на изготвяне на доклада на МВФ през есента на 2007 г. Експертите на фонда споделят теоретичната постановка, че законовото изискване за постигане на минимална доходност от инвестициите на ФДЗПО, която се определя спрямо средната постигната доходност от всички фондове от съответния тип, поражда т.нар. “стаден ефект”, т.е. стимулира ПОД да имат сходно инвестиционно поведение и да инвестират в едни и същи финансови инструменти, което би могло да доведе до значително нарастване на цените на тези инструменти. По никакъв начин в становището на МВФ не се коментира методиката за определяне на минималната доходност, която е определена в КСО и детайлизирана в Наредба №12 на КФН.

-Една от предстоящите промени в КСО е въвеждането на мултифондовете. Как ще бъдат организирани те и кога ще стартират?

-В края на миналата година беше създадена работна група с участието на експерти от КФН и БАДДПО, която има задачата да разработи предложение за законодателно уреждане на мултифондовата система в доброволното пенсионно осигуряване. Целта е да се предостави възможност за инвестиционен избор на осигурените лица в тези фондове, като се дава възможност на ПОД да управляват три различни портфейла – консервативен, балансиран и рисков. Лицата, които се осигуряват доброволно, ще могат да избират рисковия профил на портфейла, в който се инвестират средствата по индивидуалната им партида с оглед тяхното предпочитание за постигане на определен инвестиционен доход и толерантността им към зададено ниво на риска. Все още не е решено окончателно каква да бъде правно-организационната форма на тези портфейли. Възможностите са няколко – да се запази сегашната форма на фонда като юридическо лице и неговите активи и задължения да се разделят и обособят счетоводно и като записи в банката-попечител на три отделни съвкупности. При този подход портфейлите няма да имат правна обособеност, а само условно ще се водят разделени, тъй като фондът си остава като юридическо лице, което е носител на всички права и задължения. При другия подход портфейлите биха могли да се обособят като отделен правен субект - или под формата на юридически лица, или като обособени имущества, като в тези случаи правата и задълженията на всеки портфейл ще бъдат отделени за всеки правен субект. Намеренията са законопроектът, уреждащ инвестиционния избор на осигурените лица в доброволното пенсионно осигуряване, както и необходимата подзаконова уредба, да бъдат приети до края на годината, което ще осигури старта на мултифондовата система от началото на 2009 г.

-Мултифондовете изискват определена инвестиционна култура у хората. На какво да разчитат те при своя избор?

-Работната група обсъжда въпроса как да се защитят правата на осигурените лица при избор на една от предлаганите три възможности. Важно условие за успешния старт на мултифондовата система е осигурените лица да получат изчерпателна информация за промените в законодателството и за техните права във връзка с това, както и да разполагат с достатъчен срок, в който да могат да изберат подходящия за тях портфейл. Обсъжда се също така възможността да се предвиди задължение за пенсионното дружество да проучи нагласата на лицето към съответния рисков профил и да го консултира. Изборът на лицето трябва да е изрично, ясно и недвусмислено изразен, като при липса на воля за избор на портфейл то ще бъде уведомено, че неговите средства ще се управляват в балансирания портфейл. Дискутира се въпросът за начина, по който лицето ще изразява избора си. Това може да става чрез отделен документ – заявление за избор на инвестиционен портфейл, подобно на заявленията за избор на задължителен пенсионен фонд. Изборът може да бъде заявен и в самия осигурителен договор. Към осигурителния договор на лицето като неразделна част от него се предвижда да се прилага инвестиционната политика на портфейла, избран от осигуреното лице. Договорът трябва да съдържа изрично изявление на осигуреното лице, че е запознато с инвестиционната политика на съответния портфейл и я приема.

-Какви други промени подготвяте в КСО и от какво са наложени те?

-През месец септември миналата година КФН прие проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), който бе изпратен на Министерството на труда и социалната политика. С проекта се предлага доразвиване и усъвършенстване на законовата уредба по отношение на режима по издаване на пенсионна лицензия, изискванията към учредителите, акционерите и управителните органи на пенсионните дружества, усъвършенстване на инвестиционните регулации и намаляване на максималните размери на таксите, събирани от ПОД за управление на активите на задължителните пенсионни фондове.

-Какво наложи приемането на проекта?

-В процеса по прилагане на КСО се констатираха непълноти и несъвършенства в законовата уредба на ДПО, например недостатъчна съгласуваност между нормативните актове в областта на небанковия финансов сектор и надзора върху него, противоречия в някои законови разпоредби и др. От друга страна променените условия в страната и членството в ЕС, както и новият етап в развитието на ПОД, които вече могат да управляват четири пенсионни фонда и да осъществяват дейност по ДПО в професионални схеми в държави членки на ЕС, налага въвеждането на по-строга регламентация на лицензионните и разрешителните режими, прилагани от комисията. В крайна сметка основна цел на предложения от комисията законопроект е да се стимулира конкуренцията между ПОД в интерес на осигурените лица в управляваните пенсионни фондове, да се укрепят управленските структури и капацитета на ПОД, да се повиши равнището на корпоративното управление и да се създаде възможност за по-ефективно регулиране и контрол.

-Наскоро КФН издаде нов лиценз и на пазара се появи десетата пенсионна компания – „Пенсионен осигурителен институт”. Очаквате ли разместване на позициите в бранша и намаляване на силната концентрация на пазара?

-Пазарът на пенсионноосигурителни услуги в България е отворен, като бариерите за навлизане на този пазар не са особено високи и в общи линии се свеждат до осигуряване на достатъчен по размер собствен капитал и доказване надеждността и професионализма на институциите и лицата, които желаят да създадат  пенсионни компании и да управляват средствата на осигурените. Навлизането на нови участници на пазара на пенсионноосигурителни услуги е израз на засилващата се конкуренция в бранша.

След първоначалното лицензиране на пенсионните компании през 2000 г. „Пенсионноосигурителен институт” АД е третото дружество след “ДЗИ-пенсионно осигуряване" АД (впоследствие преименувано на „ПОД-Бъдеще” АД) и ПОД "Топлина" АД, което получава лицензия за извършване на дейност по ДПО. Опитът досега показва, че навлизането на новолицензирано дружество не води до значително и бързо преразпределение на пазарните дялове.

-Каква е прогнозата ви за развитието пенсионния пазар през 2008 г.

-И през 2008 г. пенсионният пазар ще продължи да се развива с високи темпове. По наши прогнозни данни към края на годината във фондовете за ДПО – задължителни и доброволни – ще се осигуряват над 3 600 хил. души. Акумулираните нетни активи към края на 2008 г. се очаква да достигнат 3.300 млрд.лева., от които в универсалните фондове – 1.850 млрд.лв., в професионалните – 550 млн.лв., и в доброволните – 900 млн.лв.

Голям потенциал за развитие има доброволното пенсионно осигуряване. Очаквам през 2008 г. да започне дейността по пенсионно осигуряване в професионални схеми. Новите възможности, които ще предостави въвеждането на мултифондовата система, нарастването на равнището на доходите на населението и повишаването на инвестиционната и осигурителната култура са предпоставки за засилване на интереса към този вид осигуряване.

-Според вас българският пенсионен модел, който получи широко международно признание, в каква посока трябва да се усъвършенства?

-В КСО липсва ясна регламентация за фазата на изплащане на пенсиите от допълнителните пенсионни фондове и именно това е посоката, в която следва да продължи да се работи и да се усъвършенства българският пенсионен модел. Първите пенсии от универсалните пенсионни фондове ще започнат да се изплащат през 2015 г. на жени и съответно през 2018 г. на мъже, избрали да се пенсионират 5 години по-рано от пенсионната възраст В закона трябва да се регламентират ясно видовете пенсии, правата на наследниците, резервите, които да заделят пенсионните дружества, изискванията за тяхната платежоспособност и др.

Въпросите зададе

Славимир Генчев






Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки