Никола Абаджиев: България е лидер в реформите на пенсионното осигуряване

Десет години след началото на пенсионната реформа у нас се оказа, че българският осигурителен модел е един от най-интелигентно изградените в Европа. Поне такова е мнението на специалистите в бранша. В същото време обаче броят на доброволно осигуряващите се българи все още е доста далеч от този на хората у нас, за които се предполага, че биха се заинтересували от тази услуга. А заради сравнително ниските вноски по т. нар. втори стълб дългосрочната цел на реформата на този етап изглежда много трудно постижима.

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:

- Г-н Абаджиев, кои са най-силните страни на българския пенсионен модел?

- Най-голямото предимство на българския пенсионен модел е фактът, че е конструиран на принципа на равнопоставеността между първия, втория и третия стълб. Т.е. на разходнопокривния принцип (първи стълб) и на капиталовопокривния принцип,  който се прилага за  допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (втори и трети стълб). Това е т. нар. класически модел на пенсионното осигуряване.

Някои страни предприеха по-радикални пенсионни реформи, като закриха първия стълб и цялата пенсионна система се основава на капиталовопокривен принцип и се управлява от частни пенсионни фондове. Пример за това са Чили и Казахстан, където няма солидарни държавни пенсионни системи. Но някои от тези страни поради възникнали проблеми преоценяват своите модели и вече се завръщат към класиката. Например Чили, която постави началото на капиталовопокривното пенсионно осигуряване преди 25 години, неотдавна прие закон и сега тази страна направи стъпка назад, като възстановява първия стълб – солидарната система, за да могат да се осигуряват и социално слабите, неосигурените и т. н.

Друга положителна страна на българския пенсионен модел е, че вторият стълб съдържа допълнително задължително осигуряване, където се осигуряват всички работещи в България, а в третия стълб се осигуряват доброволно всички граждани, които желаят. Нещо повече, доброволното осигуряване  дава възможност и на работодатели, които имат желание и финансови възможности, да осигуряват своите работници за допълнителни пенсии.

Основните принципи, на които е основан българският пенсионен модел, са: дефинирани вноски а капиталовата част от втория и третия стълб, индивидуални партиди на осигурените лица, право на избор на пенсионен фонд. Практиката и особено постигнатите резултати показват, че нашият пенсионен модел е много добре конструиран. А през последната година той показа, че има значителен потенциал за по-нататъшно развитие и нещо много важно, че има значителни възможности за иновативност. Какво имам предвид?

С влизането в Европейския съюз пред Бългаприя и българската пенсионна система беше поставена задачата за  транспониране на европейските директиви в сферата на пенсионното осигуряване. Конкретно трябваше да се създаде законовата база за прилагането на  доброволно пенсионно осигуряване по  т. нар.  фирмени пенсионни схеми, които са много широко разпространени в страните от Западна  Европа. За разлика от много нови страни членки това транспониране на европейските директиви в България беше извършено на високо равнище, за кратки срокове,  без някакви сътресения и при много добро качество. В случая държавните органи и пенсионният бизнес показа своя висок експертен потенциал и способности и  се справиха без проблеми с предизвикателството. В резултат на това страната ни  има необходимата законова база, която осигури транспонирането на европейските директиви в пълнота. Именно това е примерът, който показва, че българската пенсионна система и нейната законодателна рамка са добра почва за иновации, развитие и нови съвременни решения.  За сравнение ще кажа, че някои източноевропейски страни, като Унгария, Полша и Словакия например, все още не са се справили с тази задача и търпят сериозни бележки от страна  на Европейския съюз .

- Какви са разликите между българската пенсионна система и възприетите модели в източноевропейските страни, които цитирахте? Кое ни помогна по-лесно да въведем европейските правила?

- Не всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) направиха своите пенсионни реформи. Някои, като Румъния например, предприемат едва сега реални стъпки, въпреки че от години работят в тази насока. По принцип всички страни от ЦИЕ правят пенсионни реформи, но се намират на различна част от пътя. С някои от тях, като Унгария и Полша, ние сме много близки от гледна точка на основните характеристики и структурата на пенсионните фондове. Близки до нашия модел са и Естония, Латвия и Литва.

Други държави, като Чехия например, имат само доброволно осигуряване, но там все още не е осъществено допълнителното задължително осигуряване. Т.е. те нямат втори стълб. Трети страни, които още са извън Европейския съюз, в най-голяма степен се възползваха от  българския опит и почти копираха нашия модел. Такива са Македония, Хърватска, Грузия започва, Украйна също работи в тази насока.
Що се отнася до по-близките страни, като Македония, ние споделихме и продължаваме да споделяме нашия опит. Законодателната ни уредба до голяма степен помогна на тези страни много бързо да направят своите пенсионни реформи.

Трябва със задоволство да подчертая, че към българския опит се проявява голям интерес. Това показват нашите двустранни контакти и групите специалисти от различни страни, които постоянно идват да проучват този опит. Посрещали сме колеги от Унгария, Русия, Азърбайджан, Армения, да не говорим за Македония и Хърватска, които са много често тук. Напоследък и Албания проявява интерес към опита на България.

В това отношение е много показателен фактът, че по инициатива на страни като Унгария, Полша и Словакия през 2006 г. се състоя среща  на колегите от  от страните кандидат-членки и членки на ЕС. Беше направен сериозен преглед на европейските директиви – на това, което предстои да направят отделните страни, особено по транспонирането. Там стана ясна необходимостта от съвместна работа на тези страни в областта на пенсионното осигуряване, тъй като проблемите ни са едни и същи независимо кой на какъв етап от реформата се намира. Тогава неформално се образува т. нар. Софийска работна група на страните от ЦИЕ, която продължава да работи и до сега. Това също показва признание към България и по-специално към нашата дейност.  

Показателен е и фактът, че миналата година в България се състоя световен форум в областта на пенсионното осигуряване. Домакин беше нашата асоциация. В събитието участваха 38 страни от цял свят – от Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка. Те също получиха информация за българския опит в областта на пенсионното осигуряване и вече има интерес към нашия пенсионен модел и от страни, с които доскоро нямахме контакт. На тази конференция се разгледаха и глобални проблеми на пенсионното осигуряване, свързани с демографската ситуация в света, с необходимостта от усъвършенстване на инвестиционната политика на пенсионните фондове, с разширяването на обхвата на капиталовата част на системите и т.н.

Именно признанието за това, което е направено в България, обуслови интереса към тази конференция. Ние сме доволни, че България и нашата асоциация се ползва с добър авторитет сред колегите от ЦИЕ и в международните организации, в които членуваме.
Миналата седмица имахме работна среща в Испания с колегите от тяхната асоциация на пенсионните фондове и обсъдихме заедно актуални проблеми на нашата дейност. Всичко това подчертава положителните черти на българския пенсионен модел и неговите постижения.

- След като България е сред лидерите в пенсионното осигуряване в ЦИЕ, как нашата страна се вмества в общата картина на ЕС? На какъв етап от развитието си сме в сравнение със страните от т. нар. Стара Европа?

- През миналата година беше направено едно голямо изследване на „Алианц Глобал Инвестърс” за пенсионните реформи в ЦИЕ. Изводите и оценката на това изследване  беше, че българският пенсионен модел е най-интелигентно конструиран и съдържа в себе си голям потенциал за по-нататъшно развитие, въпреки че пенсионната ни система е сравнително малка. От гледна точка на равнопоставеността на първи, втори и трети стълб беше направена оценка, че сме много по-напред от почти всички страни от ЦИЕ.Направената с изследването на „Алианц” комплексна оценка за съществуващата в страните на ЦИЕ необходимост от задълбочаване на пенсионните реформи поставя България пред такива страни като Гърция, Испания, Италия, Белгия, Португалия, Германия, Полша, Унгария и др., но след оглавяващите общата класация Великобритания и Ирландия. За да може българският пенсионен модел да реализира този свой потенциал обаче, някои неща трябва да се променят. Например от 11-те страни-членки на ЕС от ЦИЕ България е на 6-о място по размер на осигурителната вноска във втория стълб, което не е добър показател.
В съзвучие с чуждите изследователи бих подчертал, че ние имаме по-съвременен пенсионен модел от повечето европейски страни, където има насаден консерватизъм. Най-широко разпространени там са фирмените пенсионни фондове, които могат вече да бъдат прилагани и у нас, но на практика те не се използват, защото нашата система е много по-демократична и по-добре защитаваща правата на осигурените лица.

Така например в някои от европейските страни, където преобладават т. нар. фирмени фондове, много от осигурените лица могат да загубят правата си, ако напуснат предприятието в рамките на определен срок, който се определя от работодателя. Тук българският пенсионен модел превъзхожда в много голяма степен европейските пенсионни схеми. У нас всеки работник и работодател могат да избират своя пенсионен фонд. Освен това всяка година може по веднъж да се прехвърлят от един фонд в друг. Ако работникът или служителят смени работодателя си, не губи осигуровките си. Евентуален фалит на предприятието също не се отразява на индивидуалната партида на работника или служителя в избрания от него пенсионен фонд. В много страни от ЕС вече започват сериозни пенсионни реформи в тази посока – разширяване на капиталовата част на пенсионните системи и разнообразяване.  
Все още обаче има едно леко пренебрежително отношение към страните от ЦИЕ, тъй като те са нови членки на Евросъюза. Но като редовни членове на ЕС всички страни от ЦИЕ заявяват необходимостта от осъвременяване и актуализиране на европейските директиви, така че те да отчитат новото, прогресивното и модерното, което се прави в страните от ЦИЕ.

- Как се приема от Стара Европа една такава позиция ?

- Трудно се преглъща, когато ученик или нов член показва, че е по-добър, но специалистите оценяват по достойнство реалната ситуация.

- А има ли минуси въведената у нас система за пенсионно осигуряване и какви са те?

- Не бих казал точно минуси. Ние имаме някои недостатъци, но те не са минуси нито на модела, нито на принципите на осигуряване, нито на възможностите на системата за защита правата на осигурените. Ако сега се проявяват някои недостатъци, то те се дължат на това, че повече от 10 години България реализира този модел и някои от законовите разпоредби вече изчерпаха своя потенциал. Затова сега трябва да осъвременим законовата уредба, без да посягаме на принципите и модела, и  да създадем условия за по-нататъшно развитие. Още в началото на реформата например давахме данъчни стимули, които да мотивират хората да се осигуряват доброволно.В момента данъчното облекчение е в размер на 10% от работната заплата. Обща е оценката, че вече трябва да се създадат още по-стимулиращи механизми и условия , за  да се повиши желанието на хората да се осигуряват в доброволните пенсионни фондове. Освен това трябва да се промени и размерът на вноската в универсалните пенсионни фондове, която сега достигна своя законов максимум – 5%. В това отношение България е твърде назад от страните от ЦИЕ, което вече споменахме. 

Дори страни, които преписаха нашия модел и закони, започнаха с вноски от 7%. А ние започнахме от 2%, като вноската постепенно се увеличаваше. Това се отразява на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените и в крайна сметка ще се отрази на размера на допълнителната пенсия, която те ще получат от универсалните пенсионни фондове. С този размер на вноската няма да бъде достигната целта общо от трите стълба да има заместване в рамките на 70-80 на сто на дохода отпреди пенсионирането. От тези 80% капиталовата част – доброволното и задължителното допълнително осигуряване, трябва да постигне заместващ доход в рамките на 40 на сто. Радваме се, че в голяма част от политическите сили разбират проблема и имат принципно желание да се реши този въпрос, като вноската в универсалните пенсионни фондове се увеличи поне до 7%, а дори и повече. В Словения вноската е 9%. В Македония започна от 7,25%, в Хърватия – също от над 7%. Затова по активи пенсионните фондове от тези страни бързо надминаха нашите.
Друго предизвикателство пред нашия модел е необходимостта от разширяване на обхвата на доброволното пенсионно осигуряване. Близо 600 хил.  граждани на България  сега се осигуряват доброволно за пенсия. А във втория стълб – допълнителното задължително осигуряване, вече се осигуряват 2,5 милиона работещи.

Ясно се вижда, че има реален потенциал от около 2 млн. души работещи, част от които могат да се включат в допълнителните доброволни фондове. Затова трябва да направим необходимото, за да се реализира този потенциал - чрез стимули и чрез повишаване на осигурителната култура, разбира се и чрез повишаване доходите на хората. В края на тази година ще стане ясен ефектът от въвеждането на плоския данък. Надяваме се освобождаването на доходи на хората от тази стъпка да повлияе на желанието им да отделят част от тези суми за доброволно пенсионно осигуряване.

- Как се вписва пенсионното осигуряване в общата картина на различните възможности за инвестиране на свободните пари на хората – банкови влогове, животозастраховки, взаимни фондове, преки инвестиции на борсата или в облигации и ДЦК, и др.?

- Една от положителните страни на българския пенсионен модел е, че ние имаме много добра законова уредба по отношение на инвестициите на набраните от пенсионните фондове средства. Дружествата се контролират много строго от държавата в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН). Главната грижа тук е да се защитят в максимална степен средствата на осигурените. Пенсионните фондове са едни от най-консервативните инвеститори, защото набраните от тях суми, както се казва, “са бели пари за черни дни” и главната грижа е те да не пострадат. Заедно с постигането на висока сигурност за средствата на осигурените лица  ние търсим възможности за постигане на по-голяма доходност от тяхното инвестиране.Както знаете, в универсалните фондове 100% от постигнатата доходност се връща по сметките на осигурените, а в доброволните този процент е не по-малко от 90 на сто. Резултатите от целия период на съществуване на пенсионните фондове показват, че парите в тях се управляват добре. За 2007 г. средната доходност, разпределена по индвидиуалните партиди на осигурените лица, надвишава 13%. Тя е много по-висока от лихвите по депозитите в банките. Не мога да я сравня с тази от взаимните фондове, тъй като такова сравнение няма да бъде много коректно. Трябва да се има предвид, че инвестициите във взаимните фондове са краткосрочни и при значително по-висок риск, докато ние търсим дългосрочност - стабилна доходност, и то при много консервативен режим, при възможно най-нисък риск. Сривът на фондовата борса доведе до загуби за много хора. Той се отрази в определена степен и на пенсионните фондове, но много по-леко, защото техните инвестиции са дългосрочни.
По принцип България тръгна от изключително консервативен режим на инвестиране на набраните от пенсионните фондове средства. В първите години поне 85% от сумите в задължителните допълнителни фондове трябваше да бъдат инвестирани в ДЦК. После този процент падна на 50 на сто. Това изискване вече отпадна, но то научи мениджмънта на пенсионните фондове да управлява внимателно парите на осигурените. Тази политика беше правилна и тя продължава. В момента ние обсъждаме с КФН някои стъпки към усъвършенстване на инвестиционния режим в посока на определена либерализация. Идеята е да се създадат по-големи възможности за инвестиции на пенсионните фондове. Както и да се разширят възможностите за по-активно управление на парите и участие на самите осигурени лица в това управление.

Става дума за т. нар. мултифондове. Отначало в доброволните фондове ще бъдат създадени три вида инвестиционни портфейли – рисков, балансиран и консервативен. И в зависимост от желанието си и от възрастта осигурените ще могат да избират един или друг инвестиционен портфейл, или да диверсифицират своя инвестиционен портфейл в различните портфейли, за да се постигне по-голяма доходност. Разбира се, част от риска тук ще се носи от самите осигурени лица, тъй като зависи от техния избор. Стимулът е преди всичко за младите, които имат един по-дълъг житейски хоризонт пред себе си. Защото всякакви спадове и дори отрицателна доходност може да се компенсират във времето. Докато за хората, които са по-близо до пенсия, ще трябва да се търси по-голяма сигурност – ще им се препоръчва да инвестират в балансираните и консервативните инвестиционни портфейли. Ако говорим въобще за инвестициите на пенсионните фондове, трябва да посочим, че  проблемът е, че възможностите за инвестиции  в българската икономика вече се изчерпват.  Трябва да се знае, че законът задължава пенсионните фондове да инвестират набраните средства бързо и ефективно – на петия ден всеки лев, постъпил в пенсионния фонд, трябва да бъде инвестиран. Затова пенсионните дружества вече търсят възможности за инвестиране извън границите на България и започват да го правят все по-активно.

Проблемът се усложнява и от това, че финансовите активи на пенсионните фондове нарастват много бързо - те вече са над 3 млрд. лв., като до края на годината се очаква да достигнат 4 млрд. лева. Тук е мястото на държавата да създаде подходящи условия за инвестиране на тези пари, защото не трябва да се подценява и чисто икономическата функция на пенсионните фондове. Чрез инвестирането на този огромен паричен ресурс в икономиката на страната се подпомага нейното икономическо развитие. В близко време смятаме да проведем сериозни разговори с правителството и най-вече с министерствата на икономиката и на регионалното развитие, за да ги убедим, че е добре да се създадат по-добри условия за използването на този ресурс. Ако няма български общински и други регионални проекти, ако не се създадат възможности за участие на пенсионните фондове в големите инфраструктурни проекти, те ще бъдат принудени да инвестират  извън страната, което едва ли е най-полезно и далновидно.

- Законодателството ни разрешава ли набраните от българските пенсионни фондове средства да бъдат инвестирани в чужбина?

- Да и тези възможности вече се използват. През последните две години някои фондове инвестират до 13% от набраните средства в чуждестранни активи. България вече е член на Европейския съюз и тези вложения не се считат за чуждестранни инвестиции, ако са в рамките на ЕС.

- Кога се очаква да бъдат въведени мултифондовете у нас и ще имат ли хората възможност да не преместят средствата си в тях? Много българи може да не се чувстват достатъчно информирани, за да поемат риска от инвестирането на парите, които са внесли в пенсионен фонд.

- Вече сме на финала на разработването на законовата уредба. Очаквам до края на тази година тя да бъде приета и да влезе в сила от началото на 2009 г. Мултифондовете ще бъдат приложени отначало в третия стълб – в доброволното пенсионно осигуряване, за да изпробваме модела и да направим някои корекции, ако се наложи. Едва след това ще преминем към втория стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване.
В доброволното първо ще има срок, в който сега членуващите във фондовете да решат дали да преразпределят своите средства и кой или кои мултифондове да изберат. Предложението е този срок да е 6 месеца. Който не избере мултифонд, ще остане в балансирания – това е приблизително характеристиката на сегашния инвестиционен режим. В проекта се предвижда възможност четири пъти годишно да може да се прави преразпределяне на портфейла, като при един от тях промяната да е безплатна

- Може ли да се каже, че една от тенденциите на развитие на българския пенсионен модел е преминаване към по-голяма либерализация, която води със себе си и прехвърляне на по-голяма част от риска към осигурените?

- Да, но трябва да се каже също, че увеличаването на отговорността е съпроводено и с увеличаване на правото на осигурените сами да избират къде да бъдат инвестирани парите им. Сега много хора изобщо не се интересуват как се инвестират парите им, а гледат само крайния резултат. Може би голяма част от осигурените ще продължат да действат така, като ще останат в балансирания фонд.

- А какви са другите тенденции на развитие на нашия модел? Ако трябваше със сегашните си знания и опит да предложите пенсионноосигурителна система за България, какво бихте променили от вече действащата?

- Трябва да стимулираме интереса на повече хора към допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Да увеличим осигурителната им култура. Да създадем нови данъчни облекчения, включително и за хората, които не се осигуряват във втория стълб – родените преди 1959 година. Трябва и да се засили контролът върху внасянето на осигурителните вноски от страна на работодателите. Има такива вноски, които закъсняват с много месеци, а някои и с години. А всяка ненавременно платена вноска води до загуба за осигурения, защото от момента на влизане на вноската във фонда тези пари моментално започват да работят за осигурения и да носят допълнителна доходност. Работа на пенсионноосигурителните дружества е да намалят разходите си за управление на парите, така че ресурсът за инвестиции да бъде по-евтин. И да се преследва целта за постигане на адекватни пенсии във втория стълб, като се създадат условия за по-високи вноски.
Трябва да се обърне внимание и на разяснителната работа – за повишаване на осигурителната и инвестиционна култура на хората. Така те ще могат да направят своя добре мотивиран избор при мултифондовете. Затова смятаме заедно с Министерството на труда и социалната политика, синдикатите и работодателските организации да обсъдим вмъзможностите за разработването и реализирането на национална образователна и разяснителна програма по пенсионното осигуряване. В някои страни още в средните училища се дават определен кръг знания в сферата на осигуряването. Това е много полезно, тъй като ефектът от допълнителното пенсионно осигуряване е най-голям, когато младият човек, започвайки своята трудова дейност, започне и своето осигуряване.

- Казахте, че вече трябва да се мисли за по-големи данъчни облекчения. В какви граници виждате възможностите за увеличаване на тези стимули?

- Още със създаването на първите доброволни пенсионни фондове през 1994-1995 г. бяха дадени данъчни облекчения. Те започнаха от 20% от минималната работна заплата. След това бяха увеличени на 30 на сто. През периода 2000-2002 г. даже 100% от работната заплата можеше да се даде за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. След това се върнахме отново на 10% от трудовото възнаграждение, каквото е облекчението и в момента. Ние смятаме, че може този процент да бъде повишен до 15-20 на сто, особено за хората, родени преди 1959 г., които не се осигуряват във втория стълб. Според нас за тях данъчните стимули трябва да са два пъти по-големи. В това отношение срещаме принципно разбиране и смятаме, че ще се намери подходящото решение.

В световен мащаб тенденцията е към увеличаване на капиталовата част на пенсионните системи. Вече е ясно, че държавите не могат да се справят сами поради увеличаването на продължителността на живот на хората. Затова държавното пенсионно осигуряване трябва да се облегне и на задължителното допълнително, и на доброволното - хората сами да заделят средства. Необходимо е да има баланс между трите вида пенсионно осигуряване, за да се получи стабилен пенсионен модел. В много развити страни, като САЩ например, в момента се води сериозна дискусия по този въпрос. Там има създадена специална работна група, която да анализира проблема и да предложи конкретни действия.

- В този смисъл доколко пенсионните фондове са изначално стабилни финансово и може ли да се окаже, че има недостиг на средства, след като започнат масово да плащат пенсии?

- Начинът, по който са структурирани и функционират пенсионните фондове в България, не предполага някакви реални опасности за средствата на осигурените. Активите на дружеството са собственост на осигурените лица, а самото дружество взема само такси за управление на средствата. Въпросът е как ще бъдат инвестирани тези пари, защото доходността от това инвестиране се връща в индивидуалните партиди на осигурените. Може временно да има по-ниска или дори отрицателна доходност, но не може да се стигне до фалит на пенсионен фонд. Досега в света няма фалирал подобен пенсионен фонд.
Изключително голяма е ролята на надзора, който се упражнява от КФН. Комисията прави ежедневна оценка на активите на пенсионните фондове и проверява направените от тях инвестиции. Ако установи заплаха за финансовата сигурност на някой пенсионен фонд, са предвидени механизми набраните суми по индивидуалните партиди на осигурените лица да бъдат прехвърлени в друг фонд.  В началото редица пенсионноосигурителни дружества работеха на финансова загуба, но фондовете им разпределяха положителна доходност по партидите на осигурените лица. Сега вече и самите дружества имат положителни финансови резултати, което е още едно потвърждение за тяхната стабилност и ефективна дейност. Трябва да се знае, че пенсионните фондове не само събират осигурителни вноски, но те вече извършват и значителни по размер пенсионни плащания. Само през периода 2000-2006 г. под формата на доброволни пенсии, срочни пенсии и изплатени на наследниците суми компаниите са изплатили на осигурените общо 250 млн. лева.

Темата разработи Йоанна Стефанова